№ 13207
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110112137 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, както и искане за присъждане на съдебни разноски, на осн. чл.78, ал.1 вр. с ал.2 от
ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца „ /ЮЛ/ срещу ответниците
С. Д. С. и Н. Д. Х.
Ищецът “/ЮЛ/, излага твърдения, че по сключен договор при Общи условия с
ответниците, в качеството им на собственици по наследство на процесния топлоснабден
имот, в срока от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. им доставил топлинна енергия на обща
стойност 1734,59 лева. В същия период, в имота е извършвана и услугата дялово
разпределение от /ЮЛ/, която такса била заплатена от ищеца за сметка на ответниците,
поради което последните му дължат възстановяването й или сумата от 50,44 лв., ведно със
законната лихва върху двете главници, за периода от 28.07.2021 г. до окончателното им
плащане. Последните не заплатили дължимите суми в уговорените с ОУ срокове, поради
което за периода 15.09.2019г. до 19.07.2021г. дължи на ищеца обезщетение за забавата в
посочен размер от 240,60 лв. върху главницата за ТЕ и 10,28 лв. върху главницата за ДР и
периода от 31.07.2018 г. до 19.07.2021 г. Ищецът претендира и съдебни разноски за
производството, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответниците С. Д. С., чрез пълномощника Д. С. В. /негова дъщеря/ и Н. Д. Х., в
срока по чл. 131 ГПК депозират писмен отговор, с който признават исковете и молят съда да
се произнесе съобразно признанието, като присъди съдебни разноски на ищеца в минимален
размер. Представят доказателства за извършено плащане на сумата от 2402,02 лв., с която
сума съобразно признанието на ищеца са погасени главниците за ТЕ и ДР, мораторните
лихви върху двете и законната лихва до датата на плащането, в т.ч. част от сторените
съдебни разноски, за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
1
заповедното производство. Със становище от 11.08.2022 г. ищецът признава факта на
погасяване на задълженията на ответниците, предмет на иска, но поддържа искането си за
присъждане в полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В проведеното на 15.11.2022 г. открито съдебно заседание, ищецът чрез
процесуалния си представител отново изразява становище, че вземането му е изцяло
погасено, като претендира единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда. Ответниците се представляват от пълномощник в лицето на адв.
Ш., който поддържа признанието на исковете, както и извършеното плащане на
задълженията и моли за определяне на юрисконсултското възнаграждение в минимален
размер.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Между страните няма спор, че след образуване на делото, претенциите на ищеца са
изцяло погасени, чрез плащане от страна на ответниците. Плащането е извършено след
изрично признание на исковете, заявено от ответниците, в писмения им отговор на ИМ от
08.07.2022 г.
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с
решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, тъй като ответника по делото е признал исковете, а
ищеца е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието на иска и да му
присъди разноските, които се му се дължат, с оглед осъщественото процесуално
представителство от юрисконсулт на дружеството.
Спазени са и изискванията, установени в чл.237, ал.3 от ГПК, а именно признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявените искове от ищеца против ответника следва да бъдат
отхвърлени, поради извършеното плащане в хода на производството, като на основание
чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо съдът да излага подробни мотиви за това.
При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца сторените от него съдебни разноски за
производството. Към настоящия момент неплатени такива са единствено дължимото
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв., на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 164-ти състав, на осн.
чл.237 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „/ЮЛ/, с ЕИК ..., представлявано от изп. директор А. А. срещу
С. Д. С. с ЕГН ********** и Н. Д. Х., с ЕГН **********, в условията на разделна
отговорност от по ½ ид.ч. за всеки от ответниците, искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумите от: 1734,59 лева представляваща стойност на
доставена до имота топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното плащане; 50,44 лв., представляваща
2
дължима такса за извършена услуга по дялово разпределение, в периода м.06.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до окончателното плащане; 240,60
лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за периода от
15.09.2019г. до 19.07.2021г.и 10,28 лв. представляваща обезщетение за забава върху
главницата за ДР, дължимо за периода от 31.07.2018 г. до 19.07.2021г., като неоснователни,
поради извършеното в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, С. Д. С. с
ЕГН ********** и Н. Д. Х., с ЕГН ********** да заплатят на „/ЮЛ/, ЕИК ..., с адрес
/АДРЕС/, разделно, всеки по ½ ид.ч., сумата от 100,00 лева представляващи сторените пред
СРС съдебно деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, на осн. чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3