Решение по дело №920/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260008
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20204520200920
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Русе, 14.08.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Мирослава Пенева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  920/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от “Ялмаз Интернационал“  ЕООД до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000469/27.03.2020г. на Началника на РД ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Наказаното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 4234, издаден от МТИТС и валиден от 03.08.2015. На 10.03.2020г. била извършена комплексна проверка на дружеството в сградата на ОО „АА“ гр.Разград, която констатирала, че дружеството в качеството си на превозвач е осъществило  превоз на товари от водача Е.Н.Е.на 18.12.2019 г. по маршрут Ф Р Германия – Р Франция. Превозът бил извършен с т.а. „МАН ТГХ“ с ДК № ***, категория № 3, като водачът нямал издадено удостоверение за психологическа годност. За констатираното нарушение св. Г.М. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. вр.чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е  приложен материалния закон.

 

Доказателствата за извършеното нарушение са  безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписка писмени доказателства и разпитът на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че водачът Е. Е. не е притежавал удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова на 21.02.2015 г. е изтекло на 21.02.2018 г., съответно подобно твърдение не се съдържа в жалбата. Едновременно с това от приложения по делото CMR № 311454 от 18.12.2019 г.  става ясно, че именно този водач с  т.а.“Ман“ с ДК № *** е извършвал превоз на товари от  Германия до Франция на  посочената дата. В този смисъл и доколкото АУАН е подписан без възражения,  съдът намира, че действително е осъществен съставът на нарушението по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.Това е така, защото съгласно чл.57 ал.1 от Наредба № 11/30.10.2002г. лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни, какъвто водачът Е. безспорно не е.  АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

         В жалбата се правят множество възражения, които са неоснователни по следните съображения : датата на нарушението е ясно и недвусмислено посочена – 18.12.2019 г. когато е осъществен превозът на товари; абсурдно е да се счита, че нарушението е извършено на 10.03.2020 г., която е датата на проверката , т.е. датата на която е открито нарушението. За място на нарушението следва да се приеме маршрутът по който е осъществен международният превоз на товари на територията на Германия и Франция, които са изминати от водача Е. на 18.12.2019 г.; очевидно е,че предвид характера на самото нарушение не може да бъде определено конкретно  място на нарушение, напр. населено място. В случая няма никакво основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като издаденото удсотворение за психологическа годност е изтекло от почти две години преди извършване на нарушението; такъв въпрос би стоял на вниманието на съда, но само при положение, че същото е изтекло относително кратко време преди извършване на нарушението. Доколкото нарушението е формално, съставът по чл.96г ал.1 от ЗАПр не изисква настъпването на съставомерен резултат и в този смисъл липсата на вредни последици сама по себе си не може да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.

         При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно  постановление № 38–0000469 / 27.03.2020 г. на Началника на  РД ”Автомобилна администрация” гр.Русе с което на „Ялмаз интернационал“ ЕООД му е наложено  административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.  за  нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАПр.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                        

 

 

Районен съдия :