Р Е Ш Е
Н И Е
№ 272
град Велико Търново, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 438/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба,
подадена от П.Е.Г., с адрес *** „А“ против решение № Ц 1012-04-38#1/06.07.2020 г. на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето против разпореждане
№ 1012-04-101#3/01.04.2020
г. и разпореждане № ********** от 01.04.2020 г., и двете издадени от
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателката счита, че обжалваните актове са постановени при съществени
нарушения на процесуалните правила и при несъобразяване с материалния закон.
Сочи като нарушени разпоредбите на чл. 34, чл. 35, чл. 36, чл. 37 и чл. 40 от АПК, като твърди, че е нарушено правото й на защита и на участие в
административното производство. Излага доводи, че при издаването на разпореждане
№ 1012-04-101#3/01.04.2020
г. е нарушена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО, тъй като представените от
нея два броя удостоверения обр. УП-2 са били представени не в срока за
обжалване пред органа, издал разпореждането, а са били приложени като
доказателства към жалба пред горестоящия административен орган. По отношение на
разпореждане № ********** от 01.04.2020 г. твърди, че са нарушени разпоредбите
на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, чл. 99, ал. 3 и чл. 70 от КСО, както и
законовите разпоредби на отменения Закон за пенсиите. Излага доводи, че
незаконосъобразно със задна дата е изменена пенсията й, считано от 20.09.2019
г. въз основа на документи, с които не е запозната, както и незаконосъобразно не
й е зачетен стаж от 1 г., 3 м. и 20 дни, който преди това й е бил зачетен, за
което липсвали мотиви. Неправилно не били приложени разпоредбите на Закона за
пенсиите по отношение на стажа на лицето, придобит през периода от 01.11.1997
г. до 31.12.1999 г., а били приложени нормите на КСО, които не са били
действащи през този период. Според жалбоподателката индивидуалният й коефициент
е по-висок от посочения в разпореждането, а при определянето на пенсията
следвало да се вземе предвид средномесечния осигурителен доход за страната само
за месеците и годините, които участват при определяне на индивидуалния
коефициент, а не за целия период, в който била безработна и в който нямала
осигурителен доход. Неправилно не бил зачетен и всичкия стаж след пенсионирането
й. По отношение на решение № Ц 1012-04-38#1/06.07.2020 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново сочи, че в същото не били изложени мотиви по възраженията на
жалбоподателката, а освен това противоречало на друго влязло в сила решение от
18.10.2019 г. на същия орган. С оглед изложените доводи, доразвити в хода по
същество от процесуалния й представител, моли за отмяна на оспорените актове и
присъждане на разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение в полза на *** Р.
С..
Ответната страна – директорът
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В
представена писмена защита излага доводи, че при издаването на разпорежданията
и решенията са спазени указанията, дадени в Определение № 422/18.11.2019 г. на
АСВТ и Определение № 144/07.01.2020 г. на ВАС. Претендира присъждането на ***ско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Установява се, че с
разпореждане № 22 от 22.03.2002 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Велико Търново на жалбоподателката
е отпусната в минимален размер пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от 03.11.2001 г., като с разпореждане № 27 от 23.05.2002 г. пенсията е изменена
в действителен размер, считано от посочената дата, при индивидуален коефициент
0,866 и осигурителен стаж от ІІІ категория труд – 35 г. 0 м. и 22 дни. При
отпускането на пенсията са ползвани Удостоверение обр. УП-2 изх. №
453/14.05.2002 г. на ТП „Български пощи“ гр. Сливен и Удостоверение обр. УП-2
изх. № 6/06.03.2002 г. на ППК „Кортен“ с. Кортен, изготвени след извършени
проверки на контролните органи и съставени констативни протоколи. Според
първото удостоверение жалбоподателката
има осигурителен доход за периода 01.11.1997 г.-30.06.1999г. –
1 595 100 неден. лв., за периода 01.07.1999 г. – 31.03.2000 г. –
1083,54 лв. Според второто удостоверение жалбоподателката има осигурителен
доход за периода 01.03.2001 г.-24.04.2001 г. – 284,30 лв. Установен е и
осигурителен доход от ППК „Кортен“ за периода 05.09.1997 г. – 27.09.1997 г. в
размер на 64830 неден. лв., който не е предмет на спор между страните. С
последващи разпореждания пенсията е била осъвременявана и изменяна, вкл. по
заявления на жалбоподателката за придобит осигурителен стаж след пенсионирането
през 2004 г. и 2005 г., като общият й осигурителен стаж е изчислен на 37 г. 01
м. и 27 дни. от ІІІ категория труд.
На 23.05.2019 г. в ТП
на НОИ – Велико Търново от лицето е постъпило неподписано заявление за
изменение на пенсията му, регистрирано с вх. № 1013-15-253, към което заявление
не са приложени документи. Със същото жалбоподателката е посочила, че
получавала пенсия в минимален размер, а колежките й, с които е работила имали
пенсии около 400 лв. Предвид това считала, че е допусната грешка при
изчисляването или при преизчисляването на пенсията, като същата била определена
в неправилен размер. Направено е искане да се извършат необходимите изчисления
и в случай на допусната грешка на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО
във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО да бъде изменен размера на пенсията като
се увеличи до размера, който й се полага съгласно законовите разпоредби. На
30.05.2019 г. лицето е подало заявление, с приложени към него удостоверение за
идентичност на лице с различни имена и декларация, с което иска да бъдат
коригирани имената й по пенсионната преписка от П.Е. Танчева на П.Е.Г..
С разпореждане №
1013-04-717#
3 от 14.06.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Велико Търново поради
неотстраняване на нередовностите в дадения срок е прекратено административното
производство по заявление вх. № 1013-04-717/23.5.2019 г. Това разпореждане е
отменено по жалба на Г. с влязло в сила Определение № 230/08.07.2019 г. на
Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 378/2019 г. и преписката е
изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество.
В резултат на това е постановено
разпореждане № ********** от 05.08.2019 г., с което на жалбоподателката е
преизчислена личната пенсия за ОСВ от 01.06.2019 г. пожизнено по чл. 102, ал. 1
от КСО за придобит осигурителен стаж след пенсионирането по заявлението,
подадено на 23.05.2019 г. Определен е размер на пенсията от 01.06.2019 г. –
225,64 лв. и от 01.07.2019 г. – 238,50 лв., като пенсионният орган е отказал да
преизчисли пенсията с допълнително представения осигурителен доход след
пенсионирането, тъй като изчисленият индивидуален коефициент 0,759 е
по-неблагоприятен. С разпореждането е установен осигурителен стаж от ІІІ
категория труд от 38 г. 05 м. и 18 дни.
Недоволна от
разпореждането, П.Г. го е оспорила пред директора на ТП на НОИ гр. В. Търново с
жалба от 20.09.2019 г. Едва с тази жалба Г. е въвела под формата на оплаквания
от постановеното разпореждане, че индивидуалният й коефициент е по-висок от
посочения в разпореждането /той е неизменна
величина още от 2002 г. – бел. м./, и че при определянето му неправилно са
вземани предвид периоди, през които лицето е било безработно и не е имало
осигурителен доход, както и че неправилно е преизчислен стажът след
пенсионирането й. Към жалбата са представени два броя удостоверения обр. УП-2,
доказващи според жалбоподателката доход, който не бил взет предвид при
изчисляване на индивидуалния коефициент. Това са Удостоверение обр. УП-2 №
10/22.08.2019 г., издадено от ППК „Кортен“ с. Кортен и Удостоверение обр. УП-2 №
1455/16.08.2019 г., издадено от РУ „Югоизточен регион“ Бургас. Според т. 2 от
първото удостоверение жалбоподателката има осигурителен доход за периода
01.03.2001 г. – 30.04.2001 г. – 379,10 лв., а според второто удостоверение има
осигурителен доход за периода 01.11.1997 г. – 30.06.1999 г. –
1 524 310 неден. лв. и за периода 01.07.1999 г. – 31.03.2000 г. –
992,83 лв. Възраженията на жалбоподателката са приети за неоснователни от
директора на ТП на НОИ – Велико Търново, който е отхвърлил подадената жалба с решение
№ 1012-04-101#1/18.10.2019
г.
Жалбоподателката е оспорила
решение № 1012-04-101#1/18.10.2019
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново пред Административен съд – Велико
Търново, който с определение № 422/18.11.2019 г. по адм. дело № 687/2019 г. е
прекратил производството по делото и е изпратил преписката на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Велико Търново за произнасяне
по жалбата на П.Е.Г. с вх. № 1012-04-101 от 20.09.2019 г., която да бъде
разгледана като заявление за изменение на пенсията й за осигурителен стаж и
възраст. В мотивите на определението съдът е приел, че след като в заявлението
от 23.05.2019 г. изрично е посочено какво иска лицето, то ръководителят на „Пенсионно
осигуряване“ не може по силата на служебното начало да се произнася и за други
периоди или елементи, извън заявлението. Наред с това липсва правно основание
директорът на териториалното поделение на НОИ да отмени постановеното
разпореждане само защото подателят на заявлението едва при обжалването пред
него е направил изменение на искането си, тъй като по-долустоящият
административен орган не е бил сезиран с такива искания и съответно не се е
произнесъл по тях, а е следвало при условията на чл.
97, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
98, ал. 1, т. 1 КСО, да изпрати жалбата с вх. № 1012-04-101 от 20.09.2019
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване за произнасяне относно направените в нея искания, въз основа на
новопредставените документи.
Това определение е
оспорено от ответника с частна жалба, като същото е оставено в сила с
Определение № 144/07.01.2020 г. на ВАС по адм. дело № 14320/2019 г.
В изпълнение на
съдебните актове административният орган е инициирал извършването на проверки
по чл. 108 от КСО на осигурителите относно новопредставените удостоверения от
жалбоподателката, за резултатите от които са съставени констативни протоколи
/КП/. Съгласно КП № КП-5-19-00731228/05.03.2020 г. проверката на Регионално
управление „Югоизточен район“ на „Български пощи“ е установила, че вписаните
данни в издаденото Удостоверение обр. УП-2 изх. № 453/14.05.2002 г. на ТП
„Български пощи“ гр. Сливен са достоверни, като е допусната техническа грешка
при изготвяне на Удостоверение обр. УП-2 изх. № 1455/16.08.2019 г. и същото не
следва да се зачита. При проверката на ППК „Кортен“ е установено съгласно КП №
КП-5-19-00732133/06.03.2020 г., че жалбоподателката фигурира във ведомостите за
заплати за времето от 01.03.2001 г. до 31.03.2001 г. с доход – 163,80 лв. и за
времето от 01.04.2001 г. до 24.04.2001 г. с доход – 120,50 лв. Констатирано е,
че осигурителят следва да издаде ново удостоверение с вписани коректни данни,
като поради допусната техническа грешка при изготвяне на Удостоверение №
10/22.08.2019 г. същото не следва да се зачита. От осигурителя е издадено ново
Удостоверение обр. УП-2 № 1/09.03.2020 г. според т. 2 от което жалбоподателката
има осигурителен доход за периода 01.03.2001 г. – 25.04.2001 г. – 284,30 лв.
При описаната
фактическа обстановка са издадени разпореждане № 1012-04-101#3/01.04.2020 г. и разпореждане № **********
от 01.04.2020 г. от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико
Търново. С разпореждане № 1012-04-101#3/01.04.2020 г. след кратко описание на фактите е прието,
че пенсията следва да бъде изменена от 20.09.2019 г. с новите данни за
осигурителен стаж и доход по УП 2 № 1/09.03.2020 г. на ППК „Кортен“ и на
основание чл. 99, ал. 3 от КСО разпореждане № ********** от 05.08.2019 г. е
отменено. С разпореждане № ********** от 01.04.2020 г. е изменена личната
пенсия на Г. за осигурителен стаж и възраст от 20.09.2019 г. пожизнено на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, като е определена в размер на
231,27 лв. В разпореждането е посочен общ осигурителен стаж от 37 г. 01 м. и 28
дни и индивид. коефициент – 0,865.
Жалбоподателката е
оспорила разпорежданията по административен ред, като същите са потвърдени с решение
№ Ц 1012-04-38#1/06.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново. Решението е връчено на
жалбоподателката на 13.07.2020 г. Недоволна от него, Г. го е оспорила пред съда
с жалба, подадена по пощата на 22.07.2020 г.
В хода на съдебното
производство не са представени нови доказателства. Жалбоподателката е оспорила
по реда на чл. 193 от ГПК верността на съдържанието на Констативен протокол №
КП-5-19-00732133/06.03.2020г. на ТП - НОИ град Сливен и Удостоверение обр. УП-2
изх. № 1/09.03.2020г. на ППК „Кортен“ в частта му по т. 2.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена срещу акт, който негативно засяга интереса на
жалбоподателката в предвидения от закона преклузивен срок, след
изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
При извършената
служебна проверка се установи, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл.
117, ал. 3 и ал.
5 от КСО вр. чл.
59 АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за
неоснователност на подадената пред него жалба.
Оспореното решение и
потвърдените с него разпореждания са постановени в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
От посочените по-горе
факти безспорно се установява, че разпореждане № ********** от 05.08.2019 г.,
потвърдено с решение № 1012-04-101#1/18.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. В. Търново,
е влязъл в сила акт, след като жалбата до съда срещу посоченото решени е била
оставена без разглеждане и производството по делото – прекратено. В случая приложим е специалния закон, а именно КСО, който
дерогира общия ред. В чл. 99 от
Кодекса за социално осигуряване са уредени случаите, когато влязлото в сила
разпореждане по чл.
98 от КСО /какъвто е и обсъжданият случай/, може да се отмени или измени от
органа, който го е издал. В случая в изпълнение на указанията на съда дадени в
определение № 422/18.11.2019 г. по адм. дело № 687/2019 г. на АСВТ, от
пенсионния орган са предприети действия за
проверка на новопредставените от жалбоподателката с жалбата от 20.09.2019
г. удостоверения обр. УП-2, издадени от
ППК „Кортен“ и РУ „Югоизточен регион“ Бургас към „Български пощи“. При проверките
е установено, че въпросните удостоверения не съдържат верни данни –
констатирано е, че действителният осигурителен стаж и доход на жалбоподателката
при осигурителя „Български пощи“ съвпадат изцяло с тези, ползвани при
първоначалното отпускане на пенсията през 2002 г., което е изцяло в полза на
жалбоподателката /тъй като осигурителният доход на лицето в новопредставеното Удостоверение
обр. УП-2 № 1455/16.08.2019 г. е в по-нисък размер в сравнение с първоначалното
Удостоверение обр. УП-2 изх. № 453/14.05.2002 г. при един и същ осигурителен
стаж/. За осигурителя ППК „Кортен“ е констатирано, че както осигурителният
стаж, така и доходът на лицето за 2001 г. са по-малки от тези, посочени в
представеното на 20.09.2019 г. Удостоверение обр. УП-2 № 10/22.08.2019 г. и в
ползваното при отпускане на пенсията Удостоверение обр. УП-2 изх. №
6/06.03.2002 г. При тази фактическа обстановка пенсионният орган правилно е
приел, че са налице предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО за
изменение на влязлото в сила разпореждане № ********** от 05.08.2019 г., а
именно – пенсията е била определена в неправилен размер.
В тази връзка съдът
намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката за нарушено право на
защита и за нарушение на разпоредбите на чл. 34, чл. 35, чл. 36, чл. 37 и чл.
40 от АПК. При наличието на издадени удостоверения от осигурителите с различни
данни пенсионният орган правилно е предприел действия по изясняване на
действителните факти и обстоятелства, като при извършените проверки са събрани
нови доказателства. Същите са приложени по преписката, като жалбоподателката е
имала възможност да се запознае с тях, респ. да ги оспори и да ангажира други
доказателства. Съдът намира за неуспешно оспорването по реда на чл. 193 от ГПК
на съдържанието на Констативен протокол
№ КП-5-19-00732133/06.03.2020г. на ТП - НОИ гр. Сливен относно проверката в ППК
„Кортен“ и на Удостоверение обр. УП-2 изх. № 1/09.03.2020г. на ППК „Кортен“ в
частта му по т. 2. Оспорените документи са официални такива и се ползват с
материална доказателствена сила. Същите са изготвени след извършена проверка в
изплащателните ведомости на осигурителя, поради което на тях не може да им се
противопостави представеното с жалбата на 20.09.2019 г. Удостоверение обр. УП-2
№ 10/22.08.2019 г., за което при проверката е установено, че е с допусната
техническа грешка и не следва да се зачита. Жалбоподателката не е поискала и
ангажирала други доказателства, с които да опровергае верността на
констатираните при проверката факти относно осигурителния й стаж и доход през
2001 г.
Съдът намира обаче, че датата,
от която е изменена пенсията на жалбоподателката – 20.09.2019 г., е неправилно
определена. В случаите по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, която хипотеза е
посочена в разпореждане № ********** от 01.04.2020 г., по силата на чл. 99, ал.
2, т. 2 от КСО разпореждането се изменя или се отменя от датата на отпускането
или промяната на пенсията. Според чл. 99, ал. 3 от КСО, посочена като основание
за издаване на разпореждане № 1012-04-101#3/01.04.2020 г., в случай че в срока
за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за
осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други,
разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или
отказа за отпускане на пенсията. Датата 20.09.2019 г. не кореспондира с нито
една от посочените хипотези. Това е датата, на която жалбоподателката е
представила нови доказателства и е направила нови искания с жалбата си против разпореждане
№ ********** от 05.08.2019 г. Тази дата евентуално би могла да се свърже с
хипотезата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, но същата не се сочи като основание
за издаване на оспорените актове, а освен това изменението на пенсията не е
направено въз основа на представените от жалбоподателката доказателства, а се
основава на служебно събраните доказателства при извършените проверки.
На следващо място, основателно
е оплакването на жалбоподателката за липса на мотиви относно определения
осигурителен стаж, респ. за неправилно изчислен осигурителен стаж след
пенсионирането. Както бе посочено, в разпореждане № ********** от 05.08.2019 г.
е посочен общ осигурителен стаж от 38 г. 05 м. 18 дни, а в процесното разпореждане
№ ********** от 01.04.2020г. – 37 г. 01 м. и 28 дни. Тази разлика очевидно не
може да се обясни със събраните доказателства при проверката на ППК „Кортен“,
съгласно които осигурителният стаж на жалбоподателката следва да бъде намален с
5 дни /доколкото осигуряването там е приключило на 25.04.2001 г., а не на
30.04.2001г. съгласно предходните удостоверения/. По този въпрос обаче липсват
мотиви както в разпорежданията, така и в обжалваното решение № Ц 1012-04-38#1/06.07.2020 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново. При сравнение на Описите на осигурителен стаж към разпореждане
№ ********** от 05.08.2019 г. и разпореждане № ********** от 01.04.2020 г.
/съответно л. 120 и л. 166 от преписката/ се установява, че при издаване на
второто разпореждане не е зачетен осигурителен стаж от 2001 г., 2002 г. и 2003
г. с осигурител ППК „Кортен“ и от 2005 г. с осигурител „Брилянт Търновград“, за
което липсват мотиви. Неоснователно и в противоречие с доказателствата е
становището на ответника в представената писмена защита, че лицето не е имало
искане за признаване на стаж след пенсионирането. Изрично в жалбата от
20.09.2019 г. Г. е посочила, че неправилно е преизчислен стажът й след
пенсионирането, като е искала същият да се изчисли при спазване на законовите
разпоредби, а с определението по адм. дело № 687/2019 г. съдът е изпратил
жалбата на лицето с вх. № 1012-04-101/20.09.2019 г. със задължителни указания
същата да бъде разгледана като искане за изменения на пенсията й за
осигурителен стаж и възраст.
Неправилно определената
дата на изменение на пенсията на жалбоподателката и липсата на мотиви и яснота
относно признатия осигурителен стаж водят до незаконосъобразност на обжалваното
решение и потвърдените с него разпореждания. Поради това същите следва да се
отменят, а преписката да се върне на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ-гр. В.
Търново за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни останалите
възражения на жалбоподателката. Същите са бланкетно заявени и не намират опора
в доказателствения материал. Не се сочи и установява конкретен осигурителен
стаж за периода 01.11.1997 г. – 31.12.1999 г., който не й е признат по КСО, а е
следвало да се признае според Закона за пенсиите /отм./. Не се установява и при
изчисляване на индивидуалния коефициент на лицето да са нарушени разпоредбите
на чл. 70а, ал. 2, т. 7 от КСО и чл. 46, ал. 4, т. 8 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, като е вземан предвид и дохода за времето, през което
лицето е получавало обезщетение за безработица, както твърди жалбоподателката.
По разноските:
Жалбоподателката
претендира да й бъдат присъдени направените разноски за производството пред
административния орган в размер на 200 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие № 92098. Искането е неоснователно. Направените разходи в
производството по обжалване по административен ред, в т.ч. за адвокатска
защита, не представляват разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК. Приложимите
процесуални закони не предвиждат възможност с акт на съда да се присъждат
разноски сторени извън производството в който този акт е постановен, вкл. и
присъждане на разноски, свързани с административното оспорване на ИАА, като
възстановяването на последните би могло да се търси по реда на гражданското
съдопроизводство.
Претендира се също така
и на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата заплащането
на адвокатско възнаграждение в полза на *** Р.С. в размер на 300 лв. за
изготвяне на жалбата и в размер на 500 лв. за процесуално представителство пред
АСВТ. Искането е частично основателно. Представен е Договор за правна защита и
съдействие № 92100/17.07.2020 г. между П.Г. и *** Р.С. с предмет „Изготвяне на
жалба до ВТАС против решение на директора на ТП на НОИ и процесуално
представителство и защита по делото“, като за договорено възнаграждение е
посочено „безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
– материално затруднено лице“. Съдът намира, че не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба до съда. На първо място,
липсват доказателства, че *** С. е изготвила жалбата до съда, доколкото като
автор на последната е посочена единствено П.Г., съответно е подписана
единствено от жалбоподателката, която е посочена и като подател на пратката
според пощенския плик. На следващо място, в разпоредбата на чл. 8 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидено
отделно възнаграждение само за изготвяне на жалба по административни дела.
Предвид това за осъщественото процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на *** С. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл.
36, ал. 2 от ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за
дела по Кодекса за
социално осигуряване е предвидено възнаграждение в размер на 350 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № Ц
1012-04-38#1/06.07.2020
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърдените с него разпореждане
№ 1012-04-101#3/01.04.2020
г. и разпореждане № ********** от 01.04.2020 г., издадени от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново.
ВРЪЩА административната преписка на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново за ново
произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Велико Търново да заплати *** Р.А.С. ***, със служебен
адрес *** сумата от 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: