Решение по дело №97/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260002
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Милена Петкова Вълчева
Дело: 20184300900097
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                 Р     Е     Ш     Е    Н     И     Е

 

                                               №………

 

                                         Гр.Ловеч, 04.01.2021 год.

 

                                                                                         

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в закрито заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                                     

при секретаря ……… като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева т.д. № 97 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.247 от ГПК.

 С решение № 260016/03.11.2020 год., постановено по т.д. № 97/18 год., ЛОС е признал за установено по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 430, ал. 1 от Търговския закон, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени от „*****" АД, ЕИК *****, в хода на процеса прекратен търговец без ликвидация поради преобразуване чрез вливане с универсален правоприемник "*****" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*****, представлявана съвместно от всеки двама от изпълнителните директори П.Д., Д.Ш.и А.Я., или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, че Н.Л.Б., ЕГН ********** и П.Р.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, дължат солидарно на "*****" АД, ЕИК *****, като универсален правоприемник на „*****" АД, ЕИК *****, следните суми по сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/02.06.2008 год. и Анекс № 1 от 11.06.2009 год., Анекс № 2 от 01.07.2011 год., Анекс № 3 от 28.07.2011 год. и Анекс № 4 от 30.01.2012 год., а именно: 1. сумата от 74 876.70 лв. - част от главница по Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 1532/R/2008 г. от 02.06.2008 г. и Анексите към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 07.03.2018 год. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 83 176.95 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля; 2. сумата от 21 853.12 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.08.2015 год. до 06.03.2018 год. вкл.; 3. сумата от 8 447.89 лв. -  наказателни лихви за периода от 30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл.; 4. сумата от 243.14 лв. – дължими такси по обслужване на кредита за периода от 30.08.2015 г. до 06.03.2018 г. вкл., като искът до пълния претендиран размер от 726.36 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля; 5. сумата от 96.00 лв. – такси за връчване на покани за доброволно изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 29.05.2017 година по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на РС - Ловеч.

С писмо вх. № 263002/29.12.2020 г. на РС – Ловеч делото е върнато на ОС – Ловеч, тъй като е констатира очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно датата на заповедта за изпълнение за установяване на вземанията, по която е предявен искът по чл.422 от ГПК.

При извършената проверка на основание чл.247, ал.1 от ГПК съдебният състав констатира, че действително в постановеното решение е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт по отношение на  датата на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на РС - Ловеч.

Въпреки  формираната воля на съда, в диспозитива на съдебния акт е посочено, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 29.05.2017 година по ч. гр. д. № 420/2018 г. по описа на РС – Ловеч, вместо 09.03.2018 г.

 При тези факти настоящата инстанция счита, че са налице предпоставките на закона за допускане на поправка в диспозитива на съдебното решение, тъй като чрез тази поправка по никакъв начин не се засяга вече формираната воля на съда относно основателността на уважените претенции.

Поради изложените съображения и на основание чл.247 от ГПК съдът намира, че следва да се допусне поправка на  очевидна фактическа грешка, като на стр.25, ред 13 от диспозитива на решение № 260016/03.11.2020 год. по т.д. № 97/18 год. на ЛОС вместо 29.05.2017 г.  се чете 09.03.2018 г.

Водим от горното съдът

 

                              Р      Е      Ш      И      :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка на стр.25, ред 13 от диспозитива на решение № 260016/03.11.2020 год. по т.д. № 97/18 год. на ЛОС, като вместо29.05.2017 г.  се чете 09.03.2018 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен  срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: