РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. ХАСКОВО, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500425 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.
Пловдив против Решение №105/04.04.204г. постановено по гр.д.№1112/2023г. на Районен
съд-Димитровград, с което: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че „Електроразпределение Юг“ЕАД дължи на А. Р. А. сумата от 903,46лв.-главница,
представляваща възстановяване на платена без основание стойност за ел.енергия за периода
24.01.2023г.-28.02.2023г., за която сума е издадена фактура №**********/28.04.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-18.07.2023г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е била издадена Заповед №4903/19.07.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№10496/2023г. по описа
на РС-Пловдив; ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ЕАД да заплати на А. Р. А. , сумата в
общ размер на 475лв.-разноски по ч.гр.д.№10496/2023г. по описа на РС-Пловдив и по гр.д.
№1112/2023г. по описа на РС-Димитровград в общ размер на 425лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което
довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи още, че
1
ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по
измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да
извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на
плоскостта на обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си,
жалбоподателят сочи съдебна практика. Предвид изложените съображения, намира, че
процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени атакуваното решение и
да отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Претендира се и заплащането на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. Р. А., чрез пълномощника си
депозира писмен отговор на постъпилата въззивна жалба, с който оспорва жалбата и излага
доводи за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Димитровград и претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.415 ал.1 вр.
чл.422 ал.1 от ГПК предявен от ищеца А. Р. А., чрез пълномощник срещу ответника
„Електроразпределение Юг“ ЕАД . Ищецът е твърдял, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пловдив срещу ответника, което
било изцяло уважено и издадена Заповед №4903/19.07.2023г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10496/2023г. на РС-Пловдив. В срока по
чл.414 от ГПК постъпило възражение от страна на ответното дружество,което определяло и
правният му интерес от предявяване на специалния установителен иск, свързан със
заповедното производство. Поддържал е също, че ответното дружество му издало фактура
№********** от 28.04.2023г. за заплащане на консумирана ел.енергия на стойност
903,46лв., която заплатил на каса на „Изипей“АД. В последствие установил, че тази фактура
е за допълнително начислена ел. енергия за стар период, а именно: от 24.01.2023г. до
28.02.2023г. Твърдял е, че фактурата била издадена без правно основание, поради което не
дължи плащане по същата. В тази връзка е претендирал да се приеме за установено в
отношенията им с ответното дружество,че последното му дължи сумата от 903,46лв.-
главница, представляваща възстановяване на платена без основание стойност за ел.енергия
за периода 24.01.2023г.-28.02.2023г., за която сума е издадена фактура
№**********/28.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението-18.07.2023г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
била издадена Заповед №4903/19.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по ч.гр.д.№10496/2023г. по описа на РС-Пловдив
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение
Юг“ЕАД,чрез пълномощника си е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
2
исковата претенция като неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на
релевантните за спора факти, като е поддържал, че за отразената сума във фактурата са били
налице основания за преизчисление на консумираната в обекта електроенергия, в следствие
на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия за
електромер №****. Претендирал е отхвърляне на иска и присъждане на направените по
делото разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и
обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените
към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е била и съдебно –
техническа експертиза.
Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и
снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от
30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми,
и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на
количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а,
ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че на 28.02.2023г. е извършена проверка на електромер
№ ****, отчитащ доставяна електрическа енергия в обект с ИТН ****, с адрес :къща в ****,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 672738 за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Действията по
проверката са извършени в отсъствие на ответника .
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактология. Спорният момент в производството се свежда до спазване на нормативните
изисквания при извършване на проверката от страна на ответното дружество и следва ли да
се търси вина за отговорността на длъжника-ответник в производството.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
3
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).
Тук е моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът
е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР.
Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по
специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от
законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на
електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна
връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на
съответната на мрежа – в случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да
извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния
потребител.
Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по
извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се
изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от
ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на
първоинстанционното производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна
отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното
дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-малко пък в полза на
дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между снабдител и потребител.
ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на
неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално
потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна
отговорност за потребителя в желаната от ищеца насока.
С извършването на корекция на потребеното количество електроенергия и нейното
остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на
ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната
равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до
извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове
възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в
4
отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и
ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно
поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не
въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при
договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието
на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като
във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират
приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-
ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна,
не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на
потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи, че именно потребителят е осъществил въздействие върху
СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да
се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на
СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление
за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем
начин.
Съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване на
електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и
предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
5
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на
отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я
модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка
между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на
електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата
на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура, е резултат на
извършената проверка на СТИ ползвано от ищеца, от длъжностни лица на дружеството. За
тази проверка е съставен протокол. Настоящия състав намира и че дори и надлежно съставен
такъв документ касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също
така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от
съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по ГПК в
призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на
протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на
състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза да
доказва виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи действия/бездействия
от страна на купувача на ел. енергия довели до техническите аномалии/, каквато е същината
на доказване в настоящото производство. Идентична е и доказателствената стойност на
експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се
установи спазена процедура по ПИКЕЕ, това не рефлектира върху крайните изводи на
въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящата въззивна инстанция.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да заплати на възззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,съгласно списък на разноските по чл.80 от
ГПК. В тази връзка от представения по делото договор за правна защита и съдействие се
установява,че за настоящето производство въззиваемата страна е заплатила на адвокат
възнаграждение в размер на 400лв., каквато сума фигурира и в представения по делото
списък на разноските. Този размер на възнаграждението не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, още повече, че упълномощения адвокат дори не е участвал в
откритото съдебно заседание проведено по делото, поради което това адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 200лв. В случая е налице
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което следва да се
уважи, като се приложи и решението на Съдът на Европейският съюз/СЕС / от 24.01.2024г.,
съгласно което :
6
1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики.
3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №105/04.04.2024г., постановено по гр.д.№1112/2023г. на
Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37 да заплати на А. Р. А., ЕГН
********** от **** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 200лв.,
представляващи част от платеното адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8