Р Е Ш Е Н И Е № 117
гр. Сливница, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 188 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
„ЕНЕАА“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Драгоман, ул. „Захари Стоянов“ № 16, представлявано от управителя Б. М., чрез адв. Г.и С. от САК, обжалва наказателно постановление № РД – И – 197/28.12.2018 г., издадено от Б. Я… К. – изпълнителен директор на ИАЛ, с което на, за нарушение на чл. 161, ал.1 ЗЛПХМ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева на основание чл. 284, ал.1, пр.2 вр. чл.291, ал.1 ЗЛПХМ.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Изложено е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и, че в случая не е налице извършено административно нарушение. Поддържат се доводи, че не бил осъществен внос на лекарствени продукти, тъй като те били произведени в държава членка на ЕС и не са били внесени за продажба на българския пазар, а били предвидени за износ, както и че са „съюзно стока“. Изтъква се прекомерност н на наложената санкцияи маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалните представители на жалбоподателя поддържат жалбата, молят за отмяна на атакуваното НП по изложените в нея съображения. Претендира и разноски по делото.
Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като извършването на административното нарушение е доказано по безспорен начин. Възразява срещу присъждането на разноски, поради липса на законово основание за това.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 26.09.2018 гбила извършена съвместна проверка от служители на ИАЛ и НАП в склад за търговия на едро с лекарствени продукти в гр. Д., ул.“З. С.“ № ., стопанисван от дружеството - жалбоподател. При проверката било установено, че на 21.08.2018 г. и на 29.08.2018 г. „ЕНЕАА“ ООД е получило на територията на Р България лекарствени продукти, произведени в държави – членки на ЕС, които са пристигнали от безмитни зони в Р Сърбия и Р Черна гора, за което не било представено разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на ИАЛ. Дружеството – жалбоподател притежавало единствено разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. Към момента на проверката в общия ред на съхранение в склада не е установена наличност от лекарствени продукти. На мястото на проверката като представител на жалбоподателя присъствал св. М. Д.. За извършената проверка бил съставен констативен протокол от 26.09.2018 г., с който св. Д. бил задължен да представи в ИАЛ заверено копие на всички митнически декларации за извършен внос на лекарствени продукти за периода от 01.08.2018 г. до 30.09.2018 г., сертификатите за освобождаване на партидите за съответните лекарствени продукти, всички придружаващи стоката документи, както и фактури за доставка и продажба на лекарствените продукти. На 26.11.2018 г. в ИАЛ бил съставен АУАН, в който е отразено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.161, ал.1 от ЗЛПХМ, като е извършил внос на лекарствени продукти на територията на Р България от трета държава, който може да бъде извършван само от лица, регистрирани като търговци по законодателството на държавата – членка, които са получили разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, а на „ЕНЕАА“ ООД не било издавано такова.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № РД – И – 197/28.12.2018 г., издадено от Б. Я. К. – изпълнителен директор на ИАЛ, с което на, за нарушение на чл. 161, ал.1 ЗЛПХМ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева на основание чл. 284, ал.1, пр.2 вр. чл.291, ал.1 ЗЛПХМ.
Според АНО административното нарушение се установявало от представените 2 бр. митнически декларации за внос с № 18BG005100J0015499/21.08.2018 г. за лекарствените продукти Xeplion 100 mg – 290 опаковки и Xeplion 150 mg - 270 опаковки, ведно с фактура 025/21.08.2018 г. с продавач „Аник – Атик“ ДОО, гр. Пирот, Р Сърбия и купувач „ЕНЕАА“ ООД, СМR № 0010126 и № 18BG005100J0016046/29.08.2018 г. за лекарствените продукти Truvada 200/245 mg – 200 опаковки и Viread 245 mg - 200 опаковки, ведно с фактура 026/29.08.2018 г. с продавач „Аник – Атик“ ДОО, гр. Пирот, Р Сърбия и купувач „ЕНЕАА“ ООД, СМR № 0010128. За да квалифицират админист
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Н.Й., С.И.К. - С. и Миролюб Денков, и приобщените писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и последователни, непротиворечиви помежду си и се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите Й., С. и Денков се установяват обстоятелствата относно извършената на 26.09.2018 г. проверка в склада в гр. Драгоман, при която в същия не било установено наличие на лекарствени продукти; направените констатации от проверката; относно транспортирането на лекарствените продукти, произведени в държави членки на ЕС, извършено от св. Денков от безмитна зона в гр. Пирот (където са били докарани от безмитна зона в гр. Прищина) до митническия склад в гр. Драгоман; че в безмитната зона в Р Сърбия лекарствените продукти изчаквали да бъдат транспортирани до Р България, където отново били оставяни в безмитна зона под митнически надзор, но без обмитяване (като документите св. Д. предавал на митнически агент), и впоследствие транспортирани до други държави; че в нито една от държавите на престой лекарствата не са били освобождавани за търговия на вътрешния пазар.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок
от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
НП е издадено от компетентен орган – изпълнителния
директор на ИАЛ съгласно (съобразно чл. 295, ал. 3 ЗЛПХМ). АУАН също е съставен
от компетентен орган – главен инспектор в дирекция „Надзор на пазара и
инспекции“ при ИАЛ, съобразно чл.295, ал.1 вр. 267,
ал.3 ЗЛПХМ и оправомощен със заповед № А/17 –
0555/08.08.2017 г на доц. А.С. - дф изпълнителен директор на ИАЛ.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН
относно описание на нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при
които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57,
ал.1 ЗАНН, а именно – в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършените административни нарушения. От обстоятелствената
част на НП е безспорно ясно какво административно обвинение е повдигнато на
въззивника.
За това и съдът приема, че формално двата акта
съдържат всички изискуеми от закона реквизити.
В случая спорен е въпросът дали е осъществен внос на лекарствени продукти от трета държава, за което наказаното юридическо лице няма съответно разрешение от ИАЛ. Съгласно чл.161, ал.1 ЗЛПХМ внос на територията на Р България от трета държава на всички видове лекарствени продукти и на лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, могат да извършват само физически или юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държавата – членка, които са получили разрешение за внос, издаден от изпълнителния директор на ИАЛ. Внос от трета държава означава, че стоките са били внесени от държава, която не е членка на ЕС. В конкретния случай АНО е приел наличието на такъв внос, понеже лекарствата пристигнали от безмитни зони в Р Сърбия и Р Черна гора, които не са членки на ЕС. В българското законодателство легална дефиниция на понятието „внос“ може да бъде извлечена от чл. 16 от ЗДДС, съгласно ал.1, 2, 3 и 4 от който внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната; поставянето на стоки под режим свободно обращение след режим пасивно усъвършенстване; въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. В ал.5 от чл.16 е предвидено, че алинеи 1, 2, 3 и 4 не се прилагат, когато при въвеждане на територията на страната стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит, вносът се смята за осъществен само когато стоките се допуснат за свободно обращение.
Определение за свободно обращение е дадено в чл.201 и чл.202 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съгласно чл.201 от Регламента несъюзните стоки, предназначени за пазара на Съюза или за лична употреба или потребление в рамките на митническата територия на съюза, се допускат за свободно обръщение. По делото безспорно е установено, че всички лекарства, транспортирани на територията на Р България от „ЕНЕАА“ ООД са с произход държави членки на ЕС, което се доказва от приложените по делото сертификати и следователно не може да става въпрос за пускане в свободно обращение. Тези лекарства напълно отговарят на дефиницията за „съюзна стока“ по чл.4 от Регламента и това са стоките, които са изцяло получени на митническата територия на Съюза и които не съдържат в себе си стоки, внесени от държави или територии извън митническата територия на Съюза. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай се касае за вътреобщностна доставка. По пътя към България лекарствата не са били внасяни на митническата територия на страна, която не е членка на ЕС. Те са били транспортирани от свободна зона – гр. Пирот, която не е част от митническата територия на Р Сърбия. Да се възприеме противното становище би означавало за всички стоки с произход държава членка на ЕС, които са предназначени за доставка и пускане на пазара в друга държава членка, да се счита, че е налице внос от трета страна нечленка, когато стоките са преминали някоя от границите на страната с държави, които не са част от ЕС. По тази логика излиза, че ако лекарствата са с произход държава членка на ЕС и са били предназначени за доставка и разпространение на пазара в Р България, то трябва да има разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, ако транспортът им е преминал през Сърбия и те са били внесени в страната през сръбско-българската граница, което е лишено от логика, още повече, че е териториално оправдано транспортът на стоки от западните държави членки на ЕС да минава през Сърбия. По делото категорично се установи от свидетелските показания и приложените писмени доказателства, че лекарствата са били в безмитна зона до транспортирането им в Р България. Освен това тук те също са стояли в митнически склад и не са освобождавани за потребление в страната, тоест формално са били със статут на временно складирани токи в безмитна зона и не е налице внос в българското митническо пространство. След като от обективна страна лекарствените продукти не са били допуснати за свободно обращение, то не е осъществен вноса им от трета държава нечленка на ЕС. Поради това е не и необходимо да има издадено разрешение за внос от изпълнителния директор на ИАЛ. Ето защо въззивната инстанция приема, че дружеството жалбоподател не е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.161, ал.1 ЗЛПХМ.
С оглед на изложеното така оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Доколкото не е заявена претенция за разноски, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД – И – 197/28.12.2018 г., издадено от Б. Я. К. – изпълнителен директор на ИАЛ, с което на „ЕНЕАА“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Драгоман, ул. „Захари Стоянов“ № 16, представлявано от управителя Блерим Мустафа, за нарушение на чл. 161, ал.1 ЗЛПХМ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева на основание чл. 284, ал.1, пр.2 вр. чл.291, ал.1 ЗЛПХМ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: