Р Е Ш Е Н И Е № 105

 

гр. В.,  09.04.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд, IV – ти наказателен състав, в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 1234……

по описа………… за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „ШЕВС ФЕМИЛИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К., ул. „П.“, № 23, представлявано от Е.С.Г. - управител, против Наказателно постановление № 05-0001127/27.10.2020г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.    

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 17.09.2020г. при извършена проверка, видно от проверен трудов договор № 61/01.06.2020г. между дружеството – жалбоподател и М.З.Н. – „сервитьор“, е установено, че лицето е постъпило на работа на 01.06.2020г., като от справка за приети и отхвърлени уведомления от НАП с изх. № 05388203004703 от 02.06.2020г. от 05.07.05. часа е установено, че дружеството, в качеството си на работодател  е допуснал наето лице на 01.06.2020г., преди да и е връчил копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП         

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля П.П.– актосъставител и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно  по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.

             Изпълнителното деяние се е изразило в дружеството в качеството си на работодател е допуснал наето лице на 01.06.2020г., преди да и е връчил копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна.   По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието и обществено – опасния резултат ,  за което е наложено административно наказание в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и  нарушителя. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-0001127/27.10.2020г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя „ШЕВС ФЕМИЛИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К., ул. „П.“, № 23, представлявано от Е.С.Г. – управител, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..     

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :Ан.Д.