Решение по дело №513/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

Трети

Състав

На

Дванадесети декември

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

като разгледа докладваното от

Съдията

гражданско

дело номер

513

по описа за

2019

година.

        

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК във вр. с  чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД,както и предявен при условията на евентуалност осъдителен иск с правна квалификация чл.79,ал.1 във вр.с чл. 240 ЗЗД във вр.с  чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,Париж” - клон България твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15848143 ответникът дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 23.04.2018 г. ответникът активирал, предоставената му от ищеца кредитната карта № CARD-15848152 , с максимален кредитен лимит в размер 700.00 лв. , представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Е.М.Р.  преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018, когато било последното  плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 812,97лв., което принудило кредитора да я блокира. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, паричното задължение не било погасено.  Сочи, че при условие, че установителният иск  бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита , моли,  при условията на евентуалност  да бъде разгледан осъдителния иск и счита, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем. Сочи, че към настоящия момент ответникът дължи  главница -  810,87лв., възнаградителна лихва – 2,10лв. и законна лихва за забава – 15,15лв., или, общо сумата в размер на  828,12 лв. Сочи, че за събирането на посочените суми, ищецът е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд -гр. Кърджали, по ч. гр. дело № 255/2019 г., по което е издадена Заповед за изпълнение,връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което след дадени указания на заявителя да предяви иск относно вземането си, същият на основание чл. 415, ал.1 от ГПК предявил настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Моли да бъде признато за установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Е.М.Р. в размер на 810,87лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 2,10лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2018г. до 06.12.2018г.; 15,15лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., или, общо дължима сума 828,12лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Моли при евентуално разглеждане на осъдителния иск, да бъде осъден ответникът да заплати посочените от ищеца  суми, ведно с направените разноски. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство , в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание в писмена молба поддържа исковете и моли съда да ги уважи.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител, с който изцяло оспорва иска по размер и основание, като счита, че не са налице предпоставките на  чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, във връзка с чл. 415 и чл.422 от ГПК. Позовава се на необявена предсрочна изискуемост от кредитора, като заявява, че не се установява твърдяната от ищеца автоматична предсрочна изискуемост, тъй като изявлението на кредитора не е достигнало до длъжника. Позовава се на съдебна практика в тази връзка. Моли установителният иск да бъде отхвърлен. Счита евентуалния осъдителен иск също за неоснователен и недоказан и моли, същият да бъде отхвърлен. В съдебно заседание особеният представител оспорва иска по изложените в отговора съображения. 

         Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

С доклада по делото съдът е признал за безспорно установено, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№  1846/20.02.2019г. , е образувано  ч.гр.д. № 255/2019г. на КРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 103/21.02.2019г. по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е.М.Р. да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№*** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с ЕИК *** , сумата 810,87лв.– главница, представляваща задължение по договор за револвиращ потребителски кредит с издаване на кредитна карта CARD-15848152, сумата от 2,10лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018г. до 06.12.2018г., сумата от 15,15 лв. – мораторна лихва за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 20.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 25,00лв. – внесена държавна такса и 50,00лв. – юрисконсултско възнаграждение. Признато е за безспорно, че поради връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.1 във вр.с ал.5 от ГПК , на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск и същият в срока по чл. 415 , ал.4 от ГПК е предявил настоящия установителен иск за установяване вземането си по издадената заповед за изпълнение. Или,  искът е допустим и е предявен от лице с правен интерес.

         Установява се по делото, че страните от 02.04.2018г. са в договорни отношения по силата на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15848152, по който ищецът се е съгласил да предостави кредит в размер на  700,00лв. чрез издаване на кредитна карта Мастъркард /MasterCard/, с възможност за ползване услугата покупка на изплащане след активация /т.6/ при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора, чрез който кредит е усвоен друг кредит с номер CREX-15848143 за покупка на изплащане на стока  - смартфон Motorola. Страните по процесния договор се договорили още, че кредитополучателят ще може да ползва услугата превод на пари по сметка и услугата покупка на изплащане, като всяко ползване на първата услуга ще се отразява като трансакция в месечното извлечение на кредитополучателя, а за всяко ползване на услугата покупка на изплащане ще се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри и трансакции и неплатените вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Револвиращият кредит в размер на 700,00лв. е отпуснат при лихвен процент - 35% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 44,90 % и при минималната погасителна вноска 60,00лв. за усвоен кредитен лимит 0,00лв.-1000,00лв.

         С покана от 13.12.2018г.  ответникът е уведомен, че е активирал и използвал кредитна карта MasterCard CARD - 15848152, както и че е преустановил плащанията по вноските по договора на 01.06.2018г. и дължи обща сума от 814,55 лв., от които главница  - 810,87лв., 2,10лв. - договорна лихва и 1,58лв.- обезщетение за забава.

         При така установеното, съдът намира, предявените искове за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът следва да установи твърдените от него факти, възникналото вземане на претендираното основание, както и неговия размер по главница и лихва. По делото бе установено възникването на облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по който е предоставена за ползване парична сума като кредитен лимит срещу задължението на кредитополучателя да върне същата с възнаграждение за ползването ѝ. Не се установи, обаче, срокът на действие на процесния договор, при какви Общи условия същият е сключен, датата на активиране на кредитната карта, преустановяването на плащанията по същата, усвоеният кредитен лимит, размерът на дължимите суми по вид и период на претенцията, както и  изпадането на ответника в забава за претендирания в исковата молба период. При това положение, не може да се направи несъмнен и категоричен извод за дължимост на паричното вземане за главница и лихва в претендираните размери. С оглед така установеното, съдът намира предявеният установителен иск за неоснователен.

По същите съображения във връзка с несъществуване и неустановяване по размер и вид притезанието на ищеца, предявеният в евентуалност осъдителен иск също следва да се отхвърли като неоснователен. 

С оглед изхода на делото, по аргумент от чл.78,ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца не се следват. 

Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,Париж, рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ***, срещу Е.М.Р., с ЕГН **********,***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че Е.М.Р., с ЕГН **********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България сумата от 810,87лв. - главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-15848152, активиран на 23.04.2018г. с лимит от 700,00 лв., сумата от 2,10лв.– договорна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 06.12.2018г., сумата от 15,15лв. – обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.02.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 103/21.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 255/2019 г. на КРС. 

        

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,Париж, рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ***, срещу Е.М.Р., с ЕГН **********,***, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 810,87лв. - главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-15848152, активиран на 23.04.2018г. с лимит от 700,00 лв., сумата от 2,10лв.– договорна възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 06.12.2018г., сумата от 15,15лв. – обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска – 30.04.2019г. до окончателното изплащане. 

         

Решението  подлежи на обжалване пред  Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   Съдия: