Р Е Ш
Е Н И Е
№
… … …
град Кърджали, 20.07.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично ……….
заседание
на шестнадесети юни .............................………..…….………………..…………………….
през
2020/две хиляди и двадесета/
година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………..…..
Павлина Петрова, …………………...…...........
като
разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор
Атанасов ...........................
административно
дело №119 по описа за ..................... 2020 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба,
подадена от Т.К.П., с постоянен адрес ***, против Решение №2153-08-41 от
27.02.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й
против Разпореждане №2140-08-20 от 15.01.2020 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което й е било отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна.
Жалбодателката Т.П. заявява в жалбата си, че счита постановеното
Решение №2153-08-41 от 27.02.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали за
незаконосъобразно, поради което го оспорва в законно установения срок. Излага
съображения, като твърди най-напред, че оспореният административен акт е
издаден в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените
правила. Счита за неправилен и незаконосъобразен извода на ръководителя на „ПО”
на Териториално поделение на НОИ - Кърджали, възприет и от директора на ТП на
НОИ - Кърджали в обжалвания административен акт, за незачитане на положения от нея
осигурителен стаж за периода 01.01.1999 год. - 15.12.2003 год. Твърди, че в
посочения период е работила като „***” на „***” ЕООД - ***, като за изпълнението
на заеманата от нея длъжност не получила трудовите си възнаграждения от
работодателя и в тази връзка предприела действия по предявяване на надлежни
трудови искове по КТ против „***” ЕООД ***, пред *** районен съд. Сочи, че с
влязло в сила на 06.12.2005 год. решение от 07.11.2005 год., постановено по гр.дело
№***/*** год., Софийският районен съд осъдил „***” ЕООД *** да й заплати претендираните искови суми за неизплатените й трудови
възнаграждения за периода от 01.01.1997 год. до 15.12.2003 год., ведно с лихви
за забава, както и трудови обезщетения, но пенсионният и административният
орган, обаче, не зачитали като осигурителен положения от нея стаж поради
обстоятелството, че за периода от 01.01.1999 год. - 15.12.2003 год. не
фигурирала в разплащателните ведомости на „***” ЕООД. Сочи също, че в
обжалваното решение директорът на ТП на НОИ - Кърджали приемал, също така, че и
цитираното по-горе съдебно решение не било основание за неговото зачитане, като
намира, че така формираните изводи са в противоречие с разпоредбата на чл.9,
ал.1, т.1 от КСО, която пенсионният и административният орган не са съблюдавали
и приложили в настоящия случай. Сочи, че съгласно цитираната норма, за
осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т.1 и
ал.10 са работили при пълното, законоустановено за
тях, работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху
полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение,
но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 за
съответната професия. Жалбодателката счита, че така,
основавайки се на нормативните предписания на чл.9, ал.1, т.1 от КСО, в хода па
проведеното пенсионно и контролно административно производство, спорният осигурителен стаж следва да й
бъде зачетен напълно правомерно, а обстоятелството, че работодателят -
осигурител не е изплатил дължимите към нея работни заплати, не я е включил във
ведомостите за заплати, не е внесъл и дължимите осигурителни вноски, не може да
доведе до негативни последици за нея, като осигурено лице, които да влияят
неблагоприятно и върху правото й на пенсиониране. Твърди също, че в резултат на
неправилното прилагане на чл.9, ал.1, т.1 от КСО, е лишена и от възможността да
се възползва от правото си по чл.9а, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване. Излага
и довод, че в хода на проведеното пенсионно и административно производство са
допуснати и нарушения на административно-производствените правила, като
заявява, че други подробни аргументи по отношение на посочените по-горе съображения ще изложи и в
съдебно заседание. Поради изложеното, с жалбата моли съда да постанови съдебен
акт, с който, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от
АПК, да отмени Решение №2153-08-41/27.02.2020 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали,
с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2140-08-20/15.01.2020 год.
на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката
Т.К.П. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител – адв.В.М. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита за неправилен и
незаконосъобразен извода на пенсионния орган, който бил възприет и от по-горестоящия административен орган, за незачитане на
положения от жалбодателката осигурителен стаж за
периода от 01.01.1999 год. до 15.12.2003 год., като намира, че безспорно от
доказателствата по делото се установило, че тя е работила като „***” в „***”
през процесния период и е изпълнявала заеманата
длъжност, но не е получила трудовите си възнаграждения, във връзка с което е
налице влязлото в сила решение от 06.12.2005 год. на СРС по гр.дело №***/***
год., с което дружеството „***” е било осъдено да заплати на жалбодателката исковите суми за неплатени трудови
възнаграждения, включително и за процесния период.
Сочи, че пенсионният и административният орган, обаче, не са зачели
осигурителния стаж, положен от жалбодатевлката, като административният
орган приел, че съдебното решение не било основание за неговото незачитане и
съответно, за зачитане, като счита, че тези изводи противоречат на разпоредбата
на чл.9, ал.1 т.1 от КСО. Също така, в тази връзка намира, че следва да се позове
и на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 и ал.10 от КСО, в която изрично било
посочено, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са
работили при пълно, установено законно за тях, работно време, ако са внесени
или дължими осигурителните вноски за получено, начислено и неизплатено, както и
неначислено възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход,
като счита, че формираните изводи в обжалваното решение противоречат на
цитираните императивни разпореждания на разпоредбите на чл.4, ал.1 , т.1 и
ал.10 от КСО. Намира, също така, че фактът, че жалбодателката
не фигурира във ведомостите за процесния период, не
означава, че тя не е работила, като отново се позовава на писмените
доказателства, които установяват, че тя е работила през процесния
период в дружеството „***” ЕООД, както и фактът, че на жалбодателката
не са заплатени трудовите възнаграждения, не е основание за незачитане на
нейния трудов стаж. Счита също, че това обстоятелство би рефлектирало върху
определяне на нейния осигурителен доход, но не и върху осигурителния стаж,
съответно, върху правото й на пенсия, а същевременно, жалбодателката,
вследствие на това, е била лишена и от възможността да закупи такъв стаж и да
се възползва от правото си по чл.9а, ал.2 от КСО. По тези съображения, моля да
бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и да бъде
постановено връщане на преписката на административния орган, за ново
произнасяне. Моли също, да бъдат присъдени на жалбодателката
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ
– град Кърджали, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния
си представител – юрк.Д. Я., който в съдебно заседание оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Моли
съда да постанови съдебно решение, с което изцяло да отхвърли, като
неоснователна, жалбата на Т.К.П. и да остави в сила обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно по
изложените съображения в самото решение, а именно - че липсват предпоставки за
зачитане на осигурителен стаж на жалбодателката за
спорния период от 01.01.1999 год. до 15.12.2003 год., по предвидения ред в
чл.40, ал.1 и ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Сочи, че по
делото са налице данни, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости на
осигурителя „***” ЕООД за процесния период, а това
означавало, че при наличие на записи в трудови книжки или удостоверения и
липсата на разплащателни ведомости, меродавен ще е записът в разплащателните
ведомости, тъй като те са първични документи, а всички останали документи са
вторични. Твърди, че пенсионният орган не се е съобразил с цитираното в жалбата
решение на Районен съд – ***, именно поради
обстоятелството, че лицето не фигурира в първичната документация на
осигурителя, а от самото решение е видно, че то се основава изцяло на трудовата
книжка на жалбодателката, която е вторичен документ и
не отговаря на записите в разплащателните ведомости за процесния период.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателката
със съпроводително писмо с Изх.№***/*** год./л.4/, като е получено лично от
нея на 02.03.2020 год., видно от оформената разписка за получаване на
представения по делото екземпляр от това съпроводително писмо/също
на л.4/.
Жалбата е подадена чрез административния орган – директора на ТП на НОИ –
Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на 11.03.2020 год., като е регистрирана
в деловодството на ТП на НОИ - Кърджали с Вх. №*** от същата дата/л.3/, т.е. следва да се
приеме, че същата е подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1
от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така
подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона
писмена форма, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат
на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от следното:
Със
заявление с Вх.№***
от *** год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.35-л.36/, жалбодателката Т.К.П.
е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/,
като към същото е приложила документи за осигурителен стаж и осигурителен доход
– Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№*** от *** год., издадено от
кметство - ***/л.37/, Удостоверение, обр.УП2, с Изх.№*** от *** год., издадено от „***”
ЕООД/л.38-л.39/, Удостоверение №*** от
*** год., издадено от ТП на НОИ/Архивохранилище към ТП на НОИ - Кърджали/ -
Кърджали/л.40/, Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№*** от *** год., издадено от „***”
ЕООД/л.41/ и Удостоверение,
обр.УП-№30, с №***
от ***
год., издадено от МОП *** – ***/л.42-л.43/. В заявлението си Т.П. е
посочила, че желае да закупи недостигащия й трудов стаж.
Впоследствие,
във връзка с така подаденото заявление, са били представени и допълнителни
документи – Копие от трудова книжка №***, издадена на Т.К.П. от Окръжно
управление НМ – Кърджали/л.25-л.26/, в която, на стр.25 от
същата е положен щемпел, в който е вписано прослужено време в „***” ЕООД от
01.09.1986 год. до 15.12.2003 год., но като общо прослужено време е посочено 10
год., 6 месеца и 21 дни, както и заверено копие от Решение от 07.11.2005 год.,
постановено по гр.дело №***/*** год. на *** районен съд/л.27-л.28/, с което, „***” ЕООД
***, ул.„***” №***, е осъдено да заплати на Т.К.П., сумата от *** лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.1997 год. -
15.12.2003 год., както и *** лева обезщетение за забава за периода 01.02.1997
год. - 13.01.2005 год., както и са законни лихви върху тези суми, за посочените
в решението периоди. На решението е положена заверка, че същото е влязло в
законна сила на 06.12.2005 год., както и са положени два броя щемпела, удостоверяващи
издаването на изпълнителни листове, съответно единият, издаден в полза на Т.К.П.
на 07.04.2006 год., за присъдените в нейна полза суми, а другият, издаден на
09.05.2006 в полза на АДВ, за присъдените в полза на СРС разноски.
Във връзка
с така подаденото заявление от Т.К.П. е била извършена допълнителна проверка,
като с писмо Изх.№*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.24/ е било поискано от
директора на Дирекция „КПК” при ТП на НОИ – *** да бъде извършена проверка при
осигурителя „***” ЕООД *** относно положения осигурителен стаж от жалбодателката П., т.к. с Удостоверение №**/*** год.
осигурителят е анулирал записа в трудовата книжка, като е отразил забележка, че
лицето не съществува във ведомостите след 01.01.1999 год. и че в Регистъра на
осигурените лица липсват данни за периода от 01.01.1997 год. до 14.12.2003
год., с изключение на месеците април, май, юли, септември, октомври и декември
1997 год., както и е поискано да бъде извършена проверка и на вписания доход за
периода от 01.01.1987 год. до 31.12.1989 год. в издаденото Удостоверение обр.УП-2 №*** от *** год., поради съмнения за неистинност. С
писмо Изх.№*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали/л.23/ е било поискано от жалбодателката Т.П. да представи удостоверение за положен
осигурителен стаж за периода от 15.08.1978 год. до 21.08.1978 год. при друг
осигурител, както и да представи заверена от контролните органи на НОИ
осигурителна книжка за периода от 01.03.1999 год. до 31.12.2000 год., като самоосигуряващо
се лице, като по повод това писмо, жалбодателката П.
е депозирала декларация с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.21/, в която изрично е
заявила, че няма да представи изисканите й два документа и че иска да й бъде
издадено разпореждане „въз основа на наличните редовни документи.”. Във връзка
с това, с писмо Изх.№*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали/л.20/ е било поискано от началника на отдел „КПК” при ТП на НОИ –
Кърджали да потвърди данните за осигурителния стаж и доход, върху който са
внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо
се лице за периода от 01.03.1999 год. до 31.12.2000 год., съдържани се в
регистрите на НОИ, тъй како от Т.П. е постъпила декларация, че няма да
представи заверена осигурителна книжка за посочения период. След извършената
проверка е съставен Констативен протокол №*** от *** год. на *** при ТП на НОИ
– Кърджали/л.19/, в който е отразено, че Т.К.П. е декларирала, че упражнява
трудова дейност в качеството си на самоосигуряващо се
лице – едноличен търговец, считано от 01.03.1999 год. и е декларирала
прекъсване на дейността, считано от 31.12.2000 год., като същата е декларирала,
освен това, че е осигурена на друго основание. В протокола е отразено също, че
при извършената проверка в информационната система на НОИ е констатирано, че Т.П.
не е внесла в приход на ДОО дължимите, на основание чл.4 от КСО, осигурителни
вноски за фонд ДОО в периода от 01.03.1999 год. до 31.12.2003 год., както и че
при проверка на данните, подавани на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация
обр.1 „Данни за осигурено лице” за Т.П., с код за вид
осигурен „12” е установено, че няма подадени данни за периода от 01.03.1999
год. до 31.12.2003 година.
По повод писмото с Изх.№*** от *** год. на ръководител
„ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, от ТП на НОИ – *** е получено писмо-отговор с
Изх.№*** от *** год. и с Вх.№ в ТП на НОИ – Кърджали №*** от *** год./л.18/, с
което последното е уведомено, че е издадена Заповед №***/*** год. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – *** и че е
установено, че цялата счетоводна документация на „***” ЕООД *** се намира в ***,
на посочения адрес и предвид това, следва да бъде извършена проверка по
делегация. По преписката е приложен и е приет като доказателство по делото
Констативен протокол №*** от *** год. за извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „***” ЕООД ***, съставен от *** при РУ
„СО” – ***/л.14-л.17/, с дадени на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, предписания. В констативната част на този протокол е посочено, че за
периода от месец януари 1999 год. до месец декември 2003 год. вкл. лицето Т.К.П.,
с ЕГН ****** … не фигурира в месечните разплащателни ведомости за заплати на
осигурителя „***” ЕООД ***, с ЕИК *** и че няма начислявани и изплащани трудови
възнаграждения за посочения период. В този констативен протокол е посочено
също, че издаденото Удостоверение обр.УП-3, с Изх.№***
от *** год., на лицето Т.К.П., с ЕГН ****** … , за периода от 01.09.1986 год.
до 31.12.1998 год. вкл. от осигурителя „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, с посочен
осигурителен стаж 12 год. и 04 мес., е неправилно и
невярно издадено, като данните не отговарят на разплащателните ведомости. В
констативната част на този протокол е отразено, освен това, че в осигурителя „***”
ЕООД ***, с ЕИК ***, на посочения адрес – ***, ***, не са били открити други изплащателни ведомости или други разходооправдателни
документи, от които да е видно, че на лицето Т.К.П., с ЕГН ****** … , са
изплатени трудовите възнаграждения за периода от 01.10.1997 год. до 15.12.2003
год. по изпълнителен лист от 07.04.2006 год. на Софийския районен съд, които да
й послужат за издаване на документи за осигурителен стаж и доход. С този констативен
протокол са дадени предписания, в срок до 31.08.2011 год., осигурителят „***” ЕООД
***, с ЕИК ***, да издаде и представи в РУ„СО” – ***, ново удостоверение, обр.УП-2, само за периода от 01.09.1986 год. до 31.08.1989
год. вкл. с верния осигурителен доход от данните по разплащателни ведомости, като
се анулират данните по издаденото преди това Удостоверение, обр.УП-2,
с Изх.№***/*** год. и ново удостоверение, обр. УП-3,
само за периода от 01.09.1986 год. до 31.12.1996 год. вкл. с верния
осигурителен стаж на лицето, съгласно данните по разплащателни ведомости, като
се анулират данните по издаденото преди това Удостоверение, обр.УП-3,
с Изх.№**/*** година. Второто предписание, дадено с този протокол, е било
изпълнено, тъй като видно от приложеното по делото Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№**/*** год., издадено на Т.К.П. от „***”
ЕООД, в същото изрично е вписано, че се „Анулират данните по трудовата книжка
поради това, че за периода след 01.01.1999 год. лицето не съществува в
разплащателните ведомости, не е получавало трудово възнаграждение и не е
осигурявано.”/л.41/.
Така, при
тези данни, с Констативен протокол за извършена проверка по разходите на ДОО с
№*** от *** год. на *** в ТП на НОИ – Кърджали/л.13/ е установено, че Т.К.П.,
с ЕГН ****** … фигурира в разплащателните ведомости на „***” ЕООД за периода
01.09.1986 год. - 31.12.1998 год., на длъжност „***”, но за периода 01.01.1999
год. - 15.12.2003 год. е установено, че същата не фигурира в разплащателните
ведомости на осигурителя, вкл. и на длъжността „***” и че за посочения период,
в месечните разплащателни ведомости за заплати на осигурителя, на Т.П. не са
били начислявани и не са били изплащани трудови възнаграждения, нямало е и
начислявани платени и/или неплатени
отпуски. Отразено е, също така, че в осигурителя „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, на
посочения адрес – ***, ***, не са били открити други изплащателни
ведомости или други разходооправдателни документи, от
които да е видно, че на лицето Т.К.П., с ЕГН ****** … , са изплатени трудовите
възнаграждения за периода от 01.10.1997 год. до 15.12.2003 год. по изпълнителен
лист от 07.04.2006 год. на Софийския районен съд, които да й послужат за
издаване на документи за осигурителен стаж и доход и че към дата 09.01.2020
год. при извършена проверка на осигурителя „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, на
посочения адрес в ***, не са открити нови факти и обстоятелства, касаещи
осигурителните права на Т.К.П., с ЕГН ******.
Така, в
крайна сметка, е издадено Разпореждане №2140-08-20 от 15.01.2020 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.9/, с което, на жалбодателката П. е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с мотив, че към датата на заявлението същата няма
изискуемия се осигурителен стаж от 35 години и 8 месеца. С това разпореждане на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, в полза на Т.П. е
зачетен осигурителен стаж, както следва: 00 г., 00 м., 00 дни - I-ва категория; 00 г., 00 м., 00 дни –
ІІ-pa категория; 28 г., 09 м., 01 дни – ІІІ-та категория и по
чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 г., 00 м., 00 дни, или общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория, съгласно изискванията на чл.104 от КСО - 28 год., 09 мес.
и 01 дни. В мотивите към разпореждането е посочено, че Т.К.П. е навършила
изискуемата се за 2019 год. възраст за жените от 61 години и 4 месеца (същата е
била на 61 години и 5 месеца), но е нямала необходимите 35 години и 8 месеца
осигурителен стаж, като недостигащият й осигурителен стаж е бил повече от 5
години и същата не може да се възползва от възможността да внесе осигурителни
вноски по реда на чл.9а, ал.2 от КСО, поради което й е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал.1 - 2
от КСО, във връзка с чл.9а, ал.2 от КСО. В същото разпореждане изрично, като
„забележка”, е вписано, че „Не е зачетен
осигурителен стаж за периода от 01.01.1999 год. до 15.12.2003 год. при
осигурителя „***” ЕООД ***, тъй като след изискана проверка, контролните органи
при ТП на НОИ – *** са уведомили ТП на НОИ – Кърджали, че лицето не фигурира в
разплащателните ведомости.”, както и че „Не
е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.03.1999 год. до 31.12.2003 год.
като самоосигуряващо се лице, тъй като не са внесени
дължимите осигурителни вноски по чл.9, ал.1, т.4 от КСО.”. Разпореждането е
било получено от жалбодателката Т.П. на 21.01.2020
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ***/л.8/.
Против така
издаденото Разпореждане №2140-08-20 от 15.01.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – град
Кърджали е била подадена в срок жалба от Т.К.П., до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№*** от *** год./л.7/, в която същата
е изложил доводи, че пенсионният орган неправилно е зачел продължителността на
осигурителния й стаж, и че обстоятелството, че за определен период от време на
фигурира в разплащателните ведомости на „***” ЕООД не било никакво основание за незачитане
на осигурителен стаж. В тази връзка жалбодателката се
е позовала на Решението от 07.11.2005
год., постановено по гр.дело №***/*** год. на *** районен съд, като е изложила
довод, че след като е налице влязло в сила съдебно решение, то пенсионният
орган задължително е следвало да се съобрази с него. В тази жалба е изложено
твърдение, че следва да бъде зачетен осигурителен стаж за периода от 01.01.1999
год. – 15.12.2003 год. и че са налице основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1
от КСО. С тази жалба е поискано от директора на ТП на НОИ – Кърджали да отмени
обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно и да върне преписката на
ръководителя на отдел „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали, с оглед осъществяване на
действия по установяване на действителното фактически и правно положение –
действителната продължителност на осигурителния стаж на жалбодателката
и да й бъде дадено законовото право да се възползва от разпоредбата на чл.9а,
ал.2 от КСО.
По повод тази жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-41 от
27.02.2020 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.5-л.6/, с което е отхвърлено жалбата
на Т.К.П. против Разпореждане №2140-08-20 от 15.01.2020 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град
Кърджали, като неоснователно. В мотивите към това решение, административният
орган е обсъдил събраните по преписката писмени доказателства и е възпроизвел и
анализирал и мотивите към оспореното
разпореждане.
При така събраните доказателства и предвид чл.40, ал.1 и ал.3 от НПОС,
административният орган е приел, че правилно длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е
приело, че не са налице предпоставките за зачитане/признаване на стаж по
предвидения в закона ред с писмени документи, издадени по надлежен ред въз
основа на извлечение от разплащателните ведомости, поради което и правилно
периодът от 01.01.1999 год. до 15.12.2003 год. не е взет предвид и не е зачетен
за осигурителен стаж при преценката за право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст с Разпореждане №2140-08-20/15.01.2020 год. В мотивите е посочено, че
обстоятелствата, които се установяват с трудова книжка или удостоверение, обр.УП-3, са такива, които са включени в изплащателните ведомости или други книжа, водени от
осигурителя и извлечени от тях и че при несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в
трудовата книжка или удостоверението на лицето за един и същи период, меродавно
е записването в изплащателните ведомости, а не
обратното, както и че административният орган не може да приеме един факт за
доказан, ако той не е доказан по начина, предвиден в закона. В тази връзка,
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
приел за неоснователно твърдението в жалбата, че пенсионният орган не е изяснил
всички факти и обстоятелства във връзка със спорния осигурителен стаж, тъй като
не се е съобразил с решение от 07.11.2005 год. на *** районен съд, постановено
по гражданско дело №***/*** год., т.к. с посоченото решение работодателят „***”
ЕООД е бил осъден да заплати на Т.К.П. трудово възнаграждение за периода
01.01.1997 год. 15.12.2003 год., но същото няма как да е основание за зачитане
на осигурителен стаж, още повече, че бил безспорен фактът, че за времето от
01.01.1999 год. до 15.12.2003 год., Т.П. не фигурирала в разплащателните
ведомости на работодателя. В мотивите е посочено, че при липса на книжа или
ведомости, които са изгубени или унищожени, както и при липсата на писмени
данни за трудов и осигурителен стаж, установяването на трудовия или
осигурителния стаж се извършва по специалния ред, предвиден в Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, като представеното
от жалбодателката съдебно решение безспорно не е
такова по своята същност, поради което същото не може да послужи за зачитането
на спорния осигурителен стаж. С оглед на тези съображения, директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане № 2140-08-20 от 15.01.2020 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и
законосъобразно, поставено при стриктно спазване на материалния закон и на база
налични писмени доказателства, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По делото,
в съдебно заседание са представени от процесуалния представител на жалбодателката и са приети като доказателство и заверени
копия от Протокол за извършена инвентаризация на дълготрайни и краткотрайни
материални активи в ПСБ „***” ЕООД ***, подписан на датата 11.12.2003 год. от
комисията, извършила инвентаризацията, както и от жалбодателката
Т.П./л.54-л.55/, ведно със Сравнителен
анализ от 03.12.2003 год. към него за наличности и липси на стоки в ПСБ „***”
***, също подписан от комисията, извършила инвентаризацията и от жалбодателката П. като материално отговорно лице/л.56-л.57/. Представено е и е
прието като доказателство и заверено копие от Заповед №*** от *** год. на
управителя на „***” ЕООД ***/л.52-л.53/, с която, на основание
чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда,е прекратен трудовия договор с жалбодателката Т.К.П., за длъжността „***” в „***” ЕООД ***,
считано от 15.12.2003 год., както и заверено ксерокопие на изпълнителен лист от
07.04.2006 год., издаден от Районен съд – ***/л.58/, въз основа на влязлото
в сила Решение от 07.11.2005 год., постановено по гр.дело №*** год. по описа на
същия съд, в който е възпроизведен осъдителния диспозитив
на това съдебно решение, коментирано по-горе. Представено е и е прието като
доказателство и заверено копие на част от трудовата книжка на жалбодателката Т.П. - от стр.20 до стр.25, на които
страници е отразено трудовото възнаграждение, което е получавала в „***” ЕООД ***/л.59-л.61/. По отношение
записаното в представените копия на тези страници, съдът след извършена справка
с представената в оригинал Трудова книжка №***, издадена през 1974 год. на Т.К.П.,
констатира, че представените копия на стр.20 до стр.25 са идентични с тези в
оригинала на трудовата книжка, като се установява, също така, че на стр.24 и
стр.25 е отразен трудовия стаж на Т.К.П. от ***, за времето от 01.03.1997 год.
до 15.12.2003 год., със заверка за прослужено време - 10 год., 6 мес. и 21 дни и посочено основание за прекратяване на
трудовия договор - по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, както и че са положени подписи
на директора и главния счетоводител, съответно и печати от дружеството-работодател.
При така
установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 (доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от
01.01.2020 г.) от
КСО,
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт; разпореждането се издава в срок
до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите
документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106; в случаите
на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност
разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички
необходими документи и данни. От това следва, че ръководителят на „Пенсионното
осигуряване” към ТП на НОИ - Кърджали е териториално и материално компетентен
орган, да издава разпореждания за отпускане, респ. за отказ за отпускане, изменяне,
осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на
пенсии. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Решението е
издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната
норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на
административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след
като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
Така,
всъщност, предмет на спора по същество е материалната законосъобразност на
акта, като по отношение на същата, т.е. по отношение съответствието с
приложимите материалноправни норми, съдът намира
следното:
Основният
довод, инвокиран в подадената жалба и поддържан в
хода по същество е, че в случая, неправилно и незаконосъобразно, ръководителят
на „ПО” при Териториално поделение на НОИ - Кърджали и съответно, и директорът
на ТП на НОИ - Кърджали, не зачитат периода от 01.01.1999 год. - 15.12.2003
год. като осигурителен стаж на жалбодателката П., в който
период се твърди, че е работила като „***” на „***” ЕООД *** - *** и респ., основният
въпрос е, следва ли да се зачете този период за такъв осигурителен стаж,
предвид наличието на представените писмени доказателства и най-вече предвид
представеното съдебно решение от 07.11.2005 год. на Софийския районен съд,
влязло в законна сила на 06.12.2005 година.
Съдът в
настоящия състав намира, че отговорът на този въпрос следва да е отрицателен,
предвид следното:
Представеното
и прието като доказателство съдебно решение от 07.11.2005 год. на Софийския
районен съд, влязло в законна сила на 06.12.2005 година, а и издаденият въз
основа на него изпълнителен лист от 07.04.2006 год., установят и доказват
единствено, че осигурителят „***” ЕООД *** е бил осъден да заплати на жалбодателката П. посочените в диспозитива
на решението суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.01.1997 год. до 15.12.2003 год., съответните обезщетения, както и лихвите
върху посочените суми, но по делото не са налични никакви доказателства, от
които да се установява, дали, кога и как са платени тези трудови възнаграждения.
Още по-малко пък са налице доказателства или каквито и да е данни, дали върху тези
трудови възнаграждения са начислени и внесени дължимите осигурителни вноски или
същите са дължими, а нормата на чл.37, ал.1 от НПОС регламентира, че за
осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени
осигурителни вноски за лицата по чл.4, ал.1 и ал.3, т.5 и т.6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл.4, ал.7, 8 и 9 и чл.4а КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски. Същевременно,
разпоредбата чл.40, ал.1 от НПОС регламентира, че осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец, а според ал.3 на същия чл.40,
документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд. Предвид тази законодателна уредба съдът споделя
довода в мотивите към оспореното решение, че обстоятелствата, които се
установяват с трудова книжка или с удостоверение, обр.УП-3,
са такива, които са включени в изплащателните
ведомости или други книжа, водени от осигурителя и извлечени от тях, както и че
при несъответствие между записванията в изплащателните
ведомости от една страна, а от друга - в трудовата книжка или удостоверението
на лицето за един и същи период, меродавно следва да е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Тук отново следва
да се посочи, че в представеното и приложено по преписката, респ. прието като
доказателство по делото, Удостоверение, обр.УП-3, с
Изх.№**/*** год., издадено на жалбодателката Т.К.П. от
***, изрично е вписано, че се „Анулират данните по трудовата книжка поради
това, че за периода след 01.01.1999 год. лицето не съществува в разплащателните
ведомости, не е получавало трудово възнаграждение и не е осигурявано.”. Това
вписване пък е извършено в изпълнение на дадено от контролен орган – *** при
РУ„СО” – ***, задължително предписание по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, след
извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя „***” ЕООД *** и предвид
констатираното при проверката, че за периода от месец януари 1999 год. до месец
декември 2003 год. вкл., лицето Т.К.П., с ЕГН ****** … не фигурира в месечните
разплащателни ведомости за заплати на осигурителя „***” ЕООД ***, с ЕИК *** и
че няма начислявани и изплащани трудови възнаграждения за посочения период. Предвид
това е пределно ясно, че в случая е налице категорично несъответствие между записванията в изплащателните ведомости на осигурителя от една страна и вписаното
в трудовата книжка на жалбодателката, като
вписванията в тази трудова книжка, касаещи процесния
период от 01.01.1999 год. до 15.12.2003 год. явно не съответстват на
действителното положение. При внимателния преглед на тази трудова книжка и
най-вече на стр.25 от същата, на която е положен щемпел с отразения общ трудов
стаж/прослужено време/ на Т.К.П. ***, е видно, че в същия е вписано, че П. е
работила в „***” ЕООД от 01.09.1986 год./видно и от стр.21 на трудовата книжка/
до 15.12.2003 год., което прави общо прослужено време 18 год., 3 мес. и 15 дни, но неясно защо, в същия щемпел е вписано – цифром и словом, че жалбодателката
П. е работила в „***” ЕООД - 10 год., 6 мес. и 21 дни,
като под така вписаните данни са се подписали директор и главен счетоводител.
Предвид
горното съдът счита, че няма как решението от 07.11.2005 год. на *** районен
съд, постановено по гражданско дело №***/*** год. и влязло в сила на 06.12.2005
год., да е на практика единственото основание за зачитане на осигурителния стаж
на жалбодателката П. за посочения период, т.е. да е
единствения документ, който самостоятелно да е достатъчен да удостовери по
безспорен начин този осигурителен стаж, още повече при наличието на безспорния
факт, че за времето от 01.01.1999 год. до 15.12.2003 год., Т.П. не е фигурирала
в разплащателните ведомости на осигурителя „***” ЕООД ***. Предвид това съдът
намира за правилен довода в мотивите към оспореното решение, че пенсионният орган
не може да приеме един факт за доказан, ако той не е доказан по начина, предвиден
в закона, т.е. в случая по начина, предвиден в чл.40, ал.1 и ал.3 от НПОС.
Правилно, при това положение, в мотивите към оспореното решение е указано, че
при липса на книжа или ведомости, които са изгубени или унищожени, както и при
липсата на писмени данни за трудов и осигурителен стаж/какъвто всъщност е и
настоящия случай/, установяването на трудовия или осигурителния стаж се
извършва по специалния ред, предвиден в Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред. В чл.1, ал.1, т.2 от същия ясно е
регламентирано, че по реда на този закон може да се установява осигурителен
стаж по Кодекса за социално осигуряване, а съгласно чл.2, ал.2 от с.з.,
осигурителен стаж по чл.1, ал.1, т.2 може да се установява по отношение на
лицата по чл.4, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, каквото качество, а
именно - лице по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, жалбодателката
Т.П. притежава, като служител в „***” ЕООД ***. Представеното от жалбодателката П., влязло в сила, съдебно решение на ***
районен съд безспорно не е такова по своята същност, т.е. това не е съдебно
решение, което да е постановено по специалния ред, предвиден в Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, поради което същото
не може да послужи за зачитането на спорния осигурителен стаж.
Така, след
като с оспореното в настоящото производство решение директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е приел, че представеното съдебно решение на *** районен съд не може
да послужи за зачитането на осигурителен стаж на жалбодателката
П. за спорния период от 01.01.1999 год. до 15.12.2003 год. и че с обжалваното Разпореждане №2140-08-20 от
15.01.2020 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали правилно е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.к. жалбодателката
П. е нямала необходимите 35 години и 8 месеца осигурителен стаж и недостигащият
й осигурителен стаж е бил повече от 5 години, поради което същата не може да се
възползва от възможността да внесе осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.2
от КСО и съответно е отхвърлил жалбата й като неоснователна, е постановил един
материално законосъобразен административен акт, при правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така, с
оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че
оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от
материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
необходимото съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден и в съответствие с целите на закона, поради което и не са налице
основания за отмяната му.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от Т.К.П., с
постоянен адрес ***, против Решение №2153-08-41 от 27.02.2020 год., издадено от
директора на ТП на НОИ - Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №2140-08-20 от 15.01.2020 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане й е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по
настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по въпроса
за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а и реално, такива не са сторени от него в настоящото
производство.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.П.,
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-08-41 от
27.02.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й
против Разпореждане №2140-08-20 от 15.01.2020 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, с което й е било отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали,
пред Върховния административен съд, в
14/четиринадесет/ – дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
СЪДИЯ: