О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….……./……….2.2022 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 18.02.2022 г., в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 446 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С определение № 261122/15.11.21г. (л.471), съдът е разгледал
предварителните въпроси по разменените книжа и спорната допустимост на
претенцията и е отложил подготовката за съдебното дирене по приета за разглеждане
след частично прекратяване с влязло в сила определение №
260806/05.08.2021г.(л.416) съединена претенция на Н.П.Д. и С.И.А., вторият
представляван от адв. Д. (ВАК) за
установяване по отношение на „ВАРНА ГРУП" ЕООД, Н.Н.Х. и „ЕМКЕЙ
ИНВЕСТ" ООД на оспорени ипотечни
права върху имоти последователно придобити от физическото лице и последното
дружество, които са били учредени от първото търговско дружество за обезпечение
на вземане, породено от търговска дейност.
Със стабилизиране на прекратително произнасяне по насрещна претенция на
07.12.2021г. са отпаднали и пречките за продължаване на разглеждането на
останалите въпроси преди насрочването на делото.
По доказателствените искания:
Съдът селектира само искания на страните, които намира за относими към
твърденията за съществуване на спорното ипотечно право, придобито от ищците и
възраженията срещу противопоставимостта му на ответниците, които са били
очертани още в исковата молба и отговорите по нея и последователно са
поддържани след отмяна на прекратително определение в допълнителна, наложила се
само поради уточнение на искането, трета по ред размяна на книжа.
Неоспорените като съдържание писмени документи относно учредяване на
ипотека, вписване на цесии, искане за подновяване и заличаване, както и съдебни
процеси, водени между различни лица, съдът преценява като относими както към
пораждането на права на ищците, така и към противопоставянето им на ответниците
и насрещните възражения за погасяване на обуславящия ипотеката дълг. Тези
доказателства съдът следва да допусне. Относими са и данните относно
представляващите (волеизявяващи) органи и собствениците на капитал(формиращи
воля) на търговци юридически лица, поради което следва да се допуснат доказателства
в тази връзка, като наред с това съдът оповестява на страните, че разполага със
служебен достъп до пълна информация, вкл. и такава за съдържание на заявления и
доказателства към тях, налична в досиета на регистрирани в ТРРЮЛНЦ търговци.
Служебен достъп съдът има и до данни за гражданско състояние и родствени връзки
между български граждани. На съда са известни и факти относно движение и актове
по граждански дела, регистрирани като електронни дела на ВОС в ЕИСС.
Значение за правилното решаване на делото имат и доказателствата за
посочени и признати от ответник факти за водено принудително изпълнение за
събиране на ипотечния дълг, като в тази връзка следва да се допуснат посочените
писмени доказателства.
Като съобразява квалификацията на правопораждащи твърдения и евентуални
възражения и реплики, съдът определя предмета на спора, като извън него остават
факти (относно привидност на заемното правоотношение, погасено с даване на
собственост и сложни вътрешни взаимоотношения между физически и юридически
лица, участвали в различни качества в поредица от имуществени транзакции), за
които са представени част от писмените документи и посочените от ищците
свидетелски показания, обяснения на ответници и искана експертиза. Тези
доказателствени средства нямат значение за делото и затова съдът не следва да
ги събира.
С оглед концентрирането на съдебното дирене в преценка безспорни по
съдържание писмени документи и справки в публично достъпни регистри, се открива
и възможността за произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито
заседание по чл. 376 ал.1 ГПК.
Преклудираните възможности за защита след размяна на книжата прави ненужно
изслушване на страните (без да се нарушава принципа на чл. 8 от ГПК).
На страните следва да се предостави възможност да изложат доводите си
по съществото на спора в писмени становища, след указване на възможност за
доброволно уреждане на спора.
На страните следва да се укаже и необходимостта от конкретизиране на
претенциите им за присъждане на разноски с точен размер, чрез представяне на списъци на разноските, на осн.
чл. 80 от ГПК най-късно с писмени бележки, представляващи пледоария по
съществото на спора(чл. 376 ал.1 ГПК).
За целта съдът намира за необходимо да обяви писмен доклад по делото,
поради което съдът, на осн. чл. 374 ал.2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ****едявени субективно съединени установителни искове за
ипотечно право неправомерно заличено от учредителя на ипотеката и противопоставимо
на недобросъвестни правоприемник и последващ приобретател на обменения с
ипотеката имот, на осн. чл. 179 ал.3
ЗЗД, вр. чл. 173 ал.1 ЗЗД.
На осн. чл.374 ал.2 вр. чл. 140 ал. 3 ГПК указва на страните
възможността от доброволно уреждане на
спора:
В случаите на постигната одобрена от съда спогодба между страните
половината от внесената държавна такса ще бъде опростена и върната на
вносителя. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд
доброволно извънсъдебно споразумение, което урежда изцяло или отчасти
насрещните претенции или и други отношения, включително и преурежда занапред
отношенията на страните. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна
сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
ПРИКАНВА страните към постигане на доброволно споразумение, като
разяснява, че при използване на процедурата по медиация се цели:
1. висока степен на достигане на същината на проблема - страните
споделят своите чувства, разкриват своите притеснения и се ангажират сами да
участват в разрешаването на спора,2. удобство - осъществява се в удобно за
страните време и място
3. контрол - медиацията принадлежи на страните и те решават как ще се
провеждат процедурите- каква ще е последователността, времетраенето,
периодичността на срещите
4. липса на противопоставяне - т.к. е неформален процес, избягват се
преките конфликти
5. по-малък риск за страните -
запазване на „резервни” възможности, при липса на споразумение съдът ще
довърши разглеждането на спора
6. съхраняване на отношенията - спорът се решава на възможно най-ранен
етап, когато страните все още не са изострили конфликта
7. възможност за иновативни решения - могат да се търсят творчески
подходи при решаване на спора и чрез средства, недостъпни за съда
8. по-малко разходи – центъра работи без такса
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване
на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение,
одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат
и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в
която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат лично към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: mediation@vos.bg, или да изпратят на същото лице попълнен
информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на Варненски окръжен съд.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация страните
следва да уведомят съда, за да им бъде предоставена възможност да довършат
процедурата, преди продължаване на разглеждането на съдебния спор.
ОБЯВЯВА на страните ПИСМЕН ДОКЛАД(чл.374 ал.2 вр.чл. 146 ал.1 и 2 ГПК), както
следва:
Предявени са обективно и субективно съединени искове от ищци:
1.Н.П.Д. ЕГН **********,*** и съдебен адрес
2. С.И.А., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв. Д. със съдебен адрес *** приморски полк №54
ет.4 офис 19
срещу ответници :
1. „ВАРНА ГРУП" ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Одесос, ул. Батак №7, ет.2, офис 11, представлявано
от управителя С. Тодоров Манолов, чрез пълномощника му адв. М. със съдебен
адрес *** офис 11
2. Н.Н. Х.
ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. Х.М., служ.адрес ***
3. „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „България" 49, вх.А, ет.2, офис 1,
представлявано от Ц.Ж.Д., чрез пълномощник адв. В., служ. адрес ***
за УСТАНОВЯВАНЕ НА ИПОТЕЧНИ ПРАВА, придобити от цесионери по два
отделни договора за цесия, вписани на 03.03.2011г. като промяна по първоначално
вписаната на 17.10.2008г. ипотека, учредена от „Варна груп" ЕООД за дълг
на Л.Д.С.с нот. акт №107, т. 2, рег.№ 4405, дело 307/2008г., заличена без
основание и вписана отново на 11.06.2021г. по молба, подадена на 2.10.2018г. от
двамата ищци, върху недвижим имот, придобит недобросъвестно от втори ответник с
нотариален акт № 59 т. I, рег. № 1009, дело 41/08.03.2016г, а от трети ответник
с нотариален акт № 6 т. IV, рег. № 7871,
дело 492/18.12.2017г, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с площ ***кв.м.,
ведно с построената в описания имот МАСИВНА СГРАДА с идентификатор ***със
застроена площ от *** кв. м. с предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, на
4 етажа.
Насрещните страни претендират
присъждане на разноски по делото, като ищците са заявили искането си в
първоначална искова молба, ответниците Х.
и „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД в отговорите си (л.239 и 264), само ответниците „ВАРНА
ГРУП“ЕООД в допълнителна молба(л. 371) и „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД в недокладвана до
момента молба вх.№ 263640/29.03.2021 са представили и предварителни списъци.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК):
Въз основа на съвпадащите си твърдения по факти, изрично признати в
отговори от ответниците, за които са
представени и писмени доказателства, съдът докладва като безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване следните
обстоятелства:
Спорното обезпечение е било учредено с вписан на 17.10.2008г. договор за
ипотека по нот.акт №107, т.2, рег.№4405, н.д.№307/2008г. от „Варна Груп“ ЕООД,
чрез управителя **** в полза на кредитор ****, върху процесния недвижим имот
(застроен ПИ 10135.1507.1118 и налична в
него масивна сграда) на ул. Шопен №4, за обезпечаване на изпълнение на парично задължение на физическото лице Стоянова за
цена на закупени дялове от дружество в размер на 2 900 000евро по договор за
продажба на дружествени дялове. Така обезпеченото вземане било частично
прехвърлено от кредитора **** на двамата ищци, с нотариално заверени договори
за цесия от 02.03.2011г., като всеки от тях закупил само част дълга на
продавачката Стоянова до размер от по 100 000 евро. Приобретателите вписали
двата договора за цедираните части като промени по регистрираното обезпечение и
придобиването на частите от обезпечения дълг било отбелязано по партидата на
учредителя на ипотеката на имота на 02.03.2011г. Като правоприемници на
ипотекарния кредитор тези лица поискали и подновяване на вписаната ипотека с
молба вх.№ 27063/07.10.2018г. Такова
било извършено едва в хода на настоящия процес на 11.06.2021г., след определение № 60224/ 03.06.2021 г. по ч. гр.
дело №508/2019 г. на ВКС, 3 г.о., за отмяна на постановения на 02.10.2018 г.
отказ на съдията по вписванията при ВРС.
Междувременно, още на 2.03.2016
г., е било вписано първото заличаване
на обезпечението, заявено на 29.01.2016г
«ВАРНА ГРУП» ЕООД, което първоначално е било отказано, но в последствие
наредено на съдията по вписванията с
определение № 525/24.02.2016 г.
по ч.г.д.№238/2016г. на ВОС. Контролиращият съд е възприел тезата на
учредителя на ипотеката за отричане на дължимостта на обезпеченото вземане на
кредитора ****, установено с влязлото в сила решение по т.д.№38/2013г. на ОС – Габрово.
Няма спор между страните, че този исков процес е бил воден по иск,
предявен само от цедента след издаване на заповед за изпълнение №
536/11.02.2013г по ЧГД3304/13 на РС-Габрово срещу длъжницата **** за
установяване на съществуването на
вземането само до размер от 97
791,50лв., като част от целия размер на цена от 2 900 000 евро по договора за
продажба на дружествените дялове, и е приключил окончателно на 26.10.2015г след
като е бил отхвърлен от въззивен съд с решение № 222 от 24.07.2014г. по в.т.д.
№ 109/2014г. по описа на АС-Велико Търново поради уважено възражение на
длъжницата за плащане на уговорената цена и това решение не е допуснато до
касация.
В хода на размяната на книжа не е оспорен факта на посоченото от ищците
провеждане на второ исково производство по
т.д.№51/2013г. на ОС – Габрово, образувано по предявен също на
23.08.2013г., но по вече съединени с иск
на цедента и две отделни претенции на
ищците като цесионери, което е приключило с прекратяване само по отношение на ****.
Осъдителните искове на ищците са били уважени и длъжницата е осъдена да им
заплати сумите от по 100 000 евро, ведно
с обезщетения за забава от 17.10.2009г. до окончателно плащане. Осъдителното
решение е било потвърдено с решение №153/30.06.2016г. по в.гр.д. 138/2014г. на АС- Велико Търново, влязло в
сила на 13.03.2017г. при отказ на касационен състав да го допусне до касационен
контрол по т.д.2099/2016г на ВКС. Ответникът „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ" ООД е признал,
че ищците са ползвали този съдебен акт за основание на издаден срещу длъжницата
Стоянова изпълнителен лист № 97/01.11.2019г. като са насочили изпълнение върху
ипотекирания имот, понастоящем във владение на този ответник, а поканите за
доброволно изпълнение са връчени на задължени по ипотека лица след наложени
възбрани на 16.06.2021г. Тези изпълнителни действия са били оспорени с жалби от
тримата ответници, но контролът върху тях по ВГД№ 20213100502208 на ВОС не е
приключил.
Безспорни са и фактите по регистрирани прехвърляния на собствеността,
отразени последователно по партиди на ответниците: С нот. акт №59 т.І рег.№
1009 д. №41/2016г, вписан на 08.03.2016г.
като акт №102, том ХІ, д.№ 2292/2016г на СВ – Варна, ипотекарният гарант „ВАРНА
ГРУП“ ЕООД е прехвърлил на Н.Х. собственост вместо изпълнение на парично
задължение, предмет на принудително изпълнение по неоспорена от длъжника
заповед, издадена по ч.гр.д. 18465/13г на ВРС по нотариално заверен договор от
04.12.2013г. за отпуснат заем в размер на 300 000 лв. На 18.12.2017г., действалата със съгласие на съпруга си приобретателка
Х. (кредитор по погасения с приетата собственост дълг) е продала същия имот
на „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ" ООД с нотариален
акт №6, том ІV, рег.№ 7871, д. №492/2017г вписан на като акт №15, том LХХХVІІІ,
д.№ 18803/2017г на СВ – Варна.
Не са изрично оспорени и следните твърдения на ищците, които се сочат
също въз основа на оповестени по партидите на собствениците обстоятелства и
публично обявени съдебни актове: Още преди първоначалното заличаване на
ипотеката ищците поискали отмяна на влезлия в сила съдебен акт, постановен в процеса,
воден от праводателя им като искането им, регистрирано с вх.№ 15144/14.12.2015г
било отхвърлено с решение №44/14.05.2016г. по т.д. 3596/2015г на ВКС със
съображения за липса на обвързаност на цесионерите, получили правата си преди
предявяване на иска от цедента.
Макар и да не изрично признати, на съда са служебно известни установени
по официално оповестените данни в електронно достъпни регистри на Агенция по
вписванията и електронни дела на ВОС (ЕИСС) нови факти, посочени от насрещните страни: Учредителят на ипотеката
„Варна груп" ЕООД е поискал отново с вх. № 17872/25.06.2021г., заличаване
на подновената ипотека въз основа на същия съдебен акт (решение № 222 от
24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. по описа на АС-Велико Търново), и то е било
вписано на 06.08.2021г. след отмяна на отказа на съдията по вписванията с
определение № 2729/30.07.2021 г. по ВЧГД № 20213100501754 на ВОС. На 23.08.2021г. ищците са заявили с
вх. № 25314/23.08.2021г. следващо ново вписване на повторно заличеното
обезпечение, което не е било извършено поради потвърждаване с определение №
3261/16.09.2021 г. по ВЧГД 20213100502185 на ВОС на отказа на съдията по
вписванията, основан на формална нередовност на молбата.
Всички гореописани факти съдът докладва като безспорни и ненуждаещи се
от допълнително доказване.
Спорът между страните се концентрира върху правната
интерпретация на така изложените факти и конкретно по зачитането на
установеното в съдебния процес между цедента и длъжника погасяване на обезпечения дълг, послужило като основание за първото
заличаване на обезпечението на 2.03.2016г. и знанието на ответниците за липсата на такова погасяване при
придобиването на правата им, изключващо противопоставимост на придобити
добросъвестно права след заличаване на ипотеката въз основа на гореописаното
съдебно решение.
Допълнително ищците излагат, че предприели оспорване на заличаването с
иск, предявен срещу ипотекарния длъжник и оповестили претенцията си като
вписали по партида на учредителя на ипотеката, правоприемника Х. и помощната имотна партида на 15.06.2016г. искова молба с
изложените факти по водените съдебни спорове между цедента, цесионерите и
длъжницата Стоянова и искане за заличаване на вписването като извършено на
несъществуващо основание. Производството по тази искова молба било образувано в
гр.д. 417/16г на ВОС, препратено за разглеждане като гр.д. 3009/2016г на ВРС и
приключило в хода на настоящия процес с отхвърляне на претенцията. Такава молба
била вписана още на 15.03.2016г. и
била образувана в гр.д. 2505/16 на ВРС,
но на 12.07.2016г. било отбелязано прекратяване на това производство, поради
дублирането му с по-рано заведения във ВОС иск.
При наличие на тези оповестявания ответникът „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД
договорил покупката на имота от съпрузите Хинкови, срещу цена от 1000000 евро,
платена преди и в деня на сделката, сключена с нот. акт, вписан на 19.12.2017г.
С окончателното стабилизиране на съдебния акт по отношение на
насрещните страни по гр.д. 3009/2016г на ВРС (двамата ищци, първия ответник и правоприемниците му) между
страните по неоспорим начин е
установено, че съществува противопоставимо на оспорващите ищци съдебно решение,
с което е признато погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане на
праводателя на ищците **** и то е послужило за законосъобразно заличаване на
обезпечението върху имота. Този факт не може да бъде установяван по различен
начин в настоящия процес.
Освен посочените по-горе безспорни факти, ищците сочат, че в процеса по установяване на задълженията на
физическо лице – длъжник по обезпеченото с ипотеката вземане, приключил с
нейното осъждане на 13.03.2017г. с окончателен акт по т.д.51/2013г., длъжницата
Стоянова е била представлявана от пълномощник адв. М.. Съпругът на тази
адвокатка С. Манолов(също адвокат) поел управлението на дружеството, учредител на ипотеката на
дружеството „ВАРНА ГРУП“ООД и именно той
като представител изявил воля за прехвърляне на собствеността на 8.03.2016г. Същата адвокатка
представлявала при тази сделка насрещната страна Х., като договорила от нейно
име погасяване на несъществуващ дълг срещу придобитата собственост. Твърди се,
че Х., Стоянова и доверениците Манолови са били свързани и косвено чрез участие
в търговски дружества и поредица от сделки, предназначени да затруднят
кредиторите на Стоянова да ползват обезпечението: След като **** започнал
принудително изпълнение по изп.д. 107/2013 (по издадената в негова полза
заповед за изпълнение, отпаднала в последствие след отхвърляне на иска му по
чл. 422 ГПК), на 07.03.2013г „ВАРНА ГРУП“ООД учредило право на ползване за срок
от 10 години. Считат, че при договарянето на тази сделка с приобретателят на
вещното право „Даков и М.“ООД страните не са възнамерявали да предоставят в
действителност права, тъй като фактически имота не е бил годен за използване
поради силното му амортизиране, вече констатирано от общинска администрация
като основание за служебно предприемане на технически действия по съхраняване
на изоставена сграда, обезпечени с налагане на възбрана. Твърдят, че този приобретател, два месеца по-късно
съдействал за имуществена транзакция до целения краен получател Х., чрез
закупуване на дружествено участие от дружеството „Арго фермер“ООД, което тя
управлявала и последвалото отстъпване на тези права на сина на Х. срещу поемане
на задължение без фиксиран срок за изпълнение. Паралелно били прехвърлени
всички права на длъжницата Стоянова от дружеството(собственик на имота) на
съпруга на нейната довереницата адвокат М., който от своя страна вече чрез
собственото си дружество
дружеството „ВАРНА ГРУП“ООД на
28.03.2013г записал нови дялове от увеличен капитал на „Арго фермер“ООД и
превел на 11.4.2013г. 780 000лв за покупката им на дружеството на Х., като
именно това дружествено участие на 5.07.2013г. преминало у приет за нов
съдружник ползвател на имота(„Даков и М.“ООД тогава управляван от Мариана
Милчева), а чрез него в крайна сметка достигнало до сина на Х. на 10.09.2013г.
Имуществените отношения според ищците по тези прехвърлителни сделки били
уговорени с необичайно за такива транзакции условия (дружеството прехвърлило
цялата цена за дяловете, но договорило при препродажбата да получава отложено и
разсрочено плащане на части). Така в резултат на общо координираните действия
между участващи дружества и управляващи ги физически лица Стоянова, Манолови и
Хинкови, със средствата на ипотекарния гарант, обременил с дългосрочно вещно
право ипотекирания имот бил ефективно увеличен капитал на дружеството, останало
изцяло под контрола на бъдещия приобретател на имота Х.. Същевременно именно Х.
и Стоянова се договорили и за друга имуществена транзакция, отново чрез участие
на свързано (като управляващ съдружник
от 7.02.2013г.) с ползвателя на имота „Даков и М.“ООД (вече съдружник в „Арго
фермер“ООД) физическо лице Мариана Милчева:
Н.Х. внесла на 04.12.2013г.
по сметка на собственика на имота „Варна груп“ЕООД сума от 153 384 евро,
симулирайки изпълнение по договорен на същата дата заем, чрез волеизявление на
управител на дружеството Стоянова (която обаче вече е била заместена в
дружеството от регистрирал се като нов едноличен собственик Манолов след
придобиване на дяловете на 04.02.2013г.); вместо да бъде ползвана от
дружеството, тази сума била изтеглена на следващия ден от упълномощена от
управителя Стоянова съпруга на съдружника М.. Ищците считат, че с това действие
средствата са върнати обратно при вносителя им. Според тях, неоспореното от
Стоянова задължение, удостоверено в издадена на 27.12.2013г срещу дружеството заемополучател „Варна груп“ЕООД заповед
по чл. 417 ГПК(чието принудително незабавно изпълнение взискателката самоволно
преустановила) е абсолютно привидно и е било предназначено само да обоснове
възмездност на прехвърлянето на имота по сделката, сключена чрез доверениците
Манолови като договорено даване на собственост вместо изпълнение. Придобиването
на имота се сочи като крайна цел на координираните действия по легитимиране на Х.
като мним добросъвестен приобретател на ипотекирания имот след необоснованото
заличаване на ипотеката.
Ответниците оспорват тези
факти.
Насрещно ответникът „Варна груп“ ЕООД, чрез управителя си С. Манолов,
представляван от адв. М. се позовава на валидно възникнало заемно
правоотношение между него и Х., която предоставила уговорената сума за нужди на
дружеството на 04.12.2013г., но след като до края на 2015г. предприятието
успяло да уреди само значителния по размер общински дълг по натрупаните данъчни
задължения за имота, изплащането на заема с пари се оказало непосилно и това наложило разпореждане
с имота вместо плащане по ползвания вече заем. Счита, че нито едно от водените
срещу **** дела не обвързва дружеството, което не е било страна в процесите,
като същевременно сочи, че предмет на установяване е било само и единствено вземането
за цената на продадените от **** дялове, а именно то е отречено като изцяло
погасено с решението за отхвърляне на частичен иск, послужило за заличаване на
обезпечаващата го ипотека.
Ответникът Х., чрез пълномощника си адв. М. оспорва твърдяната
симулативност на заемната сделка, като счита че посочените от ищците други
сделки и отношения нямат връзка с процесните права. Позовава се на реално
извършено предоставяне на сумата по банковата сметка на заемателя и безспорната
липса на изпълнение на признато от длъжника задължение за връщане на заема,
уредено чрез предложената собственост върху имот. Сочи, че воля за договарянето
на заема е валидно изявена от законния представител на дружеството „Варна груп“
ЕООД, тъй като след като прехвърлила дяловете си през 2013г., Стоянова
продължила да изпълнява функция на управител наред с новия едноличен собственик
в това дружество до 17.06.2016г.
Ответникът „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД оспорва оповестяването на права на ищците
с вписвания, като се позовава на конститутивно вписване на заличаване на
ипотеката на 07.03.2016 и липса на каквито и да е вписани претенции преди
придобиването на имота от неговия праводател Х. на 08.03.2016г. Счита, че като
правоприемник нему също не могат да се противопоставят непротивопоставими на
праводателя му след заличаването ипотечни права.
Този ответник обосновава и насрещна защита, като сочи погасяване на
обезпеченото с първоначално вписаната ипотека вземане. Твърди, че обезпеченото
вземане за цена на продадени дружествени дялове от ****, закупени от длъжницата
Стоянова е заплатено в цялост и това е било установено с подлежащо на зачитане
съдебно решение по делото, приключило с определение № 590/26.10.2015г на ВКС по
т. д. № 3679/2014 г.(водено като т.д.№38/2013 на ГОС). Сочи, че като частни
правоприемници на продавача цесионерите са знаели, че обезпечението е негодно и
дългът е погасен и това обстоятелство е установено както при отхвърлянето на
претенцията на праводателя им, така и при потвърждаването на законосъобразността
на извършеното първо заличаване при отхвърляне на техния иск. Обратно, до новото (впоследствие също
заличено) вписване на ипотеката от цесионерите, имотът е бил вече придобит без
вписани обезпечения и на приобретателите не може да се противопоставят късно
подновени права. Допълнително този ответник заявява и изтичане на срокове на
погасителна давност по всички права на ищците.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на
исковете, съответно доводите и възраженията на страните, както следва:
Основната претенция на ищците съответства на първоначалното им искане
за противопоставяне на съществуващо ипотечно право на учредителя на ипотеката и
формално легитимирани приобретатели на имота. Макар че в начално заявените
искания ищците са визирали относителна недействителност на поредица от
прехвърляния, описаното от тях нарушение на правата им недвусмислено се свързва
с позоваване на вписани обстоятелства и сделки от всеки от ответниците, а
търсената защита с отричането на възможността на всеки от приобретателите да се
ползва от добросъвестността си срещу ипотекарни кредитори, съхранили права,
въпреки поредица от заличавания и нови вписвания на ипотечни права. Затова
съдът като изпълнява задължението си да издири приложимия закон, даващ защита
на лицата, заявяващи като нарушени свои права, намира за съответно на искането
установяването не на относителна (т.е. само в отношения между ищците и
ответниците) “недействителност“ на основанията, легитимиращи приобретателите, а
положителното установяване на ипотечно материално право на ищците по отношение
на ответниците, като противопоставимо обезпечение което обвързва всеки от
ответниците, въпреки формално вписване на непротивопоставими на ищците обстоятелства.
Този установителен иск не съвпада по предмет с иска за установяване на несъществуване
на вписано заличаване, което само по себе си не е елемент от фактическия състав
на погасяване на учредената ипотека (така както е разяснено и ТР ОСГТК 3/2018
г. на ВКС), а само техническо действие по оповестяване на погасяването на
третите лица и затова ищците продължават да имат интерес да установят спрямо
конкретни недобросъвестни приобретатели съхраняване на своите непогасени права
до новото вписване(независимо от последвалото го отново само охранително
оповестяване и на неговото заличаване). Ипотечният иск за правото по чл. 173 ЗЗД е адекватна защита както срещу учредителя на ипотеката, оповестил чрез
заличаването(потвърдено като охранително действие в исковия процес по гр.д.
3009/2016г на ВРС), така и срещу всяко лице, което се легитимира като
приобретател на свободно от обезпечение имущество, независимо от
действителността и вещния ефект на прехвърлителните сделки.
Ищците, които търсят установяване на материалното си право като основа
на право на принудително изпълнение(при вече налично изпълнително основание
срещу главния длъжник в тяхна полза) са в положение изцяло идентично с това на
ответници по иска по чл. 439 ГПК на
оспорващ право на принудително изпълнение ипотекарен длъжник(учредител на
ипотека за чужд дълг или правоприемник, на когото ипотеката е
противопоставима). За разлика от този случай обаче, предметът на установяване,
респективно и относимата към него защита, е ограничен само до противопоставимостта
на ипотеката и акта, въз основа на който тя е била заличена, а допълнителната
защита с лични възражения срещу главния дълг би имала евентуално обуславящо
отговорността на собственика на имота значение. Тъй като по възраженията не се
формира сила на присъдено нещо, евентуалното разширяване на предмета на делото
с твърденията за погасяване на обезпечено задължение не налага задължително
участие и на главния длъжник като страна по това преюдициално отношение(в
отлика от установената практика по искове по чл. 439 ГПК, чиято цел е именно
едновременно обвързване на страните по материалното и процесуалното
правоотношение: Решение № 60143 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2020
г., IV г. о., ГК, Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020
г., IV г. о., ГК). Предмет на делото по този иск е съществуването на онези
права ищците, които са били вписани от ипотекарния кредитор преди заличаването
и подновени в личното им качество на
правоприемници след придобиването на имуществото от недобросъвестни трети лица
(чл. 150 ал.1 ЗЗД). Потвърденото в процеса по чл. 90 ал.1 пр. последно ЗКИР
съществуване на основанието за заличаването има преюдициално значение,
доколкото акцесорността на ипотечните права изключва съхраняване на ипотеката
при погасяване на обезпеченото вземане, вкл. и частите от него, които са били
прехвърлени преди заличаването на двамата цесионери. Позоваването на
ответниците не само на първоначално издадения съдебен акт, но и на зачитането
му в следващия процес срещу ищците, налага прилагане на правилата за зачитане
на обективни и субективни предели на сила присъдено нещо и зачитане на съдебни
актове(чл. 297 и 298 ГПК), съответно постановени в процеси между праводателите
на спорещите страни и относно задължения, обуславящи акцесорна отговорност на
учредител на ипотека за чужд дълг (чл. 151 ЗЗД).
Затова като относими към така идентифицирания предмет на установяване
на ипотечни права, съдът преценява само безспорните и неоспорими твърдения на
насрещните страни, очертаващи фактически състави на пораждането и
противопоставянето на права на ищците и възраженията на ответниците за
погасяването на тези права поради плащане на обезпеченото задължение.
Твърдението за изтекла давност, заявено от последния приобретател може
да бъде квалифицирано само като евентуално възражение за погасяване на главния
дълг. Тъй като самото ипотечно право не представлява притезание, то не се
ползва със собствена погасителна давност, а с тази на обезпеченото вземане.
Същевременно срокът на действие по чл. 172 ЗЗД се отнася само за вписването, но
не и за правото, предмет на настоящия иск. Поради това по настоящото дело
следва да се преценяват само твърденията за
изтичане на пет години от изискуемостта на дълга, така както е уговорен
при учредяване на ипотеката(чл. 110 ЗЗД). Макар че по това възражение(въведено
с последната размяна на книжа) ищците не са изразявали становище, съдът
констатира, че относими са и признатите от самия възразяващ ответник факт на
предявяване на иск срещу главния длъжник и започнало принудително изпълнение,
които представляват основания за прекъсване и спиране на давността от
кредиторите – ищци.
Всички останали твърдения относно правоотношенията, развили се между
ответниците (учредител и правоприемници) биха били без значение, тъй нужда от
разглеждане на възраженията срещу валидността на сделки и придобиване на вещни
права от правоприемници би възникнала само ако
ипотечното право може да бъде установено и затова съдът ги квалифицира
като евентуални реплики на ищците срещу защитата на ответниците. Сама по себе
си обаче, тази евентуална защита е изключена, ако спорното ипотечно право бъде
установено като съществуващо към момента на подновеното вписване, тъй като
„следването“ на имота позволява упражняването му независимо от транслативните
сделки (чл. 150 ал. ГПК). Затова съдът
намира за неотносими и изключва
от предмета на спора твърденията, сочени като основания за нищожност на
договорено даване вместо изпълнение, поради липса на основание или
предмет(несъществуващ дълг на прехвърлителя, привидно породен от абсолютно
симулативен заем) и следващата от недействителността на тази сделка липса на
придобити права от следващ купувач на имота.
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
С оглед изложената правна квалификация в тежест на ищците по
положителен установителен иск е доказването на придобиването на права от
ипотекарен кредитор, вписал учредената в негова полза ипотека и знанието както
на първоначалния учредител, така и на неговите недобросъвестни правоприемници
за наличието на права, които не са били заличени и са съществували и към датата
на новото вписване на ипотеката. За тези обстоятелства ищците се позовават на
безспорни и неоспорени като съдържание писмени доказателства.
Ответниците следва да докажат възражението си за погасяване на целия
обезпечен дълг, като основание за погасяване на ипотечното право. Позовали са
се на неоспорено като съдържание писмено доказателство за постановен съдебен
акт.
Евентуалното възражение за погасяване по давност подлежи на доказване
от ответника, който го въвежда едновремено с признание на факти за прекъсване и
спиране на давността. За тези факти също са посочени писмени доказателства
Няма факти, за които не са посочени доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното
дирене при обявяване на писмените защити на страните.
По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, посочени от ищците
в заверени за вярност копия по реда на
чл. 183 ГПК:
• нотариален акт №107,
том ІI, per. №4405, дело №307/17.10.2008г. за учредяване на ипотека за чужд
дълг, вписан с рег. №30136/17.10.2008г. (л.128-130)
• договори за цесия
с нот. заверка рег.№ 1449 и 1450/16.02.2011, вписан в книгите по
вписванията с вх. peг.№ 3938, том 2, № 41 от 02.03.2011г. и с нот. заверка рег.№ 1442 и 14545/16.02.2011, вписан в книгите по
вписванията с вх. per. № 3936, том 2, № 41 от 02.03.2011г.( л.122- 126),
уведомление до длъжника, с удостоверено нотариално връчване на 22.2.2011(л.127)
• решения на трите
инстанции по т.д. № 51/2013 г. на ОС- Габрово(л.9-27), решение по молба за
отмяна на влязло в сила решение по т.д. № 38/2013 г. на ОС- Габрово(л.281
-283),
• решения на всички две инстанции по гр.д. № 3009/2016г. на РС
-Варна(л. 28-36, 324-325, 335-336,343-), първоначалната вписана с вх. per. 13508/15.06.
2016г. искова мопба по преобразуваното гр.д.417/2016г на ВОС и уточнението й по
гр.д. 3009/16г. на (л. 39-45), определение на въззивен съд по прекратено т.д.
2505/2016 на ВРС (л.37-38);
• нотариален акт №59, том
I, per. №1009, дело 41/08.03.2016г.за прехвърляне на недвижими имоти вместо
изпълнение на парично задължение, вписан с рег. №4412/08.03.2016г (л.46-50)
• нотариален акт №6, том
IV, per. №7871, дело №492/18.12.2017г. за покупко-продажба на недвижими имоти,
вписан с рег. №35325/18.12.2017г (л.51-53)
• справки за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида на ВАРНА ГРУП ООД, Н.
НАЙДОВАНА Х., ДАКОВ И М. ООД и ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД към 01.03.2018г(л. 102-121)
• молба за ново вписване
на заличена ипотека вх.№ 27065/2.10.2018, отбелязана на 11.06.2021(л.388
-392)
• справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида на ВАРНА ГРУП ООД към 06.07.2021(л.393- 403)
• отказ по молба вх.№
25214/23.08.2021 за ново вписване на заличена ипотека и жалба срещу този
отказ.
ОБЯВЯВА на страните служебно известно съдържание на определение №
3261/16.09.2021 г. по ВЧГД 20213100502185 на ВОС, образувано по тази
жалба.
ОБЯВЯВА на страните служебно известните му данни относно родствени
връзки между С. Т.М.и П.В.М..
ДОПУСКА позоваване на книжа,
приложени към искова молба и становища, представляващи актове на длъжностни
лица по регистриране на заявени обстоятелства по партиди на АГРО ФЕРМЕР ООД,
ДАКОВ И М. ООД и ВАРНА ГРУП ЕООД документи, представени от заявители по тези
партиди като доказателства за заявени увеличение на капитал, приемане и
освобождаване на съдружници, прехвърляне на дялове и промяна в управление (л.
58-101,280,***) като ОБЯВЯВА на страните че са му служебно известни, чрез
достъп до пълно съдържание на всички книжа, приложени към досиетата в ТРРЮЛНЦ
на тези търговци, вкл. и тези, изключени от публичния достъп с незаличени лични
данни.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, посочени от
ответниците заверени за вярност по реда
на ЗАдв:
• Решения на три
инстанция по т.д. № 38/2013 г. на ОС- Габрово(л.205-231), окончателно
определение по прекратено т.д.10059/14г на ОС- Габрово(л.232-234)
• Определение по жалба
срещу отказ за вписване на заличаване по ч.гр.д 238/2016г по описа на
ВОС(л.236-238)
• Удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания за имота по проверка за лице ЕМКЕЙ ИНВЕСТ
ООД към 15.11.2018г(л. 297-308)
• Определение по жалба
срещу отказ за вписване на заличаване по ВЧГД 2021310050175(1754/2021г) на ВОС (л.421-422)
• справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида на ВАРНА ГРУП ООД към 10.08.2021(л.423- 446)
• изпълнителен лист
№97/1.11.2019г. по гр.д. 51/2013г. на ОС-Габрово и покана за доброволно
изпълнение по изп.д. 20218070400419 с насрочване на опис на възбранен
ипотекиран имот, искане на длъжник ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД за вдигане на възбрана и
определение за приемане за разглеждане на жалба по ВГД 2208/2021 на ВОС на този длъжник срещу
действия на ЧСИ (л.463-465)
Обявява на страните, че са му служебно известни и действията на
страните по обжалване на насочено от ищците като взискатели принудително
изпълнение върху ипотекиран имот по ВГД
2208/2021 на ВОС и данните, обявени от ЧСИ по това дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ позоваване на книжа, приложени към искова
молба, относими съм факти, изключени от предмета на делото: договор за заем от
04.12.2013 с нот. заверка на подписи рег. №5592/04.12.2013г, заповед за
изпълнение по този договор, извлечение от банкова сметка, ***ума (л.54 -57) и
приложени към отговори: удостоверение за изпълняаем дълг в полза на взискател Х.
(л.235), покана за доброволно изпълнение
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за събиране на доказателства за
факти, изключени от предмета на делото:
• за допускане на разпит
на свидетеля М.Й.Г.-М.
• за изискване на
документ от трето лица М.Й.Г.-М.
• за разпореждане на
личното явяване за отговор на въпрос от управителя на „Варна груп" ЕООД и
ответницата Н.Н.Х.;
• за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по делото.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
и доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на
точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при
пропускане на крайния срок за писмените защити правото на страните да искат
изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
На осн. чл. 376 ал.1 ГПК ПРЕДОСТАВЯ
възможност на ищците в двуседмичен срок от връчване на настоящото определение
да представят писмена защита по делото по реда на чл. 376 ал.1 ГПК (и евентуално актуализиран
списък за разноски), с препис за насрещните страни, като им указва, че в същия
срок могат да упражнят и всички права, за които законът изисква да се извършат
до приключване на съдебното дирене.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че:
•
пълна
информация за книжата по делото може да бъде получавана и чрез ЕДИННИЯ ПОРТАЛ
ЗА ЕЛЕКТРОННО ПРАВОСЪДИЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, като
съдът може да разреши отдалечения достъп на страна или неин пълномощник след
подаване на заявление по реда, указан в ПРАВИЛА ЗА ДОСТЪП
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules).
•
само двама
от ответниците са посочили адреси за електронна кореспонденция и при подаване
на книжа като електронни документи, страните следва да приложи внасят авансово
и допълнителна такса за изготвяне на служебен преписи по реда на чл. 102з ал.1 ГПК в размер по чл. 23 т.3 от Тарифа № 1 (за всяка страница по 0,10 лв., а ако
фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0,07 лв) по сметка
на ВОС IBAN ***.
•
страната
получила чрез пълномощник електронен достъп до книжа по делото (без поискано
връчване на съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7 дневен срок
получаването на електронната кореспонденция, като при липса на такова
потвърждаване съдът ще приеме, че страната злоупотребява с данни по делото, получавани чрез ЕПЕП и ще
прекрати регистрирания достъп на
пълномощника по това дело.
Препис от определение със съобщение по образец Приложение № 9 към Наредба № 7 на МП, да се изпрати на
ищците чрез адв. Д.. Да не се изпраща
съобщение за насрочване на открито заседание! Към книжата за ищците да се добавят и преписи от предходното
определение № 261112/15.11.2021г и докладваните становища на ответници,
подадени от двете дружества: в срока за допълнителен отговор с вх.№
1728/18.01.19г. и 2662/28.01.19г., в срока за становища по новите факти
с вх.№ 269043/17.09.2021г. и № вх.№ 269533/05.10.21г(идентичен с
269600/06.10.21) и молби вх. № 263030/12.03.2021 и вх.№ 263640/29.03.2021 с
предварително заявени списъци за разноски.
Отлага връчване на определението на ответника до изтичане на срок за
упражняване на правото на ищеца.
Делото да се докладва след срока за писмени бележки за определяне на
ден за постановяване на съдебния акт след защита на ответната страна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: