РЕШЕНИЕ
№…
06.03. 2019 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №103 по описа за 2018 год.
ИСК с правно основание чл.286 ТЗ вр. чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 67 000 лева ( частичен иск от 81 960 лева).
ИСК с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1000 лева (
частичен иск от сумата от 13 068, 07 лева).
Ищецът „***“ЕООД с ЕИК*** твърди че с ответника „***“ЕООД с ЕИК*** е сключил договор за консултантска дейност, като ответникът е възложил на ищеца да изготви бизнес план и да подготви необходимите документи във връзка с подготовка на проект за финансово подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е изготвил бизнес план с всички необходими документи и страните са подписали приемо- предавателен протокол от 05. 06. 2015 г., с който ответникът е приел изпълнението на договора без забележки. В исковата молба е посочено, че ответникът е следвало да заплати уговореното възнаграждение по договора в размер на 81 960 лева в 10- дневен срок от сключване на договора за отпускане на финансова помощ между „***“ЕООД и разплащателната агенция и тъй като договорът е сключен на 17.10.2016 г., плащането е следвало да бъде извършено на 28.10.2016 г. Твърди се, че ответникът не е извършил плащане по договора.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 67 000 лева ( част от дължимата сума от 81 960 лева по договор от 03.06.2015 г.) и лихва за забава в размер на 1000 лева ( част от дължимата лихва от 13 068, 07 лева) върху главница от 81 960 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „***“ЕООД с ЕИК*** е изразил становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди се, че отношенията с ищеца са свързани само с консултация, извършена на 05.06.2015 г., за което е заплатена сумата от 3600 лева. Твърди се, че процесната проектна документация е изготвена от друга фирма с управител С.С., който е водил дейността до финализиране на проекта. Твърди се, че ищецът не е извършвал действия по изготвянето на проектната документация, за да бъде заплатена сумата от 68 000 лева и поради липса на изпълнение договорът е развален по право. Твърди се, че договорът е развален по право и поради обективна невъзможност изпълнителят да изпълни задължението си с оглед малкия срок от три дни. Твърди се, че ищецът не е доказал по какъв начин е извършил изпълнението. Ответникът е изложил доводи и за нищожност на договора, ако не се приеме, че същият е развален , като счита, че липсва основание, предмет на договора и същият е симулативен поради липса на действителна воля на двете страни да получат престациите си по договора. Твърди се, че договорът е нищожен и в противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите и поради липса на изготвен бизнес проект, не е налице основание ответникът да изплати уговореното възнаграждение. Твърди се също, че е налице и непоносимост на престацията по смисъла на чл. 307 ТЗ. Ответникът оспорва, че е налице изпълнение без забележка, ако съдът приема, че договорът е валидно сключен, като посочва, че ищецът не е могъл за краткия срок да изготви бизнес проекта и ищецът няма компетентността да прецени дали проектът съдържа необходимите елементи, за да бъде оценен и одобрен. Твърди се, че липсва изпълнение от ищеца, поради което не е налице основание за плащане. Твърди се също, че е налице ненадлежно изпълнение, което страда от сериозни недостатъци и това е установено след постъпване на необходимите документи в ОблД на ДФ“*****“ – гр.П., поради което е се е наложило изготвянето на няколко анекса и крайното изготвяне на проекта от трето лице. Ответникът твърди, че ако се приеме, че ищецът е изправна страна, то прави възражение с искане за намаляване на дължимото по договора възнаграждение със сумата от 65 000 лева поради изпълнение с недостатъци на основание чл.265, ал., предл. 3 ЗЗД. Ответникът оспорва и начина на определяне на уговореното възнаграждение, като действителната воля на страните е, че уговорената цена е в зависимост от постигнатия с проекта резултат – отпускането на безвъзмездната финансова помощ. Твърди се, че ищецът не е представил фактура за претендираната сума. Ответникът е направил и възражение за изтекла давност по отношение на претендираните лихва за забава. Отправено е искане съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани , като бъдат присъдени направените от ответника деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
По делото е представен Договор за консултантска дейност на 03. 06. 2015 г. между страните, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изготви бизнес план като част от необходимите документи във връзка с подготовка на проекта за финансово подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 и да подготви съвместно с възложителя (ответника) необходимите документи във връзка с подготовка на проекта за финансово подпомагане по същата подмярка. С договора страните са уговорили възнаграждение в размер на 81 960 лева с ДДС, която следва да се изплати в 10- дневен срок след сключване на договора за отпускане на финансова помощ между възложителя и разплащателната агенция.
На 05. 06. 2015 г. страните по делото са подписали приемо- предавателен протокол, с който ответникът е приел от ищеца бизнес плана – предмет на сключения между страните договор на 03.06.2015 г. В протокола е отразено, че възложителят няма възражения по изготвения бизнес план.
На 17.10.2016 г. между ДФ“****“ и ответника е сключен Договор № ******, по силата на който фондът е предоставил на ответника безвъзмездна финансова помощ по ** „*****“ от мярка*“*****“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за изпълнението на одобрен проект № 15/04/1/0/02850 „*** в село О.“. По договора е определена финансова помощ в размер на 1 468 253, 56 лева.
На 28.11.2016 г. между фонда и ответника е сключен анекс, като размерът на финансовата помощ е променен на сумата от 1 460 877, 05 лева, като представлява до 60 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на проекта.
На 19. 06. 2017 г. е сключен втори анекс между фонда и ответника, като финансовата помощ е променена на сумата от 1 460 097, 05 лева и представлява до 60 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на проекта.
На 13.03. 2018 г. до ответника е постъпило писмо от „******“ЕООД като представител на ищеца, в което е посочено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 93 297, 66 лева за изпълнение по договора от 03. 06. 2015 г. Второ писмо е изпратено от същата фирма до ответника на 20.03.2018 г. за изплащане от ответника на посочената в поканата сума.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Спорният въпрос между страните е изпълнил ли е ищецът задължението си по договора за изработка от 03. 06. 2015 г. и съответно какъв е размерът на задължението на ответника към ищеца въз основа на договора.
От събраните по делото писмени доказателства става ясно, че между страните е сключен договор на 03. 06 2015 г. и съответно материалите по договора са предадени на ответника на 05. 06. 2015 г. Ответникът твърди, че договорът е симулативен, тъй като е сключен на 03. 06. 2015 г., а на 05. 06. 2015 г. са предадени документите във връзка с кандидатстването на ответника по европейския проект в ДФ ****“, т.е. не е възможно в такъв кратък срок да бъдат изработени документите. В хода на производството по делото са разпитани като свидетели В.П. и С.Д., които са работили по подготовка на документите на ответника като служители на ищеца. От разпита на тези свидетели се установява, че договорките и работата по изготвяне на документацията е започнала и осъществена няколко месеца преди сключване на договора, след което документите са предадени на ответника. С оглед на тези гласни доказателства неоспорени от ответника съдът приема за установено, че работата по договора е започнала значително по- рано от подписването му и изпълнителят е разполагал с достатъчно време да изработи документацията съобразно възложеното по договора от 03. 06. 2015 г. По тези причини съдът счита, че договорът между страните е действителен и е произвел правното си действие.
В хода на съдебното дирене по искане на ответника е допусната съдебно- графологическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписът за ответника под договора не е на управителя А. Д.. Това обстоятелство не е оспорено от ищеца и установено в производството, че договорът е подписан от М. Д. (сестра на А. Д.), като се е легитимирала като негов пълномощник. След прегледа на пълномощното на М.Д.(лист 45 от том 2 от делото) се установява, че същата не притежава правото да сключва договор за определени услуги, тъй като изрично са посочени какви договори може да сключва. Независимо от това, тъй като договорът от 03. 06. 2015 г. е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал. 1 ТЗ, то следва да бъде приложена разпоредбата на чл.301 ТЗ и да се приеме, че липсва противопоставяне на А. Д. като управител на ответното дружество от узнаването за договора, поради което действията на М.Д.следва да се считат валидирани. От доказателствата по делото е видно, че А.Д.е узнал за договора, тъй като на 05. 06. 2015 г. е издадена от ищеца фактура за сумата от 3600 лева с основание за плащане по договора между страните, тази фактура е осчетоводена при двете страни и не е налице противопоставяне на отразените стойности във фактурата. В този смисъл е Решение № 89 от 12. 06. 2013 г. на ВКС по т.д.№ 431/ 2012 г., ІІ т.о. съгласно което независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена търговска сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. В случая такова противопоставяне от А.Д.като представител на ответника не е установено, поради което съдът приема, че е налице валидно сключен договор за консултантски услуги на 03. 06. 2015 г.
По делото е представено заявление за подпомагане от
ответника с уникален регистрационен номер на Разплащателна агенция към МЗХ
614070 и уникален идентификационен номер
15/ 050615/80762 , като заявлението е подадено по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“.Заявлението е подадено на 05. 06. 2015 г., като е
изпратено до ДФ“****“ с придружително писмо № ***300 от 22. 06. 2015 г.Към заявлението
като Приложение №5 е представен бизнес план ( лист 17 и сл. от том втори от
делото). Със Заповед № ****г. на изпълнителния директор на ДФ“****“ е одобрено
финансиране на ответника по заявлението за подпомагане, като е определена обща субсидия в размер на
1 468 253, 56 лв. С Решение за плащане № ***за изплащане на финансова
помощ на изпълнителния директор на ДФ“****“ е одобрена сума за плащане в размер
на 730 000 лева в полза на ответника с дата на плащане 24. 02. 2017 г. В
одобрението е включен и бизнес план, който по заповедта на директора на ДФ“****“
е със стойност на финансиране от 68 300 лева. Следователно, въз основа на
посочените писмени доказателства, приложени към делото, изплащането на
субсидиите за изготвения бизнес план е на 24. 02. 2017 г.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че на 05.06.2015 г. ищецът е издал данъчна фактура №3 на стойност 3600 лева, от които 600 лева ДДС с основание „извършена консултация по ПРСР 204- 2020 мярка 4.1“. Вещото лице е посочило, че тази фактура е осчетоводена и при двете страни, като не е налице плащане от ответника на ищеца след датата на издаването й. За остатъка от сумата по договора между страните в размер на 78 360 лева с ДДС ищецът не е издал фактура през 2015 г. и е осчетоводил договора на 01. 01. 2018 г. като „Други приходи от дейността“ с основание „Договор за консултантска дейност от 03. 06. 2015 г. по ПРСР 2014- 2020 по дебит сметка 4111 Клиенти, ан. партида на ответника в размер на 65300 лева и по кредит сметка 709 Други приходи от дейността със сумата от 65300 лева. В заключението е посочено, че крайното салдо по сметка 4111 Клиенти по ан. партида на ответника е в размер на 68900 лева в счетоводството на ищеца.
В хода на производството по искане на страните са разпитани свидетели относно изработването на документи за кандидатстването на ответника пред ДФ“****“ по подмярка 4.1.От разпита на свидетелите на ищеца С.Д. и В.П. става ясно,че същите са работили по изготвяне на бизнес план и документи за кандидатстването на ответника, като разговорите и подготовката на документите са започнали през 2015 г., като консултациите са започнали през месец март – април 2015 г. и е приключила работата с изготвянето на документите до началото на месец юни 2015 г. Свидетелите твърдят, че документите са приети от разплащателната агенция и фонда без забележки, като са поправени документите съгласно изискванията на фонда и е одобрено финансирането на проекта на ответника.
От разпита на свидетеля С.С. се установява, че същият притежава търговско дружество, което се занимава с подпомагане кандидатстването за финансиране по европейски проекти и с управление на проектите след тяхното приемане и одобрение. Тези показания се потвърждават от свидетеля Й.А., който е извършвал СМР в имота на ответника и е контактувал през цялото време със свидетеля С.. Същият твърди, че е изготвен от него втори бизнес план, като са извършени промени в дейността на ответника след първоначалното одобрение на бизнесплана и проекта и тази дейност, както и последващите на управление на проекта са осъществени от С., на когото ответникът е изплатил дължимите суми по договора сключен между страните на 26. 04. 2017 г.Договорът е приложен по делото и е предявен на свидетеля , който е потвърдил неговото сключване.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема за установено, че първоначално ответникът е бил одобрен за финансиране от ДФ“****“ въз основа на изработената документация от ищеца, която е представена на 05. 06. 2015 г. в ДФ “****“ след предаване на документацията от ищеца на ответника с приема- предавателния протокол.Одобрените разходи по финансирането, включително и изработения от служителите на ищеца бизнесплан съгласно решението за одобряване са изплатени на 24.02.2017 г. на ответника от фонда въз основа на сключения договор за финансиране. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че към този момент ответникът не е изплатил сумата по фактурата , като ищецът съответно не е издал втора фактура за остатъка от сумата и само е осчетоводил договора между страните на 01.01.2018 г.
Въз основа на обсъдените доказателства се налага изводът, че ищецът по договора за консултантска услуга е изработил бизнес план и документи за кандидатстване на ответника по подмярка 4.1, а фирмата на свидетеля С.С. се е занимавала от 26. 04. 2017 г.( когато е сключил договор с ответника) с управлението на проекта, което включва и промени в бизнес плана с оглед разширяването на дейността на ответника при отглеждането на определени земеделски култури. Това обяснява и взаимодействието между свидетелите В.П. и С.С. по бизнес плана след одобряването на проекта от фонда, а именно с направени изменения и анексиране дейността на ответника по подмярка 4.1. след одобрението на финансирането през 2015 г.
Действително ищецът не е издал фактура за сумата от 78360 лева след предаване на документите по проекта, но съдът счита, че това не освобождава ответникът от отговорността за плащане, като е достатъчно това, че ответникът не е изплатил дължимата сума по договора на ищеца и това е установено от заключението на съдебно счетоводната експертиза.Съгласно Решение № 114 от 26. 07. 2013 г. на ВКС по т.д.№ 255/ 2012 г., І т.о., ТК и Решение № 71 от 08. 09. 2014 г. на ВКС по т.д.№ 1598/ 2013 г., ІІ, т.о., ТК фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение, по повод на което тя е съставена. В случая са налице други писмени доказателства, които безспорно установяват договорното отношение между страните и изпълнението по договора с приемо- предавателния протокол, поради което липсата на фактура не може да се възприема като решаващо основание, което изключва отговорността на ответника от заплащане за извършената услуга от ищеца по договора от 03. 06. 2015 г.
Следователно ответникът дължи претендираната
сума в размер на 68 000 лева главница като дължима по договора от 03. 06.
2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска 25. 05. 2018 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за мораторна лихва в размер на 1000 лева (част от сумата от 13 068, 07 лева) за периода от 28.10.2016 г. до 23.05. 2018 г.съдът счита, че искът е изцяло основателен и доказан.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора между страните сумата по договора се изплаща в 10- дневен срок от сключване на договора за финансиране между ответника и разплащателната агенция. Видно от договора за финансиране между ответника и ДФ“****“ същият е сключен на 17. 10. 2016 г. и 10- дневният срок за изпълнение е изтекъл на 27.10.2016 г., съответно от 28.10.2016 г. ответникът е изпаднал в забава. От доказателствата по делото става ясно, че за целия претендиран период дължимата мораторна лихва е в размер на 13 068, 07 лева, като ищецът претендира само за сумата от 1000 лева. Ответникът е направил възражение за изтекла давност по отношение на мораторната лихва, като съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД към датата на предявяване на иска 25. 05. 2018 г. погасителната давност не е изтекла, при посочена начална дата на периода за забавата 28.10.2016 г. В случая страните са уговорили падеж на вземането за главница и от тази дата - 28.10.2016 г. ответникът е изпаднал в забава. По тези съображения съдът счита, че сумата е дължима от ответника, поради искът е изцяло основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл.80 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно приложения списък в размер на 7220 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ вр. чл. 266, ал.1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД „***“ЕООД с ЕИК*** със седалище и
адрес на управление с.О., обл.П., ул.“В.Л. №**представлявано от А.Д.да заплати
на „***“ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.“№**, ет*,
оф*, представлявано от Д. М. сумата от 67 000 лева, представляваща част
от дължимото и неизплатено възнаграждение
в размер на 81 960 лева по Договор за консултантска дейност от 03.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска 25. 05 2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „***“ЕООД с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление с.О., обл.П., ул.“В.Л. №**представлявано от А.Д.да заплати на „***“ЕООД
с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П.“№**, ет. *, оф. *,
представлявано от Д. М. сумата от 1000лева, представляваща част от
мораторната лихвъ върху главница от 67 000 лева по Договор за консултантска
дейност от 03.06.2015 г., за периода от
28. 10. 2016 г. до 23. 05. 2018 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 80 ГПК„***“ЕООД с ЕИК*** да заплати на „***“ЕООД с ЕИК*** направените по делото
разноски в размер на 7220 лева.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :