Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 221
гр. Б., 27.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 172 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Х.Д.И. *** са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове: 1.) с правно основание чл. 200, ал. 1
от КТ за сумата от 94 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически и емоционални
негативни преживявания, вследствие на трудова злополука, състояла се на
20.03.2017 г. в гр. Б.; 2.) с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 17 624,99 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 23.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищцата работела по трудово правоотношение при
ответника на длъжност „Помощник възпитател“. На 20.03.2017 г. в сградата на ЦДГ
„С.“ – Община Б., в рамките на работното си време, ищцата слизайки по стълбите
към фоайето, стъпила на постлания и незакрепен стабилно мокет, същият се
изместил, при което ищцата паднала по стълбите, търкаляйки се до площадката.
Вследствие на злополуката ищцата получила следните увреждания: счупване на
двете кости на дясната подбедрица, разместване на костните фрагменти, разкъсно
– контузна рана на десния глезен, луксация на дясна раменна става. Сочи се, че
ищцата е претърпяла две операции, след които е останала под лекарско наблюдение
в болнични условия, обездвижена и на системи. Рамото й било гипсирано, а в
десния крак са поставени множество метални импланти. Ищцата се прибрала у дома
на инвалидна количка, в безпомощно състояние и невъзможност да се обслужва
сама. Три месеца след изписването болките продължавали. Ищцата имала повишена
телесна температура и оток на оперираното място. Установило се хронично инфектиране
на раната, поради което била претърпяна трета операция. Впоследствие ищцата се
подложила и на четвърта операция. Сочи се, че ищцата приблизително две години
след инцидента е обездвижена и зависима от близките си. Социалната изолация,
трайно секретиращата гнойна оперативна рана и най – вече страхът, че може да
остане инвалид предизвиквали у ищцата чувство на потиснатост, песимизъм и
нервност. Акцентира се, че работодателят не е изпълнил задължението си да
осигури безопасни условия на труд – мокетът а стълбището не бил фиксиран и
липсвал парапет. Твърди се трудов характер на злополуката.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва процесуалната си
легитимация. На следващо място се твърди частична неоснователност на
претенциите. Въпросният мокет бил стабилно прикрепен към стълбите. Ищцата имала
трайно намалена работоспособност и увреждания на опорно – двигателния апарат
много преди злополуката. Получавала и чести световъртежи, които били възможна
причина за падането по стълбите. Сочи се, че само част от твърдените вреди са
преки, а останалите са резултат от неправилно проведено лечение. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. По
същество се иска присъденото обезщетение да е в по – нисък размер от претендирания,
съобразно твърдяното съпричиняване и изплатеното застрахователно обезщетение.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Подробни аргументи развиват в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Трудов договор № 119/30.03.2009 г. ищцата Х.Д.И.
е назначена на длъжност „помощник възпитател“ при работодател ЦДГ „С.“ – Община
Б.. С Допълнително споразумение от 16.01.2017 г., считано от 01.01.2017 г. са
изменени някои от условията на трудовото правоотношение, като е посочено, че
мястото на работа е ДГ „С.“.
От Длъжностната
характеристика на ищцата се установява, че сред основните функции на длъжността
„помощник – възпитател“ е осигуряването на санитарно – хигиенните условия за
правилното и развитие и възпитание на децата.
Видно от представените книги за инструктаж, ищцата е
преминала първоначален и периодичен инструктаж по безопасност на труда за 2014г.,
2015г. и 2016 г.
От Декларация за трудова злополука изх. №
11/22.03.2017 г. се установява, че на 20.03.2017 г. се е състояла злополука в
гр. Б., ул. „Ш.“ № **, при слизане по стълбите в сградата на детска градина „С.“,
като служителят се подхлъзва и пада.
Съгласно писмените обяснения на ищцата и на очевидците
Р.С. и Р.К., на 20.03.2017 г. ищцата била на работа първа смяна. Отворила
прозорците на занималнята, за да проветри, след което се отправила към автомата
за кафе в фоайето на сградата. Слизайки по стълбите, още на второто стъпало се
подхлъзнала надолу и паднала на площадката. Десният й крак кървял, ищцата
викала за помощ и повтаряла, че я боли. Колегите й се притекли на помощ и
извикали екип на „Бърза помощ“.
С Разпореждане № 5104-22-37/18.04.2017 г. на НОИ злополуката,
случила се с Х.Д.И. е приета за трудова. В разпореждането е посочено, че увреждането
е настъпило при извършване на действия, които без да представляват ефективно
полагане на труд, са насочени към неговото осъществяване.
Съгласно епикризите, издадени от УМБАЛ „С.А.“ АД – С.,
ищцата е с поставена диагноза множество счупвания на подбедрицата, открито. Претърпяна
е оперативна намеса, като е приложено външно фиксиращо устройство и фибула. От
епикриза, изд. от УМБАЛ „С.А.“ АД – С., се установява, че ищцата е имала
фистулен гноевиден отвор на крайника след първата си операция. Поради това е
претърпяла втора операция, при която й е поставена антибиотична гъба. От
Епикриза на УМБАЛ „С.А.“ АД – С. за периода от 27.03.2017г. до 06.04.2017 г. и
Оперативен протокол № 414/29.03.2017 г. се установява, че ищцата е претърпяла
операция, при която е извършена репозиция и фиксация с плака и винт. Според
Етапна епикриза от 19.06.2018 г., чрез извършено рентгенографско изследване е
установено счупване в дисталната част на костите на дясната подбедрица, като за
наличие костно срастване на тибията данните са неубедителни. Видно от Епикриза
УМБАЛ „С.А.“ АД – С. за период 21.08.2018 г. – 27.08.2018 г. ищцата е
претърпяла операция, извършена е остеопластика, фиксация с плака и винтове.
Съгласно ЕР на ТЕЛК от 07.11.2017 г. ищцата е с
призната 64 % трайно намалена работоспособност. Впоследствие ищцата е
освидетелствана с 56 % трайно намалена работоспособност, видно от ЕР на ТЕЛК от
03.05.2018 г. От ЕР на ТЕЛК от 05.07.2018 г. отново се установява степен
неработоспособност. От ЕР на ТЕЛК № 1074/20.11.2018 г. се установява, че на
ищцата е причинена фрактура, извършена е репозиция и фиксация с плака и
винтове. Консолидацията е забавена, оперативната рана е гнойна, поради кеото е
извършена екстракция на плаката и мястото е запълнено с антибиотична гъба.
Извършена е и имобилизация с гипсова шина. Видно от последното за момента ЕР на
ТЕЛК от 25.06.2019 г., ищцата е преосвидетелствана с 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от две години.
С горепосочените писмени доказателства кореспондират и
Амбулаторен лист № 644/19.06.2018 г. , в който се съдържат данни за незараснала
фрактура, резултатите от компютърната томография на ищцата от 01.08.2018 г.,
съгласно които няма консолидация на фрагментите на тибията, а в областта на
фрактурните промени се открива изразена остеопороза и тежки артрозо – артритни
промени. Съдът не коментира в повече подробности медицинските документи по
делото, тъй като детайлното им обсъждане предполага специални познания, вещото
лице по назначената СМЕ е работило по всички тях и ги съобразило при изготвяне
на заключението си.
От представените 25 бр. болнични листи се установява,
че ищцата е била в продължителен отпуск по болест. Съгласно Удостоверение №
22-00083860/28.06.2019 г. от ТП на НОИ – С. област, ищцата е получавала
обезщетение за временна неработоспособност за периода от м. 03.2017 г. до м.
01.2019 г.
От Застрахователна полица № 560002202416/13.10.2016 г.
се установява, че за периода от 27.10.2016 г. до 26.10.2017 г. ответникът е
сключил застраховка злополука в полза на лица по списък, сред които фигурира и
ищцата.
Видно от Фактура № **********/27.03.2017 г., Фактура №
**********/27.03.2017 г., Фактура № **********/21.08.2018 г., изд. от УМБАЛ „С.А.“
АД – С., ищцата е заплатила съответно сумите от 1280 лв., 2000 лв. и 1680 лв. за медицински изделия,
предписани от ортопед-травматолог. Съгласно Фактура № **********/02.02.2018 г.,
ищцата е закупила колагенова плака – локален антибиотичен носител на стойност
454 лв. Съгласно Фактура № **********/27.08.2018 г. ищцата е заплатила за
костнозамествщо вещество сума на стойност 960 лв. Посочените фактури се коментират
само дотолкова, доколкото кореспондират с провежданото лечение и подкрепят
доказателствата относно причинените увреждания и последствията от тях. Макар и
на значителна стойност, изразходваните парични суми са ирелевантни за предмета
на делото, тъй като имуществени вреди не се претендират, а единствено се
твърдят неимуществени такива.
Св. Р.К., очевидец на инцидента, описва в
последователност събитията. Споделя, че сутринта на въпросния ден, двете с
ищцата били на работа. Ищцата дезинфекцирала помещенията, а св. К.се заела да
проветрява помещенията. Била на втория етаж, когато чула ищцата да вика за
помощ. Открила я паднала на пода във фоайето на първия етаж, десният й крак бил
окървавен, „супен на две“, кожата била разкъсана и стърчали кости. Освен това,
ръката на ищцата била изкълчена. Пътеката на стълбището била свлечена, като по
нея също имало кръв и костни частици. Ищцата стенела от болка. Пристигнал
медицински екип, поставили й лонгета, за да изправят крака и я отнесли на носилка.
Св. К.пояснява, че пътеката, с която били застлани стълбите, била захваната със
скоби, но въпреки това лесно се свличала. Стълбището не било обезопасено с
парапет, такъв монтирали едва след инцидента. Св. К.сочи, че преди и
непосредствено след инцидента ищцата не е имала оплаквания от световъртеж, не е
била замаяна. Освен при злополуката и по принцип ищцата нямала случаи на
изпадане в безсъзнание и припадъци.
Свидетелите С.П.и П.С.по сходен начин описват как е протичало
лечението на ищцата. Преди инцидента ищцата нямала капачка на левия си крак.
Затова основно десният й крак служел като опора и поемал тежестта. Още при
първоначалния преглед след злополуката, лекарите предупредили, че счупването е
сериозно и ще са необходими минимум две операции. Първата операция се състояла
още същия ден. Оказало се, че дясната ръка на ищцата е извадена от раменната
става. Близките закупили протеза за обездвижване. След около седмица последвала
втора операция, при която премахнали външните фиксатори и поставили вътрешни
планки. Ищцата била напълно обездвижена, нуждаела се от пълно обслужване, не
можела да се завърти, не можела дори да пие вода без чужда помощ. Ръката й била
обездвижена за два месеца. В продължение на 2-3 месеца се налагало да се правят
стерилни превръзки по два пъти седмично. Оперативната рана обаче се
инфектирала. Ищцата поддържала висока температура. След вземане на раневи
секрет се установило, че се касае за стафилококова инфекция, която е твърде
упорита. Раната продължила да секретира до края на 2017 г. Наложил се прием на
много медикаменти – антибиотици и противосъсирващи лекарства. Инфекцията все
пак не била елиминирана. Наложила се нова операция. При нея премахнали част от
планките и поставили антибиотична гъба. Костта не можела да зарасте. След още
три месеца след направен скенер се установило, че между двете кости има
разстояние. Вариантите били два – или да се изреже кост от друга част на тялото
и да се присади, или да се закупи такава. Близките на ищцата избрали втория
вариант, защото претъпените и до момента физически страдания били твърде много.
Жените в семейството се редували да обгрижват ищцата. Дъщеря й и снаха й
работели и имали семейства, поради което ищцата чувствала вина, че ги ангажира
и е зависима от тях. Св. П.посочва, че преди инцидента ищцата е била жизнен
човек, ходела на работа, вършела домакинската си работа, шофирала. След
злополуката ищцата изпаднала в тежко емоционално състояние, постоянно плачела
при мисълта, че завинаги ще остане инвалид, казвала, че ще сложи край на живота
си. В продължение на две години прекарвала времето си единствено у дома или в
болница. В момента ищцата имала подобрение, но можела да стои изправена не
повече от десет минути, кракът й бил подут, а и предвид залежаването имало
настъпили изменения.
Свидетелите П.Г.и М.В.твърдят, че пътеката на
стъпалата в детската градина била застопорена с халки и пръчки и по този начин
се гарантирала нейната устойчивост. В същото време поясняват, че когато пътеката
се свличала, персоналът я оправял. По отношение състоянието на ищцата преди
инцидента посочват, че същата имала подменена коленна става и проблеми с
вестибуларния апарат.
Показанията на всички разпитани свидетели се
кредитират от съда като истинни, тъй като по групи взаимно се подкрепят, а
между показанията на отделните групи свидетели не се откриват противоречия.
Единствено не следва да се дава вяра на показанията на св. П.Г.и М.В.в частта,
в която твърдят, че мокетът е бил здраво застопорен, тъй като свидетелите сами
опровергават себе си, признавайки, че често им се е налагало да го оправят,
когато се е свлякъл.
Съгласно заключението на СМЕ, вследствие на
злополуката ищцата е получила изкълчване на дясна раменна става и счупване на
дясна подбедрица открито. Медицински е обосновано, че фрактурата може да бъде
причинена по два механизма, като при всеки от двата се стига до раздробяване,
разместване и вбиване на костните фрагменти, меките тъкани около ставата се
засягат до такава степен, че настъпват исхемични промени, водещи до смущения в
зарастването на оперативната рана или некроза. По отношение на изкълчването на
дясната раменна става се сочи, че е съпроводено със силна болка, подвижността
на ставата е блокирана. Лечението се състои в закрито наместване и последващо
обездвижване, което продължава 15-20 дни. Пояснява се, че „открита“ е тази
фрактура, при която е нарушена целостта на меките тъкани – мускули, фасция,
подкожие и кожа. В заключението се обяснява, че „полифрагментна“ е фактурата,
при която има повече от два фрагмента на костта, а като „интраартикуларна“ се
означава фрактура, при която счупената кост участва в изграждането на става,
както е в настоящия случай. Изрично е посочено, че в процесния случай
счупването е такова, че крие риск от значителен оток на меките тъкани,
инфектиране и дори некроза. Според експертните изводи, при подобен тип
наранявания пациентът изпитва интензивна болка и не е в състояние да движи или
натоварва крайника. Обездвижването и обезболяването в значителна степен
намаляват тези оплаквания. Проследен е ходът на лечение: на 27.03.2017 г. е
извършено открито наместване и вътрешна фиксация на счупването – чрез три плаки
и 21 винта. Пациентката е била обездвижена за 60 дни. Раната не е сраствала,
като се появила секреция, продължила месеци наред, по – конкретно касае се за
гнойна фистула, продължила до третата хоспитализация на ищцата на 30.01.2018 г.
Вещото лице се позовава и на резултатите от микробиологичното изследване (л.19
от делото), при което е взет секрет от раната, от който е изолиран
„стафилококус ауреус“. Самитре данни за липсващо срастване са установени при
контролните рентгенографии, извършени на 05.12.2017 г. Третата хоспитализация
на ищцата от 30.01.2018 г. е била по повод инфектиране на раната, получена при
фрактурата. Остранени са чуждите тела и локално е поставена антибиотична гъба,
която да осигури постоянен, активно действащ антибиотик в зоната на счупването
до пълното ликвидиране на инфекцията. Паралелно е проведено и венозно антибиотично
лечение. Вещото лице констатира, че във всяка една от експертизите на ищцата,
на същата е указано да използва помощни средства при придвижването си, без
изобщо да натоварва крайника или с частично натоварване. На 21.08.2018 г.
ищцата за четвърти път е постъпила в болница за оперативна интервенция.
Причината е незавършеното костно срастване, този път без инфекция. При
операцията е направена костна пластика с присадък, отново са поставени плака и
винтове и е проведено антибиотично лечение. Според СМЕ за периода от настъпване
на злополуката до края на 2018 г. функционалната пригодност на крайника е била
силно ограничена. В ранните периоди следоперативни периоди е било изключено
дори минимално натоварване на крайника. Към края на 2018 г. е разрешено и започнато
частично обременяване на крайника. През целия възстановителен период ищцата е
изпитвала различни по интензитет болки и страдания, които постепенно за
затихвали. Посочва се, че към момента ищцата се придвижва с една патерица, като
е налице втвърдяване на ставите на ходилото поради продължителното
обездвижване. Процесът на костно преустройство в зоната на счупването все още
не е завършил и е препоръчителна рехабилитация. На въпроса очаква ли се пълно
възстановяване на крака и ако се очаква, в какъв срок, вещото лице е отговорило
с цитиране на статистически данни и научна литература. От изложеното е
изводимо, че усложненията при подобни фрактури са разнородни и при част от
фрактурите прогнозите са лоши изначално, поради самия механизъм на травмата и
раздробяването. Съгласно изложеното от вещото лице е налице причинна връзка
между трудовата злополука и настъпилите увреждания. Според заключението в
случая на ищцата не са нарушени правилата за добра лекарска практика, реагирано
е своевременно и адекватно, като решенията относно прилаганото лечение са
вземани след задълбочено обсъждане и планиране. Посочено е, че подобни травми
изискват възстановителен период от 10-15 месеца при случаи без усложнения. В
случаи с усложнения, като настоящия, срастването се случва за по – дълъг период
– 24-36 месеца. В заключението се излага още, че понятията „световъртеж“ и
„синдром на вертебробазиралната артериална система“ представлява страдание, при
което се нарушава равновесието и координацията на движенията поради смущение в кръвоснабдяването
на тилната част на мозъка. Възможни са внезапни падания на земята, но без
загуба на съзнание и памет. Съдът изцяло дава вяра на заключението от СМЕ, тъй
като същото се опира на задълбочен и професионален анализ, обосновано е
подробно, логично и разбираемо.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Възражението относно пасивната процесуална легитимация
е неоснователно, тъй като се касае за трудов спор, при който е налице специална
правосубектност. Разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ посочва кои са страните по
трудови спорове, а именно работник/служител и работодател. Съгл. §1, т. 1 от ДР
на КТ „работодател“ е всяко организационно и икономически обособено звено,
което самостоятелно наема работници/служители по трудово правоотношение.
Несъмнено общинските детски градини са работодатели по смисъла на специалния
закон, като обстоятелството, че се създават и финансират от общинските бюджети,
не променя факта на признатата им от закона правосубектност.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на свое трудово правоотношение с ответника;
2.) настъпила злополука с трудов характер; 3.) причинени вреди; 4.) причинна
връзка между вредите и злополуката и 5.) размер на вредите.
Ответникът следва да докаже всички свои възражения,
вкл. възражението си за съпричиняване.
Към момента на настъпване на процесния инцидент ищцата
Х.Д.И. е била в трудово правоотношение с работодателя ЦДГ „С.“ – Община Б.,
което се установява от представения трудов договор.
Трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало по време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт на осигуреното лице. В конкретния случай ищцата е
била на работното си място, в установеното работно време, извършвала е
дейностите, вменени й като задължение по длъжностна характеристика, а именно
дезинфекцирала е помещенията. Обстоятелството, че в промеждутъка и
непосредствено преди да се случи инцидентът ищцата е отивала към автомат за
кафе, намиращ се вътре в сградата, не променя трудовия характер на злополуката,
какъвто довод е наведен от ответника. Наред с това, следва да се има предвид
установената практика на ВКС /решение No
298/8.11.2012 г. по гр. дело No 184/2012
г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение No 109/12.03.2012 г. по гр. дело No 622/2011 г.
на ІV г.о. на ВКС, решение No 31/02.02.2011 г. по гр. дело No 1894/2009 г. на
ІV г.о. на ВКС, решение No 753/28.01.2011 г. по гр. дело No 457/2010 г. на ІІІ
г.о. на ВКС и решение No 339/10.10.2011 г. по гр. дело No 859/2010 г. на ІV-
г.о. на ВКС, решение No 319/22.06.2010 г. по гр. дело No 204/2009 г. на ІІІ-
г.о. на ВКС, решение No 728/28.01.2011 г. по гр. дело No 1957/2009 г. на ІІІ
г.о. на ВКС, решение No 410/29.06.2010 г. по гр. дело No 599/2009 г. на ІІІ
г.о. на ВКС, определение No 596/04.05.2015 г. по гр. дело No 1374/2015 г. на ІV
г.о. на ВКС и др./, съгласно която за установяване факта на настъпване на
трудова злополука има специален ред и той е административен, като
установяването по съдебен ред не е сурогат на нормативно предвидената административна
процедура. Иначе казано, съдът няма правомощията да пререшава въпроса относно
трудовия характер на злополуката при наличие на разпореждане на органа по чл.
60, ал. 1 от КСО. В процесната хипотеза по делото е ангажирано като
доказателство разпореждане на НОИ е прието, че злополуката, случила се с ищцата
по естеството си е трудова, което произнасяне обвързва съда при формиране на
решаващите му изводи.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. Намаляването на обезщетението на основание съпричиняване е
допустимо само, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката,
като е допуснал груба небрежност. Грубата
небрежност е поведението на работника, при което той не полага елементарно
старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност, а настоящата
хипотеза не е такава.
Възражението на ответника, че мокетът на стълбището е
стабилно прикрепен, не само, че не се доказват, но и се опровергават от
събраните доказателства. Данни за противното се съдържат единствено в
показанията на св. П.Г.и М.В.(и понастоящем работещи при ответника), като
същите сами си противоречат, поотделно признавайки, че често се е налагало
мокетът да бъде оправян от персонала, поради факта, че се е свлякъл. Наред с това, отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е
обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за
отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е причината за трудовата
злополука и дали други негови служители са действали виновно и дали са създадени
безопасни условия на труд или не.
Възражението, че причина за падането може да е
световъртеж, също остава недоказано. Св. Р.К., очевидец, е категорична, че ищцата
не е имала оплаквания непосредствено преди инцидента, вършела е обичайните си
занимания, разменили са си реплики. С нейните показания кореспондират
показанията на свидетелите П.и Стоянова, които признават, че понякога ищцата е
получавала световъртеж, но отричат някога той да е довеждал до падане.
Неоснователно е и възражението, че част от
усложненията се дължат на неправилно проведено лечение. Заключението на СМЕ е,
че са спазени добрите медицински практики, предприетите мерки са оптималните, а
усложненията са в рамките на обичайния риск при подобни случаи.
Налице е и причинна връзка между трудовата злополука и
настъпилите увреждания, което е изводимо от заключението на вещото лице,
съвкупно разгледано с показанията на св. К.. В т. 1 от своето заключение,
вещото лице изключително подробно е описало механизма, по който се причиняват
подобни фрактури и разкъсни рани, като описаният механизъм съответства на вида
на уврежданията, както и кореспондира с изложеното от св. К.относно начина на
настъпване на злополуката.
При преценяване размера на неимуществените вреди,
следва да се приложи критерият за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД и ППВС №
4/1968 г. Претендираното обезщетение от 94 000 лв. е прекомерно, като
съдебната практика е приела суми в подобен размер да се присъждат при смъртни
случаи. В настоящата хипотеза ищцата е търпяла силни по интензитет болки, тези
болки са съществували, макар и с различен интензитет, в продължение на две
години. За посочения период качеството на живот на ищцата драстично се е
влошило, същата преди злополуката е била жизнен човек в трудоспособна възраст.
Вследствие на злополуката ищцата е загубила своята самостоятелност и социален
живот, зависела е изцяло от грижите на близките си, рядко е напускала дома си и
то само повод болничен престой. За изминалите две години ищцата е претърпяла
четири операции, оздравителния процес е протекъл с усложнения и до момента не
напълно завършен. Понастоящем ищцата трудно се движи и то за не повече от десет
минути. Възстановяването й е поставено под въпрос, макар че решението на ТЕЛК,
с което е освидетелствана не е пожизнено, а важи за две години напред.
Физическите страдания на ищцата несъмнено са довели и до психически и
емоционален спад у същата. Поради изложеното съдът намира, че обезщетение за
всички гореописани неимуществени вреди в размер на 33 000 лв. би се явило
справедливо. За разликата до пълният предявен размер от 94 000 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответникът е поискал намаляване на присъденото обезщетение
със сумата, получена като застрахователно обезщетение. Поначало чл. 200, ал. 4
от КТ предвижда такова редуциране, но в случая ответникът не е доказал ищцата
да е получавала застрахователно обезщетение, а още по – малко в какъв размер.
От представените доказателства – застрахователна полица и дебит нота, не се
установява извършено плащане към застрахован.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Предвид изхода на спора по главния иск, основателен се
явява и акцесорният такъв за мораторна лихва. Същият следва да бъде уважен за
процесния период от 20.03.2017 г. до 23.01.2019 г., до размера от 6187,51 лв.,
съразмерно уважената част от главния иск. За разликата на уважения размер до
пълния предявен размер от 17 624,99 лв. искът следва да се отхвърли.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК и двете страни в производството имат право на разноски, ищецът -
съобразно уважената част от исковете, а ответникът – съобразно отхвърлената.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 4408,75 лв., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Предвид частичното уважаване на исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1547,75 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 3770 лв., за което представя доказателство, че е реално заплатено. В конкретния случай на
ответника следва да се присъдят разноски
в размер на 2446,49 лв., съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Б. разноски в размер на 1707,93
лв. за държавни такси и депозит за експертиза, съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ ЦДГ „С.“
– Община Б., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ул. „Ш.“ № ** да заплати на Х.Д.И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес:***
сумата от 33 000 лв. (тридесет и
три хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически и емоционални
негативни преживявания, вследствие на трудова злополука, състояла се на
20.03.2017 г. в гр. Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 33 000
лв. до пълния предявен размер от 94 000 лв.
ОСЪЖДА по иск с правно основание 86, ал. 1 от ЗЗД ЦДГ „С.“ –
Община Б., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
„Ш.“ № ** да заплати на Х.Д.И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес:*** сумата
от 6187,51 лв. (шест хиляди сто
осемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 23.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6187,51
лв. до пълния предявен размер от 17 624,99 лв.,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЦДГ „С.“ – Община Б.,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ш.“ № **
да заплати на Х.Д.И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес:*** сумата от 1547,75 лв. (хиляда петстотин четиридесет и
седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.Д.И. с ЕГН: **********
с постоянен адрес:*** да заплати на ГПК ЦДГ „С.“ – Община Б., БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ш.“ № ** сумата от 2446,49 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и шест
лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЦДГ „С.“ – Община Б.,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ш.“ № ** да
заплати по сметка на Районен съд – Б. сумата в размер на 1707,93 лв. (хиляда седемстотин и седем лева и деветдесет и три
стотинки), представляваща
разноски за държавни такси и депозит за експертиза, съразмерно на уважената
част от исковите претенции, както и 5 (пет) лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай на принудително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :