Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 14 581 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени активно субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000 лв.
В исковата молба на С.И.Г. и Б.И.Г. се
твърди, че на 06.11.2013 г., около 17.50 ч. в гр. Габрово, при управление на
МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, водачката на същия К.И.К. нарушила
правилата за движение по пътищата и блъснала пресичащата на пешеходна пътека С.
И. Т., която вследствие на удара починала. Вината на водача била установена с
влязла в сила присъда на наказателния съд. Твърди се, че ищците са внуци на
починалата в пътно-транспортното произшествие. Твърди се, че между ищците и баба
им съществувала близка привързаност и дълбока емоционална връзка, същата
помагала при отглеждане на децата на ищеца Г., подкрепяла ищците и се грижила
за тях.
Предвид тези фактически твърдения ищците
са мотивирали правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по
риска „ГО” на лек автомобил „Опел Астра”, да им заплати сумата от по 50 000
лв. за всеки един от двамата – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на С. Т.. Претендира се законна
лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ.
в срока за допълнителен отговор такъв не е заявен.
Исковете се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Д.С..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Л.Л..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата
на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представена присъда № 35/11.07.2014 г. на ОС - Габрово, НО,
постановена по нохд 60/2014 г., влязла в сила на 15.11.2014 г. От съдържанието
на същата се установява, че К.И.К. е призната за виновна в това, че на 06.11.2013
г., около 17.50 часа, в гр. Габрово, при управление на МПС – лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 21
ал.2, чл. 119 ал.1 от ЗДвП и чл. 196 от ППЗДвП и по непредпазливост причинила
смъртта на С. И. Т. като деянието е извършено на пешеходна пътека.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 3579/09.08.2018
г. на Община Габрово, от което се установява, че С. И. Т. е починала на 06.11.2013
г. и е оставила за свои наследници по закон Б.И.Г., С.И.Г. /низходящи на
починалата й дъщеря Х.Т. Г./ и Т.И.Т./низходящ на починалия й син И.Т.Т./.
По делото е изслушаната САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е обосновало извод за техническа предотвратимост на
удара при скоростта, с която водачът е управлявал лекия автомобил / 65 км/ч/
респ. със разрешената скорост за населени места /50 км/ч/ и ограничената
такава, с оглед временната организация на движението /40 км/ч/.
В съдебно заседание на 09.03.2020 г.
са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Ю.К., съпруга на
ищеца Г. и И.Д.Г., баща на ищците.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата
на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на
деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят относно факта, че към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** е налична валидна застраховка, покриваща риска «гражданска
отговорност», сключена при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя, противоправността на деянието респ. причинно-следствената
връзка между деянието и настъпилите вреди – факта на смъртта на С. Т. са
установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна
за настоящия съдебен състав с оглед императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК.
Ищците са низходящи от втора степен /внуци/ на починалата в ПТП С. Т.. Съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално легитимираните лица се
допуска по изключение, при наличие на установена връзка на привързаност между лицата
/в случая баба и внуци/, която поради
конкретни житейски обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи за получаването на обезщетение не е
достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с
това следва да се установят морални
болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за съответната
връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по делото гласни
доказателства, преценени с оглед правилото на чл. 172 от ГПК, настоящият
съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че между ищците и починалата
в ПТП е съществувала изключителна като интензитет връзка, надхвърляща
коментираните по-горе традиционните такива за българския бит и традиция. Самите
свидетели посочват, че отношенията баба - внуци
били близки. Бабата помагала при тяхното отглеждане, а впоследствие при
отглеждането на децата на ищеца Г., помагала в домакинството, когато си
гостували, събирали се по празници, шиела им дрехи, запознала снахата с
роднините на съпруга й, поддържали връзка по телефона. Описаните от свидетелите отношения между ищците и починалата са естествени и общоприети за
този вид родствена връзка, и отговарящи в пълна степен на българската
народопсихология. В тях не се установява нещо изключително, необичайно и надхвърлящо традиционното за
този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока,
трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищците морални болки и страдания от
смъртта на баба им, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Предвид което настоящият съдебен
състав намира заявените искове за неоснователни и като такива същите подлежат
на отхвърляне.
При този изход на спора на ответника се следва сумата от 8 472 лв.,
сторени разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, предвид стореното
възражение на ищцовата страна по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, което настоящият
съдебен състав намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, цената на заявените искове /в първоначалните им размери/ респ.
извършените процесуални действия по делото, както и сумата от 150 лв. – депозит
за САТЕ.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.Г., ЕГН ********** и Б.И.Г., ЕГН **********, и двамата
на съдебен адрес:*** – адв. Д.С. искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ
/отм./ срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
за заплащане на сумата от по 50 000 лв. на всеки един от двамата –
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 06.11.2013 г. в гр. Габрово,
при което е починала С. И. Т. като неоснователни.
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН ********** и Б.И.Г., ЕГН **********, и двамата на съдебен
адрес:*** – адв. Д.С. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 8 622 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: