СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
22.05.18г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 26.04.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 8391/17г. и констатира следното:
Предявени са искове от Й.
Д. против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
с правно основание чл.
226 от КЗ отм. за сумите: 38 869 лева /обезщетение за имуществени вреди/,
19 784 лева /законна лихва върху посочената сума/, 2 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/, 1 018 лева /законна лихва върху
посочената сума/.
За същите суми са
предявени евентуални искове /с правно основание
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ срещу Д. Н..
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото писмени
доказателства удостоверяват /а тези факти следва да се приемат и за безспорни –
с оглед заявените по делото защитни тези на страните/, че:
В рамките на
изпълнително производство /водено от ответника Н. – в качеството му на ЧСИ/,
образувано на основание изпълнителен лист от 04.04.12г. /издаден от БОС по г.д. № 120 от 04г./ от партимониума на
ищеца е била събрана сума в размер на общо 78 269 лева. Задължението на
длъжника обаче е възлизало на сума в размер на общо 39 400 лева /т.е. от
ищеца е била над-взета, над-събрана сума в размер на общо 38 869 лева,
или: 78 269 лева минус 39 400 лева/.
Исковете по чл. 226 от КЗ отм. са – основателни:
Досежно правната
квалификация на исковете – процесните правоотношения са възникнали по време на
действие на стария КЗ /изпълнителното производство е водено през този период,
тогава е била сключена и процесната застраховка „професионална отговорност“
между ЧСИ и дружеството/, поради което в случая са приложими материално
правните разпоредби на този нормативен акт. От друга страна – застраховката
„професионална отговорност“ на практика представлява частен случай /конкретен
под-вид/ на принципната застраховка „гражданска отговорност“, така че в случая
е приложимо и правилото на чл. 226 от КЗ отм.
Досежно иска за
имуществени вреди:
Изложеното по-горе сочи,
че от партимониума на Й. Д. е била събрана по-голяма сума – от тази визирана в
процесният изпълнителен лист /главница, лихва и разноски/. На практика –
посочената разлика /в размер на сумата общо 38 869 лева/ се явява следствие
от факта, че сумата по изпълнителният лист е била събрана изцяло само от единия
длъжник /ищеца/, а не е била разпределена /разделена/ по равно между него и
другият длъжник /С. Д./.Т.разпределение /разделяне на отговорността между
двамата длъжници/ в случая е следвало да бъде направено от ЧСИ, доколкото
самото съдържание на изпълнителния лист предполага /налага/ това. В тази
връзка:
Изпълнителният лист /а и
представените по делото съдебни актове – въз основа на които същият е бил
издаден/ не съдържа изричен дизпозитив за солидарно осъждане на двамата
ответници /Й. Д. и С. Д./. В такава хипотеза /предвид липсата на дизпозитив за
солидарност и предвид липсата на друг вид разпределение на процесната
отговорност между ответниците, длъжниците/ следва да се направи извод, че
дългът се разпределя между последните – по равно. В същата връзка принципно –
без изричен съдебен дизпозитив /с изричноТ.съдържание/ процесната солидарност
не може да бъде предполагана /презумирана/ от органа по изпълнението в
хипотезата на чл. 32, ал. 2 от СК /напротив: евентуалният порок - непълнота, неяснота на решението на съда,
съответно и на изпълнителният лист е следвало да бъде отстранен предварително,
преди извършване на процесното принудително действие в рамките на производство
по чл. 247 от ГПК, чл. 250 от ГПК, чл. 251 от ГПК; това именно би позволило да
се проведе законосъобразно изпълнение – в съответствие с изричния дизпозитив на
съответния съдебен акт/. Именно с оглед изложеното – в случая следва да се
направи извод, че процесната над-взета сума е била събрана противоправно от
длъжника /т.е. същата за последния представлява имуществена вреда, която следва
да бъде обезщетена/. По същите съображения – в полза на ищеца следва да бъде
присъдено и процесното обезщетение за неимуществени вреди. Досежно размера на
този иск:
В хипотеза като
процесната /при незаконосъобразно проведено изпълнително производство, засягащо
в негативен аспект имуществената сфера на съответния длъжник/ следва да се
презумира, че последният е претърпял неимуществени вреди. На практика изпълнителният
процес /поради принудителното си естество/, особено когато е бил проведен в
противоречие с правилата на ГПК – винаги следва да бъде окачествен като
обстоятелство причиняващо неимуществени вреди на длъжника. С оглед това
/предвид изложените принципни съображения, преценени и в контекста на правилото
по чл. 52 от ЗЗД/ искът следва да бъде уважен – изцяло /на практика и самият
заявен размер на претенцията, преценен съразмерно на установената по делото
имуществена вреда/ не предполага излагане на подробни съображения в хипотезата
на цитираният законов текст.
Основателни са и
акцесорните искове:
В полза на ищеца следва
да бъдат присъдени и законни лихви върху горните обезщетения за периода от 02.07.12г.
/когато е било издадено разпореждането на ЧСИ, фиксиращо окончателно размера на
дълга/ до 30.06.17г. /когато е заведено делото/. За такъв период следващите се
на ищеца лихви възлизат на сумите: 19 784 лева /върху обезщетението за
имуществени вреди/ и 1 018 лева /върху обезщетението за неимуществени
вреди/.
Възражението на
ответника за давност е частично основателно:
В случая процесната
5-годишна давност /по чл. 110 от ЗЗД/ досежно процесните главници е започнала
да тече /в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ считано от 02.07.12г. /когато е
било издадено разпореждането на ЧСИ досежно разпределението на постъпилите по
изпълнението суми/. От този момент до завеждане на иска е изтекъл срок по-къс
от този по чл. 110 от ЗЗД. Вземането за лихви е погасено по давност /при
условията на чл. 111 от ЗЗД/ за периода до 30.06.14г. С оглед това – на ищеца
следва да се присъдят законни лихви за забава върху горните главници
/обезщетенията за имуществени вреди и за неимуществени вреди/ за периода от
30.06.14г. до 30.06.17г. в размери на: 11 868 лева и 611 лева.
Предвид изхода на спора
по главните искове – евентуалните такива следва да бъдат оставени без
разглеждане.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да плати на Й.В.Д. ЕГН ********** сумите: 38 869
лева и 2 000 лева /обезщетения за имуществени вреди и за неимуществени
вреди/, законната лихва върху посочените суми за периода от 30.06.17г. до
цялостното им изплащане, 11 868 лева /законна лихва върху първата сума за
периода от 30.06.14г. до 30.06.17г./, 611 лева /законна лихва върху втората
сума за периода от 30.06.14г. до 30.06.17г./ - на основание чл. 226 от КЗ отм. и
4 732 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
86 от ЗЗД за сумите над присъдените по-горе.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
евентуалните искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу Д.И.Н. ***.
ОСЪЖДА Й.В.Д. да плати
на Д.И.Н. 2 500 лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: