Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10
гр. Несебър, 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, първи състав в публично заседание на тридесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Евгени Узунов
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа гр. д. № 1212 по описа на
Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от П.С.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Л.С.,***, съдебен за връчване на съобщения и
призовки: гр. Бургас,ул. „О.**- адв. Л.С. против „Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.“ към
Министерство на вътрешните работи, Булстат ***със седалище и адрес на
управление:*** А, представлявана от главен комисар Николай Николов.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че ищеца От 2017 год. до настоящия момент изпълнява
длъжността старши пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - гр. Несебър, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението - гр.Бургас при Г.д. „П.б.и з.н.н.“ към МВР, като считано
от 1998 год. до 2017 год. е изпълнявал длъжността пожарникар Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. Поморие. Съгласно чл. 142,
ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ съм със статут
на държавен служител.
Изпълнявайки посочената длъжност през периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 год. (първоначално в гр. Поморие, а впоследствие в гр. Несебър),
е полагал труд при органа по
назначението на 24 часови дежурства по график, като по време на тези дежурства
е полагал нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на
дежурство/. Отработеното време се отчита сумирано на тримесечие.
Положеният от него нощен труд през процесния период не е приравнен от
органа по назначаването на дневен такъв по коефициент 1,143 съобразно правилата
на Наредба за структурата и организацията на работната заплата и съответно
разликата не му е заплатена от органа по назначаването.
Твърди се, че положения от ищеца през процесния период извънреден нощен
труд, не му е заплатен с полагащото му се възнаграждение, както и не е
компенсиран по друг начин.
Иска се да бъде осъдена Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.“ към Министерство на вътрешните
работи, Булстат ***със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищеца П.С.Ш.,
ЕГН **********:
сума в размер на 1903.17 /хиляда деветстотин и три лева и седемнадесет ст./
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен
извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 год., приравнен
към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
сумата в размер на 295.35 /двеста деветдесет и пет лева и тридесет и пет
ст./ лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на
неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден
за процесния период, от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане -
30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в
съда.Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.Представени са
доказателства.
С отговора не се възразява по допустимостта на иска. Не се оспорва, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Г.д. „П.б.и
з.н.н.“-МВР (ГДПБЗН-МВР), възникнало на основание Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) и е заемал последователно длъжността „Старши
пожарникар“ в РСПБЗН-Поморие от 01.10.2016 г. до 28.11.2016 г., а след тази
дата в РСПБЗН- Несебър, към РДПБЗН - Бургас при ГДПБЗН - МВР.
Оспорват се предявените искове, както по основание така и по размер, като
неоснователни и недоказани .По отношение на искането за трансформирането на
нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент се твърди, че претенцията е
неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.
Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота
на правната уредба.
Твърди се, че следва да се съобрази съдържанието на Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60
огт 02.08.2016 г“ в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР,
какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла
на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.По отношение на искането за
заплащане на нощния труд, като извънреден.Такъв, се твърди неоснователност на
претенцията, тъй като правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е
посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труп е определен в чл.187, ап.6 ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Възразява се срещу претенцията за лихви.Възразява се срещу
доказателствените искания на ищеца, както и срещу искането за постановяване на
предварително изпълнение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
По делото няма
спор, а и от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства
се установява, че ищецът П.С.Ш., ЕГН ********** бил назначен в периода
01.10.2016г. – 30.09.2019г. на длъжност „старши пожарникар” при РС ПБЗН Несебър
към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”-първоначално в гр.Поморие,
а в последствие в гр.Несебър. Няма спор, че за периода той полагал труд, вкл. и
нощен съобразно представените документи към отговора на исковата молба.
От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода
01.10.2016г. – 31.12.2017г. основното възнаграждение на ищеца било в размер на
673 лв., в периода 01.01.2018г. – 28.02.2018г. – 728 лв., в периода
01.03.2018г. – 31.12.2018г. – 809 лв., а в периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г.
– 890 лв. Установява се, че през периода бил отчетен (съобразно протоколи)
извършен нощен труд от ищеца в размер на 1948 часа, заплатен в размер на 487
лв. (по 0,25 лв. на час). След приравняване с коефициент 1,143 се констатирало,
че положеният нощен труд е в размер на 2226.56 часа, т.е. с 278.56 часа повече.
От експерта било изчислено, че за 278.56 часа положен нощен труд се дължи
възнаграждение от 1903.17 лв., а дължимата лихва върху посочената сума за претендирания
период е в размер на 295.35 лв.
Със т. 1 от Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014г., издадена от Министъра на вътрешните работи било определено възнаграждение от 0,25 лв. на
час за всеки отработен нощен час между 22:00 и 06:00 часа от държавните служители
в системата на МВР.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР:
В доказателствена тежест на ищцата е да
докаже, че за претендирания период между страните е съществувало служебно
правоотношение, че за периода 01.10.2016г.
– 30.09.2019г. е полагал нощен труд в
посочените от него часове, както и размера на претендираното възнаграждение.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга, т.е., че е изплатил дължимото на ищеца възнаграждение.
Както се посочи по делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение и за периода
01.10.2016г. – 30.09.2019г. е полагал нощен труд в посочените от експертизата
часове.
Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса следва ли да намери
приложение към настоящия случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Ищецът извежда
аргументите си от твърдяна празнота в уредбата на реда за организацията,
отчитането и компенсанцията на полагания труд, извън работно време, за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи в какъвто смисъл има
решения на БРС и БОС. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице сочената
празнина. Съображенията за този извод са следните:
Режимът на
правоотношенията, в които влизат държавните служители, е специфичен и се
регулира от различни от сочените правни норми. За процесния период е действала
влязлата в сила на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (приета на основание на основание чл. 187, ал. 9
във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи – пар. 3 от ЗР на Наредбата). В чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на
официални празници се отчитат с протокол (приложение № 6). Според чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение. Според чл. 179, ал. 2 от ЗМВР (в
редакцията му преди 14.08.2018г.) размерът на допълнителните възнаграждения по
ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Впоследствие разпоредбата
на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР е изменена, като е предвидено условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2
да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед. Във връзка с този текст от 14.08.2018г. е влязла в сила и е
действала за процесния период (до отмяната й на 04.10.2019г.) Наредба № 8121з-908 от
2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности. В чл. 9 от тази Наредбата е възприето,
че за всеки отработен нощен час
или за част от него от 22,00 до 6,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд, а в чл. 12 от нея, че допълнителните възнаграждения по чл. 9, 10 и 11 се изплащат след предоставяне
в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776 от 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2016 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2016 г.).
За отчитането на нощния
труд в този период се е прилагала разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. За периода 14.08.2018г. –
30.09.2019г. условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. са се определи с Наредба № 8121з-908 от
2.08.2018 г. (която е препращала към чл.
31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 2016
г.), а размерът им – със заповед
на Министъра на вътрешните работи. Няма спор, че относно размера на дължимите
възнаграждение за нощен труд през процесния период е действала Заповед № 8121з-791
от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи, според т. 1 от която за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв.
Налага се извод, че за
целия процесен период в ЗМВР, наредбите, приети на основание ЗВМР и цитираната
заповед, са били уредени размерът на допълнителното възнаграждение за полагане
на труд през нощта за държавните служители, условията и редът за изплащането на
това възнаграждение. За настоящия състав е неясно по какви аргументи се извлича
празнота в правната уредба при изрично цитираната такава по-горе.Според
настоящия състав на съда приложението по аналогия на НСОРЗ се явява
незаконосъобразно.
Обстоятелството,
че в НСОРЗ е предвидено правило, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ) не означава, че това правило е приложимо и за
всички други служители, подчинени на специален режим. Според КТ (въз основа на
който е приета НСОРЗ) нормалната продължителност на работното време през деня е
до 8 часа – чл. 136, ал. 3 КТ, а нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа – чл. 140, ал. 1 от КТ.
За държавните служители по ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР), а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР. Т.е. в ЗМВР е
предвиден специфичен ред за продължителността на нощния труд, като същият
(подобно на дневния) не може да надвишава 8 часа.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е
неприложима към трудовите правоотношения на държавните служители, тъй като от
самия й текст се предполага разлика между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време. В ЗМВР такава разлика не е направена (арг. от
чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР).
Т.е. изводите
на съда са, че липсва празнина в правото, а дори и да беше налице такава, то
същата няма как да се преодолее с нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която е
неприложима към специфичния режим на служебните правоотношения, които възникват
на основание ЗМВР. /В т.с Решение № 197 от 07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г.
по описа на IV гр. о. на ВКС.; Решение №55/07.04.2015г. по гр.д. №
5169/2014 г., ІІІ г.о./.Водим от горното, настоящият състав на съди приема, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже наличие на главен дълг
и изпадане на ответника в забава за изпълнението му. След като по делото не се
доказа наличието на главен дълг, то претенцията за лихва е неоснователни и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК върху отхвърлените искове не следва да се заплаща държавна
такса от ищеца. В чл. 78, ал. 6 ГПК законодателят изрично е предвидил, че такси
и разноски биха могли да се заплатят в полза на бюджета на съда единствено от
лицето, което не е освободено от държавна такса, когато делото не е решено в
негова полза. В останалите случаи безспорно разноските следва да останат за
сметка на бюджета на съдебната власт.
Същевременно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда,
че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ето защо ответникът дължи заплащане на разноски
на ищеца – за юрисконсултско възнаграждение. При определяне на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на
този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от цитираната Наредба за защита по трудови дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е.
съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С
оглед липсата на фактическа сложност по настоящото производство, съдът достигна
до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на ответника следва да се определи възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Още повече, че осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство по делото се свежда единствено до подаване на отговор на исковата молба и писмена защита. Следователно в полза на ответника следва да се определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и ищецът да бъде осъден да му заплати тази сума.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения П.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Л.С.,***,
съдебен за връчване на съобщения и призовки: гр. Бургас,ул. „О.**- адв. Л.С.
против Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.“ към Министерство на вътрешните работи, Булстат ***със
седалище и адрес на управление:*** А, представлявана от главен комисар Николай
Николов., иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за присъждане на сума в размер на
1903.17 /хиляда деветстотин и три лева и седемнадесет ст./ лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 год., приравнен към дневен по коефициент
1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане и
сумата в размер на 295.35 /двеста деветдесет и пет лева и тридесет и пет ст./
лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на
неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден
за процесния период, от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане -
30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА П.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н.Г.д. „П.б.и з.н.н.” към Министерство на
вътрешните работи, представлявана от директора главен комисар Николай Николов, сумата
от 100 лв., представляваща
направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.
Бургас в двуседмичен срок, считано от днес –
13.01.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: