№ 46
/19 .04.2019г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито
съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №191 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от А.Р.Т. *** – чрез адв.Д., против Решение №450/19.12.2018г.,
постановено по АНД №1486/2018г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е
потвърдено НП №360817-F379432/27.09.2018г. на Директора на Дирекция Контрол в ТД
на НАП – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради
постановяването му при съществени процесуални нарушения и противоречие с
материалния закон. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила в решението
не било обсъдено в детайли основното оплакване за неспазване на 3-месечния срок
по чл.34 от ЗАНН. Излагат се подробни съображения относно характера на
сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и за неспазването в настоящия случай на 3-
месечния срок за съставяне на АУАН. Твърди се, че с информация относно
реализирания от жалбоподателката оборот от продажби, извършвани чрез ООД Еконт
Експрес, ответникът разполагал към
24.10.2017г., когато постъпили данни от третото лице – куриер, за извършените
продажби и стойността на доставките. Тези представени на оптичен носител данни
били разчетени на 10.11.2017г. съгласно Протокол от същата дата с №1437941. Органите
по приходи получили информация за процесния период и след подаването на ГДД за
2016г. от задълженото лице, което станало на 27.11.2017г. Именно към тази дата
администрацията разполагала с данните, въз основа на които да направи изводите
си за това имали извършено или не нарушение от страна на жалбоподателката. Дори
и да имало необходимост от събиране на нови доказателства след 27.11.2017г., то
бездействието на органа след тази дата и до съставяне на акта на 03.04.2018г.
не следвало да бъде оправдано. Обстоятелството, че актосъставителят едва на
12.01.2018г. анализирал информацията, било недоказано и не освобождавало
приходната администрация от задължението да бъдат спазвани сроковете за
образуване, провеждане и приключване на производството по установяване на
административно нарушение. Началният момент, от който започвала да тече
давността по чл.34 от ЗАНН се свързвал с узнаването/възприемането на достатъчно
данни за административно нарушение и нарушител, а не с анализирането им. Наред
с това на 06.12.2017г. била заплатена и
дължимата сума за данък върху доходите по ГДД за 2016г., а дължимия ДДС пък бил
заплатен на 09.07.2018г., като това обстоятелство не било изследвано в
съдебното производство, а било от значение при прилагането на чл.28 от ЗАНН,
както не било изследвано и дали е приложима разпоредбата на чл.180, ал.4 от ЗДДС и дали не са налице основания за намаляване на санкцията. Иска се
обжалваното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, да бъде
отменено, като бъде отменено от настоящата инстанция НП №360817-F379432/27.09.2018г.
на Директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково, ангажира становище по жалбата. Счита жалбата за неоснователна, а
обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба не е
основателна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като извършеното
нарушение било констатирано при извършена проверка, приключила с протокол от
12.01.2018г., а от тази дата почвал да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.
Не се приема довода на жалбоподателката, че нарушението представлявало
маловажен случай, доколкото то касаело обществени отношения, свързани със
спазването на данъчното законодателство.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Хасково потвърждава НП №360817-F379432/27.09.2018г.
на Директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП – Пловдив, с което на , с което на А.Р.Т. за нарушение на чл.180, ал.2 от ЗДДС във вр. с
чл.180, ал.1 във вр. с чл.86, ал.1 във вр. с чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС и на
основание чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер
2039 лева. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел,
че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП административно
нарушение. Изцяло е възприел посочената от АНО дата на извършване на
нарушението, както и правната му
квалификация. Приел е за безспорно установено, че жалбоподателката била
реализирала, приети като облагаеми, доставки на обща стойност 10195,00 лева,
извършени за данъчен период 01.01.2017г.
- 31.01.2017г., през който период лицето не било регистрирано по ЗДДС, тъй като
не било подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно с
оглед реализираният оборот. При извършена проверка, документирана с Протокол №
П-16002617135149-073-001/12.01.2018г, било констатирано, че за периода от
01.05.2016г. до 30.06.2016г. задълженото лице било реализирало облагаем оборот
по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лева, а именно:
общо 53303,00 лева, формиран от продажби на дрехи изпращани към клиенти от
страната с куриерски пратки чрез ЕООД Еконт Експрес. Изложил е и съображения,
че сроковете по чл.34 от ЗАНН са спазени. Посочил е, че нарушението е било
установено на 12.01.2018г., след което в рамките на тримесечния срок по чл.34
ал.1 от ЗАНН е бил съставен на 03.04.2018г. АУАН. Съдът е изложил мотиви
относно спорния въпрос, касаещ срока по чл.34 от ЗАНН, като е посочил, че
действително всички документи са били на разположение на органите по приходите
в момент, следващ относимия данъчен период и предшестващ съставянето на
процесния АУАН. Отчетено е, че извод за допуснатото нарушение и за авторството
му било възможно да бъде направен едва след извършването на съответна проверка
и анализиране на резултата от нея, което се е случило на 12.01.2018г., видно от
съставения протокол. Така съдът е приел, че именно това е датата, на която е
бил открит нарушителя, и от нея започвал да тече 3-месечния срок по чл.34,
ал.1, пр.1 от ЗАНН. Посочил е също, че наложената глоба е правилно определена
съобразно стойността на облагаемите доставки, както и е обсъдено приложението
на чл.28 от ЗАНН, за което липсвало основание.
Касационната инстанция споделя извода на
районния съд за законосъобразност и правилност на НП.
Обжалваното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е достигнал до
правилни правни изводи. Районният съд е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати в хода на
административнонаказателната процедура съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав не споделя довода, че в случая не е спазен 3-месечният срок за съставяне на АУАН, който
според касатора е започнал да тече от 27.11.2017г. или най-късно от
29.11.2017г. Действително към тези дати са обективирани определени факти,
касаещи извършеното нарушение, но към тези дати проверяващият орган все още не
е формирал знание за извършено от обективна страна нарушение, за да пристъпи
към съставяне на акт. Трайно в практиката си касационната инстанция приема, че
едва към датата на протокола, финализиращ извършената от контролния орган
проверка, е възможна преценка дали от обективна страна е осъществено нарушение.
Обстоятелството, че са изискани или получени определени документи, не може да
обоснове краен и достатъчен извод относно съставомерността на нарушението и
извършителя. Това е така, тъй като събраните доказателства е необходимо да
бъдат анализирани, още повече че проверката от приходната администрация е
извършена в срока по чл.110, ал.5 от ДОПК /започнала е съгласно посоченото в
Искане за представяне на документи от 07.11.2017г. – на 10.08.2017г./. Соченият анализ се
установява да е извършен в срока на проверката и с Протокол от 12.01.2018г.,
като именно от тази дата съдът счита, че започва да тече тримесечния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Към датата на съставяне на процесния АУАН - 03.04.208г.,
срокът не е изтекъл.
Касационната
инстанция намира за правилен извода на районния съд, че санкционираното деяние
е безспорно установено и доказано. С оглед размера на установените облагаеми доставки за периода
от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. за жалбоподателката е възникнало задължение да начисли
ДДС, но същата не е била регистрирана по ЗДДС, тъй като не е подала заявление
за регистрация в срок, въпреки, че е била длъжна. Изрично е посочен периодът, в
който е реализиран оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над
50 000,00 лева, както и стойността на облагаемите доставки –
10 195,00 лева, и неначислен ДДС – 2039,00 лева, както и че в срок до
14.02.2017г. съгласно чл.112, ал.1 от ППЗДДС лицето е следвало да състави отчет
за извършените продажби, да отрази отчета в дневника за продажби за м.януари
2017г. и включи размера на данъка в справка – декларация за този период, като
подаде справката декларация в ТД НАП Пловдив. Правилно е изчислен определен
дължимия размер данък, както и при наличието на тези безспорно установени факти
правилно и законосъобразно лицето е било
наказано на основание чл.180, ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗДДС.
С оглед
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №450/19.12.2018г., постановено
по АНД №1486/2018г. на РС Хасково.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.