ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
гр. Пловдив, 04.02.2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в открито
заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретар Петя Добрева и при прокурор М. Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2210 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Производството
е образувано по искова молба от Г.А.Т., ЕГН**********,***,
депозиран чрез пълномощника адв. М.Г. против Министерство на отбраната на Р
България- София, като ищеца
е предявил претенции за заплащане на основание чл.1 ал.1, вр. ал.4 от ЗОДОВ на
обезщетение за имуществени вреди
в размер на 15574,60 лева,
дължащи се на отменен подзаконов нормативен акт- Наредба №Н-1 от 14.01.2013г.
за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерство на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българска армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /отм. с Решение № 17460 от 19.12.2019г. по адм. д.№3316/2019г. на ВАС, обн.ДВ бр. 63 от
17.07.2020 г., в сила от 17.07.2020 г./ и
представляващи стойността на
удържаната от него сума за направени разходи за издръжка, обучение и
квалификация, пропорционално на неизпълнението на срока на договора за военна
служба. В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа
предявените искови претенции и ангажира доказателства. Подробни съображения във
връзка с допустимостта и основателността на същите се излагат в писмена защита.
Претендира направените по настоящото дело разноски, съгласно представен списък
за разноски.
Ответникът по иска – Министерство на отбраната, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М.Г. в писмен отговор оспорва предявеният иск като допустим,
но разгледан по същество за неоснователен. В хода на съдебното производство
ангажира писмени доказателства. По същество на спора не излага допълнително
становище относно претендираното от ищеца обезщетение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна, чрез участвалият в производството прокурор при
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив дава заключение за неоснователност на
предявения иск, като счита, че следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено
следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната
отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и
юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се
разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност,
регламентирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата
подведомственост на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални
предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с
общите предпоставки за допустимост на исковете,
предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и 4 от АПК,
където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила
административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния
акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така,
съгласно изричното правило на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК нищожността на акта,
респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред
съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Тоест, когато твърдяните
вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия
или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за
завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в
исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по
два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно
съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149,
ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с
един съдебен акт.
В настоящия случай, съобразно твърденията в исковата
молба, се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразен подзаконов
нормативен акт- Наредба №Н-1 от
14.01.2013г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерство
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българска армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /отм. с Решение № 17460 от 19.12.2019г. по адм. д.№3316/2019г. на ВАС, обн.ДВ бр. 63 от
17.07.2020 г., в сила от 17.07.2020 г./. Съгласно посоченото Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016
г. по т. д. № 2/2015 г. на ВАС, ОСС, І и ІІ колегия вредите, причинени на граждани и на
юридически лица при или по повод изпълнението / действието/ на подзаконов
нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или
обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Във връзка с
обсъждане на въпроса за допустимостта на исковата молба, съдът съобрази,
че в него изрично е посочено, че тези искове са недопустими в предвид наличието
на специален законов ред за уреждането им. Прието е с него, че държавата и
общините не дължат обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вредите, претърпени от ищците преди отмяната или
обявяването за нищожен по съответния ред на подзаконовия нормативен акт, чието
приложение е довело до настъпването им. Посочено е, че съдебното решение, с
което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт /ПНА/, няма
обратно действие по силата на чл. 195, ал.
1 АПК. До отмяната му актът поражда правни последици и
съществуването на тези правни последици не се засягат от отмяната на
нормативния акт. Поради това не е налице една от кумулативно предвидените
предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на претенцията за вреди, а именно - вредите
да са причинени от незаконосъобразен административен акт. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 195, ал.
1 АПК развилите се в периода на неговото действие правоотношения се
считат за законосъобразни. Уреждането на правните последици от отменения или
обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, включително и произнасянето по
въпроса за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за
периода до отмяната му, законодателят е вменил в задължение само на
административния орган, пряко отговорен за вредите, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.
2 АПК. Произнасянето му следва да се извърши в отделно производство
по уреждане на всички правни последици в посочен от закона кратък срок, което е
пречка за присъждане на обезщетение за вреди по ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 195, ал.
2 от АПК предвижда специален ред за уреждане на правните последици
от отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Предметното
съдържание на понятието „правни последици” включва и преценка на обезщетението
/на имуществени и неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането на
подзаконовия нормативен акт за периода до отмяната му или обявяването му за
нищожен. Правомощията по чл. 195, ал.
2 АПК са възложени на административния орган, приел порочния
подзаконов нормативен акт, който в посочения от закона срок да се произнесе по
всички правни последици както от унищожаемите, така и от нищожните подзаконови
нормативни актове. Законодателното уреждане в разпоредбата на чл.195, ал.2
от АПК на отделно производство пред административния орган по
въпроса за правните последици от отменен или обявен за нищожен ПНА изключва
възможността за разглеждане на претенциите в исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
При така изложеното, настоящият състав на съда намира,
че исковата молба е процесуално недопустима. Като такава, следва да се отмени хода по
същество на делото, исковата молба да се върне на подателя и, а съдебното
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
При направени искания
за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника на основание чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78 ал.8 ГПК, размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
ЗПрП, вр. чл.24 от НЗПрП. С оглед вида, обема и характера на
извършената дейност то следва да се определи в минималния размер от 100лева.
При
така изложеното и на основание
чл.130 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ хода по същество на делото.
ВРЪЩА исковата молба, подадена от Г.А.Т., ЕГН**********,***, депозиран чрез пълномощника адв. М.Г. против
Министерство на отбраната на Р България- София за обезщетение имуществени
вреди в размер на
15574,60 лева,
дължащи се на отменен подзаконов нормативен акт, на подателя и.
ОСЪЖДА Г.А.Т., ЕГН********** ***, да
заплати на Министерство на отбраната на Р България- София сумата в размер на
100.00 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело №2210/2020година
по опис на Административен съд- Пловдив- XXVIII състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в седмодневен срок от съобщаването му пред ВАС по реда на АПК.
СЪДИЯ: