РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110138042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 49, вр. чл.45, ал 1 от ЗЗД от С.
С. Д. срещу „Т.С.“ ЕАД за заплащане на сумата 56,00 лв. - платени такси и разноски за
вдигане на наложени възбрани по по изп. дело №4395/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. №***
на КЧСИ, и сумата 350,00 лв. - направени разноски за платено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 20.06.2023 г. по изп. дело №4395/2010 г. по
описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане. Твърди се, че срещу наследодателя на ищеца е
водено изп.дело, прекратено през 2020 г. с нарочно постановление по чл. 433, ал.1,т. 8 от
ГПК. В хода на принудителното изпълнение са наложени възбрани върху имоти на
длъжника, като при справка в АВ се установява, че към 20.06.2023 г. възбраните не са
вдигнати въпреки прекратеното изпълнение. Ищецът е ползвал правна помощ за вдигане на
възбраните и заплатил на съдебния изпълнител такси за това поради бездействието на
взискателя, от който претендира като платени без основание и имуществена вреда.
Ответникът оспорва иска по съображения за липса на противоправно поведение.
Поддържа, че всички такси по изп.дело са платени, а в постановлението за прекратяване е
разпоредено да се вдигнат всички запори и възбрани. Оспорва плащането на такси към ЧСИ,
евентуално това е сторено доброволно и не е уведомяван от ЧСИ за дължими такси.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата претенция е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Не се спори, а и от изп. дело №4395/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. №*** на
КЧСИ се установява, че ответното дружество е образувало срещу наследодателя на ищеца
изпълнителното производство въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2010 г. по ч. гр.
дело №8748/2010 г. по описа на СРС. Изпълнителното дело е перемирано през 2020 г., на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което издадено нарочно Постановление от 31.07.2020 г. на
1
съдебния изпълнител за прекратяване на изп. дело. Постановено е да се вдигнат наложените
възбрани върху недвижими имоти на длъжника по разпореждане от 23.12.2010 г., а именно
върху ¼ ид.ч. от поземлен имот, с пл. №277, парцел X, с площ 660 кв. м, находящ се в
******, и ¼ ид.ч. от поземлен имот, с пл. №277, парцел XI, с площ 616 кв. м, находящ се в
******. Взискателят-ответник е подал молба от 17.08.2020 г., с която заявява връщане на
изп. лист, с оглед прекратяване на изпълнението. С молба от 23.06.2023 г. ищецът е поискал
отмяна за наложените възбрани, по която няма произнасяне от ЧСИ, а с молба от 06.07.2023
г. ищецът представя вносна бележка за сумата 56 лв. за такси за вдигане на възбрани.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това, или когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя, или бъдат отменени от съда. Прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК предполага
бездействие на взискателя по изпълнението за посочването на начин и способ за
принудително събиране на вземането повече от две години. Изложеното налага правен
извод, че в конкретния случай e реализирана хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 2, пр. I от ГПК,
че взискателят е изоставил предприетите изпълнителни действия, поради което разноските
по изпълнението са за сметка на взискателя. Такива разноски са безспорно дължимите такси
за вдигане на наложените възбрани. Съдебният изпълнител дължи държавна такса пред АВ
и за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на разпоредбата на чл.
433, ал. 3 от ГПК, освен ако по силата на изрична законова разпоредба следва да се счита
освободен от това задължение. По отношение на таксите по ТТРЗЧСИ, следва да се
съобрази, че същите представляват възнаграждение на частния съдебен изпълнител и се
плащат от страна в изпълнението. В случая те трябва да се понесат от взискателя, а като са
платени от длъжника-ищец, то ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи за
сметка на обедняването на ищеца. При така установените фактически положения съдът
приема, че по отношение на паричното вземане за платени такси е налице е фактическия
състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, тъй като липсва пряко разместване на
имуществени блага от патримонуима на обеднелия в патримониума на обогатилия се.
Следва да се отбележи, че дори да се приеме, че плащането на таксите да има характер на
претърпени от длъжника имуществени вреди на деликтно основание, това не би довело до
произнасяне по различни от релевантните за спора обстоятелства, нито крайният извод на
съда би бил променен, доколкото са налице и предпоставките за ангажирането на
деликтната отговорност на ответника: неправомерно виновно предприети от ищеца
действия по принудително изпълнение, наличие на имуществена вреда в посочения размер,
както и причинна връзка между тях – така Решение № 2784 от 24.04.2020 г. на СГС по в. гр.
д. № 8461/2019 г. Предвид това съдът приема исковата претенция за доказана и основателна.
Правна последица от бездействието на взискателя е настъпването на имуществена вреда за
длъжника, представляваща сторената разноска за правна помощ по изп. дело, която следва
да се разгледа при условията на чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД. Видно от неоспорения договор за
правна помощ от 20.06.2023 г. ищецът е заплатил сумата 350 лв. за възнаграждение на
адвокат по повод изпълнителното дело и необходимостта от извършване на процесуални
действия за обезпечаване на неговите имуществени интереси, свързани с вдигане на
наложените възбрани. Вредата е пряка и в резултат на бездействието на служители на
ответника, които не са предприели дължимите действия да се внесат авансово таксите от
взискателя. Длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било
необходимо с оглед на реализиране на вземането. Ето защо взискателят отговаря за
разноските, сторени от длъжника, за обезпечаване правото му на защита, направени във
връзка с преустановяване на изпълнителни способи, насочени върху имущество му,когато
изпълнителните действия са изоставени от взискателя. Ако взискателят счита, че е налице
незаконосъобразно принудително изпълнение спрямо него следва да отправи съображенията
си към съдебен изпълнител, а не към длъжника. Търсеното парично задължение за главница
2
е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва от датата на подаване на искова молба-07.07.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата общо 400,00 лв. за платени
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на С. С. Д., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл.
59, ал. 1 и чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 56,00 лева – главница, представляваща
платени без основание такси за вдигане на наложени възбрани по изп. дело №4395/2010 г.
по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, и сумата 350,00 лева – главница, представляваща
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.06.2023 г. по изп. дело
№4395/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 07.07.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на С. С. Д., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 400,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Т.С.” ЕАД на С. С. Д. по банкова сметка
№ IBAN – ************, BIC – *********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3