Решение по дело №132/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС), вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано след предявена жалба от търговско дружество „РОСАГРОФОНД“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК *********, представлявано от Л. В. З. - изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт Р. О.. Жалбата е насочена срещу Решение № 60/06.02.2025г. на Министерски съвет на Р България, с което се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане обект: „ Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход [населено място] от км. 0+ 500 до 76+040 на територията на област Русе.

Оспорването е касателно определеното с това решение парично обезщетение за отчуждени части от имот, собственост на дружеството, а именно: 1. Поземлен имот с [идентификатор] (21.248) , представляващ НИВА, трета категория, в местността „Дъбравата“, находящ се в землището на [населено място], ОБЩ. ИВАНОВО, ОБЛ. РУСЕ, с площ 35.096 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0.353 дка.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт относно определените размери на паричните обезщетения в него. Дружеството-жалбоподател счита, че те са занижени и несъобразени с нормативните изисквания за определянето им. Според юрисконсулта на „РОСАГРОФОНД“ ООД определената оценка в решението на МС на Р България не представлява равностойно парично обезщетение за отчуждените части от имотите. Тя не съответствала нито на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските имоти, нито се доближава до пазарната цена на земеделските земи в землището на [населено място], ОБЩ. ИВАНОВО, ОБЛ. РУСЕ. Това водело до нарушаване на чл. 32, ал.2 от ЗДС, съответно на чл. 17, ал. 5 от КРБ (да бъде получено равностойно парично обезщетение от собственика на земята), на принципа на пропорционалност, на целта на законодателя за прилагането на института и практиката на ЕСПЧ (решение от 14.05.2020г. по делото К. срещу България).

Претенцията е за изменение на решението на МС в оспорената част, досежно размера на обезщетенията. Претендират се направените по делото разноски, за които се представя и списък (л.142).

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, в придружителното до съда писмо вх. № 921/05.03.2025 г., с което е представена административната преписка по издаване на оспореното частично решение, оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Излага допълнителни съображения в представено становище, вх. № 1473/27.03.2025 г. по описа на АС-Русе, като е съгласен със заключението по назначената съдебно-икономическа и оценителна експертиза. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт П. П., в писмена молба вх. № 1118/13.03.2025г. по описа на АС-Русе, оспорва жалбата и излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в представено писмено становище от пълномощник гл. юрисконсулт М. Ц., с вх. № 1115/13.03.2025 г. по описа на съда, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" [населено място], не представя становище по спора.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и след като съобрази заключението по назначената и приета съдебно-икономическа и оценителна експертиза, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи :

Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 60/06.02.2025г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци „Русе-Бяла“ и обход [населено място] от км. 0+ 500 до 76+040 на територията на област Русе, постановено от Министерски съвет на Р България, в частта, досежно определеното с това решение парично обезщетение за отчуждените части от имоти, сред които и имот, собственост на дружеството-жалбоподател - „РОСАГРОФОНД“ ООД, а именно: Поземлен имот с [идентификатор] (21.248) , представляващ НИВА, трета категория, в местността „Дъбравата“, находящ се в землището на [населено място], ОБЩ. ИВАНОВО, ОБЛ. РУСЕ, с площ 35.096 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0.353 дка.

Посоченият земеделски имот е собственост на „РОСАГРОФОНД“ ООД, видно от приложения по преписката Нотариален акт за продажба на земеделска земя № 154, том 43, peг. №16524, дело №8922 от 23.12.2011г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯ - Русе и скица на ПИ, издадена от СГКК-[населено място] (л.1 и сл. от адм. преписка).

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от 10.10.2022 г., изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., и двете на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По приложението на материалния закон:

Отчуждаването на имотите, собственост на дружеството-жалбоподател, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен парцеларен план /ПУП-ПП/.

За отчуждените имоти или части от имоти законът дава възможност като два алтернативни варианта по които или да се предостави като равностойно обезщетение имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост или да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.

В хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на „СЪРВЕЙ ГРУП“ ЕООД с писмо, изведено от агенцията с изх. № 53-00-11437 от 15.09.2023г. От изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното решение, е видно, че оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., което е в съответствие с разпоредбата на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, със сходни характеристики, в същото землище, определя размера на обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред. Цената на декар за ниви, находящи се в землището на [населено място] е определена по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, издадена на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 41, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Причината – липса на подходящи сделки със сходни имоти. Затова оценителят е приложил чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, според която норма „В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на : наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи“. Стойността на 1 дка земеделска земя е бил изчислен по реда на чл.7б от Наредбата (л.105 и сл. от адм. преписка). В обобщена таблица, приложение №13 (л.249 и сл. от адм. преписка) към Оценителния доклад са посочени равностойните според оценителя парични обезщетения за всички засегнати имоти. Под №58, на л. 249 гръб, е посочена стойността на обезщетението, което е определено за „РОСАГРОФОНД“ ООД, за отчуждената част от Поземлен имот с [идентификатор] (21.248) , представляващ НИВА, трета категория, в местността „Дъбравата“, находящ се в землището на [населено място], ОБЩ. ИВАНОВО, ОБЛ. РУСЕ, с площ 35.096 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0.353 дка. Сумата е в размер на 282 лева.

Приемайки тази цена, МС на РБ издава Решение № 60/06.02.2025г., в което в позиция №58 на Приложение към т. 1, за собственика на отчуждената част от ПИ е определено обезщетение в размер на 282 лева.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задача, посочени конкретно в определението за насрочване разглеждане на спора в открито съдебно заседание. Задачите към вещото лице бяха формулирани и в самата жалба и коригирани от съда, като му бе зададено да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените поземлени имоти.

Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост.

Според заключението на оценителната експертиза, стойността на земята, НИВА, трета категория, в местността „Дъбравата“, находящ се в землището на [населено място], ОБЩ. ИВАНОВО, ОБЛ. РУСЕ, с трайно засегната площ за отчуждаване - 0.353 дка, определена по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи е дори малко по-ниска, в размер на 274 лева. Съобразявайки обаче чл. 3 от Наредбата за пазарните цени на земеделските земи, според която норма началната цена на земята е равна на капитализираната рента, умножена по 25, и предвид Протокол № 1/17.01.2025 г. на Областна дирекция „Земеделие“ (приложен и по делото) за определяне на средното рентно плащане за [населено място], което е в размер на 52 лева на дка за стопанската 2024-2025 г., то цената на 1 дка земеделска земя нива е 1300 лева. Съответно, според вещото лице, стойността на обезщетението следва да е 459 лева.

Заключението съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено с изискванията на закона.

Съдът счита, че действително е спазена нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и в случая, при липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение е определено по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. Нарушена обаче е Наредбата, тъй като оценителите не са съобразили да изготвят оценката на отчуждените земи и по реда на чл.3 от Наредбата. А видно от допълненото и прието от съда заключение на в.л. в съдебна зала е, че по този ред цената на 1 дка земеделска земя нива в землището на [населено място] е в размер на 1300 лева. Цената за отчуждения ПИ, собственост на „РОСАГРОФОНД“ ООД, дадена в доклада на „СЪРВЕЙ ГРУП“ ЕООД за определяне на равностойни парични обезщетения е по-ниска от тази, определена от вещото лице в приетото от съда и допълнено в съдебна зала заключение по съдебно-икономическата и оценителна експертиза.

Затова съдът счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждения имот следва да се определи именно в посочения от вещото лице в съдебна зала размер. В тази връзка решението на МС, в оспорената му част досежно отчуждения ПИ е незаконосъобразно и следва да се измени като паричното обезщетение се увеличи от 282.00 лева на 489 (Четиристотин осемдесет и девет) лева за Поземлен имот с [идентификатор] (21.248) , представляващ НИВА, трета категория, в местността „Дъбравата“, находящ се в землището на [населено място], ОБЩ. ИВАНОВО, ОБЛ. РУСЕ, с площ 35.096 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0.353 дка.

По отношение разноските.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. С оглед изхода на спора оспорващата страна има право на направените по делото разноски. Такива е сторил в общ размер на 450 лева, от които 50 лева – внесена държавна такса, 400 лева – внесен депозит за вещо лице. Съгласно представения списък с разноски е поискана сумата от 400 лева общо, но предвид протоколно определение, с което „РОСАГРОФОНД“ ООД е задължено да внесе още 50 лева по депозита за вещо лице, и тази сума е внесена, разноските съдът определя на 450 лева.

Решението по настоящото дело е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.

Воден от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение № 60/06.02.2025г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход [населено място] от км. 0+ 500 до 76+040 на територията на област Русе, в частта, в която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждения за държавна нужда за изграждане на обекта ПИ - нива, трета категория, в местността „Дъбравата“, находящ се в землището на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, с площ 35.096 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0.353 дка, собственост на „РОСАГРОФОНД“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК *********, представлявано от Л. В. З. - изпълнителен директор, за който е определено парично обезщетение от 282.00 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за имота на 489 (Четиристотин осемдесет и девет) лева.

Осъжда Министерският съвет на Република България да заплати на „РОСАГРОФОНД“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК *********, представлявано от Л. В. З. - изпълнителен директор направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 450 (Четиристотин и петдесет) лева, от които 50 лева – внесена държавна такса, 400 лева – внесен депозит за вещо лице.

Решението е окончателно.