Решение по дело №4621/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1930
Дата: 13 ноември 2018 г. (в сила от 1 декември 2018 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20185330204621
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

1931  гр.Пловдив, 13.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 12.11.2018г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №4621/2018г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

  Постъпила е жалба против Наказателно постановление №15-1030-001288 от 06.03.2015г. издадено от началник сектор пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив, с което на Р. А.А. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/ глоба в размер на 400/четеристотин/лева за нарушение на чл.315, ал.1 от КЗ.

           Жалбоподателя моли наказателното постановление да бъде отменено.Оспорва НП тъй като не е уточнено кое нарушение е извършил с оглед факта, че нормата на чл.315, ал.1, т.1 съдържала две нарушения.

         Въззиваемата страна Сектор – "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира доказателства, нито становище по същество за законосъобразност на атакувания административен акт.

          В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.Х. ***.Подържа се жалбата на основанията сочени в нея.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

          От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи следната фактическа обстановка:

          На 15.01.2015 година, около 11:00 часа жалбоподателя А. управлявала лек автомобил Фолксваген Лупо с рег. номер ** в гр.Пловдив на бул.Мария Луиза в посока бул.Източен. Водача бил спрян за проверка от *** Г.М. служител в сектор ПП при ОД на МВР-Пловдив.В хода на проверката се установило, че водача няма сключена застраховка „ГО” за 2015г.Преценил, че това обстоятелство съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ (отм.). Затова съставил в присъствието на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 807727/15.01.2015г., в който вписал обстоятелствата по констатираното нарушение, като нарушителя го подписал с възражение. В предвиденият тридневен срок не е постъпило по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издаденото и атакуваното наказателно постановление.

            Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: оригинал на АУАН  и на Наказателно постановление с разписки за връчването им; Заповед № 3-6095/03.10.2012 г., справка за извършени нарушения, както и застрахователна полица.

           На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

          Видно от приложената Заповед Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма. При издаване на АУАН са спазени императивните разпоредби на чл. 42 от ЗАНН и формално съдържа всички реквизити. В акта изрично е посочено, че жалбоподателят управлява МПС без да е сключил валиден договор за застраховка гражданска отговорност "ГО" на автомобилистите за 2015г.

          Настоящият съдебен състав изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства.

            В случая липсват каквито и да е доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации. Предвид всичко гореизложено, съдът е на мнение, че в конкретния случай се установява с категоричност фактът на извършеното нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал.

           В издадения АУАН правилно е квалифицирано извършеното нарушение.Така описанато административно нарушение отговаря на материалната норма, под която е подведено.Актосъставителя е вменил на жалбоподателя нарушение по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ/отм./Това е правилно тъй като това е санкционната и нарушена норма, касаеща управление на чуждо МПС за което няма сключена застраховка ГО.

          В случая обаче е налице процесуално основание за отменяне на НП, а именно че е изтекла предвидената в закона давност.От материалите по делото е видно, че А. е извършила анрушението на 15.01.2015г.Наказателното постановление срещу нея е издадено на 06.03.2015г., а с Определение на АС-Пловдив по ЧКАНД 2940/18г. от 05.10.2018г. се прие, че законосъобразно и е връчено на 02.07.2018г.Между 06.03.2015г. и 02.07.2015г., както вече бе отбелязано е изминал период по-дълъг от три години.

           Институтът на чл. 81, ал. 3 от НК е приложим и в административно-наказателното производство, съгласно препращащата норма на чл. 11 ЗАНН, според която в административно-наказателното производство следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН /виж и ТР № 1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВАС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от ЗАНН е обстоятелството, изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съгласно която правна норма изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г., по н. д. № 96/82 г. на ОСНК/, то безспорно при липса на съответната уредба в ЗАНН, следва този институт да намери приложение и в административно-наказателното производство. Съотнесено към настоящия правен казус, с визирана в акта дата на извършване на нарушението – 03.03.2015г., то обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, която е три години, при всички положения е изтекла към момента на законосъобразно връчване на НП /същата е изтекла още на 15.03.2018г./, поради което и на това основание наказателното постановление, следва да бъде отменено.

             Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН      

 

                                                           Р Е Ш И:

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-1030-001288 от 06.03.2015г. издадено от началник сектор пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив, с което на Р. А.А. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ глоба в размер на 400/четеристотин/лева за нарушение на чл.315, ал.1 от КЗ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

               Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:                   

Вярно с оригинала: И.П.