Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
15.11.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1116 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „С-ИМПОРТ“ ЕООД, чрез адв. В.С. ***, депозирана против
наказателно постановление № 38-0000281/21.03.2019г., издадено Началник ОО „АА”
- Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
дружеството жалбоподател са наложени следните наказания: по т. 1 от НП на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП е наложена имуществена санкция
в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание
чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева,
за нарушение по чл. 33, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на така релевираните твърдения се развиват
съображения, че по отношение на първото нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
в наказателното постановление не са изложени мотиви във връзка с извода, до
който е достигнал административноказващия орган, че неизправността е
значителна. На следващо място се развиват съображения, че не е доказана вината
на водача. По отношение на нарушението по т. 2 от НП се релевират доводи, че
нормата на чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗДвП касае отговорност единствено на превозвачи,
осъществяващи превоз за собствена сметка, поради и което е приложен неправилно
материалния закон. На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл. 104, ал. 7
ЗАП съдържа две изпълнителни деяния, а именно несъхраняване и непредставяне, а
посочените в НП факти не могат да бъдат подведени, под която и да е от двете
хипотези, поради непълнота в описанието на нарушението, а именно съхранена ли е
или не, изискваната информация и осъществен ли е отказ от страна на дружеството
да представи същата, доколкото административнонаказващия орган е посочил в
оспореното наказателно постановление, че дружеството е осъществило и двете
изпълнителни деяния, а му е наложена санкция само във връзка с несъхраняването
на информацията.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател поддържа депозираната жалба.
Депозирало е становище, в което приповтаря изложените в жалбата фактически и
правни доводи. В допълнение се инвокират доводи, че дружеството не е
представило тахографските листи, тъй като към датата на комплексната проверка
МПС е било продадено и на дружеството е било необходимо технологично време за
издирване на новия собственик и снемане на информацията от дигиталния тахограф.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 259149/26.02.2019г. против дружеството
жалбоподател, за това, че на 26.02.2019г. при извършена проверка на
транспортното предприятие „С-Импорт“ ЕООД, притежаващо лиценз за международен автомобилен
превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение № 17279, издаден от
МТИТС, която проверка е била извършена във връзка с писмо с изх. № 12-00-00-00-1006/1/20.02.2019г.
било установено, че на 28.09.2018г., около 21:13 часа, на територията на
Кралство Великобритания, дружеството в качеството му на превозвач е допуснало
водачът К.М.К. да извършва превоз с МПС, категория N 3, марка ДАФ XF460, с рег. № Р 9193 ВХ с дефект в спирачната система –
скъсано въже, което е субсумирано като извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
1 ЗДвП. На второ място било установено, че транспортното предприятие не е
съхранило и не предоставя дигиталните записи от тахографа на водача, с което е
прието че дружеството е осъществило състав на нарушение по чл. 33, § 2, изр. 1
от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Били констатирани и още два нарушения, по
отношение на които производството е било прекратено по административен ред от
страна на административнонаказващия орган.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от
двете деяния, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, за така приетият за осъществен състав на нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП, е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, а за нарушението по чл. 33,
§ 2, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., на основание чл. 104, ал. 7, пр. 1
ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
По т. 1
от наказателното постановление, същото е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и в нарушение на материалния закон.
Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, във връзка с това нарушение е
посочено единствено, че дружеството е допуснало водачът да управлява товарен
автомобил, който е с подробно посочената техническа неизправност.
Нито в
АУАН, нито в НП се съдържат изложение на фактически обстоятелства във връзка с
конкретни действия на дружеството жалбоподател, както изисква чл. 42, ал. 1 т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Отделно от това не е посочена и датата, на която
е извършено нарушението от страна на дружеството жалбоподател, а само е посочена
датата, на която водачът е осъществил състава на нарушението. За да бъде
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, не е достатъчно само да
бъде установено, че водач на същото е осъществил състав на нарушение, а следва
да бъдат посочени и доказани, конкретните действия или бездействия, които се
твърди, че е извършило дружеството във връзка с нарушението, за което е
ангажирана неговата отговорност.
Неспазването
на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се
явява съществен порок на наказателното постановление, налагащ неговата отмяна,
тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде
запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган, за
осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да
сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е
ангажирана и отговорността на нарушителя.
Липсата
на ангажирани фактически твърдения в АУАН и НП, досежно факти включени в
предмета на доказване, очертан, чрез фактическото описание на нарушението
лишава съда от възможността да извърши дължимата по закон преценка на фактите,
които административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а оттам и
да бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Отделно
от това субект на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е именно водачът,
което следва от буквалното тълкуване на цитираната правна норма.
Санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП също предвижда, че санкцията се налага
именно на лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство и
същата е „Глоба“.
Разпоредбата
на чл. 187 ЗДвП, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството,
предвижда че на собственик или длъжностно
лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение
по този закон, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Както
беше посочено, наказанието за това нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 179,
ал. 6, т. 2 ЗДвП е „Глоба“ и същото не може да бъде наложено на юридическо
лице, което следва от разпоредбата на чл. 83 ЗАНН, съгласно която на юридически
лица и еднолични търговци може да бъде наложена имуществена санкция, но само в
предвидените в закона случай, а за това нарушение не е предвидена възможност да
бъде наложена имуществена санкция, което от своя страна води и до налагане на
наказание на дружеството, което не е предвидено в закона.
По
изложените мотиви съдът намира, че наказателното постановление, в частта му по
т. 1 е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП и неправилно приложение на материалния
закон, досежно наложената на дружеството имуществена санкция.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че макар и
видно от съдържащите се в административнонаказателната преписка уведомление за
фиксирана санкция реф. № 1027500012495 във връзка с констатираната техническа
неизправност е наложена санкция на водача, съгласно законодателството на
Обединено кралство Великобритания. (лист 60 от делото) е
възможно да бъде реализирана отговорността дружеството. Именно разпоредбата на
чл. 24 ЗАНН, предвижда за административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, да отговарят
работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които
са наредили или допуснали да бъдат извършени.
По т. 2
от НП, при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, също така не са изпълнени изискванията на чл. 42,
ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В АУАН
и в НП досежно това нарушение, не са описани подробно конкретните
обстоятелства, при които е извършено нарушението, а именно не са посочени с
начална и крайна дата конкретния период от време, включен в едногодишния срок,
за който е прието, че дружеството не е съхранило дигиталните записи от
тахографа монтиран в превозното средство.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 33, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Транспортните предприятия съхраняват тахографските листове и разпечатките,
когато разпечатките са направени с цел спазване на член 35,
в хронологичен ред и в четлива форма най-малко една година след тяхното
използване и издават копия на съответните водачи при искане от тяхна страна.
Транспортните предприятия също така издават копия на данните, извлечени от
картите на водача, на съответните водачи при искане от тяхна страна, както и
разпечатки на хартиен носител на тези копия. Тахографските листове, разпечатките
и извлечените данни се представят или предават при поискване от страна на
оправомощен служител на контролен орган.
От
цитираната разпоредба е видно, че разпечатките, които следва да съхранява
транспортното предприятие от тахографа на превозното средство, касаят
единствено спазването на чл. 35 от същия Регламент, която разпоредба касае
хипотези на повредени карти на водача или тахографски листове, каквито
фактически твърдения не се съдържат в АУАН и НП.
В
случая при правната квалификация са посочени като нарушени изискванията, именно
на изр. 1 от цитираната разпоредба.
Отделно
от това налице е и неяснота относно това, какво точно не е съхранило и не
представило дружеството, а именно дигиталните записи от тахографа на превозното
средство или от картата на водача, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и
НП при описанието на това нарушение е посочено единствено, че дружеството не е
съхранило и не представя дигиталните записи от тахографа на водача.
В чл. 2
от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета са дадени
легални определения на използваните понятия, като в т. 2, б. „а“ се съдържа
определение на понятието „тахограф“ или „контролни уреди за регистриране на данните за
движението“ и с този термин се означава уреди, предназначени да бъдат монтирани
в пътни превозни средства, за да показват, регистрират, разпечатват, съхраняват
и извеждат автоматично или полуавтоматично данни за движението, включително за
скоростта, на тези превозни средства в съответствие с член 4,
параграф 3 и за определени периоди на дейност на техните водачи;
В б. „е“ се съдържа легалното
определение на „карта на водача“ и тя е карта за тахограф, издадена от органите
на държава-членка на конкретен водач, която идентифицира водача и служи за
съхраняване на данни за дейността на водача;
Разпоредбата на чл. 91в, ал. 1
ЗАП, също разграничава информацията, която следва да бъде съхранявана и
представяна, като в т. 2 е посочена информация, както извлечена от паметта на
дигиталния тахограф, така и от картата на водача.
На следващо място, но не и по
значение състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството жалбоподател има две форми на изпълнителното деяние.
Първата е несъхранение на
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача, а втората е обективиран отказ за предоставянето им при
проверка от контролните органи. В случая са посочени и двете форми на
изпълнителното деяние, което представлява процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере, за както
точно нарушение е ангажирана неговата отговорност, а именно дали за това, че не
е съхранило записите или че е отказало да ги представи. По същия начин и
санкционната разпоредба на чл. 104, ал.
7 ЗАП предвижда санкция за превозвачите, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за
проверка от контролните органи.
Както в АУАН, така и в НП следва
да е налице идентитет между приетите за осъществили се факти и нормата под
която същите са субсумирани, което в настоящия случай не е изпълнено.
С оглед
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че са неоснователни и не могат
да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че санкционната норма на чл. 104,
ал. 7, пр. 1 ЗАП предвижда отговорност само за превозвач, осъществяващ превоз
за собствена сметка, който извод следва от буквалното тълкуване на цитираната
правна норма, в която изрично са посочени превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за
собствена сметка, като в чл. 12б, ал. 1 именно е регламентиран превоза за
собствена сметка
Видно ДР на ЗАП в същите се съдържат легални дефиниции на понятието
превозвач и лице извършващо превоз за собствена сметка, като в § 1, т. 5 „Превозвач“
е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. В т. 1 е дадено легална дефиниция на понятието “Обществен
превоз“, който е именно превоз, извършван с моторно превозно средство срещу
заплащане.
В т. 4 е дадено определение на понятието „Превоз за собствена сметка“.
Всичко това обосновава извода, че санкцията по чл. 104, ал. 7 ЗАП касае
както превозвач, осъществяващ обществен превоз срещу заплащане (пр. 1), така и
лице, извършващо превоз за собствена сметка (пр. 2).
По
гореизложените мотиви и в частта му по т. 2 НП се явява издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за своя последица
нарушаване правото на защита на санкционираното лице и като такова и в тази си
част следва да бъде постановена неговата отмяна.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
38-0000281/21.03.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „С-ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление село Тръстеник, област Русе, ул.
„Разград“ № 4, са наложени следните наказания: по т. 1 от НП на основание чл.
179, ал. 6, т. 2, вр. чл. 187 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на
200 (двеста) лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, с
която на основание чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАП е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 (пет хиляди) лева, за нарушение по чл. 33, § 2, изр. 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: