Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1657 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Д.И.Г. ***, срещу Решение № 2583 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 13042/2017 г. по описа на ВРС,
с което първоинстанционният съд е:
1/ РАЗПРЕДЕЛИЛ ползването
на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.536.55, по КККР на
гр.Варна ,одобрени със Заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. на ИД на АГКК , с
административен адрес на поземления имот – гр. Варна, район Приморски, п.к.
900, Прим.парк м-ст Салтанат, местност Приморски парк „Салтанат„ –дворно място
с площ 1347 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: обществен селищен парк, градина, с номер на имота по предходен
план 2122, при съседи по скица: имоти с идентификатори 10135.536.283,
10135.536.429, 10135.536.56, 10135.536.54 /с площ по предходен документ за
собственост 1200 кв.м./ и с последен актуализиран административен адрес – гр.
Варна, „Приморски парк 536“, № 055, Като Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ПОЛЗВА 673,5 кв.м.
(шестстотин седемдесет и три цяло и пет) от дворното място представляващи ДЯЛ
Първи по приложената скица – Приложение 3, приобщена на л. 363 от делото
повдигнат в син цвят а Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** Б ПОЛЗВА 673,5
кв.м. (шестстотин седемдесет и три цяло и пет) от дворното място представляващи
ДЯЛ Втори по приложената скица – Приложение 3, приобщена на л. 363 от делото
повдигнат в червен цвят, като Д.И.Г., ЕГН
********** и Р.С.Д., ЕГН *********** ДА ПОЛЗВАТ общо изградения в дворното
място кладенец, водомерна шахта и В и К система, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Скицата на вещите лица Г. Г. – приложение № 3 на л.363 от делото, приподписана
от съда, съставлява неразделна част от настоящото Решение.
2/ ОТХВЪРЛИЛ изцяло
предявения от ищеца Д.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** против ответника Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** Б
осъдителен иск с искане ответникът да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА припадащата
му се част от разходите, които ищецът извършил за необходими ремонти и
възстановяване в общия имот (поземлен имот с идентификатор № 10135.536.55,
по КККР на гр. Варна), СМР по отношение на претендираните суми за подобрения,
както следва: за ремонт на покрив сумата от 7458 лв., представляваща 44 % от
количествената сметка на стойност 16950 лв., сумата от 80 лева - представляваща
стойността на демонтаж на каратаван и негова баня, сумата от 150 лева,
представляваща ½ от стойността на демонтаж на каратавани и на външна
тераса (за ремонт на покрив -
подробна количествено-стойностна сметка за ремонт на четирискатен покрив,
включващи демонтаж и нови СМР - подмяна на част от дървена конструкция, обшивка
на покрив с нерендосани иглолистни дъски 2.5 см., монтаж на дървена скара за
нареждане на керемидите, направа на покрив - система Тондах, поправка на комини
– 2 бр., монтаж на осб обшивка над гредите, монтаж на челни дъски, монтаж на
сачак /вагонна шарка/, други - пирони, валяци, четки и др.); за почистване
на междусъседска граница – сумата 1025 лева представляваща ½ от общата
стойност на в размер на 2050 лв.за извозване на отпадъци – сумата от 180 лева –
представляваща ½ от общата стойност в размер на 360 лева; (за почистване на междусъседска граница
- подробна количествено-стойностна сметка, включваща почистване на саморасла
растителност и извозване на растителни отпадъци); за пренареждане на камъни
и укрепване на подпорна стена – 1652,45 лева, представляваща ½ от общата
стойност в размер на 3304,90 лв. (за
пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена - подробна
количествено-стойностна сметка, включваща разваляне на еднолицева каменна
зидария и суха каменна зидария); за доставка и монтаж на модулна ограда -
сумата от 645,75 лв., представляваща ½ от стойността на заплатената от
ищеца половина част в размер на 1291,50 лева, която от своя стана представлява
½ от общата стойност в размер на 2583,00 лева - ОБЩО СУМАТА от
10 688,70 лева /десет хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и
седемдесет стотинки/, ВЕДНО със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 31.08.2017 г., на основание чл. 72, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят Д.И.Г.
твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Обжалва го изцяло. Излага, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпроси, които не са поставени от страните, а именно: сградите на
страните не се намират като самостоятелни обекти в режим на етажна собственост;
не е налице приложното поле на чл. 38, ал. 1 и 3 ЗС, защото не е налице ЕС и
искът по чл. 72, ал. 2 ЗС е недоказан по основание; наличието на функционална
връзка между обекти в различни сгради не обуславя етажна собственост,
включително когато помещение в една сграда е предназначено да обслужва обекти в
други постройки. Сочи, че съдът неправилно е квалифицирал искането за извършени
от ищеца СМР като подобрения в процесния имот. Твърди, че съдът не е обсъдил
доказателствата и не е изследвал факта на наличие на хоризонтална етажна
собственост, както и това, че другият съсобственик е знаел и с негово съгласие
са извършени подробно описаните СМР. Излага, че неправилно съдът е определил
като безспорен факта, че жилищата на страните са на калканна стена, което
означава, че жилищата са самостоятелни от основите до покрива и са свързано
застроени. В тази връзка обяснява, че помещенията в жилищните сгради се делят
на подземни и надземни, като в случая едно от подземните помещения на ответника
е изцяло под едното жилищно помещение на ищеца, а две от подземните помещение
на ищеца са изцяло под жилищните помещения на ответника, както и голяма част от
третото. Сочи, че подпокривното пространство е общо, не е разделено и липсва
задължителния за определянето на стената като калканна противопожарен надзид,
излизащ над покрива. За да бъдат двете сгради определени като разделени с
калканна стена, те трябва да имат независима конструктивна устойчивост, каквато
в процесната сграда не съществува. Твърди, че е налице хоризонтална етажна
собственост, поради което ЗУЕС е приложим и искове от един съсобственик към
друг са допустими, а в евентуалност се прилагат правилата за неоснователно
обогатяване. Излага, че са пренебрегнати доказателствата във връзка с ремонта,
както и подписаното между страните споразумение във връзка с извършената делба.
Твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск като е разпределил
ползването на изградената ВиК инсталация. Сочи още, че неправилно е прието, че
ако таванът бъде разпределен на самостоятелни обекти или обслужващи помещения,
той престава да бъде обща част, защото в
сградата няма тавански помещения, а само подпокривно пространство. Излага, че
двете сгради не са в режим на обща собственост и паянтовата постройка обслужва
общата за страните жилищна постройка. Твърди, че етажна собственост има само по
отношение на основната вилна сграда, в която са правени ремонтите и за която е
предявен иска. Моли за разпределя на ползването така както е заявено с исковата
молба и уважаване на иска за припадащата се част от извършените разходи. Моли
за допускане на тричленна СТЕ за установяване на подробности по конструкцията
на сградата и на свидетеля Иван Митев, който е изпълнител по Договора за ремонт
на покрив и не е могъл да бъде разпитан поради заболяване. Моли за присъждане
на разноски по делото. В съдебно заседание поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемият Р.С.Д. депозира писмен
отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че въпросът
за наличието на етажна собственост на двете жилища е повдигнат още с отговора
на исковата молба, като допускането на доказателства в тази връзка е
преклудирано и страната цели да поправи собствената си небрежност. Излага, че паянтовата
постройка не е обслужваща общата за страните жилищна сграда, а тя е
самостоятелен обособен обект с идентификатор с функционално предназначение –
друг вид сграда за обитаване, която е индивидуална собственост на Р.Д.. Сочи,
че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че дворното място не е обща
част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Твърди, че когато в дворното място
съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали
нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по
управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да
намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на
етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен
на този режим при незачитане на правата му. Излага, че неотносимо към спора е
влязлото в сила решение по гр.д. № 2752/2018 г. на ВОС, с което е отхвърлен
иска за делба на дворното място. Сочи, че дворното място е правилно
разпределено, включително по отношение на кладенеца и ВиК шахтата, доколкото
същите са подобрения, които всеки съсобственик има право да ползва. В тази
връзка твърди, че в съдебно заседание има изразена воля от двете страни за
това. Излага още, че е правилен извода, че сградите 10135.536.55.1.2 и
10135.536.55.1.1 не се намират като самостоятелни обекти в режим на етажна
собственост, като те имат само една обща калканна стена. Сочи, че ищецът не
оспорва това твърдение и този факт се потвърждава от понятието по т. 56, § 5 от
ДР на ЗУТ, че калканна стена е външната стена на сграда или постройка без
корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната
граница на поземлен имот. Моли за оставяне без уважение на доказателствените
искания на ищеца, потвърждаване на решението и присъждане на разноски. В
съдебно заседание поддържа отговора.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът Д.Г. твърди, че по силата на НА № 88, т. I, рег. №
1675, дело 70/2017 г. на нотариус И. М. № 195 (вписан в СВп) за
покупко-продажба на недвижим имот е придобил от О. Г. Г. (който е притежавал
притежател на дял първи от спогодба сключена по гр.д. № 1972/2005 г. на ВРС)
собствеността върху имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.536.55.1.2 в гр. Варна, м-ст Салтанат № 81, Приморски парк 536 № 055, на
първи етаж със ЗП 125 кв.м., състоящо се от: коридор, две стаи, баня с
тоалетна, тоалет, стълбище към изби, коридор в избен етаж и две изби със ЗП
60.75 кв.м., заедно с покрита тераса с площ 6.95 кв.м., открита тераса с площ
57.30 кв.м., при съседни обекти в сградата на същия етаж – 10135.536.55.1.1.,
под обекта и над обекта – няма и ½ ид.ч. от поземления имот дворно място
с идентификатор 10135.536.55 с площ 1200 кв.м., а по скица 1347 кв.м., при
съседи по скица: 10135.536.283, 10135.536.429, 10135.536.56, 10135.536.54,
както и ½ ид.ч. от изградения в дворното място кладенец. Сочи, че
ответникът Р.Д. е собственик на имот – 1) жилище с идентификатор 101135.536.1.1
в основна вилна сграда със ЗП 44.05 кв.м., с покрита тераса с площ 8.90 кв.м.,
открита тераса с площ 6.60 кв.м., при граници на същия етаж 10135.536.55.1.2,
както и на 2) паянтова едноетажна сграда с ЗП 30.29 кв.м. (39,29 кв.м. според
вещото лице), състояща се от дневна със ЗП 18 кв.м., пристроена до дневната
кухня със ЗП 9 кв.м., външен тоалет зад кухнята със ЗП 2,56 кв.м., покрита
тераса със ЗП 9 кв.м. и ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор
10135.536.55 с площ 1200 кв.м., а по скица 1347 кв.м., както и ½ ид.ч.
от изградения в дворното място кладенец. Излага, че е извършил следните ремонти
и почистващи мероприятия в имота: Ремонт на четирискатен покрив – количествена
сметка на стойност 16 950 лв., от които ответникът дължи 44%, демонтаж каратаван
на баня на ответника – 80 лв., които дължи 100 %, демонтаж каратавани на външна
тераса – 300 лв., от които дължи 50 %. Ремонтът включва демонтаж и нови
СМР подмяна на част от дървена
конструкция, обшивка на покрив с нерендосани иглолистни дъски 2.5 см., монтаж
на дървена скара за нареждане на керемидите, направа на покрив – система
Тондах, поправка на комини 2 бр., монтаж на осб обшивка над гредите, монтаж на
челни дъски, монтаж на сачак (вагонна шарка), други – пирони, валяци четки и
т.н.; Почистване на междусъседска граница – 1025 лв., от които ответникът дължи
50 %. Ремонтът включва почистване на саморасла растителност. Уточнява, че
общите разходи са 2 050 лв., от които ищецът е заплатил 1 025 лв., а другите се
поемат от собственика на съседния имот. Ответникът дължи на ищеца половината от
тези 1 015 лв. (512,50 лв.) като негов съсобственик в спорния имот; Извозване
на растителни отпадъци – 360 лв. – 50 % за ответника; Пренареждане на камъни и
укрепване на подпорна стена – 500 лв. + ½ 5 609.77 лв. – общо 3 304.90
лв. – 50 % за ответника. Включва разваляне на еднолицева каменна зидария и суха
каменна зидария; Доставка и монтаж на модулна ограда – ½ от 2 583 = 1 291,50
лв. – ответникът 50 %. В тази връзка претендира от ответника припадащата му се
част от разходите за всички ремонти дейности в общ размер на сумата от 10
688,70 лв., като иска и разпределяне на ползването на незастроената част от
дворното място на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Ответникът Р.Д. подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Признава и конкретизира посоченото от ищеца в исковата молба
право на собственост върху процесните обекти. Не възразява срещу иска за
разпределение на ползването, но посочва, че има предявен иск за делба по гр.д.
№ 14569/2017 г. на ВРС. Оспорва квалификацията на иска по чл. 72, ал. 2 ЗС.
Сочи, че ищецът не е нито владелец нито държател на собствения на ответника НИ
жилище с идент. 10135.536.55.1.1, както и на НИ с идент. 10135.536.55.2, а той
упражнява фактическа власт върху тях. Твърди, че не е възлагал на ищеца да
извършва ремонтни дейности върху неговите имоти. Счита, че жилищата с
идентификатори 10135.536.55.1.1 и 10135.536.55.1.2 не са в режим на етажна
собственост, защото имат една обща калканна стена и защото всяка част от покрива
обслужва отделна сграда, на която е разположен, независимо, че жилищата са
долепени едно до друго. В тази връзка сочи, че ищецът е можел да извърши ремонт
само на покрива над неговото жилище, още повече че покривната конструкция не е
подменена. В евентуалност твърди, че ако се приеме, че сградата е в режим на ЕС
то тя е възникнала 02.2010 г. след спогодбата по гр.д. № 1972/2005 г. и се
прилага ЗУЕС, вр. чл. 37-49 ЗС, а не 72 ЗС. Оспорва посоченото в ИМ съотношение
44 % на 56 %. Според ответника то е 36 % на 67 %. Оспорва, че се е налагал
необходим ремонт на целия покрив. Оспорва, че се е налагало извършване на
полезен ремонт. Липсва решение на ОС на ЕС. Твърди, че не се е налагал ремонт и
сградата е била в нормално състояние. Оспорва извършените дейности и
количествата по сметката. Оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 16 952,44 лв.
Оспорва претенцията за разходи за почистване на междусъседска граница,
извозване на отпадъци, пренареждане на камъни, укрепване на подпорна стена и
доставка и монтаж на модулна ограда. Не е бил уведомен и не е дал съгласие за
тези дейности. Имотът е бил ограден с циментови колове и мрежа и се е
поддържал.
Твърди, че от ремонта е претърпял имуществени вреди – теч
на покрива. Не се е налагало подмяна на керемиди. Същите са били здрави и са
подменени 2012 г. Твърди, че е превел на ищеца сумата от 1 000 лв. на
17.07.2017 г. Сочи, че са изхвърлени отпадъци в подпокривното пространство на
ответника. По претенцията за извозване на отпадъци и почистване на
междусъседска граница излага, че е заплащал такса смет на Общината, която
извършва извозване, а не ищецът. Излага, че не е имало битови, строителни или
растителни отпадъци, които да се извозват. Оспорва, че е имало 20 куб.м.
растителни отпадъци, като сочи, че в имота е съществувала рядка декоративна
растителност – средиземноморски борове „Пиния“, жасминови храсти и широколистни
дървета. Твърди, че същите са премахнати без съгласие на ответника и това на
компетентните органи, защото не са му съобщени заповед на кмета разрешаваща
изсичането, както и санитарна експертиза. По претенцията за пренареждане на
камъни и укрепване на подпорна стена твърди, че не са възлагани. Сочи, че не са
издадени разрешения за строеж и не са отправяни такива искания към Общината.
Излага, че подпорната стена и оградата са незаконни строежи и не са подобрения
и не желае запазването на оградата. Релевира възражение за прихващане с
насрещно вземане към ищеца за извършени през 2017-2018 г. разходи в общ размер
от 5 365.05 лв. (67,73 % от общо заплатените 7 921,23 лв.) за обособяване на
два дяла съгласно влязла в сила спогодба по гр.д. № 1972/2005 г. на ВРС, а
именно: Преградни тухлени зидове в мазе – 700 лв; Допълнителни вътрешни мазилки
и боядисване – 480 лв; Преградни зидове-жилищен етаж/топло и шумоизолационни панели/,
боя и шпакловка – 910 лв; Нова входна врата /демонтаж на подпрозорец, монтаж на
врата, извозване на отпадъци, обръщане и шпакловка, боя – 970 лв; Вътрешна и
външна ВиК инсталация – 1375,71 лв; Вътрешна ел.инсталация, материали и труд –
1690,08 лв.; Външно ел.захранване /проучване и присъединяване/ - 1465.44 лв,
описани са подробно в Приложение № 1 към ОИМ (56-60). Сочи, че след спогодбата
се е наложило обособяване на дяловете, защото праводателят на ищеца му е
прехвърлил неговия дял (преди това съсобствениците не са искали обособяване).
Излага, че ищецът е отказал да участва в обособяването и разноските са
извършени само от ответника. Релевира и възражение за прихващане с насрещно
вземане към ищеца за обезщетение в размер на ½ от 1 500 лв. за нанесени имуществени
вреди извършена незаконна сеч на: 3 броя бора Пиния; слива на възраст 15 г. – 1
бр; черница на възраст 15 г. – 3 бр; жасминов храст – 3 бр; декоративни дървета
– 3 бр. В тази връзка сочи, че в мястото е имало рядка растителност, която е
унищожена от ищеца без разрешение от компетентните органи и без знанието на
ответника.
Пред
въззивната инстанция ищецът е уточнил исковата си молба като твърди, че по
отношение на покрива е извършил ремонтните действия в качеството на етажен
собственик, притежаващ повече от 50 % от общите части на сградата. По отношение
на почистване на границата, извозване на отпадъците, пренареждане на камъните и
укрепване на подпорната стена, доставка и монтаж на ограда – в качеството му на
съсобственик на дворното място. Разноските по ремонт на покрива са били
необходими за запазване на вещта. Необходими са и останалите разноски в
дворното място, с изключение на доставка и монтаж на модулна ограда, които са
полезни.
По уточняващата молба ответникът счита, че жилищата не са
в режим на етажна собственост. Оспорва, че разноските са били необходими и че
изграждането на оградата е било полезно.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се
установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на изследване следва да
се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по
правилността му.
Предявен е конститутивен
иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС
за разпределяне на ползването на съсобствено дворно място, както и осъдителен
иск за заплащане на припадащата се част от извършени от съсобственик разходи
във връзка с поддържане и подобряване на съсобствения имот.
I. По иска за
разпределяне на ползването върху дворното място:
Не е
спорно между страните, че ищецът Д.Г. е
собственик на имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.536.55.1.2 в гр. Варна, м-ст Салтанат № 81, Приморски парк 536 № 055, на
първи етаж със ЗП 125 кв.м. (целият), състоящо се от: коридор, две стаи, баня с
тоалетна, тоалет, стълбище към изби, коридор в избен етаж и две изби със ЗП
60.75 кв.м., заедно с покрита тераса с площ 6.95 кв.м., открита тераса с площ
57.30 кв.м., при съседни обекти в сградата на същия етаж – 10135.536.55.1.1.,
под обекта и над обекта – няма и ½ ид.ч. от поземления имот дворно място
с идентификатор 10135.536.55 с площ 1200 кв.м., а по скица 1347 кв.м., при
съседи по скица: 10135.536.283, 10135.536.429, 10135.536.56, 10135.536.54,
както и ½ ид.ч. от изградения в дворното място кладенец. Имотът е
закупен на 27.03.2017 г. с НА № 88, т. I, рег. № 1675, дело 70/2017 г. на
нотариус Илияна Маджунова № 195 (вписан в СВп) от Огнян Георгиев Георундов,
притежател на дял първи от спогодба сключена по гр.д. № 1972/2005 г. на ВРС.
Ответникът Р.Д. е собственик на имот – 1) жилище с идентификатор 101135.536.55.1.1
в основна вилна сграда със ЗП 44.05 кв.м., с покрита тераса с площ 8.90 кв.м.,
открита тераса с площ 6.60 кв.м., при граници на същия етаж 10135.536.55.1.2,
както и на 2) паянтова едноетажна сграда с ЗП 30.29 кв.м. (39,29 кв.м. според
вещото лице), състояща се от дневна със ЗП 18 кв.м., пристроена до дневната
кухня със ЗП 9 кв.м., външен тоалет зад кухнята със ЗП 2,56 кв.м., покрита
тераса със ЗП 9 кв.м. и ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор
10135.536.55 с площ 1200 кв.м., а по скица 1347 кв.м., както и ½ ид.ч.
от изградения в дворното място кладенец.
От съдебно спогодителен протокол и СТЕ по гр.д. №
1972/2005 г. на ВРС (л. 5-11) се установява твърдяното право на собственост от
страните по отношение на обектите в
дворното място. Всеки дял от сградата с идентификатор 10135.536.55.1 е обособен
в самостоятелно жилище. Възложено е на Огнян Георундов (праводател на ищеца) да
извърши СМР – 12 см. тухлени зидове, допълнителни вътрешни мазилки, боядисване,
електропроводна и ел.инсталация, всичко на стойност 1 220 лв. Възложено на Р.Д.
(ответник) да извърши СМР – 12 см. тухлени зидове, демонтаж прозорец на
коридор, направа външно стълбище към коридор, демонтаж прозорец на изба,
направа на външно стълбище към изби, нова входна врата, нова входна врата за
изби, всичко на стойност 1 010 лв. Дворното място остава за общо ползване.
Настоящият състав приема, че с разделянето на сградата с
идентификатор 10135.536.55.1 на два самостоятелни обекта с идентификатори
101135.536.55.1.1 и 10135.536.55.1.2 е възникнала
етажна собственост между О.Г. и Р.Д., доколкото части от едноетажната
жилищна сграда, ведно с избените помещения, са започнали реално да принадлежат
на отделни собственици. Създаването на етажна собственост
по пътя на делбата е допустимо. /Решение № 440 от 12.III.1959 г. по гр.д. №
8461/58 г., III г.о. на ВС/
В своето заключение вещите лица по
допуснатата пред въззивната инстанция тройна съдебно-техническа експертиза
дават становище, че сградата с идентификатор
10135.536.55.1 не е изградена на калкан и се касае за свободно, а не свързано
застрояване.
В случая обособяването на отделни дялове при делбата,
общата им стена и фактическото съществуване на отделни
входове към всеки от самостоятелните обекти не променя извода за наличието на
етажна собственост, както и извода за липсата на калканна стена. Това е така,
защото покривът на сградата, както и подпокривното пространство са останали общи
между страните. Същите не са били разделени съобразно всеки от обектите и се
явяват общи части на сградата. Вътрешното обособяване и преустройство на
отделните обекти и относителната им самостоятелност не изключва съществуването
на етажната собственост.
При наличието на етажна собственост по отношение на
сградата с идентификатор 10135.536.55.1 следва да се съобрази, че праводателят
на ищеца и ответникът са се споразумели дворното място да остане за общо ползване, но това съглашение не е равнозначно на това всеки от тях
да получи в собственост ½ ид.ч. от него. Доколкото дворното място
обслужва сградата в режим на етажна собственост, то същото се явява обща част.
Съгласно т. 12 от ТР № 13/2012 г., ОСГК на ВКС в производството за
разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен
да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в
съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Целта
на производството е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова
или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването,
което да е съобразено в най-пълна степен с действителните
права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на
съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това производство
съдът във всички случаи изследва
дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на
фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на
установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната
функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да
бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение
на императивен материален закон, установен в обществен интерес.
Според разпоредбата на чл. 40 ЗС дяловете на
отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между
стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при
учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения
не се отразяват върху размера на дяловете. В практиката се приема, че разпоредбата на чл. 40 ЗС е императивна
и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин,
освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. /Така Решение №
117 от 31.05.2016 г. по гр.д. № 5673/2015 г., III г.о. на ВКС, Решение № 234 от
03.07.2014 г. по гр.д. № 7607/2013 г. на ВКС и много други/ В този смисъл
правилото на чл. 40 ЗС е задължително и съглашение,
според което правата от дворното място са различни от установените в чл. 40 ЗС
е нищожно поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо трябва да се приеме, че идеалните части на отделните собственици в
общите части от поземления имот са определяеми съобразно императивната
разпоредба на чл. 40 ЗС, като са съразмерни на съотношението между стойностите
на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на
етажната собственост. /Така Решение № 234 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 7607/2013
г. на ВКС/ Това разрешение се прилага и при делба, с която при ликвидиране на
съсобственост за първи път се създава етажна собственост /Така Решение № 561 от
01.03.2011 г. по гр.д. № 492/ 2010 г. на ВКС, Решение № 135 от 17.III.1992 г. по гр.д. №
1090/91 г., I г.о./ В този смисъл правата на собственост на страните върху
дворното място не са в еднакъв обем (по ½ ид.ч.).
Следва да се има предвид също така, че в
дворното място има друга сграда, която е в индивидуална собственост на Р.Д., а
именно паянтова едноетажна сграда с ЗП 30.29 кв.м. (39,29 кв.м.
според вещото лице), състояща се от дневна със ЗП 18 кв.м., пристроена до
дневната кухня със ЗП 9 кв.м., външен тоалет зад кухнята със ЗП 2,56 кв.м.,
покрита тераса със ЗП 9 кв.м. Когато в съсобствено
място има построени сгради, които принадлежат на отделните съсобственици на
терена, се създава положение, сходно с етажната собственост, при която дворното
място се явява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. /Решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр.д. № 2759/2016 г., I г.о. на ВКС/ До
извода за наличието на етажна собственост между страните и определяне на
дворното място като обща част е достигнал и въззивният съдебен състав
разглеждащ делото за делба на дворното място между страните. С влязло в сила
Решение № 250 от 27.02.2019 г. по в.гр.д. № 2752/2018 г. на ВОС е отхвърлен
иска за делба на дворното място с мотивите, че в дворното място не са налице
две сгради - едната, от които съсобствена, а другата индивидуална собственост.
Прието е, че паянтовата постройка няма самостоятелен характер и обслужва
жилищната сграда, поради което делбата на дворното място е недопустима.
Налице е сила на пресъдено нещо между
страните и не може отново да се иска делба на дворното място, освен при промяна
на обстоятелствата. В случая дали постройката е самостоятелна сграда или
обслужваща жилищната сграда е без значение за извода, че дворното място е обща
част, предвид възникналата етажна собственост и този факт няма отношение към
спорния предмет в настоящото производство, доколкото за разпределянето на
ползването това няма значение, след като собствеността върху постройката не се
оспорва от ищеца. Обслужващата роля на постройката не я превръща в обща част,
след като със спогодбата по делбата същата е предоставена в собственост
единствено на ответника, поради което тя обслужва само неговия обект.
Релевантно за правилното разпределяне на ползването на дворното място е
ответникът да има достъп до нея.
Предвид горното и доколкото дворното място се
явява обща част между страните, то същото не се притежава от тях по равно (по
½ ид.ч.), независимо от твърденията им, липсата на спор по отношение на
този факт и отразеното в документите за собственост. Съдът е длъжен да приложи
разпоредбата на чл. 40 ЗС в производството по разпределяне на ползването и да
определи действителните права на страните, които в случая са посочени в
заключението на вещото лице Горунска съразмерно на дяловете, които притежават,
изчислени при учредяването на етажната собственост. Квотите в съсобствеността
между страните, които следва да се прилагат по отношение на всички общи части
са 56,11 % ид.ч. за Д.Г. и 43,89 % ид.ч.
за Р.Д..
Съобразно тези квоти следва да бъде
разпределено и дворното място между страните, като бъде определена обща за
ползване площ, по отношение на водомерната шахта, кладенецът и канализационната
шахта. Като единствено възможен и съответстващ на правата на страните вариант
за разпределяне на ползването настоящият състав приема Вариант № 2 – Приложение № 2 /л. 68 ВОС/ от допуснатата пред
въззивната инстанция тройна съдебно-техническа експертиза.
По този вариант Д.Г. получава 56,11 % ид.ч.
от правото на ползване, а Р.Д. получава 43,89 % ид.ч. от правото на ползване,
като е осигурен достъп на двата дяла до водомерната шахта и определена площ от
8 кв.м. за общо ползване, в която са разположени кладенеца и канализационната
шахта. Решението в тази част следва да се отмени
и ползването на дворното място да се разпредели между страните съобразно този вариант.
II. По иска на ищеца за заплащане на разходите за извършените ремонтни
дейности в съсобствения имот:
В Решение № 65 от 13.06.2019
г. на ВКС по гр.д. № 3460/2018 г., II г.о. е обобщена практиката на ВКС, с която се приема, че когато съдът се е
произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна
правна квалификация на иска се касае до нарушение на материалния закон, а не до недопустимост на решението. С
оглед същността на въззивното производство, ако въззивният съд приеме различна
от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, при непроменени
фактически твърдения и петитум, той следва
да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно
основание, като обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон и
даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената
тежест, като укаже на страните необходимостта да ангажират съответни
доказателства. Погрешната правна квалификация е свързана с допустимостта на
решението само тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало –
съдът е извел правната квалификация въз основа на невъведени от ищеца
обстоятелства, подменяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита.
Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда
от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. Съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес спорът следва да се
разреши съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, като се
обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се
приложи съответния материален закон. С оглед същността на въззивното
производство като продължение на първоинстанционното аналогични са и
задълженията на въззивния съд относно правилната правна квалификация на
спорното право.
Въззивният съд е оставил без движение
исковата молба с указания към ищеца да конкретизира претенциите си за заплащане
на разходите, които е направил за извършените от него ремонтни дейности. В
зависимост от уточненията се установява, че ищецът е действал в качеството на
собственик по отношение на притежаваните от него идеални части от покрива и
дворното място и в качеството му на съсобственик по отношение на притежаваните
от ответника идеални части от тези обекти.
Няма наведено твърдение за упражняване на
фактическа власт като владелец с намерение за своене на идеалните части на
останалия съсобственик, поради което дадената от самия ищец, и възприета от
първоинстанционния съд, правна квалификация на спорното право (чл. 72, ал. 2
ЗС) е неправилна.
В Решение № 242 от 21.12.2015 г. по гр.д. №
3664/2015 г., I г.о. на ВКС се приема, че задължение
на съда, а не на ищеца, е да определи характера
на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват
необходими разноски за вещта и кои - подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател
съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното
знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не
ищецът, е длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск /по
чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и
да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
В случая, доколкото се касае за извършване на
ремонти дейности от етажен собственик в качеството му на собственик на своя
самостоятелен обект и в качеството му на съсобственик и държател на общите
части в етажна собственост (покривът на сградата и земята под нея), то
приложение намира разпоредбата на чл. 41 ЗС, според която всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски,
за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и
полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани
от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение. Полезните
разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера
на подобрения. За да бъдат извършени т.н. полезни разноски, законодателят
приема , че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците.
Отговорът дали извършени от единия от собствениците в етажната собственост
ремонтни дейности като поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни
системи, метална врата съставляват необходими или полезни разходи, свързани с
общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното
състояние на подменените инсталации и елементи на общите части преди подмяната
им, както и от причината, наложила тази подмяна. Както необходимите, така и
полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в
етажната собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части.
Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни
разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната
собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това
решение на общото събрание има значение
на правно основание на базата на което следва да бъде определен размера на
възникналото парично задължение. Претенция за разпределение на разходите между
отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на
управител на чуждата работа /гестор/, действал не само в полза на чужд интерес,
но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение от лицето, в чиито интерес
е предприетата работа /предварително по решение на общото събрание или
последващо/, отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако
подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно
разпоредбата на чл. 61 ал. 2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите
собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от
направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата /извършените
СМР/ е предприета уместно. Ако общите части са подобрени против волята на
останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само
по правилата на чл. 59 ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61 ал. 2 ЗЗД. /В този
смисъл са Решение № 85 от 24.06.2014 г. по к.гр.д. № 1157/2014 г. на ВКС, Решение
№ 188 от 26.10.2017 г. по гр.д. № 4287/2016 г., IV г.о. на ВКС, Определение
№ 10 от 04.01.2016 г. по гр.д. № 4157/2015 г., III г.о. на ВКС и
др./
Съобразно изложеното в исковата молба, уточненията и указанията в
съдебната практика всички претенции на ищеца следва да се квалифицират по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото не се
твърди, че същите са извършени със знанието и съгласието на останалия съсобственик.
Такова твърдение е налице едва във въззивната жалба. Не са наведени твърдения и
не са представени доказателства по делото за проведено общо събрание на
етажната собственост, което изключва приложението на чл. 62 ЗЗД. Изключено е и
приложението на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, доколкото работата е предприета и в собствен
интерес. Установяването по делото, че ответникът се е противопоставял на
извършената работа, би имало значение за квалифицирането на иска по чл. 59 ЗЗД,
но отговорността за извършените разходи е една и съща, а именно размера на
обогатяването му.
Предвид тази правна квалификация е без значение дали извършените
разноски са били необходими за запазване на вещта или са били полезни,
доколкото в полза на ищеца се присъждат само сумите, с които ответникът се е
обогатил, а това са сумите, които представляват припадащата му се част от
разходите в доказаните по делото размери.
При предприето успешно доказване по делото, че е било налице
противопоставяне, но при доказване и на обогатяването, то искът не следва да се
отхвърля, а да се уважи на основание чл. 59 ЗЗД, вместо на основание чл. 61,
ал. 1 ЗЗД. В случая приложима по аналогия е практиката по отношение на
свързаността на претенциите по чл. 72 и чл. 74 ЗС. /Израз на тази практика е
например Решение № 86 от 15.07.2014 г. по гр.д. № 1515/2014 г. на ВКС, според което
ако по делото се установи, че ищецът е извършил претендираните подобрения на
чуждия имот в качеството му не на добросъвестен а като обикновен
/недобросъвестен/ владелец, то предявеният иск за заплащане на тези подобрения,
не може да се отхвърля само за това, че посоченото основание е чл. 72, ал. 1
ЗС./
Това становище на ВКС е синхронизирано с цитираното по-горе Решение
№ 242 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 3664/2015 г., I г.о. на ВКС, като се
преследва общата идея на законодателя да не бъде допускано неоснователно
обогатяване чрез отхвърляне на иска на посоченото от ищеца основание, след като
по делото са налице доказателства, че неоснователно обогатяване е налице, макар
и на основание друга сходна разпоредба на закона. Поради тази причина е в
правомощията на съда по делото да определи качеството на лицето, наличието на
противопоставяне и характера на извършените подобрения, и едва тогава да
присъди дължимото обезщетение на база на правното основание приложимо към
настоящия случай. По този начин се преодолява практиката на ищците да
предявяват множество евентуални искове със сходни фактически състави за едни и
същи суми (напр. чл. 72 ЗС, чл. 74 ЗС, чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61 ЗЗД, чл. 62 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД), под страх от неуважаване на претенцията на соченото от тях за
правилно правно основание.
От представените от ищеца писмени доказателства /договор за ремонт
на покрив (л. 16); сметки за заплатени суми: КСМ (л. 17); протоколи № 1 и № 2
за заплащане на пренареждане и укрепване на подпорна стена (л. 20-21);
квитанция за укрепване на подпорна стена (л. 22); 3 броя товарителници за
извозване на отпадъци и квитанция (л. 23-24); протокол и квитанция за
заплащане, доставка и монтаж на модулна ограда (л. 25); КСМ за ремонт на покрив
(л. 36); КСМ за укрепване на подпорна стена и почистване на растителност (л.
37); КСМ за пренареждане на камъни (л. 38), ангажираните гласни доказателства
/разпит на свидетелите Радослав Кулишев и Марияна Станева/ и изслушаната съдебно
техническата експертиза на вещото лице инж. Гергана Горунска (л. 347-354) се
установяват видовете извършени от Д.Г. ремонтни дейности, а именно:
1. Ремонт на четирискатен покрив - демонтаж каратаван на баня на
ответника, демонтаж каратавани на външна тераса. Ремонтът включва демонтаж и
нови СМР подмяна на част от дървена конструкция, обшивка на покрив с
нерендосани иглолистни дъски 2.5 см., монтаж на дървена скара за нареждане на
керемидите, направа на покрив – система Тондах, поправка на комини 2 бр.,
монтаж на осб обшивка над гредите, монтаж на челни дъски, монтаж на сачак
(вагонна шарка), други – пирони, валяци четки и т.н.
2. Почистване на междусъседска граница – Ремонтът включва почистване
на саморасла растителност.
3. Извозване на растителни отпадъци.
4. Пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена. Включва
разваляне на еднолицева каменна зидария и суха каменна зидария.
5. Доставка и монтаж на модулна ограда.
В част от писмените доказателства се съдържат данни за заплатените
от ищеца разходи във връзка с ремонтните дейности. Ответникът е оспорил
писмените доказателства, част от тях по реда на чл. 193 ГПК. От събраните пред
първоинстанционния съд доказателства (почеркова експертиза и декларации) се
установява, че документите са автентични. За някои документи е установено, че
подписите са автентични, а за други са представени допълнителни доказателства
кой точно ги е подписал. Всички следва да се ценят по същество в съвкупност с
останалите доказателства, доколкото са частни документи, неносещи подписа на
ответника.
Настоящият състав намира, че от доказателствената съвкупност се
установява по безспорен начин, че сочените ремонтни дейности са били извършени
в претендирания обем. Като отправна точка на този извод на съда следва да се
вземе предвид заключението на вещото лице инж. Горунска по назначената в
първата инстанция съдебно-техническа експертиза, което е извършило оглед на
място в имота.
По отношение на претенцията за
ремонт на покрива вещото лице е установило, че такъв е бил извършен.
Премахнати са старите керемиди, извършен е демонтаж на челни дъски, демонтаж на
каратавана. Подменена е дъсчената обшивка по скатове както следва: северният
скат изцяло, на западния над собствеността на Р.Д. на 1 м. от стрехата навътре,
а на останалите два ската до средна столица, като общата дължина на ската по
наклона е 6.40 м. Няма подмяна на основни дървени елементи част от носещата
конструкция. Има подменени три ребра на северния скат и две ребра на източния
скат с размери 6/12/400 см. Положени са OSB плоскости, които не са заковани добре, на места има видими
пролуки и е изключително опасно да се върви върху тях при необходимост.
Връзката между коминските тела и покрива не е направена добре, има видими
пролуки, видимо няма сложени ламаринени поли. Стрехите на покрива са изцяло
подменени с ребра с размери 10/10/70 см. положени през 50 см. и наковани дъски.
Положени са челни дъски, но няма иззиждане и измазване в края на стените, има
видими отвори между ребрата. Положена е изцяло нова хидроизолационна мушама.
Покривното покритие керемиди е изпълнено на цяло. Сменени са улуците и
водосточните тръби. Ремонтът е извършен съгласно представения Договор от
03.06.2017 г. (л. 187), сключен между Д.Г. и И. М. И трите огледа са в сухо
време и следи от течове не са установени, но предвид това, че около коминските
тела не са положени добре ламаринените поли, има видими пролуки, предполага че
при дъжд или на трупване на сняг, ще има такива.
Ищецът твърди, че общата стойност на ремонта възлиза на
17 730 лв. Вещото лице е дало заключение, че извършените от ищеца разходи
по ремонт на покрива са в размер на 12
569,90 лв. За част от ремонтните дейности се установява от заключението, че
не са предприети уместно, доколкото не са изпълнени съобразно стандартите в
строителството. Полезното действие им действие обаче не може да бъде изцяло
изключено, като неясно е останало по делото дали вещото лице е съобразило тези
недостатъци при окончателното определяне на стойността при ремонта. Не може да
се извърши преценка кои строителни работи от изброените в Приложение № 4 /л.
361 ВРС/ са изпълнени точно. Доколкото страните не са поискали изготвяне на
ново заключение в тази част, то съдът възприема извода на вещото лице по
отношение на стойността на ремонта. Разходите са разпределени между страните от
вещото лице съобразно квотата им в общите части, каквато част се явява и
покривът. От общия признат от вещото лице размер на разходите за Д.Г. остава
сумата от 7 052,97 лв., а Р.Д. следва да заплати сумата от 5 516,93 лв. Следва да се съобрази вече платената
на 17.07.2017 г от ответника сума в размер на 1 000 лв. във връзка с ремонта на
покрива, която се установява от представеното банково бордеро (л. 62) и не се
оспорва от ищеца. В тази връзка
дължимата от ответника сума за ремонт на покрива е 4 516,93 лв. За разликата над тази сума до претендираните 7 688
лв. искът се явява недоказан по размер.
По отношение на претенцията
за почистване на междусъседска
граница и извозване на отпадъци вещото лице е установило, че относно
дейностите по почистване на междусъседската граница не би могло да се даде
остойностяване на същите, защото няма доказателства за състоянието в което е
била тя, за да се установят и необходимите дейности които са изпълнени. Съобразно
товарителниците може да се приеме, че са платени 360 лв. за извозване на
отпадъци, но не може да се направи КСС, защото не е ясно какви са били те. От
представената от ищеца квитанция от 06.06.2017 г. /л. 23/ се установява, че е
заплатена сумата в размер на 1 025 лв. на „Зърнени храни-гр. Силистра“ за
„почистване на граница между съседни имоти от високи треви, бурени, трънки,
шума и пръст, наслоени вследствие на дългогодишна безстопанственост, труд и
транспорт със съгласието на Д.Г.“ Същата е подписана и е положен печат на
дружеството, като са приложени и три броя товарителници за транспорт на товар
от процесния имот до сметище със записана стойност на всяка от тях от 120 лв..
От показанията на свидетеля Радослав Стоянов Кулишев се установява, че като е
посетил имотът преди ремонтните дейности дворът е бил обрасъл в храсталаци,
къщата е била стара, оградата е била от стара мрежа. Към съседния имот е имало
нещо като ограда, редичка от нахвърляни камъни, обрасли с храсталаци и
треволяци, които са били порутени. От показанията на останалите свидетели не се
установява нещо различно. Те по-скоро са насочени към описанието на това как е
изглеждал имотът преди изсичането на дървесните видове. Съдът намира, че от
тези доказателства се установява, че в дворното място са извършени твърдените
от ищеца дейности (почистване на границата и извозване на отпадъци), които са
били уместни, предвид състоянието на имота.
Съобразно квотите на страните в дворното място искът по отношение
на почистването на границата е основателен за сумата от 449,87 лв., като за разликата до претендираните 512,50 лв. следва
да се отхвърли като недоказан по размер. Искът по отношение на извозването на
отпадъци е основателен за сумата от 158
лв., като за разликата до претендираните 180 лв. следва да се отхвърли като
недоказан по размер.
По отношение на претенцията за пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена вещото лице
установило, че стената по северната граница, която в предната част на имота все
още е изпълнена от каменна зидария, а в задната част на имота с размери дължина
15.20 м., височина 1.35 м. и дебелина 0.75 м. Тя е залята с 5 до 8 см. бетон,
армиран с мрежа ф4. Тази стена не е подпорна, а е ограждаща и предвид
разминаването в квадратурите на имота 1 200 кв.м. по предходен документ за
собственост и настоящите 1 347 кв.м. по скица е възможно границата на имота да
е била до външния ръб на каменната ограда. Към момента на изготвяне на
експертизата каменната ограда покрита с бетон е на 25 см. от северозападния
край на имота и стига до 40 см. в посока изток. Дали е било необходимо
укрепване на стената и пренареждане на каменната зидария не би могло да се
каже, защото по делото няма приложени доказателства за нейното състояние. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че каменната зидария вече не е граница
между двата имота. Изчислила е стойността на бетона, но труда за извършване на
зидария не може да го остойности, защото не знае в какво състояние е била преди
това. Другите каменни стени, които са видими са долу горе в добро състояние. Не
е приела искането за 500 лв., защото няма данни стената да е била паднала или
срутена. Каменната зидария е много стара. Стената от каменна зидария не е
укрепваща. Тя е била ограждаща стена. Въпрос на лично възприятие е дали тази
стена следва да се възстановява. Според вещото лице няма полза от нея,
доколкото е изградена стена в съседния имот. Една стена е укрепваща или
подпорна, ако има някакъв фундамент. Той не е на 45 см. а на 80 см. под земната
основа заради замръзването. Тази стена няма фундамент и бетонът положен отгоре
е сложен само, за да заздрави каменната зидария и да придобие приличен вид.
Най-вероятно изградената в съседния имот стена е укрепваща, но не може да каже
със сигурност. Между стената и оградата в съседния имот има разстояние
клинообразно около 20-40 см и не се допират. В допълнителното заключение вещото
лице е остойностило трудът вложен в каменната зидария – Размерите на стената,
която е укрепена с бетонно покритие са с дължина 15,20 м., височина 1,35 м. и
дебелина 0,75 м. Бетонното покритие е 5,00 см. Приело е, че размерите на
каменната зидария, която е била пренаредена са 15,20/1,30/0,65 м. Общата
стойност на извършени СМР е 1 102,20 лв. Ищецът е представил протокол (л. 21) с
описани СМР по укрепване на ограда и пренареждане на камъни на стойност 500 лв.
и две квитанции за укрепване на подпорна стена на обща стойност 3 304,90 лв.
Показанията на свидетелите по отношение на състоянието на каменната стена преди
ремонтите са противоречиви.
Доколкото вещото лице е дало извод, че стената не е подпорна, а
ограждаща, то нейното укрепване не е било наложително, независимо от
състоянието и́. Въпреки това чрез извършването на ремонтните дейности се е
увеличила нейната стойност, поради което следва да се приеме, че работата е
предприета уместно и ответникът дължи заплащане на припадащата му се стойност
от определената от вещото лице сума от 1 102,20 лв., а именно 483,76 лв., като за разликата до
претендираните 1 652,45 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан по
размер.
По отношение на претенцията за доставка и монтаж на модулна ограда вещото лице е приело, че е изградена
ограда в имот 10135.536.54 от стоманенобетонни стени с видима част над терена
50 до 60 см. и модулни метални пана монтирани на метални колони. Разстоянието в
най-тясната част между паянтовата ограда и границата на имота е 1 м. Има
денивелация между двата имота, която е от 1,60 м. до 1,20 м., но за да е
максимално точно трябва да се направи геодезическо заснемане. По делото няма
проекти или становища касаещи изграждането на оградата. Оградата е изпълнена
изцяло в имот 10135.536.54 и не би следвало да се заплаща от собствениците на
имот 10135.536.55. Ищецът е представил доказателства /л. 25/ за закупуването,
доставката и монтажа на оградата, както и че е заплатил половината от дължимата
стойност.
Настоящият състав намира, че доколкото оградата е поставена в
съседния имот, то не е налице обогатяване на ответника, защото работата не е
предприета уместно от ищеца. Ответникът не следва да дължи заплащане
припадащата му се част от нейната стойност. Претенцията за заплащане на сумата
от 645,75 лв. е изцяло неоснователна
и искът в тази част следва да се отхвърли.
От съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото
настоящият състав прави извод, че не са
налице данни за противопоставяне на ответника на извършените от ищеца работи.
По отношение на ремонта на покрива дори се установява, че е имало някаква устна
уговорка между страните. По отношение на останалите ремонтни дейности самият
ответник заявява, а и се установява от разпитаната по делото свидетелка Радка
Дремсизова, че е разбрал за извършената работа в един по-късен момент. За да е
приложима разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД е необходимо предприемането на
работата да е въпреки волята на заинтересования, за да отговаря последният по
правилата за неоснователно обогатяване. Това означава, че заинтересованият
следва да знае за извършването на дейностите, за да може да се противопостави
на тях. Последващото противопоставяне след приключване на работата е без
значение. В общата хипотеза заинтересованият не знае, че се извършва работа от
гестора (както е в случая), поради което впоследствие се преценява дали същата
е извършена уместно и дали е и в интерес на гестора. Предвид този извод на съда
правната квалификация на всички вземания на ищеца следва да е чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
В заключение дължимите от ответника суми са в размер на: 4 516,93 лв. за
ремонт на покрива, 449,87 лв. за почистване на междусъседска граница, 158 лв.
за извозване на отпадъци и 483,76 лв. за пренареждане на камъни и укрепване на
подпорна стена или общо сумата в размер на 5
608,56 лв. За разликата над тази сума до претендираните 10 688,70 лв.
искът се явява неоснователен като недоказан по размер.
III. По възражението за прихващане на ответника с вземането му за
извършени разходи по обособяване на дяловете по спогодбата
Между праводателя на ищеца и ответника е сключена
спогодба по гр.д. № 1972/2005 г. на ВРС, с която е възложено
на Огнян Георундов да извърши СМР – 12 см. тухлени зидове, допълнителни
вътрешни мазилки, боядисване, електропроводна и ел.инсталация, всичко на
стойност 1 220 лв. Възложено е на Р.Д. да извърши СМР – 12 см. тухлени зидове,
демонтаж прозорец на коридор, направа външно стълбище към коридор, демонтаж
прозорец на изба, направа на външно стълбище към изби, нова входна врата, нова
входна врата за изби, всичко на стойност 1 010 лв.
Ответникът твърди, че е извършил вместо ищеца ремонтните
дейностите за обособяване на определения му по спогодба дял. Претендира сумата
от 5 365.05 лв. (67,73 % от общо заплатените 7921,23 лв.) за извършените
дейности по обособяване на два дяла съгласно влязла в сила спогодба по гр.д. №
1972/2005 г. на ВРС, а именно:
- Преградни
тухлени зидове в мазе – 700 лв;
- Допълнителни
вътрешни мазилки и боядисване – 480 лв;
- Преградни
зидове-жилищен етаж/топло и шумоизолационни панели/, боя и шпакловка – 910 лв;
- Нова входна
врата /демонтаж на подпрозорец, монтаж на врата, извозване на отпадъци,
обръщане и шпакловка, боя – 970 лв;
- Вътрешна
и външна ВиК инсталация – 1375,71 лв;
- Вътрешна
ел.инсталация, материали и труд – 1690,08 лв.
- Външно
ел.захранване /проучване и присъединяване/ - 1465.44 лв.
На първо
място тази претенция също следва да се квалифицира по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, защото се касае за предприемане на чужда работа и в
собствен интерес. За доказване на тези разходи ответникът представя писмени
доказателства - фактури, стокови разписки, договор за изработка във връзка с
обособяването на дяловете (л. 67-89) Ищецът от своя страна представя
доказателства за извършени от него разходи по обособяване на дяловете - договор за извършване на СМР от 15.07.2017 г. (л. 163); КСС от
18.07.2017 г. по договор от 15.07.2017 г. (л. 165); ценово предложение (л.
166); приходни квитанции от 15.07.2017 г. и 18.07.2017 г. (л. 167); фактура от
15.07.2017 г. (л. 168) – топлоизолация; стокова разписка от 15.07.2017 г. (л.
169).
По отношение
на извършените от ответника СМР вещото лице дава становище, че Д. не е изпълнил
за своя дял предвидените в спогодбата по делбеното дело дейности. Ответникът е
извършил разделянето на водопроводните и електро инсталации, като се е
съобразил максимално с дадените предписания в одобрените инвестиционни проекти,
но не ги е спазил на 100 %. В одобрените проекти част Архитектура няма
предвидена стена. Разделянето на двата дяла е посочено само с една линия, което
е некоректно, трябвало е да се уточни какво точно ще е изпълнението. Във всеки
един жилищен блок или кооперация, когато има два съседни апартамента, съответно
две тераси една до друго е необходимо да има физическо разделяне между
отделните собствености. Това може да се изпълни от преграден зид, парапет,
парапет и стъклена преграда до горе и др. Начина на преграждане е въпрос на
обща визия и разбиране на проектанта. В случая е изградена плътна преградна
стена от гипсокартон в зоната на покритата тераса, изцяло в имота на ответника.
Съгласно одобрения проект е необходимо стената разделяща двата дяла да е с
дебелина 25 см. Съгласно одобрената Конструктивна експертиза допълващите стени
до 25 см. и затварянето на отворите е предвидено да се изпълнят с газобетонни
блокчета Итонг, поради малкото им обемно тегло. При извършените огледи на място
е установено следното: В жилищните помещения, навсякъде от страната на
ответниците е положен двустранно като самостоятелна стена по два пласта (от
всяка страна) гипсокартон на конструкция с минерална вата между тях. Не е
направена 25 см. стена от блокчета Итонг разделяща коридора на два
самостоятелни обекта, изпълнена е отново същия вид стена от гипсокартон от
страната на ответника. След така изпълнените стени общата дебелина на
междинната стена на двата дяла става с дебелина 28 см. В избените помещения
предвидените по одобрен проект дублиращи стени са изпълнени от тухлена зидария,
само в зоната на вратата, която се затваря е изпълнено с Итонг и то на половина
от страната на ответника. Не е премахната касата на вратата и не е спазено
предписанието дадено в част Конструкции – да се демонтира касата на отвора и да
се почистят щурцовете от разтвор и налепи, след което иззиждат отворите по
дадената схема на лист 3/3/ от одобрения проект. Изпълнени са мазилки и щпакловки
само от страната на 2 дял. Одобрената функционална схема не е спазена. По
проект е предвидено да се направи отвор с размери 90/200 см. на мястото на
съществуващ прозорец на северната фасада, за да се обособи вход към 2 дял,
както и за да има вход за избените помещения на същия дял да се направи отвор
по западната фасада с размери 90/180 см. Към настоящия момент е изпълнено
следното: На мястото на коридора се помещава кухненски бокс, предвидената
кухня-дневна е спалня, а предвидената за спалня стая е вестибюл-дневна.
Входната врата на жилището е на южната фасада, като е премахнат подпрозоречния
зид от 70 см. Така извършените промени не променят възможността обекта да е
самостоятелен т.е. той отговаря на изискванията за жилище, като има по едно от
необходимите помещения съгласно чл. 108 и 110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. В избените помещения са изпълнени стени от тухлена зидария с
дебелина 12 см. (до съществуващите стени) и стена от газобетонни блокчета Итонг
(в зоната на вратата). Светлата височина в избите е 1.90 м. В жилищните
помещения са изпълнени стени от гипсокартон с обща дебелина 10 см., от които
2.5 см. гипсокартон. 5 см. минерална вата и 2.5 см. гипсокартон. Светлата
височина в жилищните помещения е 2.65 м. При така изпълнените стени е облекчена
конструкцията на сградата. В съдебно заседание вещото лице дава уточнение, че приема
изпълнените стени от гипсокартон като начин на изграждане. Идеята е била
конструкцията да е лека, защото къщата е много стара. Затова е предвидено да се
направи с блокчета Итонг, защото са леки. Изпълнението с гипсокартон и
минерална вата е достатъчно за шумо и топлоизолация, но трябва да се изпълнят и
от другата страна. Описала е подробно какво представляват водопроводните и ел.
мероприятията. Проектите разглеждат основно вътрешните разпределения на
инсталациите и дават предписание за захранването и за таблата, но не са
изчертани и конкретизирани видовете дейности. Вещото лице е приело, че
изпълнено по проекта по-възможно най-добрия начин. В проекта няма предвидена
шахта. Не може да каже дали Р.Д. е изпълнил трасето до малката постройка,
защото не е част от проекта и не го е проверила. В допълнителното заключение
вещото лице е остойностило вратата изградена от ответника към втория дял,
бунгалото и входната врата към избените помещения - Входът към 2 дял е изпълнен
на южната фасада. Като е премахнат подпрозоречния зид от 70 см. и е демонтиран
стария вратопрозорец. Монтирана е двукрила врата от PVC дограма с размери 1,35
м/2,35 м. Достъпът до избеното помещение става посредством дървена стълба от
иглолистен материал. Стълбата е с осем стъпала, има изпълнен и дървен парапет с
височина 1 м. Входът е от коридора, като е направен отвор в пода с капак от
водоустойчив шперплат с размери 1.50/0.50 м. Общата стойност на извършени СМР
във връзка с оформяне на вход към дял 2 и вход към избено помещение на дял 2 е
685,75 лв. Остойностен е и извършения изкоп по повод прокарване на новите
електромерни табла – По данни на ответника изкопът е бил с размери 0.40/0.70/55
м. и е положен кабел CTB 2x16 мм. и дължина 110 м. Общата стойност на
извършените СМР е 1 999,58 лв.
Извършените
от ответника разходи вещото лице определя: за изграждане на преградни стени (по
КС) – 3 461,26 лв; за външно ВиК (по документи по делото) – 638,91 лв; за
външно Електро (по документи по делото) – 1 465,44 лв. В допълнение към тези
разходи са и тези в допълнителната експертиза, а именно 685,75 лв. за оформяне
на входове и 1 999,58 лв. за прокарания изкоп и положените кабели. Общата
стойност на извършените от ответника разходи са в размер на 8 250,94 лв. Съдът
приема така изчислените от вещото лице разходи по ремонта.
Въпреки,
че ответникът е извършил някаква част от дейностите в отклонение от спогодбата
и проекта вещото лице е приело, че същите са изпълнени по най-добрия възможен
начин, поради което следва да се приеме, че работата е предприета уместно. Ищецът
следва да заплати на ответника припадащата му се част от разходите в размер на
56,11 %, а именно сумата в размер на 4
629,60 лв. За разликата над тази сума до претендираните 5 365.05 лв.
възражението за прихващане се явява недоказано по размер.
IV. По възражението за прихващане на ответника с вземането му за имуществени вреди
вследствие на извършена незаконна сеч
Ответникът претендира от ищеца обезщетение в размер на ½ от
1 500 лв., за нанесени имуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД, вследствие на
извършена незаконна сеч на: 3 броя бора Пиния; слива на възраст 15 г. – 1 бр; черница
на възраст 15 г. – 3 бр; жасминов храст – 3 бр; декоративни дървета – 3 бр. В дворното
място е имало рядка растителност, която е унищожена от ищеца без разрешение от
компетентните органи и без знанието на ответника.
В действителност от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът не е бил уведомен от компетентните органи за издаването
на заповед за изсичане на растителността. Въпреки това разрешение на ищеца е
било дадено и е извършена санитарна експертиза, която е дала заключение, че
дървесните видове следва да се изсекат. Тези факти се установяват от
представената по делото Преписка по жалба рег. № 1701633ВН/21.08.2017 г. (л. 142-151).
Установява се от санитарната експертиза,
че е разрешено премахването на два сухи бора и изрязване на клони от 5 бора в
имота.
По делото е назначена лесотехническа експертиза, по която вещото
лице е извършило оглед на имота и е приело, че в него има трайни насаждения;
черница 1 бр., слива 1 бр.- 30 г. одрязани; борове Пиния от които 3 бр. одрязани
изцяло и 5 бр. изрязани част от клоните; декоративни дървета, жасминови храсти
и две постройки. Дърветата са в здрав вид, нямат загниване. В имота се намира
изрязаната дървесина. Определила е стойността на добитото количество дървесина
на 630 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е извършило два огледа.
Жасминовите храсти не могат да се изчислят като дървен материал. Няма как да се
определи на места дали е имало такива храсти. Черниците са здрави, но са били
засадени на много близко разстояние, което им е пречело да се развиват. Според
нея има някакъв изнесен материал. Запозната е със санитарната експертиза.
Нарязването на дървесината на малки трупчета е намалила цената и́. Ако не
е нарязано е около 80-90 лв. а в другия случай около 50 лв. Ако корените на
жасминовите храсти са изтръгнати няма да има следа.
От показанията на свидетелите Радка Дремсизова и Невенка Ганушева
се установява, че в имота е имало екзотичен двор с прекрасен микроклимат и с 8
бора средиземноморска пиния по 15 м. високи, 4 кипариса, 2 липи, 2 ореха,
слива, бадем, жасминови храсти, смокиня.
Настоящият състав приема, че ищецът е изпълнил законовите
изисквания да поиска разрешение от компетентните органи за изсичане на
растителността, което му е било дадено. Обстоятелството, че администрацията не
е уведомила другия съсобственик на дворното място, не може да се вмени във вина
на ищеца. Доколкото дърветата са трайни насаждения в дворното място, то същите
се притежават в съсобственост от страните по делото, поради което и ищецът дължи
на ответника припадащата му се стойност от полученото количество дървесина,
което по изчисления на вещото лице и съобразно квотата върху дворното място
възлиза на 276,51 лв. Тази сума
представлява претърпените от ответника вреди. За разликата над тази сума до
претендираните от ответника 750 лв. възражението за прихващане е неоснователно
по размер.
V. Погасяване чрез прихващане
Общо дължимите от ответника разходи са в размер на 5 608,56 лв. Общо дължимите от ищеца
разходи са в размер на 4 906,11 лв. След
извършване на съдебно прихващане между установените в настоящото производство
вземания ответникът остава да дължи на ищеца сумата от 702,45 лв. За разликата над тази сума до сумата от 5 608,56 лв.
искът следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане.
Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта,
с която изцяло е отхвърлен осъдителния иск на ищеца и да се постанови осъждане
на ответника да заплати сумата в размер на 702,45 лв., която е останала дължима
след прихващането. Цялостната отмяна на решението в тази част, дори и при
наличието на отхвърлителен диспозитив на ВРС, се налага предвид дадената от
въззивния съд различна правна квалификация на спорното право, което влече
неправилност на цялото решение по този иск. /В този смисъл са множество решения
на ВКС, например Решение № 65 от 13.06.2019 г. по гр.д. № 3460/2018 г., II г.о.
на ВКС/
VI. По разноските
Пред първа инстанция
ищецът Д.Г. е претендирал сумите: 513,08 лв. държавна такса, 153 лв. депозит
СТЕ, 252 лв. депозит СПЕ, 322 лв. допълнителен депозит СТЕ, 11,50 лв. държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения, 2 000 лв. адвокатско възнаграждение
или общо 3 251,58 лв. Ответникът Р.Д. е претендирал сумите: 150 лв. депозит за
вещо лице, 200 лв. депозит за вещо лице, 320 лв. допълнителен депозит за вещо
лице, 20 лв. държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 1 130 лв.
адвокатско възнаграждение или общо 1 820 лв. Няма релевирани възражения за
прекомерност на адвокатските възнаграждения.
Пред втора инстанция
въззивникът Д.Г. е претендирал сумите: 256,54 лв. държавна такса, 450 лв.
депозит за вещо лице и 1 760 лв. адвокатско възнаграждение или общо 2 466,64
лв. Въззиваемият Р.Д. е претендирал 1 130 лв. адвокатско възнаграждение.
Своевременно са релевирани възражения за прекомерност на адвокатските
възнаграждения на процесуалните представители и на двете страни.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
МРАВ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства
по предявен неоценяем иск (какъвто е искът за разпределяне на ползването) е 300
лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата минималното възнаграждение за
процесуално представителство по дела с интерес над 10 000 лв. (в случая 10 688,70
лв.) е в размер на 850,66 лв. Общият размер на минималното адвокатско
възнаграждение е 1 150,66 лв. Процесуалният представител на въззиваемия е
претендирал 1 130 лв., която претенция е под минималния размер, поради
което възражението за прекомерност е неоснователно. Процесуалният представител
на въззивника е претендирал 1 760 лв., която сума се явява по-висока от
минимално предвиденото възнаграждение, но доколкото делото е с фактическа и
правна сложност над средната, то хонорарът се явява справедлив и адекватен на
положените усилия по водене на делото спрямо извършените процесуални действия.
В този смисъл и това възражение за прекомерност е неоснователно. Всички претендирани
разноски от страните пред двете инстанции се явяват доказани и се признават от
съда.
Предвид липсата на разграничение относно какво адвокатско
възнаграждение се претендира за всеки от исковете и при невъзможността да се
определи каква част от заплатените в производството разноски следва да се
определят за всеки от исковете, то най-справедливо се явява определянето на
разноските на база материалния интерес по предявения осъдителен иск по
правилата на чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК, а именно съразмерно с уважената
и отхвърлената част на иска. Единствено сумата от 120 лв. държавна такса пред
двете инстанции за разпределяне на ползването следва да се присъди изцяло в
тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
След извършените от съда изчисления съобразно горното ответникът Р.Д.
следва да заплати на ищеца сумата от 288,43 лв. разноски пред първа инстанция и
199,48 лв. пред втора инстанция или общо 487,91
лв. пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът Д.Г.
следва да заплати на ответника сумата от 1 700,39 лв. разноски пред първа
инстанция и 1055,74 лв. или общо 2
756,14 лв. пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 2583 от 10.06.2019 г., постановено по
гр.д. № 13042/2017 г. по описа на ВРС, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.536.55, по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. на ИД на АГКК, с административен
адрес на поземления имот – гр. Варна, район Приморски, местност Приморски парк
„Салтанат„ – дворно място с площ 1347 кв.м., с номер на имота по предходен план
2122, при съседи по скица: имоти с идентификатори 10135.536.283, 10135.536.429,
10135.536.56, 10135.536.54 /с площ по предходен документ за собственост 1200
кв.м./ и с последен актуализиран административен адрес – гр. Варна, „Приморски
парк 536“, № 055, като:
- ищецът Д.И.Г., ЕГН
**********,
ще
ползва Дял I от имот с идентификатор
10135.536.55 с площ от 755.8 кв.м., от които: 125 кв.м. застроени в контура на
сграда с идентификатор 1; 4 кв.м. общо ползване от дял III и свободна
площ 626.8 кв.м., в които е включена водомерната шахта а 1.25 кв.м., при
граници: от север – дял II, дял III (общо
ползване) и дял II; от изток – алея; от юг-алея; от запад – дял
II и имот с идентификатор 10135.536.283, така както е посочено в Приложение №
2 с червени щрихи;
- ответникът Р.С.Д., ЕГН ***********, ще
ползва Дял II от имот с идентификатор 10135.536.55 с площ
591.2 кв.м., от които: 98.84 кв.м. застроени в контура на сгради с
идентификатор 1 и 2; 4 кв.м. общо ползване от дял III и свободна
площ 488.36 кв.м., при граници: от север – имот с идентификатор 10135.536.54;
от изток – алея; от юг – дял I, дял III (общо
ползване) и дял I алея; от запад – имот с идентификатор
10135.536.283, така както е посочено в Приложение № 2 с зелени щрихи;
- страните Д.И.Г., ЕГН
********** и Р.С.Д., ЕГН ***********, ще ползват заедно (съвместно, общо) Дял III от имот с идентификатор 10135.536.55 с площ
от 8 кв.м. при граници: от север – дял II, от изток –
дял II и дял I; от юг дял I; от запад – дял II и дял I, така както е посочено
в Приложение № 2 с жълти щрихи.
Скицата
на вещите лица К.В., Й.А. и Т.О. по Вариант № 2 от СТЕ – Приложение № 2 на л.
68 от в.гр.д. № 1657/2019 г. на ВОС, приподписана от съда, съставлява
неразделна част от настоящото Решение.
ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** Б, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 702,45 лв.
/седемстотин и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща припадащата
му се част (43,89%) от разходите, които ищецът е извършил за необходими
ремонти и възстановяване в общия съсобствен имот с идентификатор № 10135.536.55,
както следва: 1. Ремонт на четирискатен покрив – демонтаж каратаван на баня на
ответника, демонтаж каратавани на външна тераса, демонтаж и нови СМР подмяна на
част от дървена конструкция, обшивка на покрив с нерендосани иглолистни дъски
2.5 см., монтаж на дървена скара за нареждане на керемидите, направа на покрив
– система Тондах, поправка на комини 2 бр., монтаж на ОСБ обшивка над гредите,
монтаж на челни дъски, монтаж на сачак (вагонна шарка), други – пирони, валяци
четки и т.н; 2. Почистване на междусъседска граница от саморасла растителност; 3.
Извозване на растителни отпадъци; 4. Пренареждане на камъни и укрепване на
подпорна стена, включващо разваляне на еднолицева каменна зидария и суха
каменна зидария; 5. Доставка и монтаж на модулна ограда, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
(31.08.2017 г.) до окончателното и́ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 702,45 лв. до пълния предявен размер от 10 688,70 лв., както следва: за сумата от 5 080,14 лв. – КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН, и за сумата от 4 906,11 лв. – КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещно вземане на Р.С.Д. за извършените дейности в имот с идентификатор №
10135.536.55 по обособяване на два дяла съгласно влязла в сила
спогодба по гр.д. № 1972/2005 г. на ВРС, а именно: Преградни тухлени зидове в
мазе; Допълнителни вътрешни мазилки и боядисване; Преградни зидове-жилищен
етаж/топло и шумоизолационни панели/, боя и шпакловка; Нова входна врата
/демонтаж на подпрозорец, монтаж на врата, извозване на отпадъци, обръщане и
шпакловка, боя; Вътрешна и външна ВиК инсталация; Вътрешна ел.инсталация,
материали и труд; Външно ел.захранване /проучване и присъединяване, както и с
насрещно вземане на ответника за претърпени имуществени вреди вследствие на
изсичане на дървесни видове - 3 броя бора Пиния; слива
на възраст 15 г. – 1 бр; черница на възраст 15 г. – 3 бр; жасминов храст – 3
бр; декоративни дървета – 3 бр. в съсобственото дворно място.
ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН ***********,
с адрес: *** Б, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 487,91 лв. /четиристотин осемдесет и
седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща дължими разноски по делото за
двете инстанции, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Д., ЕГН ***********, с
адрес: *** Б, сумата от 2 756,14 лв. /две хиляди седемстотин
петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължими разноски по делото
за двете инстанции, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.