Р Е Ш Е Н И
Е
№
527 07.02.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4353 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ***, ет. 2,
представлявано от всеки двама измежду *****,*****и *****, против М.Г.В. с **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1354/22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2439/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 2 550. 64 лв., представляваща дължима главница
по договор за потребителски кредит № ***107/ 18.05.2012 г., сключен с
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, сумата от 16. 09 лв.– договорна лихва,
дължима за периода 18.05.2012 г. - 20.01.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това
число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между
страните облигационно правоотношение по горния договор за паричен заем,
съгласно който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е предоставило на длъжника
заем в размер на 3 477. 84 лв., от които 3 000 лв.- чиста стойност на
кредита, 210 лв. –комисионни и 267. 84 лв. – застрахователна премия, като
последният се е задължил да го върне на 36 месечни аюитетни вноски от по 121.
45 лв., като падежът на първата вноска е на 14.06.2012 г., а на последната
такава на 14.05.2015 г. Общата дължима сума в края на периода възлиза на
4 372. 20 лв. При така направените уговорките ответницата заплатила 13
вноски и една в непълен размер или е внесла общо сумата от 1 631. 84 лева,
след което преустановила плащанията. Към настоящия момент съобразно уговорките
между страните по договора са дължими търсените в настоящото производство суми.
С договора за цесия от 20.01.2014 г. заемодателят е прехвърлил вземанията си на
кредитора в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен
съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. При условията на евентуалност
се заявява надлежното уведомяване на ответника с връчването на исковата молба и
приложенията към нея.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл.
79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му
особен представител адвокат М., с който се оспорват изцяло исковете като
неоснователни и недоказани, като се излагат подробни доводи в тази връзка.
Липсвал валиден договор за цесия, тъй като процесният такъв нямал предмет.
Отделно от това не била обявена и предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит, като не били уведомен длъжникът за това. Оспорва се и
надлежното уведомяване за извършената цесия. Депозира се и възражение за
изтекла погасителна давност.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № №
1354/22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2439/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е бил на постоянния и настоящия си
адрес, нито е открит адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е
указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Съгласно
договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***107, сключен на 18.05.2012
г. между ответницата и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД с ЕИК *********,
дружеството й е кредит в размер на 3 000 лева, като се дължи връщането му
с комисионна от 210. 00 лв. и застрахователна премия от 267. 84 лв., като
общата стойност на кредита е 3 477. 84 лв. Годишният лихвен процент /ГЛП/
е 15. 521 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е 21. 95 %. Сумата е
платима на 36 броя месечни вноски от по 121. 45 лева или общо сумата от 4 372.
20 лв., като падежът на първата вноска е 14.06.2012 г., а на последната на 14.06.2015
г., като е приложен и погасителния план към договора и съответните общи условия.
С
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 20.01.2014 г. „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и ищцовото дружество, първото е прехвърлило на второто
дружество вземания към свои длъжници, като съгласно приложение № 1 към
договора, сред тях фигурира и вземането към ответницата в размер на 2566. 63
лева. Отделно от това цедентът е упълномощил цесионера, чрез прокуриста му, да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията им от негово име. По делото е представено и
уведомление в тази връзка, което е изпратено до длъжника, но няма данни да е
достигнало до него.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
което е задължен да уведоми длъжника.
В
случая съдът намира, че се установи съществуването на валидно заемното
правоотношение между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и ответницата със
съответните уговорки по него, което всъщност не се и оспорва.
Представен
е сключения между дружествата договор за цесия, с който е валидно прехвърлено
вземането към ответницата в размер на 2566. 73 лв. В тази връзка на първо място
следва да се отбележи с оглед на възраженията за липсата на надлежно
уведомяване за извършената цесия, че е налице редовно уведомяване на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземанията, тъй като първоначалният кредитор –
цедент, е упълномощил цесионера да стори това, като са налице изрични
пълномощни в този смисъл и уведомление, приложени към исковата молба.
Независимо, че същите не са били получени от длъжника преди завеждане на
делото, същите са приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения
към нея, му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, която разпоредба създава
една законна фикция за редовно уведомяване. С оглед на това и предвид нормата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК ответницата следва да се счита за надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията. Не могат да бъдат споделени и доводите,
че договорът за цесия няма предмет, тъй като нягов предмет са вземания, описани
в приложение № 1 към него, което е неразделна част от договора, като сред тях е
и вземането към ответницата. На следващо място за валидността на цесията е без
значение дали е настъпила изискуемостта на прехвърлените вземания и дали
длъжникът е уведомен за нея, още повече, че цесионерът придобива вземанията,
ведно с всички произтичащи от тях или във връзка с тях права, включително с
правото да обяви предсрочната им изискуемост, дори да не е налице изрично
делегирано от цедента на цесионера право за това. В случая обаче липсва позоваване за настъпила
предсрочна изискуемост, за да се изследва дали длъжникът е надлежно уведомен.
Същевременно това обстоятелство обуславя извода, че не е новинар падежът на
задълженията, а там и момента, от който следва да започне да тече погасителната
давност. При това и с оглед възражение за давност се налага извода, че всички
погасителни вноски по погасителния план към договора, чиито падеж е настъпил
преди 21.03.2014 г., са погасени по давност, при все че заявлението е
депозирано в съда на 21.03.2019 г., тъй като в случая досежно същите важи
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Или не са погасени по давност само
последните 14 погасителни вноски съответно с падеж след 21.03.2014 г. до дата
на падежа на последната вноска на
14.05.2015 г., възлизащи в общ размер на 1 700. 30 лева, като от
тях обаче следва да се присъди само дължимата главница за тези 14 вноски, която
съгласно погасителния план към договора възлиза на 1 544. 60 лева, тъй
като възнаградителната лихва е заявена само за периода от 18.05.2012 г. -
20.01.2014 г. и също е погасена по давност.
С
горните мотиви съдът намира, че искът за главница като основателен следва да се
уважи за сумата от 1 544. 60 лева, ведно със законна лихва върху нея от
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, и да се
отхвърли за горницата над уважения размер до заявения такъв от 2 550. 64 лв.,
ведно със законна лихва за забава. Следва да се отхвърли и претенцията за
възнаградителна лихва.
Следва
да се отбележи, че съдът не споделя доводите на ищеца, че падежът на цялото
задължение настъпва на 14.06.2015 г., тъй като е видно, че това е всъщност
падежът на последната погасителна вноска, но не и на всички такива по договора
съобразно уговорките между страните по него, обективирани и в погасителния
план.
При
този изход на спора и по разноските, съдът намира следното:
Дължими
са част от направените в заповедното производство разноски в размер на 60. 97 лв.,
съобразно уважената част от исковоте, които съгласно дадените указания в т. 12
от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
При
този изход на спора се явява и частично основателна претенцията на ищеца за
заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да
му заплати сумата от 289. 26 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно
уважената част от исковете. Като база за определянето им съдът взе предвид
дължимата и внесена за исковото производство държавна такса от 100. 69 лв.,
внесения депозит за особен представител в размер на 230 лв. и и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото. Или
общата дължима сума за разноски от страна на ответника възлиза на 350. 23 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че М.Г.В. с **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ***, ет. 2,
представлявано от всеки двама измежду *****,*****и *****, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1354/22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2439/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 1 544.
60 лева, представляваща дължима главница
по договор за договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***107, сключен
на 18.05.2012 г. между М.Г.В. и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД с ЕИК
*********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата над уважения
размер от 1 544. 60 лв. до пълния заявен размер от 2 550. 64 лв.,
ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част, както и иска за
договорна лихва в размер на 16. 09 лв.– за периода 18.05.2012 г. до 20.01.2014
г.
Осъжда М.Г.В. с **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, ***, ет. 2, представлявано от всеки двама измежду *****,*****и *****, сумата от 350. 23 лв. /триста и
петдесет лева и 23ст./, за направените по делото разноски, от които 60.97 лв.
по ч.гр.д. № 2439/2019 г. и 289. 26 лв. по гр.д. № 4353/2019 г., двете по описа
на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/
Вярно с
оригинала!
К.К.