Определение по дело №545/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260181
Дата: 20 април 2021 г.
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20205230100545
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр.Панагюрище, 20.04.2021 г.

 

       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Панагюрският районен съд, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА  гр.д. № 545/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК: ********* срещу М.Г.О. *** с ЕГН: **********. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2  от ГПК – установителен, след указване на ищеца, че заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 64/2020 г. по описа на РС – Панагюрище,  е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Със заповедта за изпълнение ответника е бил осъдена да заплати на ищеца както следва:

- 1000,00 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане;

- 467,11 лв. (четиристотин шестдесет и седем лева и единадесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 06.08.2015 г. до 08.02.2018 г.;

- 73,94 лв. (седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) – обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 02.02.2020 г., произтичащи от задължение по договор № 374/0039/36571217 за банков потребителски кредит на физическо лице, сключен на 06.08.2015 г., между „УниКредит Булбанк“ АД и ответника, като впоследствие вземането по договора е било прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ********* (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД  – понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********) по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2019 г.

Исковата молба се основава на следните твърдения:

На 6.08.2015 г. ответника М.О. в качеството на кредитополучател бил  сключил договор № 374/0039/36571217 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с „УниКредит Булбанк“ АД.  Договорът бил  сключен  на основание Общите условия при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя потребителски кредити на физически лица, действащи по време на сключване на договора, както и на основание писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя (ответника) до Банката. Общите условия били неразделна част от договора за банков кредит, с които ответника се бил  запознал и ги бил приел с факта на подписване на договора за кредит. Подписвайки договора, кредитоискателя (ответника)  бил  удостоверил, че му е предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, запознат е с Тарифата за физически лица на банката-кредитор, получил е копие от Тарифата и е запознат и приема начина и метода на формиране и определяне на размера на изискуемите и дължими от него суми, в т.ч. лихви, такси и комисионни.

При условията на сключения договор за кредит, банката-кредитор се била  задължила да предостави на ответника кредит в  размер на 1000,00 лв., под формата на овърдрафт по посочена от  него разплащателна сметка като ответника бил приел да усвоява кредита, да го ползва и връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, при следните условия: начален срок на усвояване: 6.08.2015 г.; краен срок за усвояване: 6.08.2016 г. и краен срок за погасяване: 6.08.2016 г. Съгласно уговореното от страните, крайният срок за погасяване на кредита можел да се удължава моногократно от страна на банката с период от още една календарна година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора за кредит и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора. С подписването на договора за кредит, ответникът бил подписал съгласие за директен дебит по разплащателната си сметка, по която се усвоява овърдрафта и бил дал право на кредитора да събира едностранно в деня на падежа или след него дължимите по кредита суми, като се бил задължил да осигурява по разплащателната си сметка необходимите средства за погасяване на дължимите суми.

Съгласно разпоредбите на Общите условия на банката, усвоената непогасена част от кредита (редовен и/или просрочен дълг) за срока на действие на договора за кредит се олихвявала с възнаградителна лихва, установена по размер за съответния период по лихвен план като годишен лихвен процент, формиран от индивидуално договорения според валутата на кредита и периодичността му променлив базов лихвен индекс, приложим за съответния период на олихвяване, в рамките на действащия лихвен план плюс договорена фиксирана (непроменлива) надбавка за срока на действие на съответния лихвен план. Към датата на сключване на договора за кредит, пазарния  лихвен индекс, формиран от едномесечен SOFIВОR бил в размер на 0,301%, като страните били договорили фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 12,699 % . Така, годишния лихвен процент,  определен в договора за кредит към датата на сключването му бил в размер на 13,00 %, като страните били  постигнали съгласие, че договорения годишен лихвен процент към всеки период на олихвяване ще се променя съобразно промените на базовия лихвен индекс и в съответствие с установеното в Общите условия на банката. Съгласно клаузите на сключения договор, лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се дължали и изплащали ежемесечно на числото от календарния месец, което съвпадало с датата на която изтичал срока за издължаване на овърдрафта, като в конкретния случай това било  6-о число на всеки календарен месец. Съгласно Общите условия към договора за кредит, годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения бил в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта, като дневния размер на законната лихва за просрочени парични задължения бил  равен на 1/360 от годишния лихвен процент. Така начислените лихви били  незабавно изискуеми, считано от датата, към която се начислявали.

В конкретния случай, на ответника била начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 467,11 лв., за периода от 6.08.2015 г. до 8.02.2018 г.

Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимите суми по договора за банков кредит.

На 1.07.2019 г. бил  подписан Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между „Уни Кредит Булбанк“ АД, и ищеца, по силата на който вземанията на „Уни Кредит Булбанк“ АД срещу ответника, произтичащи от договор № 374/0039/36571217 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от дата 6.08.2015 г. били  прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала  правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

В изпълнение на изискванията на закона на ответника било  изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на Уни Кредит Булбанк АД, както следва: с Изх. № УПЦ-П-УКБ/374/0039/36571217 от 10.07.2019 г., посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне, което писмо се било  върнало в цялост с отбелязване „Преместен“. За извършеното уведомяване ищецът А.з.с.н.в. бил изрично упълномощен от Уни Кредит Булбанк АД1, поради което цесията била надлежно съобщена, още повече че уведомлението било представено като приложение към исковата молба.

Считано от 1.07.2019 г. (датата на която бил  сключен договора за прехвърляне на вземането) до датата на входиране на задължението в съда, на длъжника било  начислявано обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава което към датата на входиране на задължението в съда било  в размер на 73,94 лв.

Предвид така изложените твърдения з.А.з.с.н.в. ЕАД бил налице правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било  входирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в деловодството на РС-Панагюрище, съгласно което ищецът претендирал от ответника, в качеството му на кредитополучател по договор № 374/0039/36571217 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на 6.08.2015 г., да му заплати: сума в обш размер на 1541, 05 лв. от които главница:  1000,00 лв., възнаградителна лихва: 467,11 лв. и обещетение за забава в размер на 73,94 лв., както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Било образувано частно гражданско  дело  № 64/20 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил  намерен на установените в заповедното производство адреси, при което на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск, чийто петитум е да бъде признато за установено, че ответникът М.Г.О., в качеството му на кредитополучател по Договор за банков потребителски кредит на физическото лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 374/0039/36571217 от 06.08.2015г., дължи на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *********, сумите присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гражданско  дело  № 64/20 г. Претендират се направените разноски, включително и по заповедното производство. Прилагат се писмени доказателства по опис в исковата молба.

Прави се искане към делото да бъде приложено ч.гр.д. № 64/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, образувано по заявлението на ищеца по чл. 410 от ГПК срещу ответника.

Иска се назначаването на съдебно-счетоводна  експертиза, като вещото лице отговори на следните въпроси: на коя дата е приведен по сметката на кредитополучателя договорения размер на кредита, на  кои дати кредитополучателя е теглил и връщал суми по кредита, каква част от задълженията са погасени с платените по кредита суми, на коя дата кредитополучателя е спрял плащанията по кредита, какъв е размера на непогасеното задължение за главница по процесния договор до датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда – 03.02.2020 г., какъв е размера на непогасеното задължение за договорна лихва по процесния договор до датата на цесията – 01.07.2019 г., какъв е размера на лихвата за забава по процесния договор до датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда – 03.02.2020 г.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от адв.К.Д., назначена за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора се твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът не се легитимира като кредитор. Това било така, тъй като цесията не била съобщена на длъжника, т.е. на ответника по надлежния ред, тъй като уведомлението не било получено от него. Направеното на особения представител връчване на уведомлението за извършената цесия като приложение към исковата молба не било правно валидно. Твърди се, че вземането не било станало предсрочно изискуемо, тъй като Банката не била направила такова изявление. Ищецът в качеството му на цесионер не разполагал с това  право.  На следващо място се твърди, че вземането за договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.08.2015 г. до 03.02.2017 г. било погасено по давност, като в случая намирала приложение кратката тригодишна давност. Доказателствени искания не се правят.

Панагюрският районен съд, като провери редовността и допустимостта на предявените искове, намира че същите са допустими. В този смисъл възраженията на особения представител на ответника касаят основателността на иска, а не неговата допустимост.

Писмените доказателства, представени от ищцовото дружество са  относими към предмета на спора и следва да бъдат приети. Относимо и в този смисъл основателно е  искането  за прилагане на заповедното производство – частно гражданско дело № 64/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд.

Основателно е искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице отговори на въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба.

На основание чл.140, ал.3 ГПК съдът съобщава на страните проекта за доклад по делото и разпределението на доказателствената тежест:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, по който е съобщено на длъжника за станалото прехвърляне на вземането му, валиден договор № 374/0039/36571217 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с „УниКредит Булбанк“ АД., по който е предоставена на ответника сума пари и нейният размер; настъпила изискуемост на задължението и размера на дължимата главница и лихви. Ищеца  следва да ангажира доказателства предвид възражението за настъпила погасителна давност по отношение на претенцията за договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.08.2015 г. до 03.02.2017 г.

Съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Ето защо и на основание чл.140 от ГПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба, по опис в същата.

ПРИЛАГА към делото частно гражданско дело № 64/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото  лице отговори на следните въпроси: на коя дата е приведен по сметката на кредитополучателя договорения размер на кредита, на  кои дати кредитополучателя е теглил и връщал суми по кредита, каква част от задълженията са погасени с платените по кредита суми, на коя дата кредитополучателя е спрял плащанията по кредита, какъв е размера на непогасеното задължение за главница по процесния договор до датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда – 03.02.2020 г., какъв е размера на непогасеното задължение за договорна лихва по процесния договор до датата на цесията – 01.07.2019 г., какъв е размера на лихвата за забава по процесния договор до датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда – 03.02.2020 г.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Лушка Николова Атанасова.

Определя първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 150,00 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок.

На основание чл.140, ал.3 ГПК СЪОБЩАВА  на страните проекта за доклад по делото и разпределението на доказателствената тежест в смисъла, указан в обстоятелствената част на определението.

ВНАСЯ ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2021 г. от 09,30 часа, за която дата да се призоват ищеца и адв.К.Д., в качеството й  на особен представител на ответника.

Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.

Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца и особения представител на ответника, а на ищеца, ведно с писмения отговор на особения представител на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: