Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №  62

 

гр. Габрово, 08.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Весела Килифарева като разгледа докладваното от съдията И. Димова т. д.  № 83 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с обща цена от 30 135,49 лв., от които 30 000 лв. -неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва, считано от датата на постановения отказ от застрахователя - 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 135,45 лв., представляващи направените разходи по лечението и да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Образувано е по искова молба на И.В.Н., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, чрез адв. М.Г. от САК против ДЗИ "Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********. В исковата молба се твърди, че на 13.04.2018 г., около 9,00 ч. в резултата на извършено ПТП от страна на И.Т.К. водач на МПС, застраховано при ответника ДЗИ "Общо застраховане" ЕАД са причинени следните увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение, масивно кръвонасядане на челото в ляво, по лявото слепоочие, скула и долна част на лявата буза, клепачите на лявото око, разкъсно -контузна рана в лявата слепоочна област, масивно кръвонасядане вляво на гръдния кош, кръвонасядане на лявото рамо, счупване на стилоидния израстък на лъчевата кост на лявата предмишница, кръвонасядане на гърба на лява длан, масивни кръвонасядания и охлузване на лявото коляно с болезненост по целия крак, кръвонасядане и малко охлузване на ляво коляно. Разкъсно -контузна рана на главата е била зашита, а фрактурата на лявата ръка е била имобилизирана с гипс. В болницата е прекарала три дни в хирургично отделение и е била изписана за домашно лечение. Ръката е била обездвижена с гипс за период от 45 дни. Имала е силни болки в коляното и ръката, с която не е можела да си служи, силно главоболие и световъртежи, което е наложило допълнителни прегледи при невролог и лечение продължило около два месеца. В следствие на ПТП - то ищцата е търпяла болка и страдание, за което претендира обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Моли да бъде освободена от заплащането на държавна такса.

С определение № 416 от 17.10.2018 г., съдът е освободил ищцата от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Направени са доказателствени искания, които са относими към спора са допуснати от съда. Допълнителна искова молба не е подавана, с оглед разпореждането от 20.11.2018 г.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е доказана връзката между претендираните неимуществени вреди и процесното ПТП. Към настоящия момент не е доказана вината на водача на МПС-то И.К., за което има образувано ДП № 264 ЗМ-116/2018 г. по описа на ОД на МВР - Габрово. Твърди съпричиняване, тъй като ищцата е излязла внезапно на пътното платно не на обозначеното за това място. Оспорват размера на акцесорното вземане.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Пред Окръжен съд - Габрово е подадена искова молба от И.В.Н. против ДЗИ "Общо застраховане" ЕАД, с която претендира да й бъдат заплатени имуществени и неимуществени вреди, в следствие на претърпени болки и страдания от ПТП, което е настъпило на 13.04.2018 г., когато ищцата е пресичала пешеходната пътека на ул. "Чардафон" до № 12 в гр. Габрово.

Лекият автомобил "Дайхатсу Фероза" с ДК № ЕВ 9907 АР e бил управляван от И.Т.К.. За процесния автомобил е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, за което има издадена полица № BG/06/117001986275 със срок на действие 18.07.2017 г.  - 17.07.2018 г.

По предявената претенция е била образувана щета № 43072951800107 от 16.08.2018 г. при ответното дружество. С писмо изх. № 0-92-1/142/16.08.2018 г., "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, по повод на постъпила молба от И.В.Н. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, вследствие на настъпило на 13.04.2018 г. са отказали да удовлетворят предявената претенция. Приели са, че към настоящия момент за застрахователя не са били установени размера на вредите. Посочили са, че след представяне на допълните документи изясняващи механизма на настъпване на ПТП, вината на сочения за виновен водач и причинно-следствената връзка между настъпилите увреждания и произшествието, а именно влязъл в сила акт за вина, застрахователното дружество ще се произнесе незабавно по претенцията.

По делото е приложено ДП№ 264ЗМ116/2018 г. на ОД на МВР - Габрово. Видно от писмо вх. № 880 от 06.03.2019 г. на Районна прокуратура - Габрово, срока на разследване по досъдебното производство е продължен за извършване на допълнителни действия по разследването. Към датата на приключване на настоящото производство не е налице влязъл в сила съдебен акт по описаното по-горе досъдебно производство.

От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р Св. Р., се установява, че пострадалата при ПТП на 13.04.2018 г. И.В.Н. е получила следните травматични увреждания: травми на меките тъкани на главата, изразяващи се в кръвонасядане по лявата половина на лицето,обхващащо лявата странична част на челото, лявото слепоочие, част от лявата скула и клепачите на лявото око. Оток на меките тъкани в областта на лявата скула и буза; вертикална, дъговидна разкъсно -контузна рана, разположена на външния орбитален ръб на лявото око с дължина 4,5 см. Раната е била обработена хирургически с наложни 7 единични шева; кръвонасядане по ръба на долната челюст вляво, близост с брадичката, което обхваща и горната предна и странична лява половина на шията. Кръвонасядането е било съпроводено с умерен оток на меките тъкани. Разкъсно- контузната рана в лявата слепоочна област е довела до значително нарушаване на анатомичната цялост на кожата, нуждаещо се от хирургична обработка, поради което вещото лице е приело, че това е временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2-3 седмици, при благоприятно протичане на оздравителния процес. 

Към момента на прегледа /08.02.2019 г./ вещото лице е установило вертикален белег с цвета на кожата, разположен до външния очен ъгъл на лявото око с дължина 5,5 см и ширина до 0,2-0,3 см. Леко придръпване на горния клепач на лявото око надолу, без това да затруднява зрителната функция.

Останалите увреждания по лицето, изразяващи се в кръвонасядания и отоци вещото лице преценява като болка и страдания за срок от около 3-4 седмици, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

След травмата в лявата слепоочна област, ищцата е получила намаление на слуха с лявото ухо, имала е зрителни възприятия с периферното зрение на лявото око, под формата на светлини, по повод на които оплаквания е била консултирана със специалист УНГ- болести и офталмолог.

На следващо място, вещото лице обсъжда травмата на главата на пострадалата, която е причинила мозъчно сътресение, по повод на което пострадала е лекувана 3 дни в Хирургичното отделение на МБАЛ- гр. Габрово    , в периода 13.04.2018 г.-16.04.2018 г., където й е приложено медикаментозно лечение.

Поради продължаващите оплаквания от главоболие, световъртеж, нестабилност при ходене, безсъние, непоносимост към ярката светлина след изписването й от лечебното заведение на 30.04.2018 г., ищцата е посетила специалист-невролог, който е назначил допълнителна медикаментозна терапия със Сомазнина и Невротоп, общо в продължение на 2,5 месеца. Преценено е, че се касае за посттравматична болестна слабост на мозъка /посткомоционен церебрастенен синдром/ и координационен синдром.

Мозъчното сътресение протекло без загуба на съзнание, както и посткомоционния церебрастен и координационен синдром, вещото лице преценява като временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2-2,5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

Към дата на прегледа постаралата съобщава на вещото лице, че все още получава световъртеж при по-рязко движение на главата и при излизане на широки пространства, където има движение на много хора.

На следващо място вещото лице е установило, че има травматични увреждания по гръдния кош, изразяващи се в масивно кръвонасядане по предната горна лява половина на гръдния кош, над лявата гърда на площ от около 15 см в диаметър; кръвонасядане с диаметър около 2-3 см по предната повърхност на лявото рамо. Ищцата имала спонтанни болки при извършване на дихателни движения и при движение на тялото.

Установени са и травми на пострадалата на горните и долните крайници: кръвонасядане по вътрешната страна на китката на дясната ръка и в основата на палеца на същата на площ от 4-5 см в диаметър; масивно кръвонасядане по левия хълбок и горната трета на лявото бедро на площ от 14/12 см; охлузвания на лявото коляно на площ 3-3,5 см в диаметър. Около охлузването има кръвонасядане по изразено по вътрешната част на коляното и разпространяващо се по горната част на подбедрицата. По дясното коляно е установено по слабо изразено кръвонасядане и малко охлузване.

Ищцата е имала болки при движение на левия крак в коленната и тазобедрената стави, в продължение на 2,5 месеца. Не можела да става сама от леглото и да се обслужва, нуждаела се е от чужда помощ. Последните описани травматични увреждания, според вещото лица са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота за срок от около 1 месец при благоприятно протичане на оздравителния процес.

При произшествието Н. получила счупване на израстъка в долната част на лявата лъчева кост, участващ в образуването на гривнената става. Наложена е гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Имобилизацията обхваща лявата гривнена става до основата на пръстите на ръката. Установено е масивно кръвонасядане на меките тъкани на лявата длан, по гръбната й повърхност.

 След сваляне на гипсовата имобилизация в продължение на 20 дена имала значителни болки при раздвижването на лявата гривнена става. Към момента на прегледа, по гърба на лявата подмишница, в близост с гривената става се установява розов, надигнат над кожата белег, на площ от 2х1 см. Тази травма е причинила трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 1,5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

На ищцата е и било провеждане консервативно медикаментозно лечение относно травмите на меките тъкани и претърпяното мозъчно сътресение, и обездвижване с гипсова лонгета по отношение на счупването на лявата лъчева кост. Вещото лице е установило, че по делото има приложени две фактури за закупени медикаменти - Индовазин маз, който се използава при тромбофлебити, контузии и навяхвания и Неуротоп им, който има антионвулсивен и антидепресивен ефект. Сомазинът се използва за лечение на мозъчни травми и неврологични последици от тях. Лиотон 1000 се използва за лечение на кръвонасядания и навяхвания на сухожилия и стави. Паратрамолът е за лечение на умерено силна болка. Описаните медикаменти, според вещото лице са относими към претърпените от ищцата  травми при процесното ПТП.

Според вещото лице, медикаментите Монозид, който се използва за лечение на повишеното артериално налягане; Атордапин  - за предотвратяване на сърдечно-съдови събития при пациенти с повишено артериално кръвно налягане, повишен холестерол и други рискови фактори не са относими към лечението на травматичните увреждания от процесното ПТП.

Поради счупването на лявата ръка и травмата на левия долен крайник, пострадалата не е можела да се обслужва самостоятелно в продължение на 2,5 месеца, през което време се е нуждаела от чужда помощ. Налагало се е специфичен хигиенно -диетичен режим - физически и емоционален покой, избягване на ярка светлина и шумови дразнители, забрана за гледане на телевизия и четене. Този специфичен режим е бил наложителен в продължение на поне два месеца.

Според даденото заключение, интензитета на болките и страданията причинени от травмите на меките тъкани и претърпяното мозъчно сътресение вещото лице определя като умерени.

Също така счита, че все още не е настъпило пълно възстановяване на ищцата. Нарушената координация /световъртеж/ е свързана с травмата на лявата слепоочна област. Най-вероятно същият механизма и на намаление на слуха, тъй като  в пирмидната кост, намираща се в лявото слепоочие е разположен слуховият орган и органът на равновесието /вестибуларния апарат/. Светлинните ефекти, които пострадалата вижда с периферното си зрение могат да се дължат на травма на лявата очна ябълка.

В съдебно заседание, вещото лице поддържа представено заключение и допълва, че белегът който е в лявата слепоочна област не представлява козметичен дефект. Има леко придърпване на клепача надолу, но  не такова, че да не може да се затваря очната цепка, което да налага поставянето на изкуствени сълзи или други такива. Белегът на гърба на китката на лявата ръка, където е счупването е по-видим, леко надигнат, но е на такова място, че не представлява козметичен дефект. Все още има проблеми с възстановяването на счупената ръка и последствията от черепно-мозъчната травма, които би трябвало да отшумят в рамките на година.

По делото е допусната и изготвена съдебно -автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Б.И. се установява, че на 13.04.2018 г., около 9,00 ч. ищцата по делото И.Н. се е движила по десния тротоар /тротоара на река /Синкевица/ на ул. "Чардафон", като достига пешеходната пътека до жилищния блок № 12. В същия момент, от изхода на междублоковото пространство между жилищни блокове № 12 и № 14 в зоната на лявата част на заустването на ул. "Константин Величков" в ул. "Чардафон" достига лек автомобил "Дайхатсу Фероза" с рег. № ЕВ 9907 АР, управляван от И.Т.К. ***. Малко след потеглянето на автомобила, но преди навлизането му в платното за движение по ул. "Чардафон", пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното за движение на ул. "Чардафон", в посока от дясно на ляво за автомобила. Пешеходката осъществява пресичането по десния за нейната посока на движение край на пешеходната пътека. Водачът на лекия автомобил не възприема пресичащата пешеходка своевременно и реагира със закъснение за спиране. При възникналата ситуация се осъществява удар между предната лява част на автомобила и лявата страна на тялото на пешеходката. Автомобилът е тип "Off Roud", с висока предна част, с тип на предната част на автомобила е монтиран тръбен ролбар с основна рамка, обхващаща предната маска и фаровете на автомобила. При удара пешеходката се отхвърля напред по посока на движение на автомобила и се установява на пътната настилка с масов център на около 5,1 м от мястото на удара, на лявата си страна, с крака към реката, а глава към разделителната линия. Скоростта на лекия автомобил, достигната при удара е 6,36 м/с или 22,9 км/ч. Пътно транспортното произшествие е протекло в светлата част на денонощието, при много добра видимост. Между погледите на двамата участника в произшествието не е имало обекти, които са ограничавали видимостта между тях. Изложения комплексен механо- математичен анализ в констативно съобразителната част определя, че пешеходката е предприела пресичане малко след потеглянето на автомобила, но преди навлизането на последния в ул. "Чардафон". Към момента на навлизане на автомобила в платното на ул. "Чардафон", пешеходката е била на разстояние от мястото на удара 1,94 м, т.е била е изминала около 1,56 м по платното за движение. Според анализа на вещото лице, водачът е реагирал със закъснение на пресичащата пешеходка. При изминатото разстояние от потеглянето до удара, което е 13,9 м, ако водачът е реагирал за спиране до момента на навлизане в ул. "Чардафон" /до малко и след този момент/, той е имал техническа възможност да спре автомобила преди достигане на линията на пресичане на пешеходката и да избегне удара. Дори и да се допусне възприемане от страна пешеходката на маневрата на автомобила, като се отчетат необходимите времена за реагиране и действия от нейна страна, то тя не е разполагала с техническа възможност да освободи полосата на движение на автомобила.

В съдебно заседание вещото лице И. поддържа представено заключение и допълва, че има категорична връзка между разстоянието на отхвърлянето на тялото на пешеходката със скоростта на автомобила и неговото спиране след осъществяване на процеса на осъществяване на удара. Автомобилът е потеглил от състояние на покой, скоростта при удара е малка, но поради начина на оформяне на предната част и този наличието на ролбар, изходите са по-тежки като интензитет по отношение на тялото на пострадалата. Скоростта, с която автомобилът започва да спира е различна от скоростта, когато водачът е започнал да реагира, възприел. Субективният фактор, към кой момент водачът е възприел се определя на база изследвания и си остава в стандартния подход за определяне на спиране.

Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своите заключения вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелят П.Е. се установява, че същият е бил очевидец на произшествието. Стоял е на 20-25 метра от мястото, чакал е за млякото. Познава водача и пострадалата. Чул е удара, който е бил доста силен. Било е хубаво времето, слънчево, сухо, виждало се е всичко. Видял е как ищцата се движи по пешеходната пътека и после да пада от удара. Автомобилът е излязъл от междублоковото пространство. След удара Н. се е намирала на 7-8 метра след пешеходната пътека. Чул  е удара, но не го е видял. Видял е пешеходката как пада. Месец и половина след инцидента е видял ищцата "сама по магазините". Придвижвала се е сама.

Свидетелят И.В.Н., който е син на ищцата, установява, че след инцидента майка му е била в "лошо състояние". Била е в инвалидна количка, неадекватна. Ръката и е била гипсирана и не е можела да движи левия си крак. Раната на главата е била шита. След инцидента баща му се е грижил за нея, когато е била на легло. Била е с гипс месец. След това в дома на майка му и баща му е идвал рехабилитатор 2-3 седмично, защото не е можела да ходи в болницата. Двамата с баща му са я обслужвали - до тоалетна, храната в леглото са носели. След катастрофата е отслабнала 10 кг и после не ги е възстановила. Станала е по-бавна, по- мудна. Слухът с лявото ухо е по-слаб. Получавала бели отблясъци пред лявото око. Получавала световъртеж, когато излезе на по-големи пространства. Свидетелства, че майка му е останала три денонощия в болницата. Цялата е била в синини - в областта на врата, лявата част на главата, ръката над гипса имала много синини и кракът не е можела да го движи. Раздвижила е крака след два месеца и половина. Има страх да пресича и да стъпва на пътното платно. Останали са белези на крака и ръката и в страни на главата. Около окото има белег 7-8 см, където е било шито. Два месеца и половина е била на легло. Не е било разрешено да гледа телевизия и да чете, заради състоянието на главата. Слънчевите очила е носила, когато е имало слънце, а не заради проблеми с очите.

По делото са снети свидетелските показания и на св. И.М.Г., която е бил съставител на протокола за ПТП и е посетил същото. Заварили са пострадалата паднала на платното и са я натоварили в линейката. Била е извън зоната на пешеходната пътека. Няма спомен да са снемали показания от водача. Не са идвали свидетели, които да установяват, че нещо са видели, а те са били на мястото поне половин час. Човекът, който е помогнал на пострадалата да стане е бил назад в колоната от автомобили и не е видял удара.

Като свидетел по делото е разпитан и делинквента И.Т. К.. Същият твърди, че не познава пострадалата. Твърди, че поне на три метра е била от пешеходната пътека пострадалата при удара. Бил е на първа скорост, когато е ударил жената. Счита, че тя е скочила на платното пред него и тогава я е видял. Ударил е ищцата с бронята на джипа, който има тръби. При мястото на настъпване на ПТП-то е имало много хора, които са чакали за мляко. Други хора са извикали полиция и бърза помощ, които са се отзовали много бързо.

Като доказателства по делото са приети: фактура № 1904/08.05.2018 г. на стойност 103,50 лв. /Индовазин маз, Неуротоп и Сомазина/ и фактура № **********/02.05.2018 г. на стойност 31,99 лв. /Лиотон, паратрамол,  Монозид табл. и Атопдапин/, с които ищцата удостоверява закупуването на медикаментите, които са били необходими за лечението й. Същите са и били изписани с рецептурни бланки и са послужили за нейното лечение.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Искът по отношение на И.В.Н. е допустим.

Разгледани по същество, исковете предявени от ищцата за сумата от 30 000,00 лв. - неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно произшествие, заедно със законната лихва, считано от датата на постановения отказ от застрахователя - 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 119,44 лв., представляващи направените разходи по лечението са основателни.

Правното основание на предявените главни искове е по чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя.

От доказателствата по делото се установява безспорно и категорично, че на 13.04.2018 г., около 9,00 ч. на пешеходната пътека на ул. "Чардафон" в гр. Габрово, лек автомобил "Дайхатсу Фероза" с рег. № ЕВ 9907 АР, управляван от И.Т.К. ***, при направата на ляв завой, за да се включи в движението по ул. "Чардафон" е блъснал ищцата И.В.Н.. За произшествието е бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 18/2018 г. от 13.04.2018 г.

При настъпилия удар, ищцата е получила следните травматични увреждания: травми на меките тъкани на главата, изразяващи се в кръвонасядане по лявата половина на лицето,обхващащо лявата странична част на челото, лявото слепоочие, част от лявата скула и клепачите на лявото око. Оток на меките тъкани в областта на лявата скула и буза; вертикална, дъговидна разкъсно -контузна рана, разположена на външния орбитален ръб на лявото око с дължина 4,5 см. Раната е била обработена хирургически с наложни 7 единични шева; кръвонасядане по ръба на долната челюст вляво, близост с брадичката, което обхваща и горната предна и странична лява половина на шията. Кръвонасядането е било съпроводено с умерен оток на меките тъкани; Мозъчното сътресение протекло без загуба на създанието травматични увреждания по гръдния кош, изразяващи се в масивно кръвонасядане по предната горна лява половина на гръдния кош, над лявата гърда на площ от около 15 см в диаметър; кръвонасядане с диаметър около 2-3 см по предната повърхност на лявото рамо; травми на пострадалата на горните и долните крайници: кръвонасядане по вътрешната страна на китката на дясната ръка и в основата на палеца на същата на площ от 4-5 см в диаметър; масивно кръвонасядане по левия хълбок и горната трета на лявото бедро на площ от 14/12 см; охлузвания на лявото коляно на площ 3-3,5 см в диаметър. Около охлузването има кръвонасядане по изразено по вътрешната част на коляното и разпространяващо се по горната част на подбедрицата. По дясното коляно е установено по -слабо изразено кръвонасядане и малко охлузване; счупване на израстъка в долната част на лявата лъчева кост, участващ в образуването на гривнената става; травма на левия долен крайник.

От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че водачът е реагирал със закъснение на пресичащата пешеходка и при изминатото разстояние от потеглянето до удара, ако водачът е реагирал за спиране до момента на навлизане в ул. "Чардафон", той е имал техническата възможност да спре автомобила, преди да достигне линията на пресичане на пешеходката, като с това избегне удара. От свидетелските показания на св. К. се установява, че той е забелязал пострадалата непосредствено преди удара, когато е предприел спиране на автомобила, но не е могъл да избегне удара. За водача на МПС пострадалата е изскочила внезапно на пътното платно, т.е той я е възприел със закъснение.

За възникналото ПТП на 13.04.2018 г. е било образувано досъдебното производство № 264ЗМ116/2018 г. по описа на ОД на МВР - Габрово, което към момента на приключване на съдебното дирене не е приключило.

 Съдът намира възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за останало като недоказано. Тя е била участник в движението, като пешеходец, който е пресичал на обозначеното за това място - пешеходна пътека /пътна маркировка и поставен знак "Д17"/.

Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП /Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г./.

По делото не се събраха доказателства, от които да се установява, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно без да се е съобразила с приближаващите са пътни превозни средства; да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на пътното платно; да не преминава през заграждения и парапети или вериги /чл. 113 от ЗДвП/. Недоказано по делото е, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно за движение или че е пресичала при ограничена видимост /чл. 114 от ЗДвП/.   

И.В.Н. се е движила спокойно, съобразявайки се с правилата за движение за пешеходците, установени в ЗДвП и ППЗДвП.

От данните по назначената медицинска експертиза и заключението на вещото лице –  д-р С.Р., несъмнено се установи, че множеството травматични увреждания са  настъпили като пряка и непосредствена последица при възникналото ПТП, като е причинено трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 1,5 месеца.  

Установено е от свидетелските показания, че И.Н. е престояла три денонощия в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - Габрово, а в последствие възстановяването й е продължило в домашни условия близо 2,5 месеца, като на място я е посещавал рехабилитатор 2-3 седмично. През този период не е можела сама да се обслужва и се налагало да й помагат близките й.

Установява се, че по отношение на МПС, при управлението на което е причинено ПТП към същия момент е било валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което ангажира отговорността на ответника като застраховател, видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от сайта на "Гаранционния фонд" /л.5 и 6 от делото/. Обемът на отговорността на застрахователя, определен в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования деликвент, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

Установените посредством събраните по делото доказателства неимуществени вреди претърпени от ищеца обуславят парична репарация в размер на 30 000,00 лв. След ПТП ищцата е била на легло два месеца и половина в дома си. Имала е забрана да гледа телевизия и да чете, поради полученото мозъчно сътресение. Засегнат е слуха при лявото ухо и периферното зрително поле на лявото око -вижда периодично светли петна. През първите две седмици след произшествието имала гадене, главоболие и световъртеж. Претърпяла е страдания, като още не се е възстановила напълно. Отслабнала е с 10 кг и физическият й капацитет, който до този момент бил съхранен, значително намалял. Установен е вертикален белег минаващ в непосредствена близост с външния очен ъгъл на лявото око с дължина 5,5 см и ширина до 0,2-0,3 мм с цвета на околната кожа. Останало е леко придръпване на горния клепач на лявото око надолу, без това да затруднява зрителната функция. Към датата на произшествието пострадалата е била на 69 г., което обуславя и по-трудното й възстановяване.

При определянето на обезщетението за неимуществени вреди, съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените неимуществени вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др. От значение се явява и съдебната практика по дела, в които са обезщетявани вредите от получени сходни увреждания.

Предявените искове за обезщетения за претърпените от ищцата вреди следва да бъдат уважен в посочените по-горе размери, заедно с лихвата върху тях, считано от 16.08.2018 г. /датата на постановения отказ/.

От доказателствата по делото се установява размерът на претърпените от ищцата имуществени вреди, представляващи направени  разходи  във връзка с лечението й, които следва да се уважат до 119,44 лв., тъй като от заключението на вещото лице д-р Р. се установява, че препарата Монозид се използва за лечение на повишеното артериално налягане, а Атордапин  - за предотвратяване на сърдечно-съдови събития при пациенти с повишено артериално кръвно налягане, повишен холестерол и други рискови фактори и не са относими към лечението на травматичните увреждания от процесното ПТП. За разликата до 135,49 лв. искът за имуществени вреди следва да се отхвърли. За установяване на направените разноски ищцата е представила фактури и касови бележки към тях.

На основание изложеното, съдът прие, че в случая дължимото на ищцата  обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди  в размер на 30 000,00 лв., а за имуществени вреди в размер на 119,44 лв. Това обезщетение е дължимо от ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал.1 КЗ. Върху обезщетението от 30 000,00 лв., следва да се присъди и законната лихва от 16.08.2018 г., на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

По отношение на разноските.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати  разноски в размер на 3 258,77 лв., от които 1204,77 лв. – държавна такса, 620,00 лв.- разноски за вещо лице и 1434,00 лв. адвокатски хонорар /претендиран по реда на чл. 36, ал.1 и 2 и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ДЗИ "ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Г.С.Бенковски" № 3, представлявано от К.Х.Ч. -Главен изпълнителен директор и Б.А.В. - изпълнителен директор да заплати на И.В.Н., ЕГН ********** с настоящ адрес *** сумата от 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ДЗИ "ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Г.С.Бенковски" № 3, представлявано от К.Х.Ч. -Главен изпълнителен директор и Б.А.В. - изпълнителен директор да заплати на И.В.Н., ЕГН ********** с настоящ адрес *** сумата от 119,44 лв. /сто и деветнадесет лева и 44 ст./, обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП на 13.04.2018 г., като отхвърля иска за разликата от 16,05 лв. /шестнадесет лева и 5 ст./ до пълната претендирана сумата от 135,49 лв. /сто тридесет и пет лева и 49 ст./, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ДЗИ "ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Г.С.Бенковски" № 3, представлявано от К.Х.Ч. -Главен изпълнителен директор и Б.А.В. - изпълнителен директор да заплати на адвокат М.Г.И. сумата от 1 434,00 лв.- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА ДЗИ "Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 1824,77 лв. /хиляда осемстотин двадесет и четири лева и 77 ст./, от които 1204,77 лв. лв. /хиляда двеста и четири лева и 77 ст./, представляваща държавна такса и 620,00 лв. /шестстотин и двадесет лева/ възнаграждение за вещо лице, изплатени от бюджетната сметка на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

.