Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 45
гр. Перник, 11.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в
открито заседание на 11.09.2018
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа търг.дело № 00001 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са кумулативно и обективно съединени искове от “Форс 1990” ЕООД срещу “ЛЛС Ойл
и ГАЗ ” ЕООД за заплащане: 1) на осн. чл. 240 ЗЗД сумата 19 000 лв. – дължима
по договор за заем от 21.12.2016 г. и представляваща неплатена в срок
погасителна вноска по споразумение от 13.04.2017 г. за разсрочване на
задълженията по договора, ведно със законната лихва от исковата молба до
окончателното изплащане; 2) на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 140 111,52 лв. – дължима
цена за доставено
гориво по фактури №№ ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, *** и *** и
представляваща неплатена в срок погасителна вноска по споразумение от
13.04.2017 г. за разсрочване на задълженията по фактурите /в исковата молба са посочени отделните
суми, индивидуализирани по конкретна фактура и размер/, ведно със законната
лихва от исковата молба до окончателното изплащане; 3) сумата 12 833,33лв. – договорна
лихва, дължима по споразумение от 13.04.2017 г. за непогасени суми от ответника.
Като евентуален на иска за договорна лихва, ищецът е предявил срещу ответника
иск за заплащане: 1) на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 11 337,23 лв. – изтекла законна лихва
върху сумата 159 111,52 лв. за периода от
01.05.2017 г. до датата на предявяване на иска.
Ответникът в срока по чл.
367, ал.1 ГПК оспорва частично исковете по основание и размер. Не оспорва, че
на 21.12.2016г. между страните е сключен договор за заем за сумата от 30000
лв., с краен срок за връщане 21.06.2017г., като твърди, че остатъкът на
неиздължената заемна сума е в размер на 19 000 лв. По иска за незаплатени
суми по доставка на горива не оспорва, че страните са влезли в договорни
отношения по търговска продажба. Оспорва автентичността на подписа на
представляващия ответното дружество С.К. – с твърдение, че подписът в споразумението
от 13.04.2017г. не е положен от него, както и съдържанието на споразумението,
като твърди, че към датата на подписването му задължението на ответника по
фактури за доставено гориво не е в размер на 140 111,52 лв. Твърди, че не е
получил доставка по фактура № *** на дизелово гориво 6 био компонент на
стойност 9 010,49 лв. и бензин А95 с 7 био компонент на стойност
6 188,57 лв., с обща стойност от 18238,87 лв. с ДДС. За останалите
доставки на горива по процесните фактури на обща стойност 15803,70 лв. с ДДС
също се твърди, че горивото не е предадено/доставено на ответника, тъй като
липсват съпътстващи документи АДД, декларации за съответствие на качеството на
течни те горива, нареждане за експедиция. По иска за заплащане на договорна
лихва,
дължима
съгласно чл. 1.1 от споразумение от 13.04.2017 г., ответникът твърди, че
представлява неустойка и възразява за нейната прекомерност с искане за
намаляването й. Оспорва евентуалния иск по чл. 86 ЗЗД поради липсата на
изискуемост на главницата и нейната неопределеност.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК с допълнителна искова молба ищецът оспорва твърдението на ответника, че
споразумението от 13.04.2017г. не е подписано от представляващия ответното
дружество, както и възражението за прекомерност на неустойката, тъй като
страните са търговци, сключените между тях сделки са търговски, поради което не
може да се намалява поради прекомерност. По подробно изложени съображения
оспорва възраженията на ответника, че не е получил доставка на стоки-горива по
фактура № *** на стойност 18 238,86 лв.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не е подал допълнителен отговор.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По
иска с пр. осн. чл. 240 ЗЗД:
Установява се от договор за заем от
21.12.2016 г. (л. 12-13 от делото), че
на същата дата ищецът е предоставил на ответника сумата 30 000 лв., а ответникът
- представляван от управителя С.В.К., се задължил да върне на ищеца
предоставената сума в срок до 21.06.2017г., разсрочено на 6 равни месечни
вноски с падежна дата 21-во число на месеца (чл. 1 от договора), заедно с лихва
в размер на 4000 лв. върху заемната сума (чл. 3 от договора). При липса на
възражения и доказателства установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна
договорът е доказателство, че изявлението е направено от страните по него, а от
друга - обвързва ответника с обективираните в него факти – реалното
предоставяне от заемодателя-ищец и получаване от ответника-заемател на
договорения заем от 30000 лв.
Със
споразумение от 13.04.2017г. (л. 14-16 от делото) е постигнато съгласие между
ищеца и ответника - представляван от управителя С.В.К., съобразно което към
31.03.2017 ответникът дължи на ищеца общо сумата 159 111,52 лева, от която
19 000 лв. дължима сума към 31.12.2016г. по предоставен заем от “Форс
1990” ЕООД на „ЛЛС Ойл и ГАЗ” ЕООД и 140 111,52 лв.– задължение за доставено гориво съгласно посочените в него
процесни фактури. Съгласно чл. 1.1 страните се съгласяват, че дължимата сума от
159 111,52 лева ще се изплати на “Форс 1990” ЕООД разсрочено, както следва: 1.
първа вноска в размер на 5111,52 лв., платими до 30.04.2017г.; 2. 12 месечни
вноски от по 12 833,33 лв., платими на 18-то число всеки месец в периода:
май 2017 г. – април 2018г. и 3. една последна 13-та вноска в размер на
12 833,33 лв., представляваща договорна лихва, която ще се заплати от „ЛЛС
Ойл и ГАЗ” ЕООД до 31.05.2018г. Съдебно - почерковата експертиза установява, че
подписът, положен в графа „За ЛЛС ОЙЛ и ГАЗ“ ЕООД С.К. – управител на
дружеството“ в споразумението от 13.04.2017 г., както и подписите положени от
името на С.К. на първи и втори лист от него са положени от С.В.К., което
означава, че оспорването от ответника по реда на чл. 193 от ГПК в противен смисъл е неуспешно и се
преценява като документ, подписан от легитимен представител на ответника.
Клаузата
в споразумението от 13.04.2017 г. за разсрочване на дълга води до извод, че
същността на споразумението представлява допълнително договаряне като
предприето с цел облекчаване на длъжника, а не със съпътствано съгласие за
погасяване на съществуващото вземане/задължение с източник договор за заем и за
заместването му с нов, различен по основание, предмет или страни, поради което
няма характер на новация по чл. 107 ЗЗД.
Споразумението не е и договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД,
тъй като не засяга други въпроси освен свързаните с договора за заем, нито
страните са направили взаимни отстъпки и са преуредили отношенията помежду си -
с обратна сила. Единствено разсрочването или отсрочването на задължението
(макар и парично) не представлява новация или договор за спогодба, при
положение, че срокът не е от съществените елементи на задължението. Поради това
споразумението има акцесорен характер относно сключения преди това договор за
заем, доколкото изцяло се основава на него и има установително действие:
установява съществуването, основанието и размера на паричните задължения на
ответника-заемател към ищеца към датата на сключването му - 31.03.2017 г., като
по този начин в съответствие с чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗЗД вземанията
на ищеца са признати от ответника като основание /задължения по предоставен заем/
и като размер - 19000 лева остатъчна дължима сума по договора за заем. В подкрепа на този извод е съдебно
- счетоводната експертиза, неоспорена от страните, която потвърждава, че в
счетоводство на ищеца предоставеният заем е осчетоводен по сметка 522/2 –
краткосрочни заеми и вземания. Към датата на сключване на споразумението –
13.04.2017г. непогасената част от дадената в заем сума е в размер на 15000 лв.
След сключване на споразумението не са постъпвали суми за погасяването на заема.
Непогасената част от заема към датата на проверката на вещото лице –
17.08.2018г. е 19 000 лв., включваща непогасената част от предоставената
сума по заема и 4000 лв. лихва.
Изложеното
предпоставя, че се доказва валиден договор за заем между страните и предаването
на заемната сума на ответника, респ. задължение на ответника за връщане на
заетата сума и заплащане на лихва по този договор. Ответникът не е установил
плащане в срок - на 18-то число всеки месец в периода: май 2017 г. – април
2018г., на дължимия по споразумението от 13.04.2017г. остатък на заемна сума и лихви, поради което е налице
неизпълнение на споразумението и съответно задължението е
станало изискуемо след деня на неизпълнения падеж, без допълнителна покана, при
което предявеният иск е доказан по основание и в претендирания размер от
19 000 лв.,
ведно със законната лихва от исковата
молба до окончателното изплащане.
По
иска с пр. осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
От приложените 9 броя фактури /л. 17-25 от делото/,
съдържащи минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и
представляващи първичен счетоводен документ, се установява, че за периода,
посочен в тях, дружеството - ищец е експедирало за ответното дружество и
съответно фактурирало стоки – бензин и дизелово гориво, посочени във всяка една
фактура по вид, количество, цена, начин на плащане, имена на купувача и
продавача, време и място на сключване на продажбата, на обща стойност от
146 448,06 лв. с ДДС.
Горепосочените фактури са предмет и на процесното
споразумение от 13.04.2017 г., имащо акцесорен характер, доколкото изцяло се
основава и на тях и има установително действие: установява какви стоки и кога
са доставени от ищеца на ответника-купувач и посочва основанието и размера на
задълженията на ответника към ищеца към датата на сключването му - 13.04.2017 г.,
като по този начин вземанията на ищеца-кредитор е признато от ответника-длъжник
като основание /доставени и получени горива/ и като размер - 140 111,52
лева – дължима сума за цената на доставени горива. В тази връзка гореизложените
аргументи и изводи на съда относно автентичния характер, същността и
материалноправните последици на споразумението от 13.04.2017 г., са важими
и по отношение на разглежданата претенция. Споразумението и включените
клаузи за разсрочване на дълговете на длъжника е допълнителното договаряне, като страните са постигнали
съгласие, че правното положение отговаря на установеното с фактурите, а именно,
че в полза на ищеца срещу ответника съществува посоченото във фактурите и споразумението
вземане за неплатена цена на доставени
стоки-горива и съгласно чл. 20а, ал.
1 и 2 от ЗЗД ги обвързва със силата на закон.
Във връзка с оспорването от
ответника, че не е получил доставка на горивото по процесните фактури, от заключението на съдебно - счетоводната експертиза
се установяват и следните релевантни за спора факти: процесните фактури са
осчетоводени от ищеца по сметка 411-1 – клиенти и са включени в дневник за
продажба, съответно в справка-декларация
по ЗДДС за съответния данъчен период, съответно доставените количества
гориво са осчетоводени по сметка 304 – стоки. Установено е включително въз
основа на писмената информация за декларирани ЕДД /електронни документи за
доставки – продажби/, съотв. ЕДП /електронни документи за получаване-покупки/
на горива за периода от 01.02.2017 до 31.03.2017 от двете страни, постъпила по
делото от НАП – ТД София, че и двете страни са декларирали пред НАП
регистрирани съобщения за доставка на посочените във фактурите горива за „ЛЛС
Ойл и ГАЗ” ЕООД, ЕИК ********* в обект гр. София, ул. Дамян Груев и в обект гр.
Бяла Слатина, ул. Васил Левски № 87 за периода от 15.02.2017г до 31.03.2017г. В
подадените данни от „ЛЛС Ойл и ГАЗ” ЕООД се съдържа информация за № на
резервоар, в който е доставено горивото с код на горивото според търговската
номенклатура. След извършване на проверка на предоставената по делото от НАП –
ТД София информация - справка за декларирани продажби на горива от „Форс 1990“
ЕООД на "ЛЛС Ойл и ГАЗ” ЕООД, както и на подадените декларации за закупени
горива от "ЛЛС Ойл и ГАЗ” ЕООД от „Форс 1990“ ЕООД за същият период, експертизата
установява, че при съпоставка на данните за подадените от двете посочени
дружества данни са включени в справката и декларирани пред НАП и от двете
страни. При сравнение между видовете и количествата горива по фактури и по ЕДД
и ЕДП се установява, че няма несъответствие. От съпоставката на данните,
предоставени от информационната система за контрол на горивата на НАП няма
несъответствие на данните, които са подадени от „Форс 1990“ ЕООД за процесните
доставки и данните, които са подадени от електронната фискална и интегрирана
система на ответното дружество за тези доставки, вкл. за отчетено налично
гориво в резервоарите при тези доставки. Подаването на информация пред НАП за
доставени/получени течни горива е задължение, регламентирано в чл. 118, ал. 10 ЗДДС, според който данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на
течни горива е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. От тази норма следва, че ЕДД се подават за
доставени/получени течни горива посредством уникален контролен номер на е-АДД,
от което може обосновано да се заключи, че ищецът е доставил на ответника „ЛЛС
Ойл и ГАЗ” ЕООД течните горива, декларирани пред НАП. Ответното дружество е
декларирало пред НАП данни за доставката и движението на доставените/получените
количества и видове течни горива, което има правното значение на признание и за
получаването на процесните стоки, като следва да се отчете и това, че съгласно заключението на експертизата
по фактура № *** e направено частично плащане от
ответника в размер на 5000 лв. Относно установителното действие по отношение
доставките на декларирането пред НАП и упражняването на права, свързани с
декларирането, макар и свързано с ДДС, е постановено Решение № 198/13.05.2016
г. по т.д. № 2741/2014 г. на ВКС, І т.о., чиито принципни разрешения са
приложими и в настоящия случай. Реална доставка на горивата по процесните
фактури се установява и от показанията на св. С.В.К. – собственик и управител в
ответното дружество от създаването му от 2013 г. до 2017 г., според който между
страните са сключвани търговски сделки за покупка на горива около 2016 г.-2017
г., като „Форс 1990“ е издавал за въпросните доставки фактури, които били
осчетоводени от дружеството „ЛЛС Ойл и Газ“ ЕООД и те се отразявани чрез
нивомерни системи за всяка една доставка в НАП. Без значение е, че фактурите не
са подписани от купувача-ответник, защото цената се дължи не защото е издадена
фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки. Ето защо, неоказаното съдействие от страна
на ответника за изпълнение на възложената задача на вещото лице да изследва в
неговото счетоводство непосредствено всяка от получените стоки не препятства
еднозначния извод, че процесните стоки са получени, поради което оспорването на ответника в
обратен смисъл е неоснователно.
Горните фактически констатации
обосновават извод за наличието на установимия с процесните фактури и
споразумение договор за търговска продажба на стоки между страните, уговорената
цена и доставката на описаното във фактурите количество гориво, както и
изискуемо задължение на ответника за плащане на отразените във фактурите и
споразумението парични суми като насрещни престации по договора. Според съдебно - счетоводната експертизата,
след отчитане плащане от ответника на сумата 5000 лв., извършено на
21.04.2017г., неплатената сума по издадените фактури към 17.08.2018г. е общо
135 111.61 лв., по фактури и размер, както следва: 3097,35 лв. остатък за
плащане по фактура № ***, 17846,09 лв. по фактура № ***, 14 171,97 лв. по
фактура № ***, 13 270,91 лв. по фактура № ***, 18 833,03 лв. по
фактура № ***, 15 521,68 лв. по фактура № ***, 18 324,96 лв. по
фактура № ***, 18 238,87 лв. по фактура № *** и 15 803,72 лв. по
фактура № *** Ответникът не твърди и не доказва задължението за цената на
доставените стоки по фактурите и споразумението от 13.04.2017 г. да е платено изцяло и в предвидения в споразумението срок
- на 18-то число всеки месец в
периода: май 2017 г. – април 2018г., поради което е налице неизпълнение на споразумението и породените от
него задължения – същите са станали
изискуеми след деня на неизпълнения падеж – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, искът е доказан по основание и в
установения от счетоводната експертиза размер от общо 135 111.61 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер от
общо 140 111,52 лв. претенцията е неоснователна.
По
главния иск за заплащане на сумата 12 833,33лв.:
Претенцията е основана на клауза
в чл. 1.1.3. от споразумението от 13.04.2017 г., с която страните са
договорили, че ответникът ще заплати на ищеца и сумата 12833,33 лв. представляваща
договорна лихва, платима като последна 13-та вноска в срок до 31.05.2018г.
Аргументите и изводите относно автентичния
характер, същността и материалноправните последици на споразумението от
13.04.2017 г. се отнасят и по отношение на разглежданата претенция. Тълкувана
съгласно чл. 20 ЗЗД,
следва, че характерът на престацията, с което ответникът се е задължил е
обезщетение за уговорено по повод на вече настъпили вреди за незаплатения в
срок остатък от неиздължените суми по заема и фактурираната цена и се дължи
наред с главницата от общо 159 111,51 лв., т.е. постфактум като
обезщетение за настъпили към момента на уговарянето вреди от забавата. В този
смисъл вземането касае „обезщетение за /вече настъпила/ забавата“ по смисъла на
чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, а не до
неустойка, защото липсва съгласие, което намира основание в чл. 92 ЗЗД.
Неустойката се разграничава от съглашението, с което се поема задължение за
обезщетение на вреди след настъпването им, какъвто е настоящият случай.
Процесното плащане е уговорено предвид на договорения със споразумението начин
на разсрочено плащане на неплатените и просрочени суми, т.е. за обезщетяване на
вече настъпилите вреди за кредитора от неизпълнение в срок на паричните
задължения на ответното дружество по заема и фактурите от общо 159 111,52
лв., което следва да се отбележи има само обезщетителен характер, но липсва при
това кумулативно изискуемата от закона и обезпечителна функция на неустойката,
тъй като подобна функция е неприсъща в случаите на вече настъпило неизпълнение.
Поради това съдът не възприема тезата на ответника, че претендираната сума е
неустойка и основаното на нея възражение за прекомерност на размера. Освен
това, при безспорния факт, че страните са търговци, ответникът не обори
презумпцията по чл. 286, ал.
3 ТЗ и съгласно чл. 309 ТЗ
не може да възразява за прекомерността на неустойката /дори и да се приеме, че
такава е уговорена/ поради това, че тя не съответства на обема на вредите.
Възражението на ответника, свързано с по - големия размер на договореното
обезщетение, не отчита, че като цяло е съизмеримо като размер с този на
законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Във всички случаи ответникът не доказва
възражението си, че действителните вреди са в по-малък размер.
Зачитайки обвързващо действие на
споразумението в материалноправно отношение, следва, че клаузата на чл. 1.1.3
от споразумението е уговорена в границите на допустимата от чл. 9 ЗЗД
свобода, допускаща уговарянето на задължение за обезвреда при забава за
изпълнение на парично задължение и неговият обхват и размер в отклонение от
нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което е произвела действие между страните
и още повече е поета от търговец. След като страните са уговорили договорна
лихва, тази клауза ги обвързва и задължава да се съобразят с волята, която са
постигнали в съответния текст на споразумението, тъй като договорите имат
силата на закон за тези, които са ги сключили /чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗЗД/. Споразумението
има значение на признание на задължението на ответника за обезщетение към
ищеца, което задължение страните са приели за безспорно и установено по
основание, обхват и размер. Задължението за обезщетение е взето предвид при
определяне на сумата за разсрочено плащане в споразумението, което означава, че
неговата дължимост не може да бъде поставяна в зависимост от други условия и
съответно в тази връзка не е необходимо да бъдат ангажирани каквито и да било
доказателства, че на ищеца са му
причинени вреди и техният размер вследствие именно вече приетата и
установена от страните забава за изпълнение на паричните задължения на
ответното дружество по заема и фактурите. Следователно, основателността на
претенцията зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това
споразумение – плащане на процесната сума в срок до 31.05.2018г.
Не се установи от събраните
доказателства и счетоводната експертиза задължението за договорна лихва по
споразумението от
13.04.2017 г. да е платено към 31.05.2018г. - падежа на последната 13-та
погасителна вноска, следователно същото е станало изискуемо след деня на
неизпълнения падеж, без допълнителна покана, поради което предявеният главен
иск по чл.
79, ал. 1, пр. първо ЗЗД е основателен в претендирания размер от 12 833,33
лева.
Уважаването на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, налага оставянето без
разглеждане на евентуалния иск по чл. 86 ЗЗД.
По
разноските:
Ищецът претендира
и доказва разноски общо 7293 лв., от които 6878 лв. – държавна
такса, 400 лв. – възнаграждение за счетоводна експертиза и 15 лв. – такса за
съд. удостоверения (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, в които липсва заплатено
адв. възнаграждение), които му
се дължат от ответника съразмерно с уважената част от исковете /166 944,94/ и общия размер на всички предявени искове,
включително и размера на оставения без разглеждане евентуален иск /183 282,08/,
т.е. има право на разноски от 6642,92 лв.
Ответникът
претендира, но не доказва направени разноски по делото (като липсва и списък по
чл. 80 ГПК), поради което такива не му се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЛЛС ОЙЛ
и ГАЗ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. Веслец № 32, ет. 1, ап. 1, да
заплати на “Форс 1990” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Рудничар, ул. Втора
№ 485, на осн. чл. 240 ЗЗД сумата 19 000 лева – остатъчна невърната заемна сума от 15000 лв. и неизплатена лихва от 4000 лв. върху заемната сума, дължима по договор за заем от 21.12.2016
г. и представляваща неплатени на 18-то число в периода: май 2017 г. – април
2018г. погасителни вноски по
споразумение от 13.04.2017 г. за разсрочване на задълженията по договора, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.01.2018 г. до окончателното изплащане; на осн.
чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД сумата 12 833,33 лева – договорна
лихва, дължима съгласно чл. 1.1.3 от споразумение от 13.04.2017 г. и
представляваща последна 13-та
погасителна вноска по същото; на осн. чл. 327, ал.1 ТЗ сумата 135 111.61
лв. – дължима цена за доставени стоки – бензин и дизелово гориво, от която:
3097,35 лв. остатък за плащане по фактура № ***, 17846,09 лв. по фактура № ***,
14 171,97 лв. по фактура № ***, 13 270,91 лв. по фактура № ***,
18 833,03 лв. по фактура № ***, 15 521,68 лв. по фактура № ***,
18 324,96 лв. по фактура № ***, 18 238,87 лв. по фактура № *** и
15 803,72 лв. по фактура № ***, и
представляваща неплатени на 18-то число в периода: май 2017 г. – април 2018г.
погасителни вноски по споразумение от 13.04.2017 г. за разсрочване на
задълженията по фактурите, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 11.01.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с пр.
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за разликата над 135 111.61 лв. до предявения
размер от 140
111,52 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
евентуален иск с правно осн. чл. 86 от ЗЗД от “Форс 1990” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Перник, кв. Рудничар, ул. Втора № 485 срещу “ЛЛС ОЙЛ и ГАЗ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, ул. Веслец № 32, ет. 1, ап. 1 – за заплащане на сумата 11
337,23 лв. – изтекла законна лихва върху сумата 159 111,52 лв., за периода от 01.05.2017 г. до датата на
предявяване на иска – 10.01.2018г.
ОСЪЖДА “ЛЛС
ОЙЛ и ГАЗ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. Веслец № 32, ет. 1, ап. 1, да
заплати на “Форс 1990” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Рудничар, ул. Втора
№ 485, сумата 6642,92 лв. - разноски за първоинстанцинното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок от
връчването на страните.
Съдия: