№ 393
гр. София , 27.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА И. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА И. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110129301 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 118 от ГПК.
Постъпила е Искова молба вх. 6676/26.05.2021 г. на „В. Б. З. и М. К. З. против „Елфи
Турс“ ЕООД.
Изложени са фактически твърдения, че спорното материално право произтича от
договор за организирано пътуване, по който ответното дружество е в неизпълнение на
уговорените туристически услуги, поради което ищците заявяват връщане на платеното по
договора.
От служебно извършена справка за адресна регистрация се установява, че към датата
на подаване на искова молба ищците са с настоящ адрес в гр. Дупница.
Според § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП), „потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Съгласно чл. 113 от ГПК, искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В този случай съдът следи служебно дали е местно компетентен, по аргумент
от чл. 119, ал. 3 от ГПК.
С оглед данните по делото компетентен да разгледа предявената искова молба е РС –
Дупница, тъй като именно в неговия съдебен район се намира настоящият адрес на ищеца. В
допълнение следва да се отбележи, че подсъдността по чл. 113 от ГПК не е предвидена само
за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и
потребители ( в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на
ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о.,
Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др.), поради което в
приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване,
отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие
със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. Определение № 272 от 28.06.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.дело №
1
2502/2019г.)
На основание чл.118 от ГПК, делото следва да бъде прекратено пред СРС и изпратено
за разглеждане по подсъдност на надлежния съд.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 29301/2021 г. по описа на Софийски
районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Дупница.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
УКАЗВА на ищците, че компетентен да разгледа молбата по чл. 389 от ГПК,
обективирана в искова молба, е РС-Дупница.
Препис от определението да се връчи на ищците.
Делото да се докладва при жалба, а при липса на такава и СЛЕД изтичане срока за
обжалване незабавно ДА се изпрати по подсъдност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2