Определение по дело №161/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 145
Дата: 15 юни 2021 г.
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20212300500161
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
гр. Ямбол , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. СТ. Б. от гр.Ямбол, подадена от пълномощника
й адв.С.Д.., срещу Определение №260146/22.01.2021г. по гр.д.№1076/2020г. по описа на
Ямболски районен съд, с което е оставено без уважение искането на частната
жалбоподателка - ищца по делото, при условията на чл.214, ал.1 ГПК да бъде прието
извършеното от нея изменение на предявените искове.
Частната жалбоподателка е направила оплакване за неправилност на обжалваното
определение на ЯРС, с искане за неговата отмяна и допускане на исканото изменение чрез
обективно съединяване на искове в условията на евентуалност. Намира, че неправилно
районният съд е приел предприетото изменение на исковете за недопустимо с оглед
разпоредбата на чл.214 ГПК. Твърди, че искането й не е за едновременно изменение на
основанието и петитума на иска, а касае предявени при условията на евентуалност на нови
искове - за неоснователно обогатяване при условията на отпаднало основание поради
развален двустранен договор и за обезщетение за неизпълнение.
Ответникът по частната жалба "И Ей Суис Сарл"- дружество със седалище в Ж.,
чрез пълномощника си адв. А., е депозирал писмен отговор на частната жалба, с който е
оспорил жалбата като процесуално недопустима, алтернативно като неоснователна,
излагайки подробно доводите си.
За да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, ЯОС съобрази следното:
От фактическа страна е установено, че след изпращането му по подсъдност,
1
производството по гр.д.№1076/2020г. по описа на ЯОС е образувано по исковата молба на
Ц. СТ. Б. от гр.Ямбол, с която против "И Ей Суис Сарл" - дружество регистрирано в Ж.,
Швейцария, са предявени няколко обективно съединени иска при условията на
кумулативност и евунталност: главен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване
нищожността поради противоречие с императивната норма на чл.47, ал.1, т.1 и ал.7 от ЗЗП
на Договор от 29.10.2016г., сключен между страните и уреждащ отношенията им във връзка
с получаване на достъп и използване на игрален софтуер чрез мобилното приложение
„ФИФА Мобайл", както и кумулативно съединен на този иск - иск по чл.34 ЗЗД за осъждане
на ответника да върне на ищцата сума в размер на 20,500 лв., като получена без основание;
в случай на отхвърляне като неоснователен иска по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и този по чл.34
ЗЗД, при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за
унижожаване на Договора от 29.10.2016г. и иск по чл.34 ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищцата сумата от 20,500 лв., като получена на отпаднало основание; в случай, че
съдът отхвърли като неоснователен иска по чл.29, ал.1 ЗЗД и съединения на него иск по
чл.34 от ЗЗД, при условията на евентуалност е предявен иск по чл.12 от ЗЗД за заплащане от
ответника на сумата 20,500 лв. - обезщетение поради доказана недобросъвестност при
сключване на Договора от 29.10.2016г., частичен иск от общ размер на обезщетението в
размер на 303 274.15лв. Ищцата е предявила и иск за осъждане на ответното дружество да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., претърпени в резултат
на неправомерното поведение на ответника.
С писмено становище по делото от 05.01.2021г. ищцата е заявила, че в случай на
отхвърляне на предявените по делото претенции, тя упражнява правото си по чл.87, ал.2 ЗЗД
да развали процесния договор от 29.10.2016г., при което предявява в условията на
евентуалност два иска: иск по чл.55 ЗЗД, вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за връщане от ответника на
сумата 20 500лв.- част от общ размер на обезщетение в размер на 303 274,15лв., а при
отхвърляне на този иск - иск по чл.36, ал.5 ЗАПСП, вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за присъждане на
сумата 20 500лв., представляваща претърпени от ищцата вреди от неизпълнението на
договора от страна на ответника и непредставяне на закупените услуги за целия уговорен
срок - частичен иск от общ размер на обезщетението за сумата 303 274,15лв.
С обжалваното определение, за да остави без уважение искането на ищцата по
чл.214 ГПК за изменение на иска, съдът е изложил мотиви, че е налице недопустимо
изменение, тъй като се предявяват за съвместно разглеждане два нови иска.
При тези данни ЯОС намира, че частната жалбата е насочена срещу съдебен акт
от категорията на необжалваемите, поради което е процесуално недопустима.
Съгласно чл.274, ал.1 ,т.1 и т.2 ГПК, на обжалване пред въззивния съд подлежат
определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в
случаите, изрично предвидени в закона. Определението, с което ЯРС се е произнесъл, не
подлежи на обжалване, тъй като не слага край на производството, нито в закона е
2
предвидено, че подлежи на обжалване. Отказът на съда да допусне изменение на иска по
реда на чл. 214, ал.1 ГПК чрез приемане на два нови иска, не прегражда правото на защита
на ищцата, тъй като за тези претенции страната може да предяви самостоятелни искове в
отделно/отделни производство/производства. В същия смисъл са и задължителните
разяснения, дадени с т.7б и мотивите към нея от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2013г. Там е прието, че подлежи на обжалване само
определението, с което се отхвърля искане за увеличаване на иск, който не е предявен като
частичен. По аргумент за противното, във всички останали случаи, определенията на съда
досежно приемане или не промяна на размера на иска, предявен като частичен и изменение
на основанието или на петитума на иска, не подлежат на самостоятелно обжалване.
Правилността на тези актове може да се прецени в производство по обжалване на
постановеното по делото решение, ако бъде обжалвано. В разглеждания случай не се касае
за изменение на предявените искове чрез увеличението им, а до предявяване в условия на
евентуалност на нови искове по основание и размери, поради което и по отношение
обжалваемостта на определението, с което е оставено без уважение допускането на исканото
изменение, безспорно следва да важат ясните разрешения, дадени от касационната съдебна
инстанция по задължителен за съдилищата начин в посоченото ТР. За разглеждания случай
е относима и константната практика на ВКС, формирана и преди постановяване на соченото
ТР - напр. Определение №77/01.03.2011.г. по ч.гр.д.№427/2010г. на ВКС, Второ Г.О.,
Определение №759/11.11.2011г. по ч.т.д.№743/2011г. на Първо Т.О. и др., според която
практика определението на съда, с което е отказано допускане на изменение на предявения
иск по реда на чл.214,ал.1 ГПК не прегражда развитието на делото и за същото не е
предвидена и изрична законова възможност за обжалване, поради което частна жалба срещу
тази категория определения е недопустима и не подлежи на разглеждане. Що се отнася до
соченото от частната жалбоподателка Тълкувателно решение 4/14.03.2016г. на ОСГК на
ВКС по т.д.№4/2014г., в т.2в от същото действително е прието, че е допустимо по реда на
изменение на иска - чл.214, ал.1 ГПК, ищецът по предявен иск за собственост да се позове
при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба, но това дадено разрешение би могло да бъде
обсъждано в случай на разглеждане по същество на въпроса допустимо ли е предприетото
от ищцата изменение на иска, чрез предявяване в условията на евентуалност на двата нови
иска. Както се посочи, по този въпрос въззивната инстанция би дължала произнасяне в
производството по обжалване на постановеното по делото решение на ЯРС.
Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №263878/08.03.2021г., подадена
3
от Ц. СТ. Б. от гр.Ямбол, чрез пълномощника й адв.С.Д.., срещу Определение
№260146/22.01.2021г. по гр.д.№1076/2020г. по описа на Ямболски районен съд, с което е
оставено без уважение искането на частната жалбоподателка - ищца по делото, при
условията на чл.214, ал.1 ГПК да бъде прието извършеното от нея изменение на предявените
искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд -
гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4