Решение по дело №245/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 406
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20217050700245
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

              2021 г., гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 245 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 13, ал. 7 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалбата на М.П.Х., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-В/8538/29.12.2020 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, с която е отказано предоставяне на месечна целева помощ за семейства с деца до 14 годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена епидемична обстановка, потвърдена с Решение № 03-РД06-0041 от 26.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция социално подпомагане.

Жалбоподателката релевира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна и постановяване на решение по същество, с признаване правото й на месечна целева помощ за семейства с деца до 14 годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена епидемична обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателката, поддържа жалбата на изложените в същата съображения, поради което отправя искане за отмяна на обжалваната заповед и представя писмени бележки.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с.д. № 3708/12.03.2021г. оспорва жалбата  и изразява становище по същество на спора, с искане обжалваният административен акт да бъде потвърден.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2020 г. М.П.Х. е подала заявление – декларация по образец, с което е кандидатствала пред Дирекция за социално подпомагане – Варна за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по смисъла на 16б от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане.  

В изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, служителите на Дирекция за социално подпомагане - Варна са се снабдили по служебен ред с информация от различни институции с цел набавяне на необходимата информация. Резултатите от проверката са обективирани в социалния доклад, в който е отразено, че жалбоподателката е омъжена за О.Д.М.. Двамата съпрузи са в трудоспособна възраст, с дете на 12 години. Съпрузите са съдружници в "Марлин систъмс" ООД с активност на дружеството от 01.06.2007 г. до 31.01.2010 г. М.Х. е извършвала дейност като съдружник във фирмата и се е осигурявала за посочения период. При извършена справка в НАП било установено, че Х. няма регистриран трудов договор. Трайно безработна е, но не е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“. Съпругът й не е извършвал дейност като съдружник във фирмата и не се е осигурявал. М. работи в "ПАРАФЛОУ КОМУНИКЕЙШЪНС" ООД като търговски представител и прилага Удостоверение за брутен доход, получен през м. ноември 2020 г. Синът им А.О.М. е ученик в VII клас на ОУ "П.Р.С." - гр. Варна. За периода от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. не посещава училище, поради въведени ограничения във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка, съгласно заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-647/25.11.2020г. Общият доход на семейството през м. ноември 2020 г. е само от БТВ на М. и е в размер на 1964.77 лв. Средномесечният доход на член от семейството, получен през м. ноември 2020 г. е в размер на 654.92 лв. и е по-нисък от 915.00 лв. на член от семейството (150% от MP3 за 2020 г.).

В социалния доклад е отразено, че поради това, че жалбоподателката последно е работила като съдружник в семейната фирма "Марлин систъмс"  ООД до 31.01.2010 г. и не е останала без работа при обявеното извънредно положение или извънредната епидемична обстановка след 13.03.2020г. месечната целева помощ следва да се откаже на основание чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП.

С оглед изложеното на 29.12.2020г., Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна въз основа на подадено заявление с вх. №ЗСП/Д-В/8538 от 10.12.2020 г. е издал Заповед №ЗСП/Д-В-8538, с която е отказал отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по смисъла на чл. 16б от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /ППЗСП/.

В законоустановения срок жалбоподателката е обжалвала заповедта пред Регионалния Директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, който с Решение №03-РД06-0041 от 26.01.2021г. е потвърдил същата.

По делото е приобщена административна преписка по издаването на оспорения акт като съдът констатира, че са оспорени фактическите установявания в хода на административното производство, в частта на заявения период, в който детето не е посещавало училище в резултат на въведените ограничения. В тази връзка жалбоподтателката се позовава и на заповед №РД-01-651/11.11.2020г. на министъра на здравеопазването.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което  е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, помощите се отпускат със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай, оспорената заповед е подписана от А.К., определена да изпълнява длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна със Заповед № 0301-РД01-0407/23.12.2020г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", предвид отсъствието на титуляра от работа поради ползването на платен годишен отпуск. Тъй като с оглед чл. 8 от ППЗСП, социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, компетентен да се произнесе по искане за предоставяне на социална помощ е съответния директор на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на заявителя. В случая жалбоподателят е с настоящ адрес ***, с оглед на което органът, на който законът е предоставил правомощия да разгледа и се произнесе по искането му за социална помощ е директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна. С оглед, изложеното съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП.

Процедурата за издаване на заповеди, с които се отпускат социални помощи е разписана в чл. 13 от ЗСП и доразвита в чл. 26 и сл. от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане. В случая е подадено заявление-декларация по образец от нуждаещото се лице. В съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП органът служебно е събрал документи от значение за определяне на правото на социално подпомагане, извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад. Заповедта е издадена на 29.12.2020г., т.е. в предвидения от закона срок, като същата е връчена на жалбоподателката на 11.01.2021г., съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗСП.

Съдът констатира, че оспорения акт е издаден при несъществуващо фактическо основание, допуснато нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК и в противоречие с материалноправните разпоредби.

По същество с оспорената заповед се обективира отказ на административен орган да предостави месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП и в този смисъл е с отрицателно за адресата съдържание. Социалната помощ е дефинитивно регламентирана в чл. 11, ал. 1 от Закона за социално подпомагане като средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица или семейства. Видовете социални помощи /чл. 12, ал. 1 ЗСП/ са месечни, целеви и еднократни, а отпускането им с оглед чл. 12, ал. 2 ЗСП става след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейно положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и др. констатирани обстоятелства.

Не е спорно, че с Решение на НС от 13.03.2020 година в РБългария е обявено извънредно положение. С Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет на Република България е обявена извънредна епидемична обстановка. С Решения № № 378 от 12.06.2020 година, № 418 от 25.06.2020 година, 482 от 15.06.2020 година, 525 от 30.07.2020 година, 609 от 28.08.2020 година, 673 от 25.09.2020 година и 855 от 25.11.2020 година, извънредната епидемична обстановка е продължена до 31.01.2021 година. С Решение № 72 от 26.01.2021 г. срока на извънредната епидемична обстановка е удължен до 30 април 2021 г. 

В настоящия случай Х. е поискала отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14 – годишна възраст. Този вид помощ е уреден в чл. 16б от ППЗСП, съгласно ал. 1 от същия член, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:

1. двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава получават парично обезщетение за временна неработоспособност;

2. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;

3. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;

4. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.

Направеното допълнение в Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане, с което е създадена разпоредбата на чл. 16б (обн., ДВ, бр. 77 от 01.09.2020 г.), е с цел да се регламентира месечната целева помощ, която се отпуска именно във връзка с обявеното извънредно положение или последвалата епидемична обстановка.  Целевата помощ по чл. 16б от ППЗСП по същество е извънредна и се предоставя във връзка с промените на икономическата обстановка в страната, след 13.03.2020г. Целта на отпускането на помощта е да подпомогне хора, попаднали в затруднено положение, с оглед обявяването на извънредно положение, както и последвалата извънредна епидемична обстановка.

Решаващият орган е посочил, че жалбоподателката няма регистриран трудов договор, безработна е, не е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“. Съпругът й видно от Удостоверение за брутен доход, получен през м. ноември 2020 г. работи в "Парафлоу Комуникейшънс" ООД като търговски представител.  Детето им А.О.М. е ученик в VII клас на ОУ "П.Р.С." - гр. Варна. За периода 30.11.2020г.-21.12.2020г. не посещава училище, поради въведени ограничения във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка, съгласно заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-647/25.11.2020г. Общият доход на семейството през м. ноември 2020 г. е от БТВ на М. в размер на 1964.77 лв. Средномесечният доход на член от семейството, получен през м. ноември 2020 г. е в размер на 654.92 лв. и е по-нисък от 915.00 лв. на член от семейството (150% от MP3 за 2020 г.).

В разпоредбата чл. 16б, ал. 1, т. 2 не се съдържа изискването членът от семейството да е останал без работа по време на епидемичната обстановка, какъвто извод е направил административния орган. Произнесъл се е и досежно период несъществуващ в заявлението-декларация на жалбоподателката. Липсват и мотиви, от които да се направи извод за причините довели до това произнасяне.

Декларираният от Х. период в заявление-декларация, в който детето не е посещавало училище в резултат на въведените ограничения е от 12.11.2020г. до 30.11.2020г., а произнасянето на административния орган е за периода 30.11.2020г. до 21.12.2020г.

Предвид горното оспорената заповед следва да се отмени и на основание чл.173 АПК, вр. чл. 174 от АПК преписката следва да се върне на органа за мотивирано произнасяне по заявление-декларация на Х., с посочен период, в който детето не е посещавало училище във връзка с въведените ограничения, като изследва наличието на предпоставките по чл. 16б от Правилника за прилагане на ЗСП в 14-дневен срок от получаване на преписката.

Предвид изхода на спора и липсата на искане от жалбоподателката за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по същите.

Водим от горното, на основание чл. 172 ал.2 предл. второ, вр. чл.173 ал.2  АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

  

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-В/8538/29.12.2020 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0041 от 26.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция социално подпомагане-Варна.

 

ВРЪЩА административната преписка на  директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от съобщението.

 

Решението е окончателно.

 

                                           СЪДИЯ: