№ 550
гр. Благоевград, 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
И. К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
Сложи за разглеждане докладваното от И. К. Трендафилова Въззивно
гражданско дело № 20241200500651 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателите – М. К., А. А., М. К., Р. З., редовно призовани, не се явяват.
Въззиваемите С. М. М. и Ф. С. Г., редовно призовани, явяват се лично и с адв.
Н., с пълномощно по делото.
АДВ. Н.: Представям пълномощно и за настоящата инстанция, ведно със
списък на разноски.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от пълномощника на
жалбоподателите, с която моли делото да бъде отложено, поради влошеното й
здравословно състояние и невъзможността да се яви в днешното с.з. Молбата
е придружена с издаден болничен лист, от който е видно, че адв. А. Х. е в
отпуск от 24.09.2024 г. до 27.09.2024 г. с диагноза Остър ларингит.
АДВ. Н.: Винаги съм проявявала толерантност и колегиалност към
колегите, затова казвам предоставям на съда.
СЪДЪТ счита, че молбата на пълномощника на жалбоподателите следва
1
да се остави без уважение.
СЪДЪТ счита, че следва съгласно параграф 25 и 24 от ПЗР на ЗИД на
ГПК да се приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК в сила от преди
01.07.2024 г., която предвижда внезапното препятствие да е налице не само за
пълномощника, а и за страната.
Освен това съдът констатира, че в болничния лист на адв. А. Х. няма
отбелязване съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, че
заболяването на лицето не позволява явяването пред органите на съдебната
власт.
Ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките на параграф 25 и
24 от ПЗР на ЗИД на чл. 142, ал. 2 от ГПК за отлагане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото съгласно Определение № 783/15.07.2024 г.,
връчено на страните с призовките за днешното съдебно заседание.
АДВ. Н.: Оспорвам подадената жалба, считам същата за неоснователна.
Няма да соча нови доказателства.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Н.: От името на доверителите ми Ви да постановите решение, с
което да оставите без уважение подадената жалба против решението на РС –
Разлог, считам същата за неоснователна.
Подробни съображения ще изложа в писмени бележки, за което ще
помоля да ми бъде даден съответен срок. Но на първо място е посочено в
самата жалба, че постановеното решение е недопустимо предвид
обстоятелството, че съдът не бил се произнесъл по предявения иск с правно
основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, т.е. съдът не се е произнесъл дали отменя или
оставя в сила постановения констативен нотариален акт.
2
Искам веднага да отбележа, че този иск поначало е несамостоятелен иск,
той се съдържа субсидиарно в основния иск – дали по правилата предявен по
реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК или по реда на чл. 108 от закона за собствеността,
но самостоятелният иск с подобно съдържание не се предявява. Дори да не е
предявен, съдът е задължен при разглеждането на посочените два иска да се
произнесе служебно и по този иск, който както вече казах е несамостоятелен,
а е субсидиарно съдържащ се в другите два основни иска.
Некоректно в жалбата се навеждат доводи относно неправилността на
решението поради нарушение на материалния закон. Считам в тази насока, че
изложените съображения са несъответни на събраните по делото писмени и
гласни доказателства въз основа, на които съдът е изградил своите правни
изводи и е обосновал решението си, респективно е постановил съдебния си
акт, с който е отхвърлил предявения от жалбоподателите иск.
Некоректно се твърди в жалбата, че съдът не бил обсъдил всички
събрани по делото доказателства и не бил изрично посочил в мотивите към
решението си - кои от гласните доказателства възприема, кои не възприема и
ако не ги възприема защо не ги възприема. Следва да бъде отбелязано, че в
тази насока съдът в обжалваното решение не се съдържат подобни доводи, тъй
като съдът като цяло е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
обсъдил ги е и въз основа на тях е обосновал и своите правни изводи относно
наличието на осъществено от страна на доверителите ми владение, такова
каквото е по смисъла на закона - явно, спокойно и несъмнено като не е било
прекъсвано в нито един период от време, от който е установено, че те са
установили своето владение върху процесния имот.
Некоректно се сочи също така, че издадената заповед през 2001 г. по
реда на чл. 34 от Закона за собствеността прекъсвала владението и въз основа
на нея се цели отстраняване от владение от страна на доверителите ми. Следва
да се отбележи, че този акт е административен акт и не е от категорията
актове, с които може бъде прекъснато едно установено фактическо владение.
В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че не някой друг, а
самите жалбоподателите са настоявали пред всеки един от кметовете, така
както в жалбата се съдържат обстоятелства са били правени искания именно
по отношение на доверителите ми да бъде издадена съответната заповед по
реда на чл. 34. Как тогава знаят кой владее техния имот, след като тяхно е
3
настояването по отношение на тях точно да бъде издадено такава
административна заповед и както се твърди, че е била издадена. Издаването
на административен акт и на всеки друг акт, било то административен,
съдебен има ред и начин, по който се установява връчването на този акт,
докато ние в кориците нямаме данни за това. Дори самата заповед от 2001 г. да
е била връчена и то по надлежния ред дали е прекъснато владението с
трасирането на имота, очевидно не е. Това пак е административно действие, за
което изобщо няма данни и доказателства. По делото е приложена само
заповедта, но без по-нататъшни последващи действия какво е движението по
тази заповед.
В този смисъл аз считам, че изложените доводи и съображения във
въззивната жалба не кореспондират със събраните по делото безспорни
писмени и гласни доказателства, които са в съответствие и с твърдените от
доверителите ми факти, че те още от 1991 г. - 1992 г. независимо, че е извън
периода, който съдът е приел за наличен такъв, но установено владение върху
процесния имот, че те се намират и владеят този имот конкретно още от 1991 г.
- 1992 г., когато е било извършено едно фактическо въвеждане във владение,
макар и не формално, но те се намират там и през целия период от време до
настоящия момент.
В този смисъл считам, че подадената жалба е неоснователна, а
поставеното от първоинстанционния съд решение е правилно и
законосъобразно, поради което ще моля да го оставите в сила.
Моля да ми бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ 10-дневен срок на страните за представяне на
писмени защити.
СЪДЪТ ОБЯВИ УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и че ще се
произнесе с решение в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 10:30 часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5