Р Е Ш Е Н
И Е
№ 76 16.04.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 50 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
В.Х.К.,
ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№426/2020г. на РС - Дупница.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с нарушения на процедурата по ЗАНН
и липса на виновно поведение. Нарушенията на процедурата по ЗАНН са по
отношение реквизита по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – твърди липса на
наименование на учебния център за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, дали същият притежава разрешение за
обучение, какви са изискванията на учебната документация и неясно място на
деянието. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмено становище касаторът поддържа жалбата.
Ответната
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София не изразява становище
по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №30-0000082/18.03.2020г. на директора на РД
„Автомобилна администрация“ – София, с което на В.Х.К. за нарушение на чл.27,
ал.6 от Наредба №37 от 02.08.2002г. на МТС на основание чл.178б, ал.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 13.02.2020г.
около 14.00 часа в района на с.Паничарево, област Кюстендил, на път II-62 К. в качеството на преподавател провеждал практическо
обучение на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС – Ц.
Н. посредством управление от последната на учебен лек автомобил с
рег.№СВ1170МВ, собственост на „А. С. В“ ЕООД – гр.София. При проверка на
автомобила, служители на РД „АА“ – София констатирали, че същият е включен в
списъка на посоченото дружество, че К. е преподавател в автошкола „А. С. В.
ЕООД с издадено удостоверение за дейността и че учебният център е с регистрация
в гр.София, като извършеното в случая обучение е извън територията на област
София по второкласен път, а не по магистрала. Съдът изцяло е кредитирал като
достоверни събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за компетентност
на актосъставителя и АНО, липса на допуснати нарушения на процедурата по ЗАНН и
доказано противоправно деяние. От субективна страна съдът е приел пряк умисъл,
сочейки, че жалбоподателят е съзнавал, че не следва да нарушава изискванията за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, като не следва да
провежда обучението извън територията на областта, в която е регистриран учебния
център /област София/, като обучението не е по магистрала, но въпреки това
съзнателно го е сторил. Съдът е коментирал справката от АПИ, съгласно
която по пътя на движение е имало 5бр.
кръстовища и 9бр. площадки за аварийно спиране, поради което деецът е имал общо
14 възможности преди мястото на проверката да укаже на кандидата да спре и да
обърне автомобила по посока АМ Струма. Съдът е отрекъл маловажност на случая по
чл.28 от ЗАН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
разглеждане на делото съдът е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84
от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
процесуалния закон. От събраните допустими, достатъчни и достоверни писмени и
гласни доказателствени средства е извел правилен извод за редовно проведена
административнонаказателна процедура и доказаност на противоправното деяние.
Неоснователно
касаторът възразява за нарушения в съдържанието на АУАН и НП по см. на чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В съдържанието на АУАН и НП издателите са
обективирали сведения относно осъществено практическо обучение на
инкриминираната дата и час с автомобил, собственост на „А. С. В“ ЕООД, което
МПС е включено към разрешението на дружеството за извършване на теоретично и
практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС. При това описание на деянието е ясно, че учебният център е
на дружеството, на чието име е издадено разрешението. Противно на твърдението,
налице е ясно обвинение за неизпълнено задължение по чл.27, ал.6 от Наредба
№37/02.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение /обн. ДВ, бр.82/27.08.2002г., изм. и доп./. Обвинението
съдържа търговското наименование на дружеството, на чието е име е издадено
разрешението по чл.26, ал.1 от Наредбата и което притежава учебния център, чрез
който се осъществява обучението. Не е дължимо посочване на конкретните
изисквания към учебната документация, т.к. задължението за обучение на
територията на областта, на която е учебния център, е обективирано в правна норма,
а не в отделен документ към разрешението за дейност или съставен такъв по време
на изпълнение на дейността. Налице е ясно изписано място на деянието, противно
на твърдението на касатора. Мястото е посочено като част от път II-62 в района на с.Паничарево с указана посока на движение.
Т.к. се касае за територия извън населено място, друга конкретика не е необходима.
Правилен
е извода на съда за доказано деяние по санкционния състав на чл.178б, ал.7,
пр.1 от ЗДвП. Нормата е препращаща към изискванията за провеждане на обучение
на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на ПМС. Тези
изисквания се съдържат в Наредба №37/02.08.2002г. Нарушението по обвинението в
НП касае правилото на чл.27, ал.6 от Наредбата досежно провеждане на обучението
на територията на областта, на която е учебният център. От показанията на
актосъставителя св.Георгиев и свидетеля по АУАН св.Илиев, учебния картон на
кандидата и справката от ОПУ – Кюстендил съдът е извел правилен извод за
проведено на посочената в НП дата и място от дееца обучение на кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС извън територията на област
София, на която се намира учебния център. Самият деец като преподавател на
кандидата е признал управлението с учебна цел по посочения маршрут.
Управлението не попада в изключението по чл.27, ал.6 от Наредбата, т.к не е
осъществено по автомагистрала. Правилен е извода на съда и относно субективната
страна на деянието. Същото е извършено при умишлена форма на вина в условията
на пряк умисъл – деецът е признал пред контролните органи за знанието си
относно осъществената учебна дейност и намерението за провеждането й в
нарушение на законовото правило без да е налице объркване на водача, т.к.
преподавателят е изявил намерение пред контролните органи за пътуване към
гр.Кюстендил. Липсва случайно деяние или извинителна грешка. През изминатият път
е имало достатъчно възможности за обръщане и връщане на разрешената за
управление територия, което не е сторено.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №220/06.07.2020г.
по а.н.д. №426/2020г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.