ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 555
гр.Хасково, 19.07.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
разгледа
докладваното от съдията ч.адм.дело №148 по описа за 2022 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета,
раздел IV от АПК, вр.
чл.202, т.2 от АПК.
Образувано е по жалба на Н.Д.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.К.Ч., с
посочен по делото съдебен адрес:***, партер, офис *** против Разпореждане №**********-2146-26-4 от
19.01.2022 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково, с което, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК
е спряно производството по заявление вх.№2213-26-35/21.09.2021 г.
Жалбоподателят твърди, че Разпореждането било незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че на първо място правото на заявление за отпускане на ЛПОСВ не било обвързано с време, а с настъпване на нови правно значими факти, или изтичането на определен период от време. За периода от 26.10.2017 г. до новото заявление от 21.09.2021 г. били настъпили правно значими факти, които следвало да се разгледат от пенсионния орган и той да се произнесе по същество. Обжалването на постановеното разпореждане по заявление от 26.10.2017 г. било ирелевантно за разглеждане на настоящото заявление. При постановяване на съдебен акт, то пенсионният орган следвало да изпълни указанията по него, установени със сила на пресъдено нещо, но това не било основание за спиране на ново административно производство и то два дни преди края на преклузивния четиримесечен срок от заявлението. Преценката на правото на ЛПОСВ към 21.09.2021 г. била самостоятелно производство и при наличие на достатъчно категоризиран осигурителен стаж и допълнително навършена възраст като положителна предпоставка, визирана в разпоредбите на чл.69б от КСО (като кореспондираща нова правна норма на отм.§4 от КСО), не били налице законовите предпоставки за спиране на производството.
Твърди също, че незаконосъобразна била и правната квалификация на основанието за спиране на производството. При наличие на специална разпоредба в КСО – чл.98, ал.2, т.1, не било допустимо да се прилага общата правна разпоредба. Не били налице процесуалните и материалноправните предпоставки за спиране на производството, не било спазено императивното изискване за наличие на надлежно удостоверение за твърдяното обстоятелство.
Претендира се съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното Разпореждане и върне преписката с указания, че следва в оставащия двудневен срок по чл.10, ал.1 от НПОС, да се постанови разпореждане по същество по заявлението за отпускане на ЛПОСВ от 21.09.2021 г.
В депозирано под вх.№1948/01.04.2022 г. писмено допълнение към жалбата, от пълномощника на оспорващия се излагат следните уточнения:
Към датата на заявлението – 21.09.2021 г., жалбоподателят бил навършил възраст от 67 г., 01 м. и 08 дни. За 2021 г., съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, във връзка с чл.15, ал.3, т.6 от НПОС, необходимата възраст за придобиване на право на ЛПОСВ била 66 г. и 08 мес., т.е. по наличния безспорен стаж от общо 33 г., 09 мес. и 11 дни било напълно допустимо определянето на ЛПОСВ в действителен размер на основание чл.68, ал.3 от КСО.
Изясняването на трудов стаж по реда на Регламент на ЕС към 2017 г. не било в причинно-следствена връзка с придобиването на право на ЛПОСВ само въз основа на наличния безспорен и зачетен от пенсионния орган стаж. В обжалваното Разпореждане не било конкретизирано до каква степен е относим и дали изобщо е относим трудовият стаж от Словакия към преценката на правото към 21.09.2021 г.
Административният орган, Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Хасково, не ангажира становище по жалбата в срока по чл.198, ал.2 от АПК.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.№МП-11015/19.05.2014 г. от Н.Д.А. ***, е изготвен Опис на осигурителния стаж на заявителя, положен в България, и зачетен по заверка осигурителен стаж, положен в държава по международен договор – потвърден чужд стаж в Литва за периода 30.06.2007 г. – 31.12.2009 г. от 02 г., 07 мес. 14 дни, и с Разпореждане №********** №11/прот.№N01127 на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на Н.Д.А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 29.04.2014 г. по чл.74, ал.1 от КСО, която многократно е изменяна и преизчислявана.
До Н.Д.А. ***, е било изпратено писмо изх.№1029-26-1141#1/23.03.2016 г. от Началника на Отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Хасково, с което го уведомява, че във Формуляр Е001 изх.№1033/52-7632/08.03.2016 г. Литовския осигурителен институт уведомяват да го информират, че за бъдещо продължаване изплащането на пенсията от Литва, всеки октомври/декември следва да изпраща декларация за продължаване изплащането на пенсията /декларация живот/ до компетентната институция.
Под вх.№1029-26-3309-1/09.10.2017 г. в ТП на НОИ – Хасково е регистрирана саморъчна Декларация от Н.Д.А., че на 09.10.2017 г. се е явил лично в ТП на НОИ гр.Хасково и е представил лична карта, декларирал е, че живее в Р.Б., ***, ***.
С формуляр Е 001 BG за предоставяне на информация по Регламент (ЕИО) №1408/71: член 84, с №2215-26-102-1/22.01.2018 г. до институцията в Литва е изпратена информацията, че лицето Н.Д.А. ***, Република България.
Под вх.№2113-26-2223/26.10.2017 г. Н.Д.А. е подал до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал, че получава инвалидна пенсия и има осигурителен стаж, придобит в друга държава – „Литва, Словакия“.
По заявлението е изготвен Опис на осигурителния стаж на лицето, положен в България – 20 г., 10 мес. и 03 дни от III категория, 09 г., 06 мес. и 16 дни от II категория и 00 г., 07 мес. и 04 дни от I категория, всичко 33 г., 09 мес. и 05 дни – превърнат към III категория, и осигурителен стаж, положен в държава по международен договор – зачетен стаж при чужд осигурител – Литва, за периода 30.06.2007 г. – 31.12.2009 г.; 02 г., 07 мес. и 14 дни, по документ Е-205 №44209/17.12.2014 г. и стаж в чужбина при чужд осигурител Литва за периода 01.01.2010 г. – 30.09.2010 г. и при чужд осигурител Словакия за периода 01.06.2016 г. – 26.10.2017 г., който не е зачетен, с отбелязване „чака потвърждение“.
В двустранно подписания протокол за приети документи за пенсия от 26.10.2017 г. са посочени и „трудов договор Чехия, документ Чехия и Е104 Чехия“, като приложените такива са от Словакия, вкл. Е104 SK.
До Н.Д.А. е изпратено писмо изх.№2113-26-2223-4/29.01.2018
г. за уреждане на нередовни документи, изискани се писмено справки от различни
институции.
С формуляр Е
202 BG – Проучване на
молба за пенсия за старост по Регламент 1408/71: чл. от 44 до 51а; чл.77;
Регламент 574/72: чл. от 36 до 38; чл. от 41 до 43; чл. от 45 до 47; чл.49;
чл.90(*); чл.11, до съответната
компетентна служба на Литва е била изискана информация за Н.Д.А. по молбата за
пенсия за старост, подадена на 26.10.2017 г., с прилагане на формуляри Р 5000 BG,
Е 207 BG, Е 210 BG, като е изискано изпращане на Е 5000 LT, Е 210 LT и Решение. Изпращането на
съобщението е било извършено посредством Електронен обмен на социално
осигурителна информация между България и ЕС, и се установява от представената по
делото извадка изх.№2113-26-2223-5; -6/29.01.2018 г.
С формуляр Е
202 BG същите формуляри са изпратени и до съответната компетентна служба на Република
Словакия, като е била изискана информация за Н.Д.А. по молбата за пенсия за
старост, подадена на 26.10.2017 г. – изпращане на Е 5000 LT, Е 210 LT и Решение,
което е удостоверено с приложената по делото извадка изх.№2113-26-2223-7; -8/29.01.2018
г.
С формуляр Е
001 BG по Регламент (ЕИО) №1408/71: член 84, формуляр Р 5000 BG
е изпратен на институцията в Литва с изх.№2113-26-2223-11; -12/23.02.2018 г., и
на институцията в Република Словакия с изх.№2113-26-2223-13; -14/23.02.2018 г.
С писмо
изх.№2113-26-2223-15/23.02.2018 г., на основание чл.57, ал.8 от АПК, Н.Д.А. е
уведомен от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково, че по повод подаденото
от него заявление вх.№2113-26-2223/26.10.2017 г. е започнала процедура за
събиране на доказателства, която към момента не е приключила, предвид което
срокът по чл.10, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във връзка
с чл.57, ал.5 от АПК се удължава до събиране на необходимите доказателства.
Писмото е получено от адресата си на 06.03.2018 г., видно от известието за
доставяне.
Последно с формуляр
Е 001 BG по Регламент (ЕИО) №1408/71: член 84, с изх.№2113-26-2223-47/31.08.2021
г. до компетентната служба в Република Словакия
е изпратено искане за предоставяне на информация, молба за формуляри и напомняне за молба от дата: 29.01.2018,
10.05.2018, 08.06.2018, 09.04.2018, 03.04.2020, 19.01.2021, 26.03.2021 г.
Изискан е формуляр Е 205 SK, като е посочено, че същият следва да се изпрати спешно, тъй като без
този документ не може да се прецени правото на лицето в България. Посочено е,
че не може да бъде преценено кое е приложимото законодателство без да бъде
изпратен формуляр Р 5000 SK,
след получаване на формуляра ще бъде изискано от компетентната институция да
уведоми кое е приложимото законодателство за дублираните периоди. Уведомяват, че
лицето е работило на трудов договор за периода от 02.02.2011 г. до 07.02.2014
г. към осигурител „Зеро поинт логистик“, а за периода от 19.05.2014 г. до
06.05.2015 г. е получавало парично обезщетение за безработица в България.
Под вх.№2113-26-35/21.09.2021 г. Н.Д.А. е
подал до Директора на ТП на НОИ – Хасково ново Заявление за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал, че получава лична пенсия за
инвалидност и има осигурителен стаж, придобит в друга държава – „SK Словакия“.
В заявлението е вписано също, че „документите
са в пенсионна преписка от 2017 год.“, като е приложена проучвателна молба.
В изготвения
по това заявление Опис на осигурителния стаж на лицето, положен в България,
фигурират 20 г., 09 мес. и 02 дни стаж от III
категория, 09 г., 07 мес. и 16 дни от II
категория и 00 г., 07 мес. и 04 дни от I категория, всичко 33 г., 09
мес. и 11 дни – превърнат към III категория, и осигурителен стаж, положен в
държава по международен договор – зачетен стаж при чужд осигурител – Литва, за
периода 30.06.2007 г. – 31.12.2009 г.; 02 г., 07 мес и 14 дни, по документ
Е-205 №44209/17.12.2014 г., и стаж в
чужбина при чужд осигурител Словакия за периода 01.06.2016 г. – 26.10.2017 г.,
който не е зачетен.
До Н.Д.А. е
отправено писмо изх.№2113-26-35-2/21.10.2021 г., с което Ръководителят на ПО
при ТП на НОИ – Хасково го уведомява, съгласно чл.1, ал.5 от НПОС, че към
заявлението с вх.№2113-26-35/21.09.2021 г. представя неизправни документи, които
следва да уреди в едномесечен срок от датата на уведомяване. Уведомява го, че
от данни по пенсионното досие със заявление вх.№2113-26-2223/26.10.2017 г. е
посочил, че има положен стаж в Литва и Словакия, и към проучвателната молба по
заявлението от 21.09.2021 г. липсва формуляр – информация, свързан с всички
завършени периоди на работа. Приложено му изпраща формуляр, който следва да
бъде попълнен, подписан и представен в ТП на НОИ – Хасково, за да бъде
препратен до чуждия осигурителен институт.
Видно от
известието за доставяне, писмото е получено от адресата си на 25.10.2021 г.
С формуляр Е
202 BG – Проучване на молба за пенсия за старост с изх.№2213-26-35-3/19.01.2022
г. до съответната компетентна служба на Република Словакия е била изискана
информация за Н.Д.А. по молбата за пенсия за старост, подадена на 21.09.2021
г., с прилагане на формуляри Р 5000 BG, Е 207 BG, Е 210 BG, като е изискано
изпращане на Е 5000 SK, Е 210 SK и Решение. Поискано е спешно изпращане на
формуляр Е 205/Р 5000 SK,
тъй като не може да се прецени правото на пенсия в България. Посочено е, че
лицето е подало ново заявление за отпускане на пенсия за старост и че лицето Н.Д.А.
има отпусната пенсия по инвалидност, считано от 29.04.2014 г. със срок
пожизнен.
С Разпореждане
№**********-2146-26-4 от 19.01.2022 г., издадено от Ръководител ПО при ТП на
НОИ – Хасково, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК се спира производството по
заявление вх.№2213-26-35/21.09.2021 г. на Н.Д.А. ***.
В мотивите на
разпореждането е посочено, че със заявлението от 21.09.2021 г. същият е
направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като е декларирал, че има осигурителен стаж, придобит в Словакия, а със
заявление вх.№2113-26-2223/26.10.2017 г. А. е направил искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 от КСО, като е
декларирал, че има придобит осигурителен стаж в Литва и Словакия. Посочено е,
че до настоящия момент не са получени формуляр Р 5000 SK и решение за пенсия от
Словакия, поради което пенсионното производство по заявление с вх.№2113-26-2223/26.10.2017
г. не е приключило. Цитирана е разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК е и
мотивирано, че в случая издаването на акта не може да стане преди приключването
на това административно производство и произнасянето по заявление с
вх.№2113-26-2223/26.10.2017 г.
В Разпореждането
е вписан текст, че същото може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от АПК.
По делото е представена извадка за
проследяване на пощенска пратка, видно от която пратката (съдът приема, че с разпореждането), е доставена на адрес с.Ма. на 10.02.2022
г. и приета (получена) на 15.02.2022 г.
Жалбата срещу Разпореждане №**********-2146-26-4
от 19.01.2022 г. е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково на 15.02.2022 г., където е
регистрирана под вх.№1012-26-103 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.197 от АПК, във връзка с чл.202, т.2 и чл.54, ал.5 от АПК, и депозирана от надлежна страна, адресат на административното разпореждане за спиране на производството, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган по чл.98, ал.1, т.1 от КСО – длъжностното лице, пред което е инициирано производство по подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и което е компетентно да издаде разпореждане за отпускане на пенсията, поради което разполага и с материална компетентност да постанови спиране на образуваното по това заявление административно производство.
Разпореждането е в писмена форма, подписано е от издателя си и представлява валиден административен акт, който е надлежно мотивиран.
Като правно основание за издаване на процесното разпореждане в него е посочена нормата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, съгласно която административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
В конкретния случай в разпореждането е посочено образуваното административно производство по подаденото от жалбоподателя предходно заявление за отпускане на ЛПОСВ, което не е приключило. Действително не е представено изрично удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано, но в случая двете производства са образувани пред един и същ административен орган – Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково, поради което не е необходимо той да издава удостоверение сам на себе си. Отделно от това, на заявителя е много добре известно образуването на производството по подаденото от самия него предходно заявление за отпускане на ЛПОСВ, а образуването, воденето и неприключването на административното производство по подаденото от Н.Д.А. заявление с вх.№2113-26-2223/26.10.2017 г. е безспорно установено от всички доказателства, представени по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че това неприключило административно производство в случая представлява такова, което се явява пречка за постановяване на акт – разпореждане за отпускане на същия вид пенсия по по-късно подаденото заявление със същото искане.
В процесната жалба голословно се твърди, че за периода от 26.10.2017 г. до новото заявление от 21.09.2021 г. били настъпили правно значими факти, които следвало да се разгледат от пенсионния орган и той да се произнесе по същество по второто заявление, без да се посочва какви са тези правнозначими факти, и без такива да се установяват от административните преписки по двете заявления. Увеличената възраст на заявителя в случая не е релевантно обстоятелство, тъй като същият сочи осигурителен стаж в чужбина, чието установяване е от значение и за двете административни производства. Самостоятелното разглеждане и произнасяне по заявлението от 2021 година би било в ущърб на заявителя, с оглед значението на датата на заявяване за отпускането на пенсията.
Неоснователни са допълнително наведените от страна на жалбоподателя възражения, че доколкото към датата на подаване на заявлението от 21.09.2021 г. той бил навършил необходимата възраст за придобиване право на ЛПОСВ, то било допустимо определянето на пенсията на основание чл.68, ал.3 от КСО по наличния безспорен стаж, а изясняването на трудов стаж по реда на Регламент на ЕС към 2017 г. не било в причинно-следствена връзка с придобиването на право на ЛПОСВ само въз основа на наличния и зачетен от пенсионния орган стаж.
Безспорно е от представените по делото доказателства, че както в заявлението, подадено на 26.10.2017 г., така и в заявлението, подадено на 21.09.2021 г., Н.Д.А. заявява стаж, положен в друга държава-членка на ЕС, поради което и в двата случая преценяването на правото на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 на КСО е свързано с прилагане на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност, компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В Решение от 5 ноември 2014 година по дело C-103/13 (Снежана Сомова срещу Главния директор на Столично управление „Социално осигуряване“), по преюдициално запитване Съдът на ЕС е приел, че член 45 от Регламент (ЕИО) №1408/71 не предоставя на осигурените лица правото да изберат при определяне на пенсията, на която имат право в една държава членка, да не се вземат предвид осигурителните периоди, завършени в друга държава членка преди датата, на която този регламент започва да се прилага в първата държава членка. Според същото Решение на СЕС, член 45 от Регламент №1408/71 не допуска осигуреното лице да избегне прилагането от компетентната институция на държавата членка, в която е подадена молбата за отпускане на пенсия за старост, на правилата за сумиране на всички осигурителни периоди и за пропорционално изчисляване на действителния размер на обезщетението с оглед на продължителността на осигурителните периоди. СЕС приема също, че дори и да не посочи в молбата си за отпускане на пенсия за старост осигурителните периоди, завършени в друга държава членка, осигуреното лице не може да се откаже от прилагането на член 45 от Регламента.
Тъй като член 45 от Регламент №1408/71, понастоящем отменен (в сила от 01.05.2010 г.), не се различава по смисъл от сега действащия текст на член 6 от Регламент (ЕО) №883/2004, то направеното от СЕС тълкуване на член 45 от Регламент №1408/71 намира приложение и по отношение на член 6 от Регламент (ЕО) №883/2004. От това тълкуване следва, че прилагането на принципа за сумиране на осигурителните периоди не зависи нито от волята на осигуреното лице, нито от тази на съответния национален осигурителен орган, а в условията на обвързана компетентност пенсионният орган е задължен да извърши такова сумиране, независимо от твърденията и волята на заявителя. Ето защо неоснователен се явява и наведеният от жалбоподателя довод относно необсъждане в обжалваното Разпореждане на относимостта на трудовия стаж от Словакия към преценката на правото му на ЛПОСВ към 21.09.2021 г. Безспорно за да прецени дали за заявителя е възникнало правото на ЛПОСВ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, пенсионният орган следва да получи изисканата информация за осигурителния му стаж в чужбина. Тази информация е необходима както за произнасянето по заявлението от 26.10.2017 г., така и по подаденото на 21.09.2021 г. А тъй като производството по първото подадено заявление не е приключило, няма как самостоятелно да се развие и приключи административното производство по второто такова заявление.
Настоящият съдебен състав не споделя и възражението на жалбоподателя за недопустимо постановяване на разпореждането за спиране на производството, при наличието на специалната норма на чл.98, ал.2, т.1 в КСО.
В разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО (изм. в сила от 01.01.2021 г.)
действително е предвидена изрично възможността длъжностните лица по ал.1 да издават
и разпореждания за: (т.1)
спиране на производството по отпускане, изменение или преизчисляване на пенсия
и/или добавка, когато в хода на производството се установят изброените в букви
„а“ и „б“ случаи, но доколкото сред тях не е визираният в настоящото производство,
то няма пречка да бъдат приложени общите хипотези за спиране на производството
от административния орган, предвидени в чл.54, ал.1 от АПК.
С оглед установеното наличие на преюдициална връзка между образуваното пред Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково административно производство по отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя Н.Д.А. по Заявление вх.№2113-26-2223/26.10.2017 г. и последващо подаденото от него заявление за същото, то спирането на второто производство се явява законосъобразно.
Съдът приема, че е налице основанието по чл.54, ал.1, т.5 от АПК за спиране на административното производство и оспореното разпореждане е издадено при правилно приложение на материалния закон, а подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.
С оглед изложеното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Д.А. ***, против Разпореждане
№**********-2146-26-4 от 19.01.2022 г., издадено от Ръководител ПО при ТП на
НОИ – Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното
производство, в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: