Номер 293212.10.2020 г.Град Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Б.
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200500836 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „БНП
....., Париж, рег. № ..., чрез БНП ....., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявана от Д.Д. – Заместник управител и
пълномощника Н.А.М. – юрисконсулт, срещу решение № 1968/ 28.02.2020 г.,
пост. по гр. д. № 1378/ 2019 г. по описа на РС - Б., с искане за отмяна на
решението.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Навежда се, че е неправилен извода на съда, че договорът за
револвиращ кредит бил недействителен, тъй като ответникът не е подписал
същия, респективно не бил изразил съгласие е параметрите на договора за
кредит. Поддържа се, че съгласно чл. 12 на договора, раздел „Отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ е
предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 00
лева, като е уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и
1
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след активирането й. С оглед уговорката, че
револвиращият кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои
суми по револвиращия кредит по указния от кредитора начин, се прави довод,
че настъпването на последиците от сключения договор са поставени в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на издадения от
кредитора платежен инструмент. Касае се за отлагателно условие, при
сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя да извършва
плащания по картата. Поддържа се, че усвояването на суми от кредитния
лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните
условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за
връщане на усвоените суми, респективно плащане на минимална погасителна
вноска. Навежда се, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в
който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което
следва от същността му на реален договор. Прави се довод във въззивната
жалба, че процесният договор за револвиращ потребителски кредит е сключен
на 12.05.2017 г., когато по личната сметка на въззиваемата е преведена сумата
в размер на 950.00 лева, което не е спорно по делото – установявало се от
заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна
експертиза. Поддържа се, че в приложението към договора изрично е
предвидено, че идентификацията на картодържателя се осъществява
посредством въвеждането на персонален идентификационен номер (ПИН),
като ПИН е универсален електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 Закон
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) и страните приемат,
че е със статут и правно действие на саморъчен подпис в съответствие с чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕП по отношение на действия, свързани с приемане на
приложението. Навежда се, че съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията. Електронен документ е електронен документ по смисъла на
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 ог 28 август 2014 г.),
наричан по-нататък (Регламент (ЕС) № 910/2014. Посочения регламент
определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Съгласно Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д, № 868/2012 г., IV г. о., електронното
изявление, се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ -
електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014. Според посочената разпоредба „електронен
2
подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят
на електронния подпис използва, за да се подписва. Прави се довод, че когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), поради
което и с въвеждането на ПИН от кредитополучателя реално същият е
изразил съгласието с параметрите по револвиращия кредит, с оглед на което и
решаващият извод на съда за липса на съгласие при сключване на договора за
револвиращ кредит е неправилен.
Поддържа се във въззивната жалба, че изводът на съда не може да бъде
споделен с оглед реалния характер на договора за заем, като от страна на
кредитополучателя са направени 9 погасителни вноски в общ размер на
540.00 лева. Когато фактите по делото недвусмислено сочат на неоспорване
от кредитополучателя на действителността на съдържанието на сключения
договор за кредит, който е предприел плащане по него, то изводът на съда за
липса на валидно възникнало облигационно правоотношение се явява
неправилен.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 1968/
28.02.2020 г., пост. по гр. д. № 1378/ 2019 г. по описа на РС - Б., като бъдат
уважени предявените искове изцяло. Претендира сторените по делото
разноски.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението е правилно и
законосъобразно, поради което въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Б., ГО, IV въззивен, счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС – Б. е образувано по иск, предявен от „БНП
.....“, Париж, рег. № ..., чрез „БНП .....“, клон България, ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявана от Д.Д. – Заместник управител и
пълномощника Н.А.М. – юрисконсулт, срещу В.А.К, ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., кв. „Запад“ № 16, ет. 6, ап. 17. С исковата молба се иска да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че е налице
вземане от страна на БНП ....., Париж per.№ ..., чрез БНП ....., клон България
към В.А.К по договор за револвиращ потребителски кредит, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
250/2019 г. по описа на Районен съд - Б., а именно: сумата от 669.95лева -
главница, 50.30 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018г. до
06.07.2018 г., 35.31 лева - законна лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 година, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. В условията на ЕВЕНТУАЛНОСТ при
отхвърляне на предявените установителни искове, с исковата молба се иска
от съда да постанови решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника да
заплати на ищцовото дружество следните суми по договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-...: 669.15 лева - главница, 50.30 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018г. до 06.07.2018 г., 35.31 лева
лихва, начислена за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 година, ведно със
законната лихва от момента на връчване на исковата молба на ответника до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че при сключване на
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-... ответника
е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard, както и че на 11.05.2017 г. е активирал, предоставената му от БНП
....., Париж peг.№..., чрез БНП ....., клон България кредитната карта № CARD-
..., с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лв. Сочи се, че същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати
АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения
годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл. 14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя
възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ответника е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.02.2018, когато е последното плащане
по нея, като балансът по същата е в размер на минус 720, 25 лв. Посоченото е
принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните
4
опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, тя продължава виновно да не изпълнява, което е
породило интерес от страна на ищцовото дружество потърси съдебна защита
на вземането си. Сочи се, че за събирането на посочените суми е предприело
действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр.
Б.. По частно гражданско дело № 250/2019 г. е издадена Заповед за
изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което е налице
правен интерес от подаване на настоящия установителен иск. Твърди се в
исковата молба, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410,
задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 720.25лв.,
представляващо използваната главница в размер на 669.95, както и договорна
лихва от 01.02.2018 (първа пропусната вноска) до 06.07.2018 (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в
размер на 50.30лв. Твърди се и че дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 35.31 лв. за периода от 06.07.2018 (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.01.2019 (дата на
завеждане на дело). При условията на евентуалност в случай, че се приеме, че
не е обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението и се
отхвърли предявения установителен иск, се сочи, че се предявява осъдителен
иск, който има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
изискуем чрез връчване на препис от същия на другата страна.
В допълнителна молба-уточнение ищцовото дружество поддържа, че с
исковата молба се позовава на предсрочна изискуемост на претендираното
вземане, настъпила на 01.03.2018 година, за което ответникът бил уведомен с
покана от 11.07.2018 година. Сочи се, че съгласно договора при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени по договора надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава. Твърди се още, че претендираната
възнаградителна лихва в размер на 50.30 лева е начислена за периода от
01.02.2018г. до 06.07.2018 г. съобразно договорения годишен лихвен процент
и годишен процент на разходите. Сочи се още, че съгласно приложението към
договора (чл. 17) годишния лихвен процент (ГЛП) е в размер на 19.00 %, а
годишния процент на разходите (ГПР) е в размер на 25.79 %. ГЛП е
лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент,
който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР
показва действителното оскъпяване на всеки кредита, като към лихвения
процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи,
свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като
годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При
изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на
клиента, свързани с отпускането на кредита. ГПР е изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
5
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условия та на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите
предвидени в тарифата, поместена в приложението, които са следните: -
теглене на пари в брой от банкомат (ATM) в страната и чужбина - 2.00 лева +
2% от изтеглената сума; - справка за разполагаем лимит на банкомат в
страната - 0.40 лева; - месечна такса за обслужване (начислява се при
трансакции и/или задължения в отчетния период) - 6.00 лева; -
обезщетение за забава - 10% + ОЛП на БНБ (законна лихва за забава).
Сочи се, че мораторната лихва в размер на 35.31 лева е начислена за
периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 година. Позовава се, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен
в предходното изречение.
Съобщението е връчено на 15.10.2019г., като видно от материалите по
делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението на
14.11.2019г. по делото е депозиран писмен отговор по заявената искова молба
от назначения особен представител. Със същия се оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. Иска се
отхвърляне на същите и присъждане на сторените разноски.
Твърди се, че видно от Приложение към Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с номер CREX-... от 06.01.2015 е, че липсва подпис на
В.А.К, което ще рече, че същата не се е запознала и не се е съгласила със
съдържанието му, както и че е налице основателно съмнение относно
съдържанието и автентичността на този документ.
Сочи се, че в подкрепа на твърдението на ищеца, че на 11.05.2017г.
В.А.К е активирала, предоставената й кредитна карта № CARD-... с
максимален кредитен лимит в размер 1500,00лв. не е представено
доказателство, от което да е видно, че на ответницата й е предоставена
кредитна карта MasterCard, че именно на датата 11.05.2017г., ответницата е
активирала, предоставената й кредитна карта, по какъв начин е активирала
картата и каква е усвоената сумата. Сочи се, че тези обстоятелства са от
съществено значение във връзка със заплащането на погасителната вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
6
погасяване на задължението, съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, а също и във връзка с
начисляване на годишна лихва и такси за обслужване, в последствие върху
усвоената сума за използвания период.
Сочи се и че не са посочени колко на брой и с какъв размер са били
погасителните вноски. Ищецът не е представил доказателство, как е
калкулирана въпросната сума, а именно справка-извлечение от счетоводните
книги на БНП Париба по заемната сметка CREX-... и CARD-..., с показания за
движението на усвоените суми и погасителните вноски или актуализиран
погасителен план, от който да е видно как и с какви суми, ответницата е
следвало да обслужва кредитната карта.
Твърди се и че след активиране на MasterCard на 11.05.2017г., БНП
Париба не е представила доказателство, че е изготвила, актуализиран
погасителен план, от който да е видно колко и какви по размер са
погасителните вноски на лицето. Няма доказателства дружеството да е
уведомило В.А.К, с актуализиран погасителен план за общия размер на
задължението и месечните погасителни вноски. От изисканата и приложена
справка по делото е видно, че В.А.К не е променяла постоянния си и настоящ
адрес: гр.Б., ж.к."Запад”, бл.16, ет.6, ап.17, или дружеството е допуснало
пропуск в процедурата по отпуснатия кредит, като не е проявило процесуална
активност.
Ответникът в отговора на исковата молба, оспорва факта на получаване,
активиране, датата на активиране и усвояване на сума/неуточнена/ по
MasterCard, и се поддържа, че претенцията е изцяло неоснователна и
недоказана, поради липса на приложени писмени доказателства. Сочи се още,
че поради липса на представено доказателство, покана от 11.07.2018г. до
ответника не е изпратена с известие за доставяне и не е била връчена на
ответницата. Твърдението на ищеца, че същата е уведомена с покана е
голословно. Заявява се, че същата е изготвена в един по-късен момент, с цел
нуждите на производството, а именно подаването на иска в съда. Във връзка с
горното се твърди, че В.А.К, не е уведомена, че Договора за кредит е
предсрочно изискуем. Не са отправяни устни покани към нея, не е потърсен
контакт по телефона с нея и не са проведени срещи във връзка с изплащане на
сумата. Поддържа се още, че прецезираната от ищеца сума в общ размер на
755,56 лева, не отговаря на твърдението на ищеца, че към 01.02.2018г., когато
е последното и плащане по кредитната карта, балансът по същата е в размер
на минус 720,25лв. или видно е, че има разминаване между твърденията на
ищеца. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответницата дължи посочената
сума в общ размер от 755,56 лева, като неоснователна.
Оспорва се изцяло задължението за възнаградителна лихва по Договора
за потребителски кредит. Сочи се, че в молбата-уточнение ищецът прави
7
уточнение, че възнаградителната лихва в размер на 50.30лв. е начислена за
периода от 01.02.2018г. до 06.07.2018г., съгласно приложението към договора
/чл.17/ - годишен лихвен процент/ГЛП/ е в размер на 19,00%, а годишен
процент на разходите/ГПР/ е в размер на 25,79лв. Поддържа, че след
внимателен прочит на приложението към договора, на който се позовава
процесуалния представител на ищеца, е видно, че в таблицата, след чл.17 е
посочено Лихвен процент / Годишен процент на разходите 35% / 44,90%.
Предвид несъответсвието между претендираната възнагранителна лихва и
нормативния акт, представен като доказателство /приложението към
договора/ на което се позовава ищеца, се поддържа, че същата е неясна и не
съдържа формулирани компоненти, фактори и методика за определяне на
лихвения процент по кредита, поради което противоречи на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, на разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5април 1993год. и на Закона за защита на потребителите. Не
става ясно също въз основа на кой нормативен акт и как е изчислена
законната лихва за забава, което затруднява защитата на ответника в тази
посока. Поради горното се поддържа, че претенцията за възнаградителна
лихва и законната лихва за забава е необоснована, поради което
неоснователна и недоказана.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора, както и правна страна:
От събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява, че въз основа на заявление, подадено от
настоящия ищец е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
991/31.01.2019г., с която е разпоредено длъжникът В.А.А., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Запад“ № 16, ет. 6, ап. 17 да
заплати на кредитора БНП ....., Париж, peг.№ ..., чрез БНП ....., клон България,
с ЕИК: *********, с адрес (седалище/адрес на управление): гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 14, представлявано от Д.Д.,
заместник управител, чрез пълномощника Ц.Х.С-юрисконсулт, следните
суми: сумата от 669,95 лв. /шестстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и
пет стотинки/- главница, представляваща неизпълнено задължение по
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard
с № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК- 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на дължимото; сумата от
50,30 лв. /петдесет лeвa и тридесет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018г. до 06.07.2018г.; сумата от
35,31лв. /тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г.; както и сумите
от 25,00 лв. /двадесет и пет /- платена държавна такса и 50,00 /петдесет/
лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.
8
Страните са подписали договор за средит за покупка на стоки или
услуги, на 06.01.2015 г.. В раздел озаглавен „отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта” съобразно чл.
12 от представените условия по договора, кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения
свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след
активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Ищецът се
е задължил да издаде платежния инструмент не по – късно от 18 месеца от
първата погасителна вноска по кредита. както и, че ако в посочения срок не
бъде издадена кредитна карта този раздел не произвежда действие. Посочено
е, че кредитния лимит, който се определя едностранно от кредитора няма да
надвишава посочения максимален размер и ще представлява револвиращ
потребителски кредит предоставен на кредитополучателя за ползване
посредством кредитна карта. Кредитополучателят ще може да извършва
трансакции с кредитна карта до размера на кредитния лимит, в рамките на
дневните трансакционни лимити, като всяка трансакция представлява
усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит, потвърждение за
извършване на трансакциите се осъществява посредством персонален
идентификационен номер. Съобразно чл. 15 договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта
се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. За плащане на кредитния лимит е предвидено плащане
годишна лихва върху усвоената част, за срока на ползването й, както и
удържане на всички такси дължими на кредитора или на трети лица от
разполагаемия кредитен лимит. В чл.17 е посочено изпращането на
извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя
всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции но не по малко от
веднъж годишно и съдържание на извлечението – период за който се отнася,
извършени през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислени
лихви, минимална погасителна вноска. Според чл. .18 кредитополучателят
плаща месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения,
покриваща задълженията в последователност разноски, лихви, главница. В
чл. 19 от договора е договорено кредиторът да може да преразглежда
размерът на лихвата и таксите всеки месец, както и влизането в сила на
промяната след обявяването й на интернет страницата на дружеството, като
при несъгласие кредитополучателят може да блокира картата си, респ.
приемането им при неблокирането й. Съгласно чл.20 кредиторът ще блокира
кредитната карта по искане на кредитополучателя при изтичане на
валидността и или при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски, като при неплащане в рамките на 2 месеца съответно прилагане на
разпоредбите на чл. 3. В чл.21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде
9
доставена на кредитора, заедно с приложение, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедура за активиране на картата, както
и че задълженията за плащания възникват след активирането и използването
на картата и в съответствие с договора и приложенията към същия. Ищецът е
представил месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период
16.05.2018г. – 15.06.2018г., според което използвания кредитен лимит е 720,
25 лв., срок на плащане 01.07.2018г., като липсват данни за връчването му на
кредитополучателя. Представена е и покана, подписана от представител на
„БНП ..” ЕАД, адресирана до ответника, съдържаща изявление за
преустановено от длъжника плащане на вноските по договора от 01.02.2018г.
и съществуващо задължение в размер на 721, 18 лева – 669, 95 лева –
главница, 50, 30 лева – договорна лихва, 0, 93 лева обезщетение за забава.
Отправена е покана за погасяване на задължението в 7 –дневен срок, като е
посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на
посочената сума. Липсва позоваване на чл. 3 от договора. Не са представени
по делото доказателства поканата да е връчена на ответника. Приложена е
товарителница № 9191215.../1593028 от 26.01.2016г. на МиБМ . ООД, видно
от която на ответника на 27.01.2016г. е връчена пратка, с посочено
съдържание “документи“. Не се спори между страните, че ищецът е
правоприемник на кредитора, за което са представени, като доказателство
извлечение от основно вписване в ТР към 13.03.2018г. от секретариат на
Търговския съд гр.Париж, нотификация за презгранично сливане и писмо от
Канцелария на Търговски съд в Париж, за влизане в сила на презгранично
сливане между ищеца и кредитора.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвено от вещото лице Д.Д.. Според заключението, изготвено
въз основа на материалите по делото счетоводно – отчетни документи на
ищцовото дружество, в резултат на извършен анализ за движение по сметка
IBAN BG... и оснавние за плащане CARD-... с титуляр В.А.К експерта
изразява становище, че е усвоен кредит в размер на 950.00 лв. С дата
12.05.2017 година е извършен превод от карта към сметка. Според вещото
лице размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на
заявлението по чл. 410 ГПК са- Дължима главница - 657.34 лева, Дължими
месечни такси - 18.00 лева, Дължима застрахователна премия - 12.61 лева,
Дължима месечна лихва 1.58 % - 32.30 лева. Дължими суми - 720.25 лева,
Дължими месечни такси - 18.00 лева, Дължима лихва - 32.30, Дължима
законна лихва - 35.36 или Общо дължими суми -755.61 лева.
При изложеното и в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК,
преценявайки оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните в
производството, въззивната инстанция намира предявените искове за
неоснователни, а обжалваното решение за правилно.
Предмет на настоящото разглеждане са искове по чл.422 ГПК за сумата
10
669.95 лева - главница, 50.30 лева - възнаградителна лихва за периода от
01.02.2018г. до 06.07.2018 г., 35.31 лева - законна лихва за забава, начислена
върху главницата за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 година, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми, а при евентуалност на осъдителен иск за
визираните суми.
Допустимостта на исковете следва от наличието на издадена заповед за
изпълнение за процесните суми, подадено в срок възражение срещу заповедта
от длъжника и подаване на исковата молба в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК. С оглед на съдържащите се в приложеното заповедно
производство възражение срещу издадена заповед за изпълнение и датата на
подаване на исковата молба, следва да се приеме, че исковете са допустими.
Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът основава на
твърдения за предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в
производството е правен субект, който предоставя кредит в рамките на своята
търговска дейност то правоотношенията между страните следва да бъдат
разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже
наличието на валиден договор за потребителски кредит с посоченото в
исковата молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите суми.
Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие
за получаване в собственост на пари и предаването им, в същия закон, като
условие за валидност на договора за потребителски кредит е предвидено, че
съгласието за предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена
форма, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на
договора – чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, всички
изменения и допълнения на договора също следва да бъдат извършени в
писмена форма, удостоверени с подписите на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗПК правата,
предоставени на потребителите по този закон не могат да се изключват или
ограничават, като отказът от права е недействителен.
В случая данните по делото изключват извод за надлежно възникнало
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Това е
така, защото липсва писмен документ, материализиращ съвпадащите
насрещни волеизявления на страните относно конкретен размер на кредита,
както и относно договорените лихви и обезщетения за забава. Постигнатото
съгласие за предоставяне на кредит след едностранно определяне размера му,
11
на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора респ. при неяснота у
потребителя относно размера на средствата, които ще му бъдат предоставени
в заем, размера на лихвата която ще плати, размера на месечната погасителна
вноска, не може да се приеме, като валидно съгласие, въз основа на което
между страните е възникнал договор за потребителски кредит. Разпоредбите
от ЗПК, предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с
получаването на кредити от потребители и целящи защита на потребителите,
включително и тази част от тях, касаещи преддоговорната информация
обосновават извод, че за да е налице съгласие за договора, то следва да е
налице ясно изразена воля на потребителя относно обстоятелствата,
обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на
информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за
потребителя от същото.
В случая, няма писмен договор. Възражението във въззивната жалба, че
идентификацията на картодържателя се е осъществило посредством
въвеждането на ПИН, който по своята същност е универсален електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ има статут на саморъчен подпис в
съответствие с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, което по същество е приемане на
приложението, следователно е налице писмен договор, съдът намира за
неоснователно. Електронен документ е електронен документ по смисъла на
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.),
наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014" (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ).
Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови
или звуков, визуален или аудио-визуален запис;„електронен документ"
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно чл. 13, ал.
1 ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10
от Регламент (ЕС) № 910/2014 - „електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва. Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят
в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен – чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
12
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това
увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава
материална доказателствена сила. Такава законът признава само на
подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК). Възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание.
В настоящия случай, идентификацията на картодържателя се е
осъществило посредством въвеждането на ПИН, който по своята същност е
универсален електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ, но няма
статут на саморъчен подпис в съответствие с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, тъй като
няма изразено съгласие в договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CREX-..., този ПИН, който по своята същност е универсален
електронен подпис, да има правната сила на саморъчен подпис.
Следователно, няма саморъчен подпис, следователно не е налице писмен
договор.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание.
Както се изложи по-горе, в случая не е налице сключен договор
съобразно на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9, поради което съгласно
чл. 22 ЗПК същият е недействителен.
В тези случаи потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
без лихва или други разходи, което обосновава извод за неоснователност на
предявения иск в частта му за лихвите.
Съдът счита, че в случая не се дължи и главницата по договора. Това е
така защото ищецът не твърди нито пък установява към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед да е настъпила изискуемост на
вземането респ. задължението на длъжника да върне предоставената му в
заем сума.В общия случай при договори за заем с неопределен срок вземането
става изискуемо след изтичане на 1 – месечен срок от поканата. В ЗПК
съществува специална регламентация, според която при прекратяване на
13
договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне
на предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на
предизвестието – двумесечен. В случая не се твърди и не се установява
ищецът да е отправил до длъжника двумесечно предизвестие и това да е
станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В приложената покана – предсрочна изискуемост не е
предвидена възможност за плащане в 2 – месечен срок, нито е обективирано
изявление, за прекратяване на договора след изтичане на двумесечен срок от
получаването й, поради което и съдът не обсъжда възраженията на
потребителя за получаването й.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, а обжалваното решение следва да се потвърди.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1968/ 28.02.2020 г. по гр.д. № 1378/ 2019
г. по описа на Районен съд - Б..
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14