РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Свищов, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20214150100920 по описа за 2021 година
ИСК с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ищецът Л. КР. Л., чрез адв.В.Й. твърди, че изп.дело №
20117310400715/2011г. на ЧСИ Р.К., образувано въз основа на изп.лист от
15.06.2010г. по ч.гр.д. 463/2010г. на СвРС, издаден в полза на „Ти би ай
кредит“ЕАД / с настоящо наименование „Транскарт Юръп“ЕАД/ е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 17.10.2013г. На
11.11.2017г. изпълнителният лист е бил върнат на взискателя по негова молба.
На 23.02.2015г. по споразумение за прехвърляне на вземания ,сключено
между „Транскарт Юръп“ЕАД и „АПС Б.Б.“ ООД, последното дружество е
придобило вземането против Л. КР. Л.. До настоящия момент длъжникът не е
уведомен за прехвърлянето. Въз основа на изпълнителният лист от
15.06.2010г. по ч.гр.д. 463/2010г. на СвРС, новият взискател АПС Б.Б. ООД е
подал молба и е образувано изп.дело № 20208960400189 по описа на ЧСИ
И.Ц.. От прекратяване на първото изп.дело до образуване на второто са
изминали над 5 години , поради което кредиторът е изгубил възможността да
търси принудително изпълнение , вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност и не е дължимо.
1
Поради това е завел отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от
ГПК, заявявайки , че не дължи на АПС Б.Б. ООД гореописаните суми.
Твърди, че е разбрал за делото от връчено съобщение на адреса на майка му,
няма информация за искани от взискателя изпълнителни действия по
изп.дело № 20208960400189 по описа на ЧСИ И.Ц. и налагани запори , но
наличието на висящо производство уврежда правната му сфера и обуславя
правния интерес от завеждането на настоящия иск.
Ищецът Л. КР. Л., чрез адв.В.Й. моли да бъде установено, че не дължи
на ответното дружество АПС Б.Б. ООД с ЕИК ********, гр.София, бул.*****
№81Б сумата 2121,79 лева като погасена по давност, както и да му се
присъдят направените разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответникът „АПС Б.Б.“ ООД не е подал писмен отговор.За съдебно заседание
на 25.03.2022г. са изпратили молба-становище, в която оспорват иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
Между страните в процеса не е налице различие в становищата, че по
ч.гр.д. № 463/2010 година по описа на СвРС е издаден изпълнителен лист на
15.06.2010 година, с който Л. КР. Л. е осъден да заплати на „Ти би ай
кредит“ЕАД сумата от 1558,06 лева- главница по Договор за кредит от
6.03.2009г., 54,91 лева- мораторна лихва от 5.04.2009г. до 17.05.2010г., ведно
със законната лихва, считано от 17.05.2010 година до окончателното
изплащане на сумата, както и 132,26лева разноски. Същото е видно от
приложения по изпълнителен лист.
Видно от удостоверение от ЧСИ № 731 Р. К., въз основа на описания
изпълнителен лист на 17.06.2011г. е образувано изп.дело №
20117310400715/2011г. на ЧСИ Р.К. по молба на „Транскарт Юръп“ЕАД / с
предишно наименование „Ти би ай кредит“ЕАД , с която било поискано от
ЧСИ да предприеме изпълнителни действия за събиране на вземанията на
дружеството.
2
Изпълнително дело № 20117310400715/2011г. на ЧСИ Р.К. е
прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 17.10.2013г. и архивирано
под № 1259/2013г. Видно от описаното в удостоверението на 11.11.2017г.
изпълнителният лист е бил върнат на взискателя „Транскарт Юръп“ЕАД по
негова молба, а самото изпълнително дело е унищожено , след като е изтекъл
срокът за съхранение на архивно дело.
Видно от приложеното споразумение за прехвърляне на вземания
,сключено на 23.02.2015г. между „Транскарт Юръп“ЕАД и „АПС Б.Б.“ ООД,
последното дружество е придобило вземането против Л. КР. Л.. Въпреки
твърденията на ответното дружество, няма доказателства до настоящия
момент длъжникът да е уведомен за прехвърлянето. Въз основа на
изпълнителният лист от 15.06.2010г. по ч.гр.д. 463/2010г. на СвРС, който на
11.11.2017г. е бил върнат на цедента „Транскарт Юръп“ЕАД, новият
взискател „АПС Б.Б.“ ООД е подал молба и е образувано изп.дело №
20208960400189 по описа на ЧСИ И.Ц.. По делото през месец април 2021г. е
изпратена ПДИ до длъжника, получена на 3.06.2021г. В това съобщение е и
уведомен за извършената цесия в полза на „АПС Б.Б.“ ООД .В съобщението
е посочено , че на 16.06.2021г. е насрочен опис на движимо имещуство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения -
изтичане на давностния срок), които водят до погасяване на изпълняемото
право на ответника.
Предмет на настоящето производство е доколко спрямо процесните
вземания по изпълнителен лист от 15.06.2010г. , издаден по ч.гр.д. 463/2010г.
на СвРС е настъпил ефектът на погасителната давност. Доколкото в
разглеждания случай не са налице твърдения да е провеждан съдебен процес
преди издаване на изпълнителното основание - Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 463/2010г. на СвРС , съдът намира, че правилото на чл. 117 ал.2 от
ЗЗД е неприложимо.
Наред с това вземанията, предмет на настоящото производство касаят
3
главница и лихва по договор за кредит, като съгласно чл.110 от ЗЗД същите
се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок.
С изтичането на петгодишна давност се погасява възможността за
принудително събиране на същите.
В процесния случай изпълнителният лист е издаден на 15.06.2010
година. С оглед задължителната за съдилищата практика, обективирана в
Тълкувателно решение 2/2013 година от 26 юни 2015 година, ОСГТК, ВКС, т.
10, давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително
изпълнение на вземането, като не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа. В
настоящото производство не са ангажирани никакви доказателства за
прекъсване на давността в периода от 15.06.2010г. до 3.06.2021 година по
отношение на длъжника, с оглед на което съдът намира, че давността е
изтекла на 15.06.2015 година. Както се описа по горе образуваното на
17.06.2011г. изп.дело № 20117310400715 на ЧСИ Р.К. е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 17.10.2013г. По него не са искани и
извършвани никакви изпълнителни действия. Самият изпълнителен лист е
останал по архивираното изпълнително дело до 11.11.2017г. , когато е
върнат на „Транскарт Юръп“ЕАД по негова молба. Към този момент
петгодишната давност е била изтекла. Новият взискател „АПС Б.Б.“ ООД,
който е закупил вземането през 2015г. е подал молба за образуване на
изпълнително дело, въз основа на изпълнителния лист от 15.06.2010г., който
до 11.11.2017г. е бил по архивираното изп.дело № 20117310400715 на ЧСИ
Р.К. , едва през 2020г. и е образувано изп.дело № 20208960400189 по описа
на ЧСИ И.Ц..Няма данни за никакви изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността през изминалите 11 години от издаване на
изпълнителния лист до завеждане на делото.
Ето защо предявените искове за установяване на недължимостта на
процесните суми по издадения изпълнителен лист са основателни и следва да
се уважат. В исковата претенция е включена и сумата 376,56лева- такси и
разноски на ЧСИ,които по принцип не следва да бъдат насочени към този
ответник и не са предмет на издадения изпълнителен лист. Същите не са
4
предмет на това производство.
По разноските:
С оглед изхода на спора дружеството - ответник следва да понесе
своите разноски така, както ги е сторило. Ищецът е претендирал разноски,
поради което такива следва да му бъдат присъдени. Съгласно представения
списък претенцията е за 84,87лева –ДТ и 580,00лева-адвокатски хонорар.
Направено е искане за присъждане на 10,00лева-пощенски разходи, като
същите не са доказани и не подлежат на възстановяване.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Л. КР. Л. с ЕГН **********, с адрес
гр.Свищов / съдебен адрес ***********-адв.В.Й./ срещу „ АПС Б.Б.“ ООД с
ЕИК ********, гр.София, бул.***** №81Б, представлявано от Х.М.М. , че не
им дължи сумата от 1558,06 лева- главница по Договор за кредит от
6.03.2009г., 54,91 лева- мораторна лихва от 5.04.2009г. до 17.05.2010г., ведно
със законната лихва, считано от 17.05.2010 година до окончателното
изплащане на сумата, както и 132,26лева разноски. , за които е образувано
изп.дело № 20208960400189 по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие
ВТОС, въз основа на изп. лист от 15.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 463/2010
г. по описа на СвРС, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ АПС Б.Б.“ ООД с ЕИК
********, гр.София, бул.***** №81Б, представлявано от Х.М.М. да заплати
на Л. КР. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.Свищов / съдебен адрес
***********-адв.В.Й./ сумата 664,87 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5