№ 12864
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110150347 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 192224/15.09.2022 г. на П. П. М., ЕГН
**********, гр. Н........., съдебен адрес: гр. Пло..... чрез адвокат Д. М., срещу „С.....” ООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С....., представлявано от Н......
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил насрещен иск.
В срока за отговор на насрещния иск, такъв е депозиран от насрещния ответник.
На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.05.2023 г. от
10,30 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
представи молба с посочена банкова сметка, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от
ГПК, с препис за другата страна.
УКАЗВА на насрещния ищец най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да представи молба с посочена банкова сметка, съгласно изискването на чл.
127, ал. 4 от ГПК, с препис за другата страна.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1
от ЗЗД за установяване нищожност на клаузата на чл. 3.10. от Договор за паричен заем
Кредирект № 581377/15.10.2021 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лв. и поради сключването й при
неспазване на изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22, както
и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата
1
262.97 лв., недължимо платена по Договор за паричен заем Кредирект № 581377/15.10.2021
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за паричен заем
Кредирект № 581377/15.10.2021 г. за сумата от 500 лв., при годишен процент на разходите
от 48.62 %, годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и задължение да се върне сума в
общ размер на 525.03 лв. Сочи, че в чл. 3.10 от Договора било уговорено заплащане на такса
за експресно разглеждане в размер на 262.97 лв., като счита, че тази клауза е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключена при неспазване на чл. 10а, чл. 11,
чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗПП. Твърди, че е
заплатила търсените суми по Договора, включително главница от 500 лв., лихва в размер на
25.03 лв., таксата за експресно разглеждане в размер на 262.97 лв., като последната сума е
недължима, поради нищожност на цитираната клауза. Сочи, че допълнителната услуга по
чл. 3.10 от Договора е свързана с усвояване и управление на кредита, каквито законът не
допуска (чл. 10а, ал. 2 от ЗПК). Навежда подробни доводи за нищожност на клаузата, поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Счита,
че същата клауза се явява и нищожна, поради противоречието й с чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй
като сумата, която се претендира, съгласно нея в размер на 262.97 лв. е в размер на ½ от
сумата на отпуснатия кредит. Твърди, че процесната клауза се явява и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на такса, която е
необосновано висока, както и че е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли съда
да уважи предявените искове, да осъди ответника да му заплати претендираната сума, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответната страна в срока по чл.131, ал.1 ГПК е предявила насрещен иск срещу
първоначалния ищец за сумата от 500 лв., представляваща непогасена главница по договор
за кредит № 581377 от 15.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното плащане, сумата от 25.03 лв., представляваща
непогасена възнаградителна лихва по договора за периода от 15.10.2021 г. до 29.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на основание чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай,
че бъде обявен за недействителен процесния договор, за присъждане на сумата от 500 лв.,
представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на получената по Договора за
кредит сума, формирана като остатък от непогасената главница и на основание чл. 240 от
ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът и насрещен ищец признава, че между страните е сключен Договор за
паричен заем на 15.10.2021 г. чрез средство за комуникация по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР
за сума от 500 лв., при брой на вноските – една, вид на вноската месечна, ГПР в размер на
48.62 % и ГЛП – 40.05 %. Твърди, че заемната сума е получена от кредитополучателя в брой
2
на каса на „Изипей“ АД. Твърди, че до датата на подаване на насрещния иск, ответникът по
него не е извършил нито едно плащане, като остават дължими главница от 500 лв.,
възнаградителна лихва от 25.03 лв. за периода от 15.10.2021 г. до 29.11.2021 г., като всички
вноски са падежирали. Счита, че уговорената възнаградителна лихва е действителна,
съобразена е със законовите изисквания и сумата е дължима.
Ответникът по насрещния иск в срока за отговор е оспорил предявения
насрещен иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че на същото основание и за
същото вземане по процесния договор за кредит вече е било образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 47836/2022 г. по описа на СРС, 153 състав. Твърди, че е
депозирала възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед и съдът е дал указание
на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК. Моли съда да остави насрещната
искова молба без разглеждане, като недопустима. Счита насрещния иск за неоснователен и
излага подробни доводи в тази насока. Моли съда да отхвърли исковете на насрещния ищец
и да му присъди разноски.
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че същите са сключили Договор за паричен заем Кредирект № 581377/15.10.2021
г. за сумата от 500 лв., при годишен процент на разходите от 48.62 %, годишен лихвен
процент в размер на 40.05 % и задължение да се върне сума в общ размер на 525.03 лв., на
основание чл. 146 от ГПК.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) плащане от ищцовата страна на суми по посоченото облигационно
правоотношение между страните и размера на заплатените суми, 2) наличието на
обедняване у ищеца за сметка обогатяване на ответника, връзката между тях и размера на
обедняването, респективно обогатяването на ответника, както и всички останали
положителни факти и твърдения, от които черпи изгода, като й указва, че не сочи никакви
доказателства по делото.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже по делото наличие на
правопогасяващи и/или правоизключващи факти и обстоятелства, както и всички
положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.
УКАЗВА на ищцовата страна по насрещната искова претенция, че следва да
докаже реално получаване на сумата по кредита от кредитополучателя, както и размера на
възнаградителната лихва, както и всички останали положителни факти и твърдения, от
които черпи изгода за себе си.
УКАЗВА на ответника по насрещната искова претенция, че следва да докаже по
делото наличие на правопогасяващи и/или правоизключващи факти и обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ заверени преписи от Заповед № 26771/21.09.2022 г.,
Разпореждане № 4372/12.01.2023 г., постановени по ч.гр.д. № 47836/2022 г. по описа на
СРС, 153 състав, както и справка дали в срока по чл. 415 от ГПК е подаден установителен
иск за установяване на вземанията по посочената заповед по чл. 410 от ГПК с оглед
3
преценка на възражението за недопустимост на насрещните искове.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора по нея писмени
доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза до произнасянето по въпроса за допустимост на насрещните искове,
повдигнат от насрещния ответник.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след постъпване по делото на справките и книжата,
изискани от ч.гр.д. № 47836/2022 г. по описа на СРС, 153 състав.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955
423, на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и
преписи от отговорите на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4