Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
Гр. Перник, 22.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна
прокуратура Перник прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от
съдия Слава Георгиева КАНД № 13 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите
от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, представлявана от
директора, чрез пълномощника й Н.С. – директор на Дирекция „Административни,
финансови и правни дейности“ в РИОСВ – София, служител с юридическо
образование, против решение № 260112 от 29.10.2020 г. на Районен съд – Перник,
постановено по АНД № 1188 по описа на съда за 2020г.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление (НП) № ПК-25-А-2 от 03.07.2020г., издадено от директора на РИОСВ
– София, с което на „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „***“, ТЕЦ „***“, в качеството му на „оператор“ на „горивна
инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия“ (ГИПТЕЕ) по
смисъла на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС), за неизпълнение на задължението по чл. 123а, т. 2 от ЗООС във вр. с Условие 11.6.3 от Комплексно
разрешително (КР) № 53-Н1/2014г., издадено
от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС), е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
(десет хиляди) лева.
В жалбата
се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Изразяват се доводи против
приетото за установено, че в административнонаказателното производство е
допуснато нарушение касателно дата на извършване на нарушението. Иска се отмяна
на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, РИОСВ – София,
редовно призован за представител изпраща юк. С.. Поддържа жалбата и пледира
същата да се уважи.
Ответникът по жалбата, „***“ АД, гр. Перник,
редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, чрез изпълнителния директор, депозира
отговор по касационната жалба. Счита същата неоснователна, моли съда да я
остави без уважение и да остави в сила решението на районния съд.
В съдебно заседание ответникът, „***“ АД, гр.
Перник, редовно призован не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
намира касационната жалба за неоснователна и предлага решението да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на
основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите
на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
С наказателно постановление № ПК-25-А-2 от
03.07.2020г., директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, е наложил „***“ АД, гр. Перник, имуществена
санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за това, че на 24.10.2019г.,
на площадка, находяща се в кв. „***“, гр. Перник, община Перник, в качеството
му на „оператор“ на ГИПТЕЕ по смисъла на ЗООС, не е изпълнило Условие 11.6.3 от
КР № 53-Н1/2014г., издадено от
изпълнителния директор на ИАОС, влязло в сила на 19.12.2014г., а именно: в срок до 31.12.2015г., да изгради и въведе в
експлоатация Депо за неопасни отпадъци със съответната инфраструктура към него
за приемане на следните отпадъци с наименование и код:
·
10 01 01
– сгурия, шлака и дънна пепел от котли (с изключение на пепел от котли,
упомената в 10 01 04*);
·
10 01 02
– увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища (пепелина от електрофилтрите);
·
10 01 05
– твърди отпадъци от реакции на основата на калций, получени при десулфуризация
на отпадъчни газове;
отговарящо на изискванията на Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията
и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, или да осигури
възможност за предаване на посочените отпадъци за последващо третиране на лица,
притежаващи съответните разрешения за дейности с отпадъци или комплексно
разрешително, въз основа на предварително сключен договор, с което дружеството не е изпълнило
задължението по чл. 123а, т. 2 от ЗООС
във вр. с Условие 11.6.3 от КР № 53-Н1/2014 г.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – Перник, който с решение № 260112 от 29.10.2020г., постановено по
АНД № 1188 по описа на съда за 2020 г., е отменил същото.
Районният съд, след събиране, преценка и
анализ на доказателствата е приел за установено от фактическа страна, че на
24.10.2019г. служители на РИОСВ–Перник, съвместно с експерт от Басейнова
дирекция Западнобеломорски район, извършили проверка на "***" АД за
изпълнение на условията в КР, при която констатирали, че срокът за изпълнение
на упоменатото по-горе условие от КР е изтекъл, като същото не е изпълнено –
депо за неопасни отпадъци не е изградено и въведено в експлоатация със
съответна инфраструктура към него, а дружеството не е осигурило възможност и не
е предавало отпадъците, посочени в условието, за последващо третиране на външни
лица, притежаващи документи по чл. 35 от ЗУО.
При така установеното от фактическа страна
решаващият първоинстанционен състав, като взел предвид доводите на
жалбоподателя и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство е приел, че съставеният АУАН и
издаденото наказателно постановление не съдържат всички установени към
съдържанието им императивни реквизити в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
тъй като не е съобразено изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
за посочване на датата на нарушението.
В решението прието е също, след анализ на
данните, съдържащи се в доказателствата по делото, че образуваното процесно
административнонаказателно производство изначално е било недопустимо, тъй като
към датата на образуването му със съставения на 09.01.2020г. АУАН по-дългият от
алтернативно предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове – две
години от извършване на процесното нарушение (което е екологично) е изтекъл.
Този извод е основан във факта, че процесното неизпълнено задължение, съгласно
посоченото Условие 11.6.3 от КР, е обвързано със срок–до 31.12.2015г.,
съответно нарушението е извършено на 01.01.2016г. В тази връзка районният съд е
посочил, че задължителната преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН се извършва и в контекста на датата на извършване на нарушението,
двегодишният срок за образуване на производство е предвиден в условието на
алтернативност спрямо 3-месечния срок за съставяне на акт, считано от датата на
откриване на нарушителя, а възможността за образуване на
административнонаказателно производство се преклудира при изтичане на който и
да е от двата срока.
Въз основа на така установеното районният съд
е отменил наказателното постановление с мотив за допуснато съществено
процесуално нарушение поради непосочване в АУАН и НП на датата на извършване на
нарушението, като е приел, че датата на извършване на нарушението е съществен
реквизит от съдържанието на акта и постановлението, предопределя преценката за
приложимия материален закон и обуславя проверката за допустимост на
образуваното производство съобразно сроковете чл. 34 от ЗАНН, както и рамките на
осъществяване правото на защита на привлечения към отговорност субект, както и
с мотив за недопустимост на процесното
административнонаказателно производство, образувано след изтичане на
двегодишния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН от извършването на процесното
нарушение, което екологично такова.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон
следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Без основание са доводите на касатора, че в
акта и НП посочена е дата на извършване на нарушението, и това е датата на
неговото установяване. Без съмнение и в двата акта дата на извършване на
нарушението не е посочена, независимо че посочена е дата на установяване на
нарушението. Това е така с оглед вида на процесното нарушение, касаещо
неизпълнение на условие от КР, обвързано с краен срок до 31.12.2015 г. Денят
следващ изтичането на този срок е дата на извършване на нарушението, или както
правилно е прието в решението, нарушението е извършено на 01.01.2016 г. В тази
връзка без основание се твърди в жалбата и, че задължението по условие 11.6.3
от КР е възникнало за наказаното дружество на 01.01.2016 г. В условието ясно е
разписано, че изграждането и въвеждането в експлоатация на депото, алтернативно
осигуряването на възможност за предаване на отпадъците на други лица, следва да
бъде извършено до 31.12.2015 г. След изтичане на този именно срок, но само в
2-годишен срок, бездействието на
задълженото лице подлежи на санкция, като тук допълнително изложеното в
жалбата, че извършване на нарушението ще има на всяка следваща дата след
изтичане на срока за изпълнение на задължението не се споделят. Въпреки
изложеното обаче касационният състав, с оглед фактите по преписката и делото,
както и предвид съдържанието на обстоятелствените части на акта и НП, не
споделя изводите на районния съд, за същественост на липсата на вписване в АУАН
и НП на датата на извършване на нарушението в степен да обоснове самостоятелно
отмяна на НП. Датата на нарушението е изводима от материалите по делото, а
фактите, вкл. относно датата, до която задължението е следвало да бъде
изпълнено, са предявени надлежно на наказаното лице, поради което пропускът не
е съществен, не рефлектира върху правото на защита на наказаното дружество,
както и не препятства извършването на проверка, вкл. относно съобразяване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, каквото е и сторено в обжалваното решение.
Във връзка с последното споделя се изводът на
районния съд, че така образуваното производство, макар и образувано в 3-месечния
срок за съставяне на АУАН от датата на откриване на извършителя, който е
установен на датата на установяване на
нарушението, е образувано недопустимо и в нарушение императива на чл.
34, ал. 1, изр. второ, предл. трето от ЗАНН след изтичане на 2-годишния
давностен срок от датата на извършване на нарушението. Мотивите на решаващия
първоинстанционен състав изцяло се споделят в тази им част, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, предл. последно от АПК, касационният съд
препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт. За правна издържаност ще се
отбележи непълният прочит на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
изложен в касационната жалба. Цитираната разпоредба не установява единствено
3-месечен давностен срок за съставяне на акт, считано от датата на откриване
нарушителя, тъй като алтернативно регламентира и давностен срок за образуване
на административнонаказателно производство, който тече от датата на извършване
на нарушението, независимо дали нарушителят е открит, в каквато посока са и
мотивите на районния съд. Изложеното
обосновава заключение, че като отменил наказателното постановление, като издадено
в административнонаказателно производство, недопустимо образувано след изтичане
на 2-годишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. трето от ЗАНН, е
постановил законосъобразен съдебен акт, поради което решението ще бъде оставено
в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260112 от
29.10.2020 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1188 по описа на
съда за 2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/