О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48 28.05.2021 год. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 138 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 188, ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „АГРОТИДА” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Исперих, ул. „Цветан Спасов” № 3 срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със Заповед № 121-ФК от 14.05.2021 г. запечатване на търговски обект –стационарен наземен резервоар за съхранение на бензин с вместимост 11000 л., находящ се в гр. Исперих, ул. „В. Левски” № 145, стопански двор, стопанисван от АГРОТИДА” ООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС. В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. На следващо място се сочи, че разпореждането не е мотивирано, тъй като не са посочени конкретни фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. На следващо място се сочи, че на обекта вече е регистрирано изискуемото се от наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС фискално устройство, съгласно представеното потвърждение от НАП. Към жалбата е представено потвърждение за регистрация на ФУ ОS010242 от 24.05.2021 год. От съда се иска да отмени допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установени следното:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 121-ФК от 14.05.2021 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС на жалбоподателя принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –стационарен наземен резервоар за съхранение на бензин с вместимост 11000 л., находящ се в гр. Исперих, ул. „В. Левски” № 145, стопански двор и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Като фактическо основание за налагане на ПАМ е посочено, че при извършена на 10.05.2021 г. в 16:30 ч. проверка на обект, представляващ стационарна цистерна за съхранение на течни горива, разположена на територията на стопански двор, находящ се на адрес гр. Исперих, ул. „В. Левски“ №145, стопанисван от земеделския производител „АГРОТИДА“ ООД, ЕИК ********* е установено, че цистерната е неземна, регистрирана в НАП под №542118, с обем около 11 000 литра, с налично количество около 5 000 л. Същата съхранява бензин и към нея има колонка за зареждане на горива с пистолет, без монтирано ЕСФП и нивомерна измервателна система. Има електронен брояч за отчитане разхода на горивото, но устройството не е преминало през метрологичен контрол. Резервоарът е деклариран по реда на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и по чл. 59а, ал. 3 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. За предходната календарна година в НАП са декларирани две доставки на бензин. От този съд се зареждат леки и товарни автомобили собственост на дружеството, както и че за собствени нужди се използва бензиново гориво и за два генератора на ток, моторен уред за обдухване на силози, два броя моторни косачки, моторни триони и моторни тримери, съгласно декларация на управителя на дружеството жалбоподател.
Административният орган е приел, че дружеството
жалбоподател, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г, на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, което извършва
зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от
стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 л, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, с
изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за
производство и/или отопление и с оглед на установеното от фактическа страна е
счел че тези разпоредби са нарушени.
В заповедта е
включено и разпореждане, с което се допуска нейното предварително изпълнение на
основание защитата на особено важен държавен
интерес, съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено, или
сериозно затруднено и опасността, че от закъснението на изпълнението могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Като конкретни мотиви обосноваващи наличието на основанията за допускане на предварителното изпълнение на заповедта административният орган е посочил следното, че разпоредбата на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти. В този смисъл тези разпоредби имали и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. Ако не бъдело допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществувала възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика водеща до отклонение от данъчно облагане би била непосредствена.
На следващо място е посочено, че „АГРОТИДА“ ООД
е данъчнозадължено лице - получател по
доставка на течни горива, по смисъла на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и като такова
следва да е наясно с конкретните изисквания за осъществяването на този тип дейност
и с начина на организация на същата. Въпреки това, то е допуснало и извършило
административно нарушение, с което засягало установения ред при тази дейност -
наличието на наземна цистерна с вместимост над 1000 литра, от която се е
извършвало зареждане на течни горива за собствени нужди на служебни леки
автомобили от една страна и от друга страна - липсата на монтирана и въведена в
експлоатация ЕФСП /електронна система с фискална памет/, чрез която да се
отчита количеството получено и изразходвано гориво, които данни подлежат на
регистриране и предаване към НАП. Констатираното нарушeние показвало, че създадената организация в
дружеството няма за цел и не води до изпълнение на установените правни
регламенти във връзка с отчитането на доставките и продажбите на течни горива. От
събраните данни се установявало, че е възможно отклонение от данъчното
облагане, поради което ако не бъдела приложена ПАМ, то съществува възможност от
извършване на ново нарушение (индиректно до ново отклонение от данъчно
облагане), от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно
поправими вреди, а оттам и за благосъстоянието на държавата и обществото.
Принудителната административна мярка се явявала и превенция срещу този нежелан
резултат за фиска, и указва значимостта на охраняваните обществени отношения.
Неспазването на тези конкретни задължения от страна на субекта, винаги водели
до негативни последици за фиска, тъй като било предпоставка да не се отчитат
приходи и по този начин се стигало до отклонение на данъчното облагане. С това
поведението си проверяваното лице накърнявало съществено обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като препятствало възможността за
отчитане на търговските си обороти и като последица се явява неправилното
определяне на реализираните доходи и отклоняване от данъчното облагане.
Административният орган посочва, че от закъснението на
изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда, а
именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния
субект. Това нарушение препятствало нормалната контролна дейност на приходната
администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот
в цялост. Ето защо е преценено от законодателя като значимо по своята тежест и
е изрично изброено като нарушение, изискващо налагането на ПАМ.
Именно с цел да се промени установената организация в
дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска
се налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.
С жалбата си дружеството е представило
потвърждение от НАП за регистрация на ФУ
ОS010242 от 24.05.2021 год. на обект в гр. Исперих на ул. „В. Левски” № 145.
Заповедта е
връчена на 26.05.2021 год. и обектът е
запечатан на 26.05.2021 год. в 09 30 часа, съгласно приложен към преписката
протокол. Жалбата е постъпила на 27.05.2021 год.
Въз основа на изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Тя е насочена срещу разпореждане за предварително изпълнение на административен акт, допуснато при постановяването на акта. Разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от АПК допуска обжалване и само на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на административен акт, независимо дали той е бил оспорен. Заповедта е връчена на представител на търговеца на 26.05.2021 год., а жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение е депозирана от адресата на заповедта на 27.05.2021 год. Предвиденият в чл.60, ал.5 от АПК тридневен срок е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Като правно основание за налагане на ПАМ е посочен чл.186, ал.1, т.1б.”г” от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите
Според чл. 188, ал. 1 от ЗДДС принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1
подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1
– 7 от АПК.
Съгласно предписанието на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК критериите за допускане на предварително изпълнение
административния акт са свързани с нуждата да се осигури животът или здравето
на гражданите, за защита на особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или
възможността от закъснението на изпълнението му да последва значителна или
трудно поправима вреда.
Следва да се отбележи, че тъй като установената с чл. 60, ал. 1 АПК възможност за предварително изпълнение на административния акт, е изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила ИАА, което в крайна сметка е гаранция за законност на изпълнението, до прилагането ѝ следва да се достига само в крайни случаи - при ясна и категорично доказана необходимост по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК.
Законодателят е поставил изискването
държавният или обществен интерес да е особено важен, т. е. твърде много значим
интерес. Въздействието на предварителното изпълнение върху субективните права,
интереси или задължения на адресата на административния акт е твърде
съществено, за да допусне законодателят всеки важен интерес да бъде основание
за предварителното му изпълнение.
В настоящата хипотеза административният орган се е позовал на необходимостта от защита на особено важен държавен интерес и значителни или трудно поправими вреди за бюджета , които биха могли да настъпят от закъснялото изпълнение на принудителната мярка и коригиране поведението на задълженото лице. Съдът намира обаче, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, визирани от административния орган и неговата преценка в тази насока противоречи на закона и не е обоснована.
Първото посочено в заповедта основание „за преустановяване и/или
предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях” не е предвидено от законодателя, като основание за
допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Предотвратяването и
преустановяването на нарушението като цел на ПАМ е предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН,
но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за
разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което същото не
обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение. Целта на
предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка е
различна, поради което е недопустимо мотивиране на акта по чл. 60, ал. 1 АПК,
с постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет
от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения. Коригирането на поведението на нарушителя към спазване на правовия
ред е цел на наказанието и е регламентирано в чл. 12 от ЗАНН, но не е посочено
като основание за допускане на предварителното изпълнение в чл. 60, ал. 1 от АПК. Неподкрепено с конкретни факти и
доказателства е твърдението на административния орган, че организацията на дейността на задълженото
лице в търговския обект не води към изпълнение на установените правила за
коректно отчитане на приходите, а от там и за правилното установяване на
данъчните задължения. Предварителното изпълнение на ПАМ не следва да се приема,
че може да е обосновано от
необходимостта оспорващият да създаде адекватна организация на начина си на
отчитане. Задължението за организиране на отчетността на търговеца в
съответствие със законовите изисквания е перманентно и съществува независимо
дали е допуснато или не предварително изпълнение на ПАМ.
Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо. Интересите на фиска безспорно са важни държавни интереси. Но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при спазване на принципите на чл.6 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на акта. В случая предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ няма да защити особено значим интерес- дали постановеното запечатване на обекта за срок от 14 дни ще се осъществи предварително или след влизане в сила на заповедта, е без значение. Соченият от административният орган държавен интерес всъщност се защитава от чл.12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка.
В случая не е налице и другото обстоятелство- значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта. Запечатването на търговския обект няма да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна мярка не цели събирането на данъчни задължения. Няма изложени никакви конкретна факти относно значителността на вредите или тяхната трудно поправимост. От данните по делото е видно, че дружеството разполага с достатъчно активи, от които фиска може да се удовлетвори, ако са налице данъчни задължения. Още повече, че в оспорената заповед изрично е посочено че няма предходни нарушения към датата на издаване на заповедта, няма непогасени публични задължения, притежава шест трактора, два комбайна и пръскачка и обработва 1609.2183 ха земеделска земя.
Липсват конкретни констатации, на които се основава изводът на административния орган, че съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ след влизането ѝ в сила, когато принципно се изпълняват административните актове. Няма данни и доказателства, от които да се формира изводът, че се налага предприемане на предварително изпълнение на запечатването на обекта и забрана на достъпа до него, за да бъде предотвратено настъпването на вреда, която да е значителна или трудно поправима за бюджета. Изводът на административният орган за съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, а от там и отклонение от данъчно облагане е необоснован. Ако законодателят е считал, че опасността за фискалния ред при този вид нарушения е винаги реална и поради тази потенциална опасност извършването на подобно нарушение при всички положения следва да се обвърже с предварителното изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с изрична правна норма в специалния закон щеше да предвиди задължителното предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а не да препраща към реда на АПК – този по чл. 60, при който за законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение е наложително наличието на конкретни обуславящи го причини. Наред с това видно от доказателствата по делото задълженото лице е регистрирало фискално устройство в обекта, т.е. отстранило е нарушението.
Следва да се посочи, че самите действия на АО по връчване на заповедта и запечатването на обекта пораждат съмнение за наличието на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Заповедта е издадена на 14.05.2021 год., а е връчена чак на 26.05.2021 год., което е индиция, че предпоставките за допускане на предварителното изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК не са били налице.
С оглед на изложеното, допуснатото с Разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със Заповед за налагане на Принудителна административна мярка № 121-ФК от 14.05.2021 год. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД „ФК” при ЦУ на НАП, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДДС определението на съда не подлежи на обжалване, а административният орган следва да възстанови положението, съществувало преди изпълнението
Мотивиран така, и на основание чл. 188 от ЗДДС във вр. с чл. 60, ал. 6 и ал. 7 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект –стационарен наземен
резервоар за съхранение на бензин с вместимост 11000 л., находящ се в гр.
Исперих, ул. „В. Левски” № 145, стопански двор, стопанисван от АГРОТИДА” ООД с
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
наложена със Заповед № 121-ФК от 14.05.2021 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“- Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление
на Националната агенция по приходите, обективирано в самата заповед.
Определението да се съобщи незабавно на страните.
Определението не
подлежи на обжалване.
Съдия: /п/