№ 1859
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110159673 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на С. Д. М. срещу “Ю.“ АД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL33391/2008г., по силата на който му е отпуснат банков кредит в
размер на 78000 евро. Поддържа, че въпреки че кредитът бил разрешен и усвоен в евро,
банката го задължила да заплаща месечните анюитетни вноски в друга валута –
швейцарски франкове. Посочва, че вследствие на повишаване курса на швейцарския
франк в периода на действие на договора се стигнало до увеличение на дължимите
месечни вноски, а също така била увеличена многократно и лихвата по кредита.
Поддържа, че платените от него в повече суми в резултат на валутната разлика са били
недължими поради начална липса на основание за плащането, тъй като клаузите на чл.
1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора, касаещи
преизчислението на месечните вноски по курса на швейцарския франк, са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и затова нищожни, за което навежда
подробни доводи. Сочи, че е в противоречие на закона обвързването на размера на
погасителната вноска с курса на валута, различна от евро, която и е валутата на
усвояване и погасяване на кредита. Според ищеца няма яснота относно размера на
кредита във франкове и в нито един момент не е имал достъп до блокираната сметка в
тази валута. Поддържа, че всичко заплатено над първоначално определената месечна
анюитетна вноска, е недължимо. Счита, че клаузите са нищожни и на основание чл. 26
ЗЗД, тъй като противоречат на закона, накърняват добрите нрави и относно тях липсва
съгласие и основание. Поддържа, че договорът е сключен без на ищеца да е
предоставена относима информация за рисковете от теглене на кредит в чуждестранна
валута, както и че върху него бил прехвърлен валутният риск. Сочи, че връщането на
вноските е следвало да бъде в евро, като са приложими разпоредбите на чл. 240 ЗЗД,
изискващи връщане на стоките в същия вид, количество и качество. Уточнява, че на
08.07.2021г. договорът за кредит бил изцяло предсрочно погасен.
На следващо място сочи, че след подписване на процесния договор банката е
променила едностранно месечната вноска, увеличавайки лихвения процент въз основа
на неравноправни клаузи от договора – чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал.
1, поради което считат, че платената по тях разлика вповече в сравнение с договорения
размер на вноските също се явява недължимо платена. Сочи, че клаузите са
1
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10, т. 12 и чл. 146, ал.2 от ЗЗП, доколкото
ответникът може едностранно да променя БЛП, методиката за определяне на
последния е неясна, потребителят няма право да се откаже от договора и клаузите не са
индивидуално уговорени. Изтъква, че тези разпоредби не се дерогират от
регламентираното в чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП. Сочи, че недължимо платени са и сумите
за такси за управление. Излага съображения за изпадане на ответника в забава от
31.12.2019г., от който момент са станали изискуеми главните задължения, като на тази
дата е изтекъл срокът за доброволно изпълнение по получена от ответника покана на
16.12.2021г.
Ищецът сочи, че между същите страни по отношение на процесния договор било
образувано гр.д. № 40878/2015г. по описа на СРС, 44 състав, по което с Решение №
20171955/13.08.2021г. ответникът бил осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД надплатени суми за периода 13.07.2010г.-13.07.2015г.,
представляващи валутни разлики и разлики между първоначалните месечни вноски и
реално платеното от ищеца, недължимо пллатени такси, както и мораторна лихва за
периода 25.02.2015г.-13.07.2015г.
В настоящото производство претендира заплащане на суми за период, следващ
завеждането на исковата молба по гр. д. № 40878/2015г. по описа на СРС, 44 състав, а
именно: 1) 2000 евро, представляващи недължимо платени валутни/курсови разлики за
периода 13.07.2015г.-17.10.2021г. на месечните анюитетни вноски поради разлика в
курса на швейцарския франк към еврото, ведно със законната лихва от 18.10.2021г. до
окончателното плащане; 2) 373,92 евро, представляващи мораторна лихва върху
сумата от 2000 евро за периода 31.12.2019г.-17.10.2021г.; 3) 2000 евро, представляващи
недължимо платена разлика между платените и реално дължимите месечни анюитетни
вноски при първоначалния лихвен процент за периода 13.07.2015г.-17.10.2021г., ведно
със законната лихва от 18.10.2021г. до окончателното плащане, а в условията на
евентуалност – недължимо платена сума вследствие неправилно изчислен лихвен
процент; 4) 373,92 евро, представляваща мораторна лихва върху сумата от 2000 евро за
периода 31.12.2019г.-17.10.2021г.; 5) 5 евро, представляващи недължимо платени суми
за такса за управление на кредита за периода 13.07.2015г. – 17.10.2021г., ведно със
законната лихва от 18.10.2021г. до окончателното плащане; 6) 0,93 евро,
представляващи мораторна лихва върху сумата от 5 евро за периода 31.12.2019г.-
17.10.2021г.; 7) 5000 евро, предсталвяващи недължимо платена остатъчна главница
при пълното предсрочното погасяване на кредита на 08.07.2021г. поради неправилно
изчислена лихва, ведно със законната лихва от 18.10.2021г. до окончателното плащане
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати
горепосочените суми.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. По отношение на първия главен иск поддържа, че кредитът бил
уговорен, усвоен и погасяван в швейцарски франкове, за което ищецът се е съгласил и
клаузите били уговорени индивидуално, като оспорва твърдението, че кредитът бил
отпуснат и усвоен в евро. Сочи, че кредитът е отпуснат във франкове, а сметката във
франкове била блокирана, тъй като кредитът е целеви-за закупуване на недвижим
имот, като по молба на ищеца е бил превалутиран в евро. Подчертава, че кредитът не е
индексиран в чуждестранна валута, а е отпуснат в такава, което в случая е избрано от
ищеца заради по-ниския размер на лихвите и таксите при кредит във франкове. Сочи,
че ищецът може да погасява кредита в избрана от него валута при спазване начините за
превалутиране на внесената сума. Според ответника при промяната в курса на франка
стойността на задължението не се увеличава, защото вземането е уговорено във
франкове и остава същото като стойност. Излага подробни съображения за липса на
2
неравноправност на клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал.4, чл. 6, ал. 2 и чл.
22, ал. 1 и ал. 2 от договора, както и тяхната нищожност на основание чл. 26 ЗЗД.
Поддържа, че ищецът е бил информиран за съществените условия по договора,
клаузите са на разбираем и ясен език, като оспорва, че валутният риск бил изцяло
прехвърлен върху ищеца. В отговора е посочено, че вноски по кредита са плащани и от
трети лица, предвид което с процесната сума ищецът не се е обеднил. Оспорва иска за
мораторна лихва върху първия главен иск.
По отношение на втория главен иск, ответникът го оспорва като неоснователен
и излага подробни съображения за липса на неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 ЗЗП, касащи лихвения процент, а именно чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.
12, ал. 1. Изтъква, че не е в противоречие на закона определяне на променлива лихва,
както и че липсва задължение за банката да включва методологията за определяне на
БЛП в договора, както и на изчислителна формула и процедура за тежестта на
отделните критерии в нея, позволяващи изчисляване размера на променливия
компонент на лихвата. Изтъква, че са били налице основателни причини за промяна на
лихвения процент и чл. 144, ал.2 и ал. 3 ЗЗП намира приложение. В отговора е
посочено, че вноски по кредита са плащани и от трети лица, което предвид което с
процесната сума ищецът не се е обеднил. Оспорва иска за мораторна лихва върху
втория главен иск.
По отношение на горепосочените четири иска релевира възражение за изтекла 3-
годишна, а в условията на евентуалност - 5-годишна погасителна давност на
процесните задължения.
В случай на уважаване на втория главен иск, в отговора е направено възражение
за прихващане на вземането на ищеца за неоснователно обогатяване предвид
неправомерно завишената лихва с вземане на ответника, представляващо разликата
между дължимата главница при прилагане на първоначалния лихвен процент и тази на
реално погасената главница за исковия период-18.10.2016г.-08.07.2021г. /стр. 19 от
отговора на исковата молба/.
Ответникът оспорва и претенцията за сумата от 5 евро-недължимо платени такси
за управление на кредита, както и иска за мораторна лихва върху тази сума. Счита, че
клаузата, регламентираща заплащането на такса е законосъобразна и не е
неравноправна, като е уговорена индивидуално. Изтъква, че към момента на сключване
на договора не е имало забрани за уговарянето на такива такси, клаузата е ясна и
разбираема.
По отношения на иска за сумата от 5000 евро твърди, че същият е недоказан.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
С отговора на исковата молба е направено и искане за спиране на настоящото
производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 40878/2015г. по
описа на СРС, 44-ти състав.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
На ищеца следва да бъде указано да уточни крайният период на претенциите си
за главните вземания, като съобрази, че кредитът е изцяло предсрочно погасен на
08.07.2021г., тоест няма как крайният срок да е до предявяване на исковата молба,
което е сторено на 18.10.2021г. Също така, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК следва да
му бъде указано да посочи банкова сметка или друг начин за плащане. Други
нередовности не са налице.
3
На ответника следва да бъде указано да представи доказателства за датата на
изпращане на исковата молба по пощата/чрез куриер, доколкото на представения плик
и лепенка към него липсва посочена дата на изпращане, а е в тежест на ответника да
докаже, че същият е подаден в 1-месечния срок.
Направеното от ответника искане за спиране на производството на основание чл.
229, т.4 ГПК съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В мотивите на
ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице,
когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със
сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни
за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора
се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите
ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В процесния случай съдът
намира, че произнасянето с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 40878/2015г. по описа
на СРС, 44 състав няма преюдициален характер по отношение на настоящото
производство, тъй като основателността на висящия спор не е пряко обусловена от
изхода на спора по горепосоченото дело, тъй като исковите претенции касаят различни
периоди, а мотивите на съда не се ползват със сила на пресъдено нещо.
По направеното от ответника възражение за прихващане, съдът ще се произнесе
относно приемането му за съвместно разглеждане след като ответникът посочи
конкретен размер на насрещната претенция, период на същата, както и основанието, на
което счита, че ищецът е задължен да му заплати тази сума.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като е налице спор между
страните.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни
разпоредби; извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи; по акцесорния иск – изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит във валутата на така
извършеното плащане, които са индивидуално уговорени /т.е. не са били
предварително изготвени от банката или дори да са били, то ищецът е имал
възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/;
съществуването на уговорено в полза на банката право да изменя едностранно
лихвения процент по процесния договор и надлежното му упражняване, както и
всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че между
тях е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391/2008г., по
силата на който на ищеца е отпуснат банков кредит при първоначален БЛП /базов
лихвен процент/ от 4,5% за жилищни кредити в швейцарски франкове и фиксирана
надбавка от 1,15 пункта; че на 08.07.2021г. кредитът е предсрочно погасен от страна на
ищеца; че между страните е налице висящо производство по гр.д. № 40878/2015г. по
4
описа на СРС, 44 състав с предмет вземания на ищеца по договор № HL33391/2008г.
на основание чл. 55, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, но касаещи различен период от
процесния.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, които изискват специални
знания, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи /вкл. уточнението с молба вх. № 81902 от
04.11.2021г./, както и в отговора на исковата молба.
Искането за изискване на гр. д. № 40878/2015г. по описа на СРС следва да бъде
оставено без уважение, тъй като обхваща различен от процесния период и няма
отношение към процесния.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да уточни крайният
период на претенциите си за главните вземания под № 1, 3 и 5, като съобрази, че
кредитът е изцяло предсрочно погасен на 08.07.2021г., тоест няма как крайният срок да
е до предявяване на исковата молба, което е сторено на 18.10.2021г. В същият срок
следва да посочи и банкова сметка или друг начин за плащане.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи
доказателства, че отговорът на исковата молба е изпратен по пощата или чрез куриер в
едномесечния срок по 131, ал. 1 ГПК. При неизпълнение, съдът ще приеме, че същият
е подаден на датата, на която е входиран в съда, а именно 20.12.2021г., което е извън
този срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на
производството на основание чл. 229, т. 4 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2022г.
от 15:20ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на задачите, формулирани в исковата молба /като се вземе предвид и уточнението в
молба вх. № 81902 от 04.11.2021г./, както и в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 1000лв., вносими
поравно от страните в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по приемането за съвместно разглеждане на
възражението за прихващане на ответника, като му УКАЗВА в срок до съдебното
5
заседание да индивидуализира насрещното си вземане по основание, период и размер,
а след изслушването на заключението по допуснатата ССчЕ може да коригира
единствено точния му размер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на гр. д. №
40878/2015г. по описа на СРС, 44-ти състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6