Определение по дело №122/2025 на Административен съд - Търговище

Произнасянето е по реда на чл. 145 и сл АПК във връзка с чл. 46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/ .

Производството е образувано по жалба на М. А., с постоянен адрес: гр. Омуртаг, [улица], вх. В, ет.1, ап.1, [ЕГН], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. А. А. М. от АК-Търговище, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-239/10.02.2024г. на ВПД Директор на ОД на МВР Търговище.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му – 25.02.2025г., отразена върху самата заповед и удостоверена с подписа на пълномощника на адресата на акта, и датата на входиране на жалбата при административния орган – 10.03.2025г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, и действащо чрез упълномощен процесуален пълномощник. Предвид посочения в оспорения административен акт постоянен адрес на адресата му в град Омуртаг, което е в съдебния район на Административен съд - Търговище, съгласно чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на АдмСТ. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането ѝ с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. Съдът намира, че направеното в жалбата искане за изискване на цялата административна преписка по заявление за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Р България, по която на осн. чл. 25, ал. 1, т.9 от ЗЧРБ е издадено Решение рег. №850624/13.10.2021г. от Дирекция „Миграция“ - София към МВР, не следва да бъде уважено, тъй като предмет на разглеждане по настоящия спор са факти, реализирани след издаване на решението за предоставяне право на пребиваване, а не обстоятелствата, обусловили това разрешение. В случая от значение е единствено основанието и вида на разрешеното пребиваване в страната, които могат да се установят от приложения към преписката препис на Решение рег. № 850624/13.10.2021г.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

М. А., с постоянен адрес: гр. Омуртаг, [улица], вх. В, ет.1, ап.1, [ЕГН], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. А. А. М. от АК-Търговище, в качеството на жалбоподател/ оспорваща страна, и

ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. от 09.45 ч. в зала №1 на Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на ВПД Директора на ОДМВР-Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основават страните - жалбоподателят оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-239/10.02.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, с доводи, попадащи в отменителните основания по чл. 146 т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 АПК. Визира се липса на компетентност на органа, издал заповедта - ВПД Директор на ОДМВР - Търговище, тъй като същият не бил сред лицата, посочени в чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Според жалбоподателя оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК като в същата липсвали изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Като допуснати нарушения на административнопроизводствените правила се сочат : липсата на направена от органа цялостна преценка на обстоятелствата, посочени в чл.44, ал. 2 от ЗЧРБ; органът нарушил задължението си по чл. 26 АПК, тъй като М. А. не била надлежно уведомена за започналото срещу нея административно производство; нарушен бил и чл. 35 АПК, тъй като не били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като нарушение на материалния закон се сочи, че установените и посочени в заповедта данни не са достатъчни да обосноват наличие на предпоставките по чл. 40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ за отнемане правото на пребиваване на М. А.. Визира се нарушаване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като наложената ПАМ в случая ограничавала правата на М. А., а следва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Оспорващата твърди, че с наложената принудителна административна мярка ще се ограничи правото ѝ на личен и семеен живот по чл. 8 от ЕКЗПЧОС и пряко ще се създадат затруднения за поддържането на тези връзки с държавата ѝ по произход. Посочва, че ЗЧРБ не дефинира минималните срокове за престой на територията на страната с оглед изискванията за дълготрайно, постоянно пребиваване и няма задължителна разпоредба, която да установява задължителните изискуеми срокове за престой, за да не се отнема правото на пребиваване на чужденец в Р България. Ето защо моли за отмяна на оспорената ЗНПАМ.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №363з-239/10.02.2024г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, на основание чл.39а, ал.1, т.1 във връзка с чл.40 ал.1,т.5 и чл.44 ал.1 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка : „отнемане правото на пребиваване в Република България“.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 46 ал.1 от Закона за чужденците в Република България във вр.с чл. 145 и сл АПК.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна – ВПД Директора на ОДМВР-Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. В изпълнение на възложената тежест на доказване следва да представи доказателства за уведомяването на жалбоподателя за започване на административното производство, завършило с издаване на оспорената заповед, в т.ч. доказателства за спазване поредността на процедурата по чл. 18а ал. 8 и ал.9 АПК; да докаже наличието на хипотезата на чл.40 ал.1,т.5 от ЗЧРБ по отношение на жалбоподателя, а именно, че същият в едногодишен срок след разрешението не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г.

УКАЗВА на оспорващия, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ носи тежестта на доказване относно изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици, в т.ч. да докаже, че в едногодишен срок след разрешението (13.10.2021г.) се е установил и пребивава на територията на страната.

Оставя без уважение направеното в жалбата искане за изискване на цялата административна преписка по заявление за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Р България, по която на осн. чл. 25, ал. 1, т.9 от ЗЧРБ е издадено Решение рег. № 850624/13.10.2021г. от Дирекция „Миграция“ - София към МВР.

По доказателствените искания на страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл. 46, ал.1 от ЗЧРБ.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.