О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 260110 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осемнадесети
януари, две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 2859 по
описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по
реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Ай Тръст“ - ЕООД
– гр.София, против Разпореждане №264675/28.10.20г., постановено по ч.гр.д.№6643/20г.
на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника И.С.Н., сумата 39.74, представляваща административни разноски,
сумата 111.70, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сумата 63.25 лева, представляваща договорна, възнаградителна лихва, начислена
за периода от 11.03.2019 година до 10.08.2020 година, сумата 88.32 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 11.04.2019 година до 09.10.2020 година,
сумата 41.51 лева, представляваща
законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство,
начислена за периода от 11.04.2019 година до 09.10.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и за присъждане
на разноски в размер разликата между присъдената на това основание сума от 75
лева до пълния предявен размер на претенцията от 125, 00 лева /сто двадесет и пет лева/ - всички по договор за предоставяне на
поръчителство от 11.03.2019 година, сключен за обезпечаване на вземане на
длъжника по договор за заем от 11.03.2019 година, сключен с „Кредисимо“ АД,
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на
заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 27.10.20г. е постъпило заявление
по чл.410 ГПК от „Ай Тръст“ - ЕООД, срещу
И.С.Н., за следните суми: 600 лева – главница, 39.74 лева административни
разноски; 111.70 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; 63.25 лева договорна/възнаградителна лихва за периода
11.03.2019г. – 10.08.2019г., 88.32 лева – мораторна лихва по договора за кредит
от 11.04.2019г. – 09.10.2010г., 41.51 лева – мораторна лихва по договора за
поръчителство от 11.04.2019г. – 09.10.2010г., законната лихва от подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на главницата, 25.00 лева – държавна такса
и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Излагат
се твърдения за сключен на 11.03.2019г. между длъжника и трето лице –
Кредисимо“ – ЕАД – договор за кредит, с избрано обезпечение – договор за
поръчителство; твърди се, че на същата дата между заявителя, в качеството му на
поръчител и длъжника е сключен договор за поръчителство; такъв договор е
сключен и между заемодателя и поръчителя. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договора, поради което заемодателят поканил поръчителя да ги
заплати. На 19.10.20г. поръчителят заплатил на заемодателя сумите, предмет на
заявлението и уведомил длъжника за това. Претендира съдът да разпореди тези
суми да бъдат заплатени от длъжника на поръчителя.
Представят
се Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ – ЕАД; договор за
потребителски кредит №1246507/11.03.19г. между „Кредисимо“ – ЕАД и И.Н.;
Приложение №1 към договор за кредит; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация; договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между „Ай тръст“ – ЕООД и И.Н.; приложение №1 към договора; договор за
поръчителство, сключен между „Кредисимо“ – АД и „Ай Тръст“ – ЕООД на 11.03.2019г.,
пълномощни.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил
заявлението като е приел, че при сключване на договора е нарушен разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на осн. чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и на осн. чл.23 ЗПК, длъжникът дължи само чистата стойност на
кредита, но не и лихви или други разходи.
В частната жалба се излагат съображения, че разходът на
длъжника по договора за поръчителство не е задължителен, а предоставен като
възможност – потребителят има право на избор относно ползването или не на
обезпечението. Кредиторът „Кредисимо“ не е наясно отнапред дали този разход ще
бъде поет от длъжника, за да го включи в ГПР по договора за кредит. Излагат се
съображения, свързани с характера на договора за поръчителство и правата на платилия
поръчител да се суброгира в правата на кредитора.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е частично неправилно
и незаконосъобразно – по отношение на претенциите за обезщетение за забава –
мораторна лихва и за договорна/възнаградителна лихва.
Съгласно
чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Настоящото заявление се основава на обезпечен с договор за
поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице
договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по
смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправни клаузи от договора.
Досежно
претендираната сума, съставляваща възнаграждение за поръчителя: Неоснователно е
твърдението на частният жалбоподател, че потребителят по собствена воля избрал
да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез поръчителство.
Алтернативното изисквано обезпечение е банкова гаранция, каквато потребител
имащ нужда от парични средства не би могъл да предостави.
От
клаузите в договора - чл.4, ал.1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо
лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
Предвид това, че в настоящата хипотеза се касае за отпускане на т. нар.
"бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената
сума до няколко дни, то разликата от почти две седмици на срока на одобрението
за кредит, на практика превръща сключване на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условия за получаването на кредита. Така е налице
неравноправно третиране на потребителите с оглед на срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя.
На следващо място, одобреният от
кредитодателя поръчител е свързано с него лице, предвид това, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД. Последното буди съмнения, които не могат да се опровергаят в
рамките на заповедното производство, че уговореното възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрита възнаградителна
лихва за кредитора по договора за потребителски кредит. По този начин се
постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит
на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и би
довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер
на дължимите от кредитополучателите разходи по кредита.
Следва
да се каже и че в т.9 от заявлението се претендира и сумата 111.70 лева - възнаграждение
по договор за представяне на поръчителство. Съдът констатира, че в приложение
№1 към договора за поръчителство е посочена сумата от 62.35 лева на месец за
целия период на договора – 5 месеца, което след изчисления води до размер на
задължение от общо 311.37 лева за цялото времетраене на договора. Този размер надхвърля половината от главницата
В този смисъл, уговорката за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за
сумите от 111.70 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, и 41.51 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.04.2019г.
до 09.10.2020г. по договора за предоставяне на поръчителство.
Аргументите се отнасят и за сумата от 39.74 лв.-
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането. За съда е неясно
какво е основанието за претендиране на тази сума, при положение, че кредиторът
се ползва от съдебната защита на предвидените в ГПК производства.
По отношение на договорната лихва и лихвата
за забава: Видно от представения Договор за потребителски кредит страните са се
договорили предоставената сума в размер на 600 лева да бъде върната за срок от
5 месечни вноски, при ГПР – 41,24% и годишен лихвен процент в размер на 50%
Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване
да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този
размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на
възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав
Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240,
ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена
от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право
максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Противно на добрите нрави е да се
уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната
лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил
количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите
нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен.
Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва,
която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе
критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна
лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 50 %., след като формално ГПР
е в законовите рамки – 41.24 %. Поради това уговорката, касаеща размера на
договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер на 62.25
лева за периода 11.03. – 10.08.2019г.
Последица от неизпълнение на поетото
задължение за връщане на получената сума, е заплащането на обезщетение за
забава, считано от неизпълнение на всяка вноска, до датата на подаване на
заявлението. В полза на заявителя следва да се присъди претендиратото обезщетение
за забава, за период 11.04.2019г. – 09.10.2020г., в размер на 88.32 лева.
Ето защо, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено като неправилно в тази част.
С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, изчислени
съразмерно с уважената част на заявлението, като по същият начин следва да се
присъди и юрисконсултско възнаграждение съобразно НЗПП, а именно – 100 лева за
първоинстанционното производство и 50 лева – за въззивното. Така в полза на
заявителя се следват общо 151.19 лева. Районният съд е присъдил 75 лева, а
въззивната инстанция следва да присъди разликата от 76.19 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №264675/28.10.20г.,
постановено по ч.гр.д.№6643/20г. на Бургаски районен съд, в частта, с която са
отхвърлени претенциите за присъждане на 63.25 лева – договорна лихва и 88.32
лева – мораторна лихва И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ай Тръст“ – ЕООД – ЕИК203508899, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес
център „България“, в качеството му на поръчител, заповед за изпълнение на
парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника И.С.Н. ЕГН********** ***, за суми, дължими на основание договор за
кредит №1246507/11.03.2019г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ – ЕАД
ЕИК175330437 и договори за поръчителство, сключени на 11.03.2019г. между
длъжника и „Ай Тръст“ – ЕООД и между „Кредисимо“ – ЕАД и „Ай Тръст“ – ЕООД, както
следва: 63.25 лева – договорна лихва
от 11.03.2019 – 10.08.2019г.; 88.32 лева
– мораторна лихва от 11.04.2019г. до 09.10.2020г.; 76.19 лева – разноски в заповедното производство, вклйчващи
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.