Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6379 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. З. И. от АК-Разград срещу З.Л.И. АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати след
допуснато изменение на иска, сумата в
размер на 1941,03 лв., представляваща
разликата между стойността на реално претърпените вреди на л.а. "Шевролет
Авео" 1.6, с ДК № ***, от пазарната стойност на
увреденият лек автомобил определена в размер на 5600лв. и заплатеното от ЗК
,,Лев Инс"АД обезщетение в размер на 3658,97 лв., по щета №0003-5000-17-301354,
в резултат на ПТП настъпило на 15.02.2017г. в гр.Варна на бул. „Цар
Освободител" предизвикано от виновният водач на МПС „Фолксваген голф"
с рег. № ***, ведно
със законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба 15.06.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 15.02.2017 г. около 19,10 ч. в
гр. Варна по бул. „Цар Освободител", след кръстовището с бул. "Христо
Смирненски" в посока към магазин Тойота, л.а. „ШЕВРОЛЕТ АВЕО" с per. № ***,
управляван от З. И. П., движейки се в пътната си лента е блъснат от движещият
се срещу него л.а. „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ" с per. ***,
управляван от М. М. С.. В следствие на удара предните леви части и на двата
автомобила са с тежки деформации, като увредите по л.а. Шевролет Авео са
подробно описани в опис-заключение по щета № 0003-5000-17-301354/28.02.2017г.
на З.Л.и. АД.
Ищецът твърди, че към
момента на ПТП, виновният водач М. М. С., е имал валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към З. „Л.И."АД,
въз основа на полица № 22116002179702, валидна до
12.08.2017г.
Излага, че
вследствие на настъпилото ПТП на 15.02.2017г., са причинени значителни
имуществени вреди на л.а. Шевролет Авео, с per. № ***, собственост на Д.С.Н., с ЕГН **********.
По повод същите е заявена пред ЗК ,,Лев Инс"АД застрахователна претенция с
уведомително писмо от 09.09.2019г., с което е заведена щета
№0003-5000-17-301354.
Установена е тотална щета на автомобила, като са отправени искания за
обезщетение относно претърпени имуществени вреди в конкретни размери. Изплатено
е от застрахователя обезщетение в размер на 3658,97 лв., която сума сочи, че не е известно
как е определена.
Ищецът сочи, че за
претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП причинило пълна загуба на МПС
собственост на Д.С.Н. претендира
сума в размер на 1941,03 лева представляваща разликата между
стойността на реално претърпените вреди от пазарната стойност на увреденият лек
автомобил определена в размер на 5 600лв. /получена от първоначално
предявената претенция за 8000
лв., от която ce изплаща 70 %, съгласно КЗ при определяне на
обезщетение за тотал щета на МПС/ и заплатеното от З. „Л.И."АД
обезщетение в размер на 3 658,87
лв. , по щета №0003-5000-17-301354, като претендираме дължимата законна
лихва от момента на увредата от 15.02.2017г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендира
разноски.
В срока по
реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, с който се
оспорва предявеният иск като неоснователен.
Застрахователят оспорва твърденията на ищеца за материални щети
на автомобила. Оспорва иска по размер. Счита, че претендираните
размери не кореспондират с установената трайна съдебна практика и методика на
оценяване на щетите, като най-малкото не е съобразено овехтяването на
автомобила.
Сочи, че с оглед възрастта на автомобила и
действителната му стойност, стойността, необходима за отремонтиране е много по-
ниска от посочената от ищеца.
Сочи, че относно претърпените от ищеца имуществени вреди е образувана преписка по щета при ответното дружество и е изплатена застрахователна сума, определена по посочената от застрахования методика. Правата на пострадалия са охранени в цялост. Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди като неоснователен. Алтернативно моли да се намалят присъдените обезщетения. Претендира разноски.
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
Между страните не се спори, а и видно от представените
по делото доказателства, налице е валидно застрахователно
правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между З. „Л.И."АД и
собственикът на лек автомобил „Фолксваген
голф" с рег. № ***, валидна към 15.02.2017г.
година -
датата на настъпване на процесното пътно -
транспортното произшествие.
По делото е приобщено
АНД №1929/2018г. на ВРС по което с протоколно определение от 10.07.18г. е
прекратено производството по делото и на осн.чл.378 ал.3 от НК върнато на ВРП.
По делото е
представен констативен
протокол от 15.02.2017г. за ПТП, видно от които на 15.02.2017г. в
гр.Варна, бул. Цар Освободител е настъпило ПТП, като обстоятелствата и причините
са в процес на изясняване.
Видно
от Свидетелство за регистрация Част І, л.а. Шевролет Авео, с peг. № ***
е собственост на Д.С.Н., с ЕГН **********
От
заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, че Средна
пазарна стойност на лек автомобил „Шевролет Авео", с
per. N: *** към датата на
застрахователното събитие-15.02.2017г.
е в размер на 8 400 лв. Средна пазарна стойност на лек
автомобил „Шевролет Авео", с per. N: ***
към датата на застрахователното събитие с намаляване на офертната цена -
15.02.2017 г. е в размер
на
8 000 лв. При
извършеният оглед на процесния автомобил на 28.10.2020 г. се установи, че автомобилът е в
състоянието, в което е бил след произшествието, като е частично разоборудван,
най - вероятно с
цел извършването на допълнителен оглед. Стойността, която би била платена от оторизиран за
продажба на употребявани резервни части търговец е 400 лв. Процесният автомобил е възможно да
бъде изкупен за скрап за 248.09 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.
432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
По делото не
се спори относно настъпилото ПТП на 15.02.2017г. , , предизвикано по вина на водача на МПС
„Фолксваген голф" с рег. № ***, които има валидна и десйтваща застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със З.
„Л.И."АД.
Съдът
намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано противоправно
и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е застрахована
при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените имуществени вреди. От изложеното настоящата
инстанция намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната
практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г.
на ВКС, І т.о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.;
решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №
165/24.09.2013 г. по т.д.№ 469/2012 г. на ВКС, т.о., при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за
което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от
действителната стойност на МПС към датата на събитието. И конкретно за случая
това е така.
По отношение на размера на застрахователното
обезщетение обаче съдът приема, че поради неангажиране на доказателства относно
използваната от ищеца методика за изчисляване на обезщетение при тотална щета,
той следва да бъде определен по действителната пазарна стойност на увреденото
МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, което съгласно
приетото заключение по извършената автотехническа експертиза
Средна пазарна стойност на л.а. "Шевролет Авео" 1.6, с ДК № *** към датата на
застрахователното събитие- 15.02.2017г. е в размер на 8400лв. От сумата 8400 лева следва да
се приспадне заплатанета от 3658,97 лв. и стойността за части от 400лв. Предвид на което претенцията
следва да се уважи в заявения размер от 1941,03 лв.
Независимо от
основателността на обуславящия главен иск, предявената акцесорна претенция за
присъждане на законна лихва считано от датата на исковата молба 15.06.2020г. се
явява неоснователна, поради липса на представени доказателства за прекратяване
на регистрацията на автомобила. Доколкото по делото не се установява
предвидената в чл.390, ал.1 от КЗ специална предпоставка за поставяне на
застрахователя в забава, подаването на исковата молба в случая не поражда присъщото
си правоувеличаващо действие, поради което в полза на ищеца не е възникнало
вземане за законна лихва за забава върху главницата занапред до окончателното й
изплащане. С оглед на това и доколкото вземането за лихва има акцесорен
характер спрямо главния дълг (в т.ч. и спрямо неговата изискуемост),
обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от
датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл.390, ал.1 от КЗ.
По направеното с отговора на исковата молба от ответника
възражение за прекомерност на заплатено адв.възнаграждение: Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. /в сила към дата на
договаряне и заплащане / ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено
съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност. Поради което,
изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски в това число д.т. в
размер на 77,65 лева, възнаграждение за САТЕ 250 лв., и внесен адв.хонорар в
размер на 370лв. или общо 697,65 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********* със
седалище *** да заплати на Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1941,03 лв.(хиляда деветстотин четиридесет и
един лева и три стотинки), представляваща разликата между
изплатеното и дължимото обезщетение за имуществени вреди, „тотална щета“ на л.а.
"Шевролет Авео", с ДК № *** в резултат от
настъпилото на 15.02.2017г. ПТП по вина на водача на „Фолксваген
голф" с рег. № ***, по договор за застраховка „Гражданска
отговорност",
ведно със законна лихва върху присъдената главница в размер на 1941,03 лв., считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на л.а.
"Шевролет Авео", с ДК № В4142НА, до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля искането за присъждане законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба в съда-15.06.2020г. до датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а. "Шевролет Авео", с ДК № ***.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********* със
седалище *** да заплати на Д.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** в размер на 697,65
лева (шестстотин деветдесет и седем
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща сторените от ищеца
разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: