Решение по дело №259/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 210
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20191500500259
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е № 210


гр. Кюстендил, 26.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ :  ГАЛИНА МУХТИЙСКА

      ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                     

при секретаря Е. С. след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№259/2019 г. по описа на КнОС и  за да се произнесе взе предвид:

 

 

***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № ***, ***“, ет. *** обжалва решение №138/27.02.2019 г., постановено по гр.д. №1807/2018 г. по описа на КнРС, с което признато за установено в отношенията между страните, че С.О.И. не дължи на въззивното дружество в качеството му на правоприемник на взискателя „БНП Париба Инвестмънс“ЕАД – цедент по силата на договор за цесия от 12.04.2016 г., в полза на който е бил издаден изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. 1655 от описа на КРС за 2013 г. за сумите в размер 1958.31 лв., от които главница по Договор за потребителски заем № САSН-10009340, сключен на 14.06.2012 г., в размер на 600.00 лв., ведно със законна лихва в размер на 137.35 лв, за периода 22.04.2016 г. - 25.07.2017 г., 658 лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 125.00 лв. - присъдени разноски и 246.96 лв., от които 96.96лв. - разноски по изп.д. № 20187430400450 и 150.00 лв. - адвокатско възнаграждение, в т.ч. пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Х. в размер на 190.25 лв., дължими към 25.07.2018 г. с ДДС, а така също присъединени публични държавни вземания по чл. 458 ГПК в размер на 241.78 лв. в полза на държавата, за принудителното събиране на които е било образувано изп. № 20187430400450 на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, район на действие КОС (описани и в Покана за доброволно изпълнение с изх.№8408/25.07.2018 г. на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, район на действие КОС).

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е  неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, в противоречие с трайно установената практика на съдилищата. Основното твърдение е, че районен съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД, както и обжалваното решение е необосновано, тъй като в него липсва анализ на изложените от процесуалния представител доводи и позоваване на релевантна съдебна практика. В тази насока са развити подробни съображения, както е цитирана съдебна практика. Развити са и съображения с позоваване на съдебна практика, обосноваващи тезата за неоснователност на исковите претенции.

Искането е отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни. Направено е искане за присъждане на разноски.

Съдът приема, че в двуседмичния срок по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил писмен  отговор от насрещната страна (съобщението  за постъпилата въззивна жалба е получена на 02.05.2019 г., а отговорът е депозиран в съда на 16.05.2019 г.) , Със  същия се оспорват твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на решението на районен съд.

Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу  подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване  и отговаряща на изискванията на закона, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. Съображенията за това са следните:

 

По делото се установява, че между  ищецът и  ***”– ЕАД е сключен договор за потребителски заем CASH- 10009340/14.06.2012 г. Няма спор между страните, че  по заявление на кредитора е  образувано ч.гр.д. № 1655/2013 г. на КнРС и е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която С.О.И. следва да заплати на заявителя „***” сумите: 600.00 лева главница по договора за потребителски заем, възнаградителна лихва в размер на 192.00 лева за периода от 22.06.2012 год. до 05.09.2012 год., мораторна лихва в размер на 68.05 лева за периода от 13.07.2012 год. до 27.08.2013 год., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 16.09.2013 год. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лева държавна такса.  В заповедното производство не е подадено възражение от страна на длъжника, поради което заповедта е влязла в законна сила при условията на чл. 416 от ГПК.

Няма спор между страните, че въз основа на заповедта по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист на 14.10.2013 г. Установява се също така, че въз основа на него „***” - ЕАД  на 25.11.2013 г. е подало молба за образуване на изпълнително дело и за предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу длъжника С. Г., като на основание чл. 18 от ЗЧСИ дружеството е възложило всички действия по изпълнението на частния съдебен изпълнител. На 25.11.2013 г. е образувано изпълнително дело № 801/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Х.,  рег. № 743.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. процесните вземания  са прехвърлени на „***“ ЕАД. С молба от 03.08.2016 г. ответното дружество е поискало на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК да бъде конституирано като нов взискател при условията на частно правоприемство, както на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложило на съдебния изпълнител  всички необходими действия по изпълнението. Приложена е по делото призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на движими вещи на длъжника, като същата е изпратена по пощата и е получена от длъжника на 05.07.2018 г.

Страните на спорят, че изпълнително дело № 801/2013г. по описа на ЧСИ Е. Х.,  рег. № 743 е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемция. На 12.07.2018 г. по молба на „***“ ЕАД от 12.07.2018 г. е образувано ново изпълнително дело № 450/2018 г.  ЧСИ Е.Х.,  рег. № 743, с район на действие ОС- Кюстендил с предмет вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1655/2013 г. на КРС. По делото са представени запорни съобщения от 25.07.2018 г. за налагане на запор на вземания  на длъжника в „Райфайзенбанк” ЕАД и на лек автомобил м. „***”, собственост на И..

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на окръжен съд намира, че искът е неоснователен. Съображения:

Основният  въпрос по делото се концентрира върху това дали твърденият от ищеца правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а именно дали е изтекла в негова полза погасителна давност, като конкретното оплакване във въззивната жалба е, че решаващият съд неправилно тълкува и прилага разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД. По делото е спорен въпросът относно тълкуването на разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД- „ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години”-  дали влязлата в сила заповед за изпълнение има ефекта на влязло в сила съдебното решение по отношение на спорното правоотношение. В тази връзка следва да се посочи следното:

По отношение на института на заповедното производство, е създадената трайна съдебна практика по прилагането му. Така например в Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о. е изяснено, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Посоченото означава, че оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно. При осъществяване на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква от момента на изтичане срока за възражение, когато съдът служебно издава изпълнителен лист. В този случай съществуването на вземането не е установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичането на сроковете по чл. 424 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като същите са преклудирани. В тази връзка съдът споделя разсъжденията на процесуалния представителя на въззиваемия относно това, че само съдебните решения се ползват със сила на пресъдено нещо, но отбелязва, че крайният ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение е аналогичен  с този на силата на пресъдено нещо, поради което и не се допуска пререшаване на спора, касаещ вземанията установени със заповедта.

По изложените съображения съдът  счита, че  подобно на съдебната спогодба заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание. Следователно нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е приложима и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

По отношение  на наведения от представителя на въззивното дружество довод, че в периода от образуване на изпълнителното производство до 26.06.2015 г. датата на постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ОСГТК давност не е текла следва да се посочи следното:

В ППВС №3/18.11.1980 г. относно погасителната давност при принудително изпълнение е дадено тълкуване, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ОСГТК е дадено друго тълкуване, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. В същото изрично е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.  Следователно налице са две различни тълкувания на едни и същи правни норми. По принцип доколкото със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма, а не се създава ново правило за поведение, то тълкуването има действие от влизане в сила на закона, чиито смисъл се изяснява. Когато обаче поради настъпили промени в обществено- икономическите условия е дадено ново тълкувателно разрешение на вече изтълкувана правна норма, посоченото правило за обратното действие на тълкуването на правната норма е неприложимо, тъй като би довело до несигурност в правния мир, защото дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове. Ако се приеме, че новото тълкуване на правната норма има действие от влизане на сила на закона,  то това ще доведе до неблагоприятни последици за някоя от страните по правоотношението, която е съобразявала поведението си със задължителното за нея тълкуване на правната норма. От посоченото се налага извода, че новото тълкуване на правната норма ще се прилага от съответните органи, за които то е задължително след приемането на новото ТР. Следователно по отношение на настъпилите факти, чиито правни последици се прецяняват се взема предвид момента на настъпването им. Ако те са настъпили към момента на възприетото от  ППВС тълкуване, то то е приложимо, а ако са настъпили  след постановяване на ТР №2, то се прецява даденото ново тълкуване. Поради изложеното независимо, че Решение №170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. №2382/2017 г. на ВКС ІV г.о. няма задължителен характер за съдилищата, настоящият съдебен състав изцяло възприема разрешенията дадени в него на правните въпроси, които са относими и към настоящия казус.

С оглед на изложеното по- горе, както и имайки предвид данните по делото, съдът счита, че в настоящия случай давността не е изтекла. Съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД новият петгодишен давностен срок е започнал да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение. С образуването на изпълнително дело № 801/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Х.,  рег. № 743 същата се счита за прекъсната, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече. Спирането на давността се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година или от 26.06.2015 г. След тази дата по силата на договора за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. процесните вземания  са прехвърлени на въззивното дружество, което с молба от 03.08.2016 г. е поискало да бъде конституирано като нов взискател  и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложило на съдебния изпълнител  всички необходими действия по изпълнението. С тази молба съгласно тълкуването възприето в т.10 от ТР № 2/2013 г.  се прекъсва давността и започва да тече нова петгодишна давност. Съгласно разрешенията дадени в т. т.10 от ТР № 2/2013 г.   давността е прекъсната и със насрочването на опис на движими вещи на длъжника  на 11.07.2018 г. и с изпращането на запорни съобщения от 25.07.2018 г. за налагане на запор на вземания  на длъжника в „Райфайзенбанк” ЕАД и на лек автомобил м. „***”, собственост на И.. От посоченото се налага извод, че към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 439 от ГПК- 04.09.2018 г.  давността не е изтекла. 

С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземанията на въззивното дружество съществуват, не са погасени по давност и сумите са дължими от въззиваемитя И. в размерите, които са посочени в процесната заповед и изпълнителния лист. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявеният иск.

По разноските:

Предвид изхода от спора, право на разноски има въззивното дружество, което е направило искане в тази насока.На същото следва да се присъдят 40 лв. държавна такса за обжалване пред въззивната инстанция. На основание  чл.78, ал.8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ на въззивното дружество ще се присъди юрисконсултско възнаграждение, като вземайки  предвид фактическата и правна сложност на делото, както и активното процесуално поведение на процесуалния представител на въззивника, въззивният съд намира, че размерът на това възнаграждение, следва да бъде определен на 200, 00 лева за всяка съдебна инстанция или общо за двете съдебни инстанции в размер на 400 лв.

          Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд

         

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение №138/27.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1807/2018 г. по описа на РС- Кюстендил и вместо него постановява:

ПРЕДЯВЕНИЯТ от С.О.И., ЕГН ********** *** срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № ***, ***“, ет.*** за признаване за установено в отношенията между страните, че С.О.И. не дължи на срещу „***“ ЕАД в качеството му на правоприемник на взискателя „***“ЕАД – цедент по силата на договор за цесия от 12.04.2016 г., в полза на който е бил издаден изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. 1655 от описа на КРС за 2013 г. за сумите в размер 1958.31 лв., от които главница по Договор за потребителски заем № САSН-10009340, сключен на 14.06.2012 г., в размер на 600.00 лв., ведно със законна лихва в размер на 137.35 лв, за периода 22.04.2016 г. - 25.07.2017 г., 658 лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 125.00 лв. - присъдени разноски и 246.96 лв., от които 96.96лв. - разноски по изп.д. № 20187430400450 и 150.00 лв. - адвокатско възнаграждение, в т.ч. пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Х. в размер на 190.25 лв., дължими към 25.07.2018 г. с ДДС, а така също присъединени публични държавни вземания по чл. 458 ГПК в размер на 241.78 лв. в полза на държавата, за принудителното събиране на които е било образувано изп. № 20187430400450 на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, район на действие КОС (описани и в Покана за доброволно изпълнение с изх.№8408/25.07.2018 г. на ЧСИ Е.Х., рег. № 743, район на действие КОС) ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА С.О.И., ЕГН ********** *** да заплати на „***“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № ***, ***“, ет.*** деловодни разноски в общ размер на 440 лв.(четиристотин и четиридесет лева) за двете съдебни инстанции.

         Решението не  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: