МОТИВИ

към присъдата по НОХД №226/2015 г. по опис на РС Девня, четвърти състав 

Девненският районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу В.И.В., ЕГН **********, и Д.В.Д., ЕГН **********, за това, че:

·     за подс. В. В.:

На 11.01.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, след предварителен сговор с Д.В.Д., чрез използване на техническо средство – кирка и ножовка, направил опит да отнеме чужда движима вещ – 12 м кабел пит ТЗБ 114х4х0.9 на стойност 1091.46 лв, собственост на „Виваком” АД, от владението на С.П.С., без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не съставлява маловажен случай и е останало недовършено, поради независещи от извършителите причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.18, ал.1 и ал.2 НК.

·     за подс. Д. Д.:

На 11.01.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, след предварителен сговор с В.И.В., чрез използване на техническо средство – кирка и ножовка, направил опит да отнеме чужда движима вещ – 12 м кабел пит ТЗБ 114х4х0.9 на стойност 1091.46 лв, собственост на „Виваком” АД, от владението на С.П.С., без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не съставлява маловажен случай и е останало недовършено, поради независещи от извършителите причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.18, ал.1 и ал.2 НК.

В хода на съдебното следствие, всеки един от подсъдимите В. В. и Д. Д., заявява, че се признава за виновен по възведеното обвинение, проявява критично отношение към стореното и дава обяснения, в които посочва, че е извършил процесното деяние съвместно с другия съподсъдим.   

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае всеки от подсъдимите за виновен по възведените обвинения и съобразно чл.54 НК, да наложи за всеки от двамата подсъдими предвидените наказания „лишаване от свобода” за срок към минималния установен – една година, както и при наличие на основанията по чл.66, ал.1 НК, да постанови отлагане изпълнението на съответните наказания с изпитателен срок по три години за всеки от двамата подсъдими. 

Защитникът на подс. В. В. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и възведеното обвинение спрямо неговия подзащитен. Моли съда, да наложи на подс. В. В. предвиденото наказнаие „лишаване от свобода” за срок към минималния установен, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.  

Защитникът на подс. Д. Д. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и възведеното обвинение спрямо неговия подзащитен. Моли съда, да наложи на подс. Д. Д. предвиденото наказнаие „лишаване от свобода” за срок към минималния установен, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.  

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Към началото на 2014 г., двамата подсъдими В. В. и Д. Д. живеели в гр. Д., нямали постоянна работа, познавали се добре и често се събирали. Вечерта на 10.01.2014 г. те били заедно в дома на подс. Д. Д. и решили да извършат кражба на телефонен кабел, съдържащ цветни метали от подземно трасе, преминаващо в района над пункта за технически прегледи на СБА в югозападната част на кв. Повеляново, по което трасе те знаели, че вече съществуват изкопани дупки до нивото на положения кабел. В първите часове на 11.01.2014 г. те отишли до този район на трасето като носели в себе си инструменти за копане и рязане на кабел - кирка и ножовка. На мястото се намирали три изкопани дупки през разстояние 6 м една от друга с размери по 170/100 см и с дълбочина по 50 см на две от тях и 70 см на третата. Двамата влезли в дупката с дълбочина 70 см и след като с кирката освободили кабела от пръстта, започнали с ножовка да прерязват кабела, за който считали, че е прекъснат и без протичащо напрежение, но при допира на металния инструмент в проводника се появили искри и разбрали, че са засегнали функциониращ кабел. Същевременно, предизвиканото от подсъдимите късо съединение довело до задействане на охранителната система на собственика “Виваком” АД с локализиране на района на посегателството, при което бил подаден сигнал до РУП Девня и намиращ се дежурен полицейски екип в кв. “Повеляново” се отправил към указаното място. Наближаването на патрулния автомобил с включени фарове, било забелязано от двамата подсъдими, при което подс. Д. Д. успял да се отдалечи незабелязано, а подс. В. В. се прикрил в храсти в близост до местопроизшествието. Полицейските служители – свидетелите Н.Н., А.В. и Н.Б. обходили района и свид. Н. Н. забелязал прикрития подс. В. В., разпоредил му да остане на място и го задържал като при задържането видял и намиращ се до него инструмент – кирка. На следващия ден бил установен и намерен в дома си в кв. Повеляново и подс. Д. Д. При проведен в предобедните часове на същия ден оглед на местопроизшествието било установено наличие на положен кабел ТЗБ 114х0.4х0.9 с дължина 12 м между трите изкопани дупки, като в най-дълбоката от тях проводникът бил прекъснат.   

В хода на досъдебното производство за определяне стойността инкриминираната вещ е назначена съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като компетентно и безпристрастно изготвена, чието заключение сочи стойност на обекта на посегателството 1091.46 лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.

По същество, факта извършване на действията по прекъсване на телефонния проводник на „Виваком“ АД на процесното местопроизшествие от двамата подсъдими В. В. и Д. Д. се установява от техните обяснения, които са в достатъчна степен конкретни, ясни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, като наред с това, същите съответстват напълно както на показанията на всеки един от свидетелите Н. Н., А. В. и Н. Б., така и на констатациите от проведения оглед на местопроизшествие от 11.01.2014 г. Обясненията на всеки от двамата подсъдими сочат, същите да са имали намерение да отнемат цялото количество проводник, находящо се в отстоянието 12 м между установените при огледа три изкопа, както и факта, че деянието е останало недовършено във фазата на опита по независещи от тях причини предвид появата на реагиралия на сигнал за произшествие полицейски екип.     

Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя изцяло и от приобщените документи по реда на чл.283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от 11.01.2014 г., ведно с фотоалбум, протокол за следствен експеримент от 14.03.2014 г., протокол за доброволно предаване от 11.01.2014 г., приемно- предавателен протокол от 29.04.2014 г., заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 5 от 11.01.2014 г., справки за съдимост за В. В. и Д. Д., справка вх.№619 от 31.01.2014 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на В. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимите В. В. и Д. Д., са осъществили от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:

·     за подс. В. В.:

На 11.01.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, след предварителен сговор с Д.В.Д., чрез използване на техническо средство – кирка и ножовка, направил опит да отнеме чужда движима вещ – 12 м кабел пит ТЗБ 114х4х0.9 на стойност 1091.46 лв, собственост на „Виваком” АД, от владението на С.П.С., без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не съставлява маловажен случай и е останало недовършено, поради независещи от извършителите причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.18, ал.1 и ал.2 НК.

·     за подс. Д. Д.:

На 11.01.2014 г. в гр. Девня, обл. Варна, след предварителен сговор с В.И.В., чрез използване на техническо средство – кирка и ножовка, направил опит да отнеме чужда движима вещ – 12 м кабел пит ТЗБ 114х4х0.9 на стойност 1091.46 лв, собственост на „Виваком” АД, от владението на С.П.С., без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не съставлява маловажен случай и е останало недовършено, поради независещи от извършителите причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.18, ал.1 и ал.2 НК.

Квалификацията на деянието като извършено чрез използване на техническо средство съобразно чл.195, ал.1, т.4, пр.2 НК се обуславя от факта, че отсраняването на затрупващата кабела пръст и прерязването на кабела са извършени чрез използване на технически помощни средства – кирка и ножовка.

Квалификацията на деянието като осъществено от двамата подсъдими след предварителен сговор помежду им съобразно чл.195, ал.1, т.5 НК се обуславя от факта, че решението да извършат отнемане на телефонен кабел е взето от тях съвместно и предварително, при сравнително спокойна обстановка като заедно са набелязали конкретния обект на плануваното посегателство, обсъдили са специфичния способ за отнемането и са се снабдили предварително с нужните им помощни технически средства за осъществяване на деянието.

Деянието е останало недовършено поради независещи от извършителите причини, предвид своевременната реакция на полицейски екип при подаден сигнал за произшествие в следствие на задействана при собственика охранителна система.

Деянието е осъществено от всеки от двамата подсъдими при предварителен пряк умисъл.

Причини за извършване на престъплението са стремеж към противоправно облагодетелстване по неправомерен начин.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. В. В., съдът прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като средно висока, предвид от една страна съществения ръст на този вид престъпления, значителната стойност и специфичното предназначение на конкретния обект на посегателството за осигуряване пълноценно функциониращи обществени комуникационни услуги, както и настъпилия сериозен несъставомерен резултат – продължително спиране на телефонните услуги от съответния оператор в региона до възстановяване целостта на трасето, а от друга страна, предвид недовършеността на деянието и факта, че инкриминираната вещ е останала в патримониума на собственика. Съдът прецени като висока степента на обществена опасност на подс. В. В., който към датата на извършване на деянието е имал четири предходно регистрирани осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер без настъпила реабилитация и това обстоятелство съдът отчете като отегчаващо неговата отговорност. Също като отегчаващи отговорността съдът отчете значителната стойност на инкриминирания обект и настъпилия несъставомерен резултат – временно спиране на комуникационните услуги от съответния оператор в  региона до възстановяване на трасето. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени направените от подсъдимия признания, изразеното критично отношение към стореното, както и недовършеността на деянието и оставането на инкриминираната вещ в патримониума на собственика, макар и поради обстоятелства, независещи от извършителите. Визираните съображения мотивират съда, при паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и основно предвид недовършеността на деянието, съобразно чл.54 НК, да наложи на подс. В. В. предвиденото в специалната част на НК наказание „лишаване от свобода“ за срок към минималния установен – една година, което следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор.

Предвид обстоятелството, че след извършване на деянието по настоящото дело спрямо подс. В. В., е влязла в сила присъда по НОХД №452/2013 г. на РС Девня, съобразно датите на извършване съответните деяния, се налага извод, че престъпленията по настоящото дело и по НОХД №452/2013 г. на РС Девня, са извършени в условията на съвкупност съгласно чл.23, ал.1 НК и подлежат на групиране. Най-тежко измежду двете наказания е „лишаване от свобода“ за срок една година при първоначален строг режим в затвор и то следва да бъде определено за общо наказание по съвкупността съгласно чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК. Съобразно чл.25, ал.2 НК, изцяло изтърпения срок на наказанието от същия вид по НОХД №452/2013 г. на РС Девня за периода от 26.03.2015 г. до 16.07.2015 г. следва да бъде приспадната при изпълнение на наложеното общо най-тежко наказание за този подсъдим. Също така, предвид факта, че по настоящото производство, считано от 30.10.2015 г. подс. В. В. е с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, съобразно чл.59, ал.1, т.1 НК, времето, през което е търпяна тази мярка за неотклонение, считано от 30.10.2015 г. до влизане в сила на присъдата, следва да се приспадне при изпълнение на наложеното общо най-тежко наказание.     

 При определяне вида и размера на наказанието за подс. Д. Д., съдът прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като средно висока, предвид от една страна съществения ръст на този вид престъпления, значителната стойност и специфичното предназначение на конкретния обект на посегателството за осигуряване пълноценно функциониращи обществени комуникационни услуги, както и настъпилия сериозен несъставомерен резултат – продължително спиране на телефонните услуги от съответния оператор в региона до възстановяване целостта на трасето, а от друга страна, предвид недовършеността на деянието и факта, че инкриминираната вещ е останала в патримониума на собственика. Съдът прецени като невисока степента на обществена опасност на подс. Д. Д., който няма предходно регистрирани осъждания и това обстоятелство се отчете като смекчаващо неговата отговорност. Също като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени направените от подсъдимия признания и изразеното критично отношение към стореното, както и недовършеността на деянието и оставането на инкриминираната вещ в патримониума на собственика, макар и поради обстоятелства, независещи от извършителите. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете значителната стойност на инкриминирания обект и настъпилия несъставомерен резултат – временно спиране на комуникационните услуги от съответния оператор в  региона до възстановяване на трасето. Визираните съображения мотивират съда, предвид множествеността на смекчаващите отговорността обстоятелства за този подсъдим, при което и най-тежкото, предвидено от закона наказание се оказва несъразмерно тежко, съобразно чл.55, ал.1, т.1 НК, да наложи на подс. Д. Д. предвиденото в специалната част на НК наказание „лишаване от свобода“ за срок с 1/2 под минималния установен, а именно – шест месеца. При наличие на обективните предпоставки по чл.66, ал.1 НК и като прецени, че за постигане на поправителен ефект спрямо този подсъдим, не е необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно, съдът отложи неговото изпълнение с изпитателен срок три години.  

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.

Съдът счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: