Мотиви към
присъда № 755 от 23.10.2019 г. по наказателно частен характер дело №
00681 по описа за 2019 година на Районен съд П.:
С частна тъжба И.П.М. е повдигнала обвинение на М.Б.К.
за престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1
от НК, тъй като в периода от началото на месец март 2019 г. до 22.03.2019 г. в
гр. П. в условията на продължавано престъпление е казала нещо унизително за
честта и достойнството на И.П.М., в нейно присъствие, както следва:
1. В началото на месец март 2019 г. на стълбищна площадка в жилищна кооперация, находяща се в гр. П.,
ул. Св. Св. Кирил и Методий № 8 е казала нещо унизително за честта и
достойнството на И.П.М., в нейно присъствие, като я нарекла „***”, „***”, „***”,
„***”;
2. На 22.03.2019 г. пред входната врата на
апартамент № 1, находящ се на ул. Св. Св. Кирил и Методий № 8 в гр. П. е казала
нещо унизително за честта и достойнството на И.П.М., в нейно присъствие, като я
нарекла „***”, „***”, „***”, „***, ***”.
За съвместно разглеждане в съдебното
производство е приет предявения от частният тъжител И.П.М. граждански иск срещу подсъдимата М.Б.К.
за сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление по чл.146 ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски. И.М. е конституирана като
граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прения тъжителят, чрез
процесуалния си представител адв.П.В., поддържа
обвинението, като твърди, че същото е доказано от обективна и субективна страна
за което счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна. Моли
съдебният състав да бъде уважен и предявения граждански иск.
Подсъдимата М.Б.К. в хода на съдебното следствие дава обяснения
за конфликтни отношения с частната тъжителка, като отрича да я е обиждала.
Защитникът на подсъдимата – адв.С.Д., пледира за постановяване на оправдателна присъда,
поради недоказаност на обвинението.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата М.Б.К. е родена на *** ***. Има
средно техническо образование. Пенсионер е. Не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
Частната тъжителка И.П.М. и подсъдимата М.Б.К.
се познават добре, тъй като са съседи. Живея в блок № 8 на ул. Св.св. Кирил и Методий в гр. П., като първата обитава
апартамент, находящ се на първия етаж, а втората – на осмия етаж.
Междусъседските им отношенията са трайно влошени от няколко години.
Свидетелката Б.О.Г.е бивша съседка на подсъдимата
и частната тъжителка. След като продала жилището си тя оставила свой багаж в
мазето на И.М.. В началото на м. март 2019 г. Г.отишла да прибере съхраняваните
й вещи. Слязла в мазето заедно с частната тъжителка, която след като й
отключила помещението, се върнала към жилището си. На стълбищната
площадка пред апартамента си М. срещнала подсъдимата М.К., която на висок глас се обърнала към нея с думите „***”, „***”, „***”,
„***”. Вербалната атака била слухово възприета и от свидетелката Б.Г., която изтичала до вратата за общото
избено помещение и видяла, че чутите от нея обиди са отправени от подсъдимата
към частната тъжителка. Възприела, че И.М. се разстроила от казаните й думи.
Очите й се насълзили и тя влязла в жилището си без да отвръща с обида към М.К..
На 22.03.2019 г.,
около 13 часа свидетелката В.И.Г.тръгнала да излиза от жилището си, намиращо се
в същия блок, в който живеят подсъдимата и частната тъжителка. Асансьорът не
работел и тя започнала да слиза по стълбището, когато чула удари по врата.
Наближавайки първия етаж видяла, че на
входната врата за жилището на И. М.
стояла подсъдимата М.К.. Възприела, че след като частната тъжителка отворила
вратата, подсъдимата започнала да я обижда с думите „***”, „***”, „***”, „***”.
И.М. се стъписала от вербалната агресия. В този момент от апартамента излязъл
нейния съпруг - свидетеля И.А.М., заедно с малолетното им дете. Той прибрал
пострадалата в жилището им, която разстроена от отправените й обиди започнала
да плаче.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно:
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката Б.О.Г.относно
деянието осъществено в началото на месец март 2019 г., на стълбищната
площадка пред жилището на И.М., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и логически издържани. Те са съответни с обикновената житейска
логика, доколкото логично се явява посоченото от Георгиева, че след като е чула
вербална агресия е изтичала от мазето, където се е намирала до входната врата към общото
избено помещение, откъдето е възприела непосредствено поведението на
подсъдимата и тъжителката. Свидетелката буквално е възпроизвела освен
инкриминираните изрази, така и обстоятелствата при които ги е възприела. Липсва каквато и да било пристрастност у Б.Г.,
тъй като тя е станала случаен свидетел на скандалната сцена. Изложеното от нея
не носи белег на заинтересованост от изхода на делото, в подкрепа която и да е
от страните, поради което и не може да
бъде споделена тезата на защитата на подсъдимата, че буквалното възпроизвеждане от Г.в хода на
съдебното следствие на изреченото от подсъдимата поставя под съмнение
достоверността на показанията й. Свидетелката е категорична, че е била на
мястото на възникналия инцидент между пострадалата и подсъдимата, поради което
и тя свидетелствала за факти, които непосредствено е чула и които са обясними с
оглед нейното местонахождение към момента на инцидента, поради което и е
обяснимо тя да е чула обидните изрази. За възприетото от нея Г.е дала
показания, след като надлежно й е разяснена отговорността по чл. 290 от НК.
Същата е категорична, че думите „***”, „***”, „***”, „***” са били отправени от
подсъдимата към частната тъжителка, която ги е възприела. Съдебният състав не
може да постави под съмнение, че тази свидетелка не възпроизвеждат вярно както
обидните думи, казани от подсъдимата по отношение на тъжителката, така и
тяхното поведение по време на инцидента, което по отношение на подсъдимата се е
изразило във „викове” и отправяне на обидните думи, в резултат на което М. „беше разстроена,
обидена, шокирана…Аз видях, че И. се насълзи”.
Свидетелите В.И.Г.и И.А.М. пряко и
непосредствено са чули отправените на 22.03.2019 г. обидни думи и квалификации
от подсъдимата по адрес на тъжителката и са възприели нейното поведение пред
входната врата на жилището на И.М.. Те са категорични, че и тъжителката лично е
чула изречените от К. обиди „***”, „***”,
„***”, „***”. Двамата свидетели са очевидци на случилото се и възпроизвеждат
последователно казаните от подсъдимата думи, които те лично са възприели.
Техните показания са подробни, житейски правдиви и непротиворечиви помежду си.
Те не се опровергават от събрания
надлежен доказателствен материал досежно инцидента на
процесната дата.
При безкритичното кредитиране на показанията на свидетеля И.М.съдебният състав
отчете, че същият е съпруг на тъжителката, но това не прави неговите показания
по презумпция пристрастни, а оттам и да се изключи тяхната достоверност, тъй
като последователността и убедителността на депозираните му показания, тяхната
логичност и непосредственост налагат извод за правдивостта им. Същите не са
изолирани, а напълно кореспондират с показанията на свидетелката В.Г., която не
се намира в роднинска връзка с тъжителката и е станала случайно очевидец на
инцидента. Вярно е отбелязаното от защитата на подсъдимата, че И.М.е имал
видимото физическо преимущество над подсъдимата, но не са налице каквито и да
са доказателства той да е реагирал
вербално или със сила спрямо М.К.. В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че свидетелят
дава напълно логична причина за своето поведение, а именно присъствието на
малолетното им дето, което е станало свидетел на инцидента. Той е заявил, че
като родител не е искал същото да слуша
обидните изрази, поради което е дръпнал съпругата си в апартамента, за да
преустанови вербалната атака от страна на подсъдимата.
По отношение на дадените в хода на съдебното
производство обяснения от подсъдимата съдът отбелязва, че освен средство за
защита, същите съставляват и доказателствено средство, поради което ги обсъди и
цени с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал.
Съдебният състав кредитира с доверие изнесените факти, отнасящи се до характера
на личните отношения между страните по делото, като прие за доказано, че между
тях са били налице влошени трайно взаимоотношения. Обясненията на М.К. в частта
в която изцяло отрича авторството на престъплението, съдът намира за израз на
защитна позиция, целяща оневиняването й, предвид тяхната изолираност, поради
което и в тази им част съдебният състав не им даде вяра. Обясненията на
подсъдимата се опровергават от кредитираните по-горе от съда като достоверни и
обективно пресъздаващи фактите, осъществени на съответните инкриминирани дати,
свидетелски показания на Б.О., В.Г.и И.М..
Съдът подходи внимателно към показанията на
свидетеля Б.А.К., като взе предвид както близките му роднински отношения с
подсъдимата, която е негова майка така и факта, че същите нямат пряка връзка с
двата инцидента, за които е обвинена М.К.. Б.К.не е бил очевидец на случилото
се в началото на месец март 2019 г. и на 22.03.2019 г. пред входната врата на
частната тъжителка, за което съдът
основа фактическите си изводи на показанията на свидетелите Б.О., В.Г.и И.М.,
поради което и той не свидетелства за релевантни обстоятелства, свързани с
предявеното частно обвинение.
Същевременно в хода на съдебното следствие не
се установи по време и на двете на брой деяния И.М. да е обиждала М.К. с
конкретна дума или израз.
С оглед изложените по-горе съображения
относно събрания доказателствен материал по делото, съдът не прие наведените от
защитата на подсъдимата твърдения за недоказаност на обвинението, тъй като
частния тъжител макар и да не може да бъде разпитван в качество на свидетел по
делото (чл. 118 от НПК) за очертаното в рамките на тъжбата обвинение ангажира доказателства, които установяват релевантните
факти по предявеното обвинение. Същите са напълно достатъчни, предвид
доказателствената им стойност, която настоящият състав обсъди по-горе в
настоящите мотиви, кредитирайки ги в основата на своите изводи.
От правна страна:
Гореизложената фактическа обстановка налага
извода, че подсъдимата М.Б.К. е
осъществила от обективна и субективна страна фактически състав на чл. 146 ал.1
от НК, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като в периода
от началото на месец март 2019 г. до 22.03.2019 г. в гр. П. в условията на
продължавано престъпление е казала нещо унизително за честта и достойнството на
И.П.М., в нейно присъствие, както следва:
1. В началото на месец март 2019 г. на стълбищна площадка в жилищна кооперация, находяща се в гр. П.,
ул. Св. Св. Кирил и Методий № 8 е казала нещо унизително за честта и
достойнството на И.П.М., в нейно присъствие, като я нарекла „***”, „***”, „***”,
„***”;
2. На 22.03.2019 г. пред входната врата на
апартамент № 1, находящ се на ул. Св. Св. Кирил и Методий № 8 в гр. П. е казала
нещо унизително за честта и достойнството на И.П.М., в нейно присъствие, като я
нарекла „***”, „***”,„***”,„***”.
От обективна страна изпълнителното деяние на
всяко едно от двете деяния, извършени от подсъдимата К. е казване на нещо
унизително, което е извършено в присъствието на тъжителката, като е адресирано
спрямо нея по начин, че обидните думи са достигнали до М., т. е. последната го
е възприела лично и непосредствено. Няма спор, че думите „***”, „***”, „***”, „***”
изразяват негативна морална оценка на личността на тъжителката от страна на
подсъдимата. Такова отношение към пострадалата тя е изразявала и с израза „***”.
Несъмнено това изявление на подсъдимата е насочено да засегне чувството на
лично достойнство като майка на И.М., която полага грижи за своя малолетен
низходящ. Именно чрез
използването на тази унизителна от гледна точка на моралните характеристики в
обществото думи от страна на М.К. е
засегната лична самооценка и
самочувствие на тъжителката, която се е почувствала унизена и обидена.
Подсъдимата, обективирайки с горните изрази,
несъмнено е преследвала да въздейства негативно и да унизи тъжителката.
Деянието, което е осъществено от подсъдимата К. е извършено в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като е осъществено
на различни дати–в началото на месец март 2019 г. и на 22.03.2019 г. в гр. П.,
т.е. в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като двете на брой отделни деяния обективират
признаците на престъпление против личността на един и същ гражданин, а именно
тъжителката. Ето защо второто деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото го по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като няма
пречка институтът на продължаваното престъпление да се приложи по отношение на
престъпление против личността на един и същ гражданин по аргумент от чл.26,
ал.6, предл.1-во от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици, а именно - накърняване на личната чест и достойнство на частната
тъжителка и е искала настъпването на тези последици. М.К. е съзнавала, че
думите „***”, „***”, „***”, „***”, „***” са обидни и че тяхното изричане става
в присъствието на И.М., която е в състояние да ги възприеме, но въпреки това
целенасочено ги е употребила, за да засегне честта и достойнството на пострадалата.
Съдът не споделя оплакването от защитата на
подсъдимата, че липсата на конкретизация от страна на частното обвинение на
точна дата, на която е възникнал в началото на месец март 2019 г. първия
инцидент, при който М.К. е нарекла И.М. „***”, „***”, „***”, „***”,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на
защита на М.К., тъй като посочения
период е ясен, времеви определен, поради което и подсъдимата е във
възможност активно да се защитава по него.
Твърдението в
частната тъжба че на 22.03.2019 г. пред входната врата на апартамент № 1,
находящ се на ул. Св. Св. Кирил и Методий № 8 в гр. П. подсъдимата е употребила
думата „***” по отношение на И.П.М. при извършване на деяние, посоченото в
пункт 2 остана изцяло недоказано, тъй като не се събраха доказателства,
подкрепящи този факт, с оглед направения по- горе анализ на доказателствения
материал, поради което и подсъдимата следва да бъде оправдана на основание чл.
304 от НПК по отношение на предявеното й в тази част обвинение.
Причина за
извършване на деянието е заниженото правно съзнание на подсъдимата.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените
правни изводи, съдът призна М.Б.К. за виновна в това, че е извършила
престъпление по чл.146, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК,
като намери, че са налице едновременно условията на чл.78а, ал.1 от НК, тъй
като за това умишлено престъпление се предвижда наказание „глоба”, подсъдимата
е пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са причинени имуществени вреди,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НПК я освободи от наказателна
отговорност за престъпление по чл.146, ал.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК, като на същото основание й наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лв (хиляда лева). При
определяне размера на наказанието, който е минимално предвидения, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за личността на К., а
именно касае се за възрастна жена на 73 години, същата е пенсионер, поради
което и нейните доходи са занижени. Ето защо и отдавайки приоритетно значение
на тези обстоятелства счете, че така определения размер на наказанието ще
постигне целите на индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК.
По основателността и размера на предявения
граждански иск:
От страна на гражданския ищец И.М. на
основание чл. 45 от ЗЗД се претендира обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на извършеното престъпление в размер на 6000 лева.
В съответствие с правните изводи по- горе,
съдът прие, че претенцията й за обезщетение се явява частично основателна, а
именно:
Наличието на вредни последици в
резултат на престъплението нанесена обида е една необорима законова презумция, тъй като самото престъпно деяние е от такова
естество, че неминуемо засяга честта, достойнството и доброто име, при което
безспорно настъпват и морални вреди. Както се установи от показанията на
свидетелите Б.Г., В.Г. и И.М.тъжителката се е почувствала унизена и засрамена,
това е засегнало собствената й самооценка. Същевременно обидата е била отправена в рамките на инициран
от страна на подсъдимата конфликт с
пострадалата, който факт мотивира съдът да приеме по справедливост, че
обидената ще бъде репарирана за претърпените от нея неимуществени вреди със
сумата от 900лв (деветстотин лева), която е напълно реална за покриване на
претърпените морални вреди, за която и осъди М.К. да заплати на гражданския
ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на
продължаваното престъпление на 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. При определянето на този размер на обезщетение настоящият състав
съобрази естеството на извършеното и особеностите на конкретния случай–
обстоятелството, че обидните думи и изрази са пет на брой и те обхващат
негативно различни страни от личността на И.М., факта, че се касае за
продължавано престъпление, упоритостта и последователността от страна на
подсъдимата при осъществяването му, като прие като отекчаващо
обстоятелство фактът, че и при двете деяния обидните изрази са били изречени
пред жилището на пострадалата, където са били възприети и от нейния съпруг и
малолетно дете, което е създало допълнителен душевен дискомфорт
както на И.М., така и на нейния съпруг. Същевременно в хода на съдебното
производство не се доказаха по-продължителни и по-емоционални неблагоприятни за
тъжителката последици от деянието, поради което и съдът прие за неоснователен и
недоказан предявения граждански иск в частта над уважената до пълния претендиран размер от 6000 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимата М.Б.К. да заплати на тъжителката И.П.М.,
с ЕГН ********** сума в общ размер на
662,00 лв. (шестстотин шестдесет и два лева), включваща 12.00 лв (дванадесет лева) за направените разноски за образуване
на съдебното производство и за адвокатския хонорар от 650 лв
(шестотин и петдесет лева), предвид представеното
пълномощно, а по сметка на Районен съд П. сумата от 50 лв
(петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, чийто размер е определен
съгласно чл. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК
Водим от горното и в същия смисъл
съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ