РЕШЕНИЕ
№ 976
гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220103944 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от А. Д. Г., с ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. ********** № *, вх. Б, ап. 12, чрез процесуален представител – адв. С. Х. от
АК Хасково против В. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ********** № *, вх. ., ап. *
с искане до съда за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9 000
лв. за причинените му от ответника на 16.04.2022 г. три леки телесни повреди, за което
ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда по НЧХД № 630/2022 г. по описа
на РС Пазарджик, както следва: за частично отчупване на горните десни първи и втори
резци, с което му е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – 3 000 лв., за контузия на главата и сътресение мозъка, с
което му е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК – 3 000 лв., за кръвонасядания, травматични отоци по лицето, главата,
крайниците, с което са му причинени болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК –
3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.04.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника са съседи на адрес гр. П., ул. ********** № *, вх. „Б“
като ищецът живее на първия етаж, а ответникът на третия. В исковата молба се излагат
твърдения за влошените отношения между страните, както и за възникнал скандал между
страните на 22.10.2022 г. по повод на това, че ответникът паркирал автомобила си на близко
разстояние от прозореца на апартамента на ищеца.
За процесния инцидент между страните се твърди следното: На 16.04.2022 г. около
16:50 часа ищецът се намирал в спалнята си, когато чул силно тропане с метал по вратата.
Отворил вратата и видял ответника, който нахлул в апартамента му, изблъсквайки го
навътре в коридора и му нанесъл няколко удара с метален предмет- бокс по лявата страна на
лицето, втори удар в зъбите му и трети- в тила. Вследствие на това ищецът политнал назад и
се ударил в съпругата си Л. Г.а. След това ищецът паднал на пода и си ударил главата в
1
теменната област и за кратко загубил съзнание. Посочва, че ответникът ударил датчика на
Радио Сот, поради което звуковата сигнализация се активирала и ответникът избягал. Около
17:22 часа съпругата на ищеца се обадила на телефон 112 и пристигнала полиция. Около
18:10 часа пристигнал и екип на спешна помощ, който закарал ищеца в спешна помощ.
Твърди се, че на 21.04.2022 г. ищецът посетил лекар в отделението по съдебна
медицина към МБАЛ „Пазарджик“ АД, който му издал съдебномедицинско удостоверение
№ 57/2022 г. за констатираните телесни увреждания.
По повод случилото се ищецът подал тъжба срещу ответника, по която било
образувано НЧХД № 630/2022 г. по описа на РС Пазарджик, приключило с постановяването
на Присъда № 32 от 19.04.2023 г., с която ответникът бил признат за виновен и осъден да
плати глоба в размер на 1000 лева. С Решение № 151 от 28.09.2023 г. по ВНЧХД № 768/2023
г. по описа на ОС Пазарджик, въззивният съд увеличил размера на наказанието, определен с
първоинстанционната присъда, на глоба в размер на 4000 лева.
Ищецът твърди, че в резултат на това деяние имал силни болки и затруднения при
дъвчене, преглъщане и говорене. Включително и от началото на 2023 г. няколко пъти му се
налагало да ползва медицинска помощ. Мнението на лекуващите лекари било, че тези
усложнения са в резултат на нанесения му побой.
Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник
– адв. С. Х. от АК Хасково, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. В
предоставен от съда срок депозира писмена защита, в която излага съображения в подкрепа
на искането си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Г. Б. чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК
Пазарджик намира иска за допустим и основателен, но оспорва претендирания размер на
обезщетението като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливост съгласно
чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че е бил провокиран от ищеца и ако го е ударил, е било при
самозащита. Моли обезщетението да бъде намалено до 1 000 лв.
В проведеното последно съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се
от адв. П. Г. от АК Пазарджик, който моли съдът да отхвърли иска за разликата над 1000
лева. Подробни аргументи излага в представена в срок писмена защита.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното по делото НЧХД №
630/2022 г. по описа на РС Пазарджик, че с Присъда № 32 от 19.04.2022 г. по НЧХД №
630/2022 г. по описа на РС Пазарджик съдът е признал ответника В. Г. Б., с ЕГН **********
за виновен в това, че на 16.04.2022 г. около 16:52 часа в апартамент, находящ се в гр. П., ул.
********** № *, вх. Б, ет. 1, ап. 12 е причинил на ищеца А. Д. Г., с ЕГН **********,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – леки телесни повреди
по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000
лева. С Решение № 151 от 28.09.2023 г. по ВНЧХД № 768/2023 г. по описа на ОС Пазарджик
първоинстанционната присъда е изменена в частта, с която на ответника е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева като е увеличен размерът на
глобата от 1000 лева на 4000 лева.
По делото е приложена епикриза от „МБАЛ Пазарджик“ АД, Хирургично отделение,
за проведено лечение на ищеца в периода от 18.04.2022 г. до 20.04.2022 г., поставена е
окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Представени
2
са и три броя епикризи от „МБАЛ Пазарджик“ АД, Кардиологично отделение, за проведено
лечение на ищеца в периода от 30.01.2023 г. до 02.02.2023 г., с поставена окончателна
диагноза „ИБС. Нестабила стенокардия – кресчендо. Двуклонова коронарна болест“; в
периода от 15.02.2023 г. до 20.02.2023 г., с поставена окончателна диагноза „Белодробна
тромбоемболия със споменаване на остро белодробно сърце“, както и в периода от
05.12.2023 г. до 08.12.2023 г., с поставена окончателна диагноза „Изострена хронична
сърдечна недостатъчност III Ф.К. по НИХА при ХИБС“. Представени са и еприкризи от
„МБАЛ Пазарджик“ АД, УНГ Отделение, от УМБАЛ „Пълмед“ ООД – клон медицинска
структура „Здраве“, УНГ Отделение, за проведено лечение на ищеца в периодите от
08.12.2022 г. до 12.12.2023 г. с окончателна диагноза „кръвотечение от носа“, от 15.11.2023 г.
до 17.11.2023 г. с окончателна диагноза „Кръвотечение от носа. Оперативно лечение на
заболявания в областта на ушите, носа, гърлото със среден обем и сложност“, от 31.07.2023
г. до 02.08.2023 г. с окончателна диагноза „Други уточнени болести на средното ухо и
мастоидния израстък. Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа,
гърлото с голям обем и сложност“.
Приет като доказателство по делото е болничен лист № Е20222768518, издаден на
02.02.2023 г. от МБАЛ „Хигия“ АД за временна неработоспособност на ищеца в периода от
30.01.2023 г. до 28.02.2023 г. поради общо заболяване, диагноза – нестабилна стенокардия.
Към исковата молба е приложен резултат от рентгеново изследване на ищеца
/рентгенография на ребра/ от дата 16.04.2022 г., в което като заключение е посочено, че не се
виждат фрактури на гръден кош.
Приложеният към ИМ амбулаторен лист за платен преглед № 21 от 22.10.2021 г.,
доколкото е издаден преди процесната дата, не следва да бъде обсъждан, тъй като е
неотносим към предмета на делото. Неотносими към предмета на делото са и представените
от ответника писмени доказателства – тъжба с вх. № 12359 от 22.05.2023 г. по описа на РС
Пазарджик от ответника срещу ищеца и уведомление до пострадал на основание чл. 75, ал.
2 от НПК, тъй като същите не се отнасят за процесния случай, а за друг инцидент, възникнал
между страните.
Приета като доказателство по делото е в заверен препис преписката по отпускане на
пенсия за инвалидност на ищеца, представена с писмо с изх. № 1030-12-1048#1 от 16.05.2024
г. от Национален осигурителен институт, от която се установява, че на същия е издадено
Експертно решение № 92655 от 21.06.2023 г. от ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик“ АД и е
определено 60 % ТНР, без чужда помощ за срок от една година – до 01.06.2024 г. Като
водеща диагноза е посочено „застойна сърдечна недостатъчност“.
Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като обосновано, пълно и
компетентно изготвено, че вследствие на инцидента ищецът е получил следните телесни
увреждания: челна контузия на главата /в неокосмената област – синкаво кръвонасядане с
размери 8 см на 6 см, по горния и долен клепач на лявото око също има синкаво
кръвонасядане от същата контузия/, сътресение на мозъка, частично отчупване на първи и
втори горни десни резци, кръвонасядания, травматични отоци по лицето, главата, тялото и
крайниците. Всички кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците не са тежки, тъй като
не се е наложила допълнителна хирургична обработка на хематомите – лекувани са
консервативно. Същите се резорбират за около две – три седмици без последствия за
здравето на пострадалия. Мозъчното сътресение е най – сериозната травма, получена от
ищеца и представлява най – леката степен на черепно – мозъчна увреда. Характерни за него
са преходния характер и наличието само на функционални нарушения на централната
нервна система без морфология и трайни мозъчни изменения. В конкретния случай при
ищеца в ранния следтравматичен период не са отбелязани и документирани отклонения от
функциите на ЦНС при приемането и изписването на пострадалия в Хирургично отделение,
3
което показва, че сътресението е било в лека степен. Не са представени и медицински
документи, които да показват, че ищецът е посещавал специалист в посттравматични
период. Възстановяването от процесната травма продължава около 2- 3 седмици, налице е
пълно възстановяване без последици. Вещото лице разяснява, че представените писмени
доказателства до два месеца след процесния инцидент потвърждават наличието на причинно
– следствена връзка между инцидента и описаните в ИМ три леки телесни увреди, описани и
в т. 1 от заключението. Описаните в заключението телесни увреждания са се възстановили в
посочените срокове без последствия. Установява се от заключението, че представените
медицински документи по делото от месец декември 2022 г. и месец декември 2023 г., не са
съпоставими с предмета на делото. Травмите и последиците от тях не са етиологично
съпоставими с хроничните заболявания, тяхната етиология и последиците от тях.
Хроничните заболявания на ищеца, може да протекат безсимптомно и да се проявят
внезапно или за кратък период от време. Освен това няма данни за здравословното
състояние на ищеца преди 2021 г., тъй като е живял в чужбина. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си като разяснява, че последствията от леките телесни повреди
са отшумели в рамките на 20 дни, с изключение на зъбите на ищеца, които още не били
оправени, а оплакванията – главоболие, тежест в главата, които ищецът има, са свързани с
друго заболяване, което е документирано със скенери и други изследвания и консултации и
няма връзка с травмите от въпросния инцидент. Описаните впоследствие заболявания и
допълнително представените изследвания и епикризи са в резултат на хронично заболяване.
В хода на производството ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Л. Г.а – съпруга на ищеца и Георги Б. – син на ответника.
От показанията на свидетелката Г.а се установява, че след инцидента ищецът
претъпял операция на сърцето и операция на носа. Поради това, че бил ударен с бокс, били
спукани горните му зъби и се наложило да си сложи мост, коронка. Ищецът изгубил
частично слуха си, защото му било спукано тъпанчето. След процесния инцидент на ищеца
често му се налагало да търси медицинска помощ. От сътресението на мозъка имал
постоянно главоболие и кръвотечение от носа, поради което постоянно се налагало да
приема лекарства. Имал и сърдечни болки и се налагало да викат Бърза помощ, налагало се
пак да постъпи в болница. Свидетелката посочва, че ищецът не работи и има пенсия за
инвалидност поради сърдечни проблеми. Здравословните проблеми на ищеца след
инцидента продължавали и към момента на депозиране на показанията. Продължавали
проблемите със сърцето, главоболието и кръвотечението от носа. Преди процесния
инцидент ищецът не е имал никакви здравословни проблеми със сърцето, не е приемал и
лекарства. След инцидента ищецът бил в болница в продължение 3-4 дни, а след това още
няколко пъти му е провеждано болнично лечение.
Свидетелят Б. заявява, че след инцидента е виждал ищеца да си разхожда кучето. Още
на следващия ден след инцидента продължавал с ремонта в дома си, който продължил около
две години. Чувал се шум от бормашини, чукове. Ищецът постоянно обикалял, разхождал
кучето си. Установява се, че по времето, когато се случил процесният инцидент, свидетелят
живеел при своя баща – ответника. Свидетелят виждал ищеца да излиза от дома си, виждал
го как изхвърля боклука. Най-много два дни от инцидента били изминали, когато свидетелят
видял ищеца на терасата му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.а и Б., тъй като същите са подробни,
последователни, логични и между тях не се констатират съществени противоречия като
съобрази и възможната тяхна заинтересованост с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Показанията на свидетелката Г.а в частта, в която излага какви здравословни проблеми е
получил ищецът след инцидента /спукани горни зъби, проблеми със слуха, сърдечни
проблеми/, че многократно е бил настаняван в болница, както и че ищецът получава пенсия
за инвалидност поради сърдечни проблеми, се подкрепят от писмените доказателства по
4
делото. Независимо от това, въпреки, че посочените здравословни проблеми и следващите
ги последици, налагащи постоянен прием на медикаменти, неколкократно болнично
лечение, съпътстващия ги дискомфорт и дори временна инвалидизация на ищеца, са се
проявили след процесния инцидент, доколкото свидетелката не разполага със специални
медицински знания, то въз основа единствено на нейните показанията съдът не приема, че
посочените увреждания /с изключение на повредите по горните зъби на ищеца/ и
последиците от тях са в причинно – следствена връзка с процесния инцидент. За да формира
този извод съдът съобрази не само обстоятелството, че свидетелката е съпруга на ищеца, а и
това, че в тази част свидетелските показания противоречат на заключението на вещото лице
по приетата по делото съдебно – медицинска експертиза. Доколкото от останалите
доказателства по делото – заключението на СМЕ и писмените доказателства по делото, се
установява също, че вследствие на инцидента са били частично отчупени горни зъби на
ищеца и се е налагало ищецът да бъде настанен за няколко дни в болница, то съдът счита за
доказана причинно – следствената връзка между процесния инцидент и тези посочени от
свидетелката обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
РС Пазарджик е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
За да възникне за ответника извъндоговорна гражданска отговорност за непозволено
увреждане, от обективна страна е необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност
следните материални предпоставки /юридически факти/ – деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда – неблагоприятно засягане на
имуществената и неимуществената сфера на пострадалото лице, причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Последният юридически
факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да
претендира обезщетение за причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина
на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца е да докаже противоправното
действие, вредата и причинната връзка между тях.
В настоящия случай ищецът претендира да е претърпял вреди от извършено
противоправно деяние от ответника Б., изразило се в нанесен му побой, в резултат на което е
получил следните телесни увреждания – частично отчупване на горните десни първи и
втори резци, контузия на главата и сътресение на мозъка, кръвонасядания, травматични
отоци по лицето, главата и крайниците. Между страните не се спори, че ответникът е
извършил виновно твърдяното противоправно деяние. Последното се установява и от
влязлата в сила Присъда по НЧХД № 630/2022 г. по описа на РС Пазарджик, която на
основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи от
престъпния състав, включително и относно действията, осъществяващи изпълнителното
деяние на съответното престъпление. Както беше посочено по-горе, наказателният съд е
признал ответника за виновен в това, че на 16.04.2022 г. около 16:52 часа в апартамент,
находящ се в гр. П., ул. ********** № *, вх. Б, ет. 1, ап. 12 е причинил на ищеца
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – леки телесни повреди
по чл. 130, ал. 1 от НК. Установен е по несъмнен и категоричен начин противоправността на
деянието и виновността на дееца. Не се спори, а и от събраните по делото доказателства и
5
по – конкретно заключението на вещото лице се установи, че причинените на ищеца в
резултат на инцидента телесни увреждания, за които ответникът е признат за виновен по
НЧХД № 630/2022 г. по описа на РС Пазарджик, се изразяват в челна контузия на главата и
сътресение на мозъка, частично отчупване на първи и втори горни десни резци,
кръвонасядания, травматични отоци по лицето, главата, тялото и крайниците.
С оглед на установените травматични увреждания и кредитираното заключение на
вещото лице, както и от събраните гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е
претърпял болки и страдания именно от тези увреждания. Недоказани останаха твърденията
на ищеца в исковата молба за настъпили усложнения в здравословното му състояние през
2023 г. в резултат на процесния инцидент. За този си извод съдът се позовава с пълна вяра на
заключението на вещото лице и разясненията от него при изслушването му в с. з., от които
се установява, че описаните впоследствие заболявания и допълнително представените
изследвания и епикризи касаят хронично заболяване на ищеца и не са в причинно –
следствена връзка с процесния инцидент. Налице е пряка причинна връзка между деянието
на ответника и причинените вредоносни резултати, а именно претърпените от ищеца болки
и страдания вследствие на причинените му три леки телесни повреди. В резултат на тези
травматични увреждания ищецът безспорно е изпитвал болки и страдания. Тези болки и
страдания са в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в извършеното престъпно деяние и причинените на ищеца травматични
увреждания.
Претърпените от ищеца болки и страдания съставляват неимуществени вреди в
резултат от деянието на ответника, извършено на 16.04.2022 г. и тези вреди подлежат на
репариране от страна на ответника. Неимуществените вреди не са поправени до настоящия
момент. Такива данни няма по НЧХД № 630/2022 г. по описа на РС Пазарджик, по което
гражданският иск от пострадалия не е бил приет за съвместно разглеждане. Следователно
наказателният съд не се е произнесъл със сила на присъдено нещо относно
гражданскоправните последици от престъплението.
По тези съображения съдът намира искът за репариране на неимуществени вреди за
доказан по основание.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са претърпените от
пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характерът на
увреждането, прогнозите за отшумяването му, настъпването на необратими или остатъчни
телесни дефекти, съпровождащата увреждането емоционална травма, отражението на
увреждането на обичайния начин на живот на пострадалия, настъпването на ограничения
във възможностите на пострадалия за житейска реализация, социално-икономическите
условия в страната към момента на извършване на деликта, стандарта на живот и
установения от съдебната практика размер на обезщетението за неимуществени вреди при
сходни увреждания.
В този смисъл като се вземат предвид горепосочените критерии и специфичните
особености на конкретния случай, съдът намира, че справедливото обезщетение на
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да е в размер общо на 4000 лв., а
именно 1500 лева за причинените болки и страдания на ищеца от частичното отчупване на
6
горните десни първи и втори резци, 1500 лева за причинените болки и страдания на ищеца
от контузията на главата и сътресението на мозъка и 1000 лева за причинените болки и
страдания на ищеца от кръвонасяданията и травматичните отоци по лицето, главата, тялото
и крайниците му. При определяне размера на обезщетението в конкретния случай съдът взе
предвид от една страна физическата болка, която пострадалият е изпитвал в момента на
нанасяне на телесните увреждания и по време на медицинската му обработка,
съпътстващите физическата болка емоционални страдания и дискомфорт, начина, по който
са били причинени уврежданията, обстоятелството, че поради нанесената травма на главата
на ищеца, в резултат на което е причинено мозъчното сътресение на ищеца, същият се е
наложило да бъде настанен в болница в периода от 18.04.2022 г. до 20.04.2022 г.
Същевременно при определяне размера на обезщетенията съдът отчете и
продължителността на възстановителния период, а именно две – три седмици от датата на
инцидента, както и че ищецът се е възстановили в този срок пълно и без последствия /с
изключение на частично отчупените горни първи и втори десни резци/, а също и
обстоятелството, че няма доказателства за сериозно неблагоприятното отражение на
уврежданията върху бита на ищеца. Кръвонасяданията по лицето, главата, тялото и
крайниците не са били тежки и не се е наложила допълнителна хирургична обработка на
хематомите. Относно мозъчното сътресение в ранния следтравматичен период не са
отбелязани и документирани отклонения от функциите на ЦНС при приемането и
изписването на ищеца, което налага извод, че сътресението е било в лека степен. Липсват
доказателства ищецът да е посещавал специалист в посттравматичния период. В случая
претърпените от ищеца болки и страдания не се отличават с по-висок интензитет от
обичайния за такива случаи. Доказателства за извънреден характер на претърпените от
ищеца болки и страдания не се събраха по делото.
В допълнение следва да се посочи, че от ответника не бяха ангажирани в хода на
производството доказателства в подкрепа на твърденията му в ОИМ, че е бил провокиран от
ищеца и го е ударил при самозащита.
По така изложените съображения съдът намира, че исковете с правно основание чл.
45, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществените вреди от непозволеното увреждане
следва да бъдат уважени за следните размери - 1500 лева за причинените болки и страдания
на ищеца от частичното отчупване на горните десни първи и втори резци, 1500 лева за
причинените болки и страдания на ищеца от контузията на главата и сътресението на мозъка
и 1000 лева за причинените болки и страдания на ищеца от кръвонасяданията и
травматичните отоци по лицето, главата, тялото и крайниците му, а за разликата до
предявените размери по 3000 лева за всеки един от исковете, общо за разликата до 9000 лева
- отхвърлена.
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането - 16.04.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите и същата следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 533,28 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на РС Пазарджик сумата от 170 лева, представляваща дължимата държавна такса за
производството и 177,76 лева възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ********** № *, вх. ., ап. * да
заплати на А. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ********** № *, вх. Б, ап. 12
сумата от общо 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат от причинените му на 16.04.2022 г. телесни
увреждания - леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, от които 1500 лева за
частично отчупване на горните десни първи и втори резци, 1500 лева за контузия на главата
и сътресение мозъка и 1000 лева за кръвонасядания и травматични отоци по лицето, главата,
тялото и крайниците /за които е налице влязла в сила Присъда № 32 от 19.04.2022 г. по
НЧХД № 630/2022 г. по описа на РС Пазарджик/, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 16.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумите КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до претендираните 3000 лева по всеки един от исковете, общо за
разликата до 9000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ********** № *, вх. ., ап. *, да
заплати на А. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ********** № *, вх. Б, ап. 12
сумата от 533,28 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ********** № *, вх. ., ап. *, да
заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 170 лева за държавна такса и сумата от 177,76
лева възнаграждение за вещото лице, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8