О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 29.08.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11317 по описа на ВРС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
иск на „Д.“ ЕООД за установяване, че дружеството не дължи на „Енерго про
- продажби“ АД парична сума, която съставлява начислена корекционна сметка за
недвижим имот с абонат - ищеца.
В срока за отговор е направен отвод за арбитражна клауза
и по този начин за недопустимост на делото пред гражданския съд.
За да се произнесе
съдът взе предвид следното:
Настоящият съдебен
състав поддържа разбирането, че в отношения между физическо лице – потребител
на стоки и услуги за лично ползване (ЗЗП), в това число и по ползване на ел.
енеригя за битови нужди, арбитражно споразумение е винаги нищожно и
неприложимо, с оглед ясната норма на чл.19, ал.1 ГПК. Също така следва да се
тълкуват и случаите, когато документът, съдържащ волята за разглеждане на бъдещ
спор от арбитраж, не е подписан от законов представител на търговеца – клиент.
Настоящият случай
обаче е различен. Видно от материалите по делото и от представения с отговора
констативен протокол от проверката на процесната дата: ищецът (клиентът) е
търговец по правно-организационна форма и занятие; КП е подписан лично от законния
му представител (управителя по ТР - Людмила Вареник); така подписаният КП
съдържа (на втора страница) изрично посочване и съгласие на двете страни, че
всичките възникнали между тях отношения по повод на този КП ще се разглеждат от
арбитражен съд. Спазени са още писмена форма за действителност на
споразумението, спорът е арбитрируем по предмет. А електроснабденият обект е
вписаният в ТР „адрес за кореспонденция с НАП“, с оглед на което несъмнено той
е част от стопанската дейност на търговеца. Ето защо споразумението следва да
се приеме за валидно и приложимо.
При тези данни в
конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗМТА (така Определение
№1448/08.06.2018г. по в.ч.гр.д. №1035/2018г. на ВОС, Определение
№2058/10.07.2019г. по ч.гр.д. №1222/2019г. на ВОС и др., постановени при същите
фактически данни), според която съдът,
пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, следва да прекрати делото, ако
страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението
за арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника и тъй като същото е основателно, делото следва да се прекрати.
Тъй като не се
касае за неподсъдност или неподведомственост, а за недопустимост на делото
поради десезиране на съда (Опр.
№459/06.07.2012г. по ч.т.д. №226 по описа на ВКС за 2012г., 1-во т.о),
сезираният съд не следва да изпраща делото, а единствено да го прекрати пред
себе си.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11317 по описа на ВРС
за 2019г., 9-ти с-в, на осн. чл.19 ГПК и чл.8 ЗМТА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….