№ 16968
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20231110145506 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, ведно с молба от 19.02.2024 г.,
подадена от „М. а.“ ЕООД срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, с която е предявен
осъдителен иск по чл. 498, ал. 3 КЗ.
С протоколно определение от 19.02.2024 г., на основание чл. 214 ГПК, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения иск, който следва да се счита предявен
за сумата от 5489,24 лв., вместо за 1000 лв. – частична претенция от общо дължимото
вземане на стойност от 4000 лв.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
16.06.2023 г., в гр. С., на кръстовище на ул. „574“ и ул. „С. Д.“, е било реализирано
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил /л.а/ „Киа“,
модел „К5“, с рег. № ....., и МПС с рег. № ....... Излага доводи, че виновен за
произшествието е водачът на л.а. „Рено Експрес“, с рег. № ..., който движейки се по ул.
„574“ срещу пътен знак „Б1“, не е съобразил поведението си с предписанието на
пътния знак и не е пропускал движещото се срещу пътен знак „Б3“, по ул. „С. Д.“,
МПС с рег. № ......, поради което го е ударил в страничната част. Сочи, че вследствие
от удара, МПС с рег. № ...... променило праволинейната си посока на движение и се
ударило в спрелия след кръстовището на ул. „С. Д.“ л.а. „Киа К5“, който от своя
страна, вследствие от удара се е изместил вдясно, при което настъпило
съприкосновение с бордюр и крайпътни съоръжения. Твърди, че водачът на л.а. „Рено
Експрес“ не е съобразил поведението си с предписанието на чл. 6 ЗДвП. За
настъпилото събитие бил съставен Протокол за ПТП от 16.06.2023 г., като съгласно
съдържанието му, виновен за ПТП бил водачът на л.а. „Рено Експрес“, поради което
била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. Ищецът твърди, че
е собственик на л.а. „Киа К5“ с рег. № ....., който вследствие от настъпилото
произшествие е претърпял множество увреждания. Сочи, че към датата на събитието
отговорността на водача на л.а. „Рено Експрес“ е била застрахована при ответното
дружество по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка, на 19.06.2023 г. дружеството е завело
1
щета пред ответника. След извършен оглед на автомобила от експерти при
застрахователя, „Б. В. И. Г.“ ЕАД е изплатило в полза на „М. а.“ ЕООД
застрахователно обезщетение в размер на 2213,25 лв. Ищецът поддържа, че
изплатеното от ответника застрахователно обезщетение не е достатъчно да репарира
настъпилите вреди по автомобила. В тази връзка, моли съда да осъди ответника за
сума в размер на 5489,24 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение
за отстраняване на щетите по л.а. „Киа К5“ с рег. № ....., настъпили вследствие от
реализираното ПТП на 16.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и
обстоятелствата относно реализирането му. Оспорва наличието на противоправно
поведение и вина от страна на водача на л.а. „Рено Експрес“. Счита, че изплатеното от
застрахователя обезщетение в полза на ищеца в размер на 2213,25 лв. е достатъчно,
като оспорва твърденията на ищеца относно стойността на причинените вреди по л.а.
„Киа К5“. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца щети
по л.а. „Киа К5“ и настъпилото ПТП. При условията на евентуалност, в случай че бъде
доказано, че стойността на ремонта на увреденото МПС надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, твърди наличието на „тотална щета“, което
обстоятелство следвало да бъде съобразено при определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 498, ал. 3 КЗ.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на л.а. „Киа“,
модел „К5“, с рег. № ....., настъпилото ПТП при посочения в исковата молба
механизъм, реализирано вследствие от противоправното поведение на водача на л.а.
„Рено“, модел „Експрес“, с рег. № ..., чиято гражданска отговорност към датата на
процесното събитие е била застрахована при ответника по сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нанесените
щети по увреденото имущество, които се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с поведението на делинквента, както и, че е отправил писмена претенция до
застрахователя на делинквента, който е изплатил в негова полза застрахователно
обезщетение в посочения размер, съответно стойността на непогасения остатък от
дължимото от застрахователя обезщетение, необходимо за репариране на щетите по
автомобила.
В тежест на ответника е да докаже, че изплатеното от дружеството
застрахователно обезщетение е в размер на действителните вреди по автомобила.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 34060 от
28.09.2023 г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 19.02.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът
е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че към датата на процесното събитие ответникът е осигурявал застрахователно
покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „Рено“, модел „Експрес“, с
рег. № ..., както и че застрахователят е изплатил в полза на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 2213,25 лв. във връзка с настъпило събитие на 16.06.2023 г.
2
Не се спори между страните, че ищецът е собственик на л.а. „Киа“, модел „К5“, с рег.
№ ......
За установяване на механизма на процесното ПТП по делото е приет като
писмено доказателство Протокол за ПТП № 1807295/16.06.2023 г., съставен от
органите на СДВР – гр. С.. В съдържанието на протокола е посочено, че на
кръстовището на ул. „574“ и ул. „С. Д.“, водачът на л.а. „Рено Екпрес“ – М. И. М. не е
съобразил поведението с пътен знак „Б1“, поради което е реализирал ПТП с идващия
от ляво срещу знак „Б3“ л.а. с рег. № ......, който вследствие от удара се е отклонил и е
ударил л.а. „Киа К5“ с рег. № ....., управляван от В. И. В.. Следва да бъде съобразено,
че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. – по арг.
Решение № 71 от 16.08.2017 г. по т.д. № 60343 по описа за 2016 г. по описа на ВКС, II
ГО.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля на ищеца В. В.. В показанията си свидетелят е изложил твърдения, че е
управлявал таксиметров автомобил, като е бил на ул. „С. Д.“, изчаквайки клиентът да
освободи автомобила след завършване на курса. Сочи, че по същата улица зад него се
е движил друг автомобил – „Фолксваген Голф“, а по другата улица – „574“, обозначена
като път без предимство, се е движил л.а. „Рено“. Изложил е доводи, че улица „574“
пресича перпендикулярно ул. „С. Д.“, като л.а. „Рено“ директно продължил по нея без
да спре или намали скоростта и ударил л.а. „Фолксваген Голф“. Посочил е, че след
удара „Голфът“ се е отместил напред и е ударил управляваното от него такси, което е
било в спряло положение. Сочи, че преди удара „Голфът“ се е намирал на около 100 –
150 метра отстояние от таксито. Поддържа, че „Голфът“ се е движил направо по
улицата, представляваща път с предимство, както и че е бил спрял управлявания от
него автомобил на около 100 – 150 метра от кръстовището между посочените улици.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля на ищеца, като намира същите за ясни,
последователни и съответстващи на изложените фактически данни в съставения
Протокол за ПТП от 16.06.2023 г.
От заключението на вещото лице по допусната и приета в настоящото
производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като обосновано и компетентно изготвено се
установява, че на 16.06.2023 г., около 12:30 часа, л.а. „Рено Експрес“ се движи по ул.
„574“, като на кръстовището с ул. „С. Д.“, при наличието на пътен знак „Б-1“, водачът
на посочения автомобил не е пропуснал движещия се по ул. „С. Д.“ от ляво, срещу
пътен знак „Б-3“, л.а. с рег. № ...... Вследствие от удара автомобилът с рег. № ..... се е
отклонил надясно от посоката си на движение и е ударил паркирания на ул. „С. Д.“ л.а.
„Киа К5“. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДвП, участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. В чл. 47 ЗДвП е регламентирано, че водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които
имат предимство. На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни
3
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, по
арг. чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните
превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. В ал. 2 е посочено
значението на пътен знак Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство!", както
и на пътен знак Б3 - "Път с предимство".
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства,
настоящият съдебен състав приема за установено, че на 16.06.2023 г., в гр. С., на
кръстовище на ул. „574“ и ул. „С. Д.“ е реализирано ПТП, при което водачът на л.а.
„Рено Експрес“ се е движил по ул. „574“, като на кръстовището с ул. „С. Д.“, при
наличието на пътен знак „Б-1“, същият не е пропуснал движещия се по ул. „С. Д.“ от
ляво, срещу пътен знак „Б-3“, л.а. с рег. № ....., съответно е настъпило съприкосновение
между посочените МПС, като вследствие от удара л.а. с рег. № ..... се е отклонил
надясно от посоката си на движение и е ударил паркирания на ул. „С. Д.“ л.а. „Киа
К5“. Съдът счита, че причината за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а.
„Рено Експрес“, който при управление на автомобила не се е съобразил с пътните
знаци, регламентиращи движението на посочения пътен участък, като в нарушение на
изискванията на пътен знак „Б1 – Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е
навлезнал в кръстовището без да изкача преминаването на МПС с рег. № ....., движещо
се по пътя с предимство, с оглед което между посочените превозни средства е
настъпило съприкосновение, променило посоката на движение на МПС с рег. № .....,
което се е ударило в л.а. „Киа К5“, собственост на ищеца.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че доколкото ответното
дружество е изплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото събитие, то посоченото действие следва да бъде тълкувано като форма на
извънсъдебно признание относно наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Рено Експрес“ се
потвърждава и от изисканото по делото по реда на чл. 186 ГПК Наказателно
постановление № 23-4332-013431/07.07.2023 г., влязло в законна сила на 28.11.2023 г.,
въз основа на което на водача на л.а. „Рено Експрес“ – М. И. М. е наложено
административно наказание – глоба във връзка с реализираното ПТП на 16.06.2023 г.,
доколкото същият не е съобразил поведението си с пътните знаци на посочения пътен
участък, като виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП.
За установяване на щетите по увреденото имущество – л.а. „Киа К5“ с рег. №
..... по делото е представено като писмено доказателство Протокол № 17322-
16872501469 по претенция № 52-9-372/23/19.06.2023 г., изготвен от експерти при
ответното дружество, които са констатирали следните щети по автомобила: облицовка
задна броня, капак заден, спойлер заден капак, престилка задна, джанта лята задна
дясна, спирачен диск заден десен, шенкел заден десен, амортисьор заден десен, носач
заден д. длн., носач заден д. грн, носач заден д., светлоотразител задна броня лява,
основа клапа въздух, заден ляв калник, ключалка заден капак.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице е посочило, че от представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в Протокола за ПТП
видими увреждания се налага извод, че щетите по л.а. „Киа К5“ се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.06.2023 г. произшествие.
Според чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
4
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти
и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива вредите, причинени на чуждо имущество, съгласно т.
2. Разпоредбата на чл. 498, ал. 1 КЗ предвижда, че увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ освен в случаите, когато
застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите
права и той предявява претенция на основание на чл. 411. Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Безспорно по делото е, че ищецът е предявил пред застрахователя претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с репарирането на вредите от
процесното събитие, настъпили вследствие от противоправното поведение на водача
на л.а. „Рено Експрес“, отговорността на когото е застрахована при ответника. В тази
връзка, застрахователят е изплатил в полза на собственика на увреденото имущество
застрахователно обезщетение в размер на 2213,25 лв.
Размерът на претендираното вземане следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т.
о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Според посоченото в Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. №
156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките
на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може
да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2
КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата,
необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните
пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без
прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. От данните в приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява, че стойността необходима за
възстановяване на щетите по л.а. „Шкода“, настъпили вследствие от процесното ПТП,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 7702,49 лева.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника при условията на
евентуалност възражение във връзка с наличието на тотална щета на увреденото МПС.
Според чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. В заключението си вещото лице е посочило, че
действителната стойност на л.а. „Киа К5“, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие възлиза на 28 081 лв., от което следва че стойността
необходима за възстановяване на щетите по автомобила, вследствие от процесното
ПТП (7702,49 лв.) не надхвърля 70% от действителната стойност на автомобила,
5
поради което не се установява наличието на тотална щета, т.е. не следва да се определя
стойност на запазените части на автомобила.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че са при
съобразяване на действителната стойност на щетите по автомобила в размер на
7702,49 лв. и изплатеното от страна на застрахователя обезщетение на стойност от
2213,25 лв., следва че непогасеният остатък от дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 5489,24 лв., поради което претенцията на ищеца следва да
бъде уважена в пълен размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, по
аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК,
като от представените писмени доказателства се налага изводът, че в негова полза се
дължат разноски на обща стойност 1095 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, да заплати на „М. а.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III” № 19, на основание чл. 498, ал. 3 КЗ, сумата
от 5489,24 лв., ведно със законната лихва за забава от 14.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, представляваща непогасения остатък от дължимото от ЗЕАД
„Б. В. И. Г.“ ЕАД застрахователно обезщетение по повод реализирано на 16.06.2023 г.
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Рено Експрес“,
с рег. № ..., чиято гражданска отговорност към датата на настъпилото събитие е била
застрахована от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД по сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, да заплати на „М. а.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III” № 19, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1095 лева, представляваща направените в производството разноски от
ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6