№ 2162
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100508144 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
С Решение № 20116918 от 17.05.2021 г., постановено по гр. дело № 55309 по описа
-ти
за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 117 състав, е отхвърлил предявения от Н.
ХР. С. , ЕГН **********, срещу Х.И. С., ЕГН **********, иск, с правна квалификация чл.
144 СК, вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК) - за издръжка на пълнолетен учащ от негов
родител в размер на 250.00 лева месечно, считано от 01.10.2020 г. Осъдил е Н.С. да
заплати на Х.С. сумата от 300.00 лева – разноски за производството.
Ищецът Н. ХР. С. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от
така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25092664 от
01.06.2021 г. по описа на СРС. Поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
необоснован. Изтъква доводи, че решението е постановено при съществени процесуални
нарушения, изразили се в необсъждане на целия събран по делото доказателствен материал,
както и след кредитиране на доказателства, които не отговарят на изискванията на закона.
Излага подробни съображения в подкрепа на въззивната си жалба. Съобразно с изложеното
моли въззивния съд да отмени изцяло Решението и вместо него да постанови друго, с което
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски за производството.
Въззивникът не се яви в съдебно заседание във въззивната инстанция и не изпрати
представител.
1
Ответникът Х.И. С. ( въззиваем в настоящото производство) в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, в който я е оспорил изцяло като
неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.
Претендира разноски за въззивното производство. Въззиваемият поддържа оспорването в
съдебно заседание във въззивната инстанция, чрез пълномощник.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок; от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на страните,
приема следното:
Искът, предявен от Н. ХР. С. срещу Х.И. С., е за издръжка в размер на 250.00 лева
месечно, считано от 01.10.2020 г., на основание чл. 144, вр. с чл. 149 СК. Ищецът
претендира и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК.
При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за
установено, че ответникът Х.С. е баща на ищеца Н.С.. Към датата на подаване на исковата
молба ищецът е на 19 години (пълнолетен) и е редовен студент – платено обучение. Ищецът
живее заедно с майка му в общо домакинство, като и двамата не работят. Ответникът е
съдружник и управител на ООД (справка от Търговския регистър) и не притежава имоти, от
които да извлича доходи. Баща е на второ дете, родено преди завеждане на делото
(удостоверение за раждане на дете, родено на 02.10.2020 г.), а средномесечната му брутна
заплата е около 1 200.00 лева. Ответникът е подпомагал финансово ищеца преди завеждане
на делото (документ на л. 49 от първ. дело). Първата инстанция е обосновала, че искът е
неоснователен, тъй като нуждите от издръжка на второто дете на ответника (което е
“пеленаче“ и към което същият има безусловни алиментни задължения) са по - големи от
тези на ищеца, който е студент. При това положение дори и минимална като сума издръжка
би създала “особено затруднение“ на ответника да я заплаща.
Във въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните,
относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.
Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК,
правейки ги по този начин част от своя съдебен акт. С оглед оплакванията във въззивната
жалба и съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд
излага и свои мотиви.
Уважаването на иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител
предполага ищецът, който е въззивник в настоящото производство и чиято е
доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/. че въззиваемият - ответник е негов родител, 2/.
нуждите си от издръжка за релевантния период и в претендирания размер, 3/. че не е
навършил 25 - годишна възраст и учи във висше учебно заведение; 4/ Ищецът е следвало да
2
наведе и твърдения, които да докаже, че не разполага със собствено имущество и доходи
или, че имуществото му не е достатъчно, за да се издържа от него; 5/ На доказване подлежи
и възможността дължащият издръжката родител да я престира без това да съставлява
“особено затруднение“ за него. Доколкото въззиваемият - ответник твърди отрицателния
факт, че не е в състояние да заплаща търсената издръжка, то е в негова тежест е да установи
това обстоятелство.
В процесния случай, между страните не е спорно, че ответникът е баща на ищеца,
като е установено и по надлежен начин в производството – удостоверение за раждане от
19.05.2001 г. на длъжностно лице по гражданско състояние в Район “Оборище“, издадено
въз основа на Акт за раждане № 81 от 19.05.2001 г. Доказано е по делото, че ищецът е
навършил пълнолетие, но не е навършил 25 - годишна възраст, както и че от 01.10.2020 г. е
студент в редовна, платена форма на обучение по специалността “Анимационно кино“ при
Нов Български Университет – Уверение № 59488 от 15.10.2020 г. на Факултет за базово
образование. Ищецът е депозирал по делото декларация за материално и гражданско
състояние, като поради неоспорването й от ответника може да се направи извод, че ищецът
към момента не разполага със собствено имущество и доходи или имуществото му не е
достатъчно, за да се издържа от него.
По делото спорен е единствено въпросът дали възможностите на въззиваемия му
позволяват да дава на въззивника претендираната месечна издръжка. Възможността за
доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без “особено затруднение“ да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното му дете. В тази връзка по делото не е доказана пълно и главно
възможността на въззиваемия - ответник Х.С. да заплаща без “особено затруднение“
претендираната месечна издръжка от 250.00 лева. Проведено е обаче насрещно доказване
установяващо, че ответникът е баща на малолетно дете – С.Х. С., роден на 02.10.2020 г.,
видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0378 от
07.10.2020 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община,
Район “Изгрев“. Получаваният от бащата месечен доход за периода 01.09.2020 г. –
28.02.2021 г. е установен по делото в общ размер от 7 432.28 лева, или както правилно е
приела първата инстанция в месечен размер от около 1 200.00 лева – служебна бележка от
Заложна къща “М и В К.“ЕООД - работодател на ответника. Същевременно бащата е
доказал документално, че с майката на малолетния С. С. обитават жилище под наем, за
което заплащат месечно наемна цена от 600.00 лева – Анекс № 1 към Договор за наем от
01.09.2020 г. Или, възраженията на въззиваемия - ответник срещу така предявените искове
са доказани пълно и главно в процеса, съобразно неговата доказателствена тежест.
Предвид обсъдената доказателствена съвкупност е видно, че не са необосновани
фактическите констатации на първата инстанция, както неоснователно се поддържа от
въззивника Н.С..
Законосъобразни се явяват и правните изводи на решаващия състав на съда досежно
3
липса на предпоставката бащата да може да дава търсената издръжка без “особено
затруднение“. Именно липсата на последната предпоставка – възможността на родителя да
дава издръжка без “особено затруднение“ е обосновал първоинстанционният съд, като е
обсъдил, макар и лаконично, материалната възможност на ответника да дава издръжка на
пълнолетния ищец. Предвид което първостепенният съд правилно е отхвърлил предявения
иск, с правно основание чл. 144 СК, вр. чл. 149 СК. Това е така, тъй като при тази издръжка
възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при
което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за
издръжка по чл. 144 СК не е безусловно и се подчинява на определени ограничителни
изисквания. Те имат своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече
пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: от представеното
уверение, изходящо от Нов Български Университет се установи, че въззивникът Н.С. е
записан за първи есенен семестър на учебната 2020/2021 г. Таксата за обучение в размер на
1 450.00 лева е била заплатена от въззиваемия - ответник през м. септември 2020 г. (видно от
платежно нареждане на л. 49 от делото). По тази причина първоинстанционният съд
правилно е приел, че бащата е подпомагал финансово ищеца преди завеждане на делото.
Може да се изведе и заключение, че основната обучителна нужда на ищеца – немалката по
размер такса е била задоволена изцяло, чрез плащане от страна на неговия баща, а занапред
въззивникът ще следва да си осигурява таксата.
Правилен е изводът на първостепенния съд, че нуждите на малолетния син на
ответника от издръжка са приоритетни пред тези на пълнолетния ищец. Изяснено е с
Решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 2/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, че алиментното
задължение към непълнолетно дете – какъвто е и процесният случай, има предимство пред
издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетено с оглед
възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди да осигури издръжка
и за пълнолетното му дете.
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта
относно разноските.
По разноските за въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски.
Претенцията на въззиваемия Х.С. за присъждане на разноски е основателна и
доказана за сумата от 300.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор
за правна защита и съдействие (на л. 25 от въззивното дело).
Така мотивиран,
4
Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20116918 от 17.05.2021 г., постановено по гр. дело
-ти
№ 55309 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 117
състав.
ОСТАВЯ без уважение искането на Н. ХР. С. за присъждане на разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. ХР. С., ЕГН **********, да заплати на Х.И. С., ЕГН **********,
сумата от 300.00 (триста) лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО, съобразно ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5