Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1547 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са главни искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; евентуално съединени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуално съединени искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода от 30.08.2010 г. до
04.01.2016 г. притежаваните от дружеството кораби Емона, Комет, Джъмбо 2,
Вогобалт 248, Хера, Ст. Катриен, С Филип и Созопол 1 многократно са посещавали
пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Бургаски корабостроителници
южен кей – Л“. За посочения период ответникът Държавна предприятие „П.И.“
/ДППИ/ е събрало от „В.О.“ ЕООД тонажни корабни такси за посещенията на тези
кораби в пристанището в общ размер на 200 968,13 лева въз основа на 144
бр. фактури, които е заплатил. Тонажните корабни такси са събирани от първия
ответник на основание чл. 103в, ал. 5 във връзка с чл. 103в, ал. 1, т. 2 от
Закона за морските пристанища, вътрешните водни пътища и пристанища на
Република България. Твърди, че нито преди, нито по време, нито след събирането
на процесните тонажни корабни такси ДППИ е изпълнявало своите задължения по
изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни,
кейове, буйове, фарове, П.И., драгирането и увеличаването на максималната
дълбочина на водата в пристанище за обществен транспорт с регионално значение
„Бургаски корабостроителници южен кей – Л“. Твърди, че на 28.03.2016 г. връчил
на ДППИ покана за доброволно изпълнение за възстановяване на незаконно
събраните тонажни корабни такси в едноседмичен срок от получаване на поканата,
но с писмо от 01.04.2016 г. първият ответник изразил становище, че не дължи
обезщетение. Посочва, че с решение по адм.д. № 13212/2014 г. на ВАС, потвърдено
с решение по адм.д. № 12915/2015 г. на ВАС е обявена нищожността на Тарифата за
пристанищните такси, събирани от ДППИ в частта относно изменението с
Постановление на Министерския съвет № 254/22.08.2014 г. на чл. 1, ал. 3 от
същата Тарифа. Твърди, че с писма от 14.12.2010 г. и от 19.01.2011 г.
пристанищният оператор на горепосоченото пристанище „А.“ ЕООД поискал от
генералния директор на ДППИ да предприеме необходимите действия за драгиране на
подходния канал на пристанището, за да се осигури допустимо газене от 6 метра,
както и за поставяне на светлинни буйове за осветяване на подходния канал, като
с писмо от 22.03.2011 г. първият ответник заявил, че няма ангажимент за
обезпечаване на достъпа до пристанището и в инвестиционната му програма не е
предвидено извършване на драгиране в акваторията. Счита, че от разпоредбите в
закона и по специално чл. 93, чл. 103а, ал. 1, мл. 115м, ал. 1, т. 1, чл. 103в,
ал. 1 ЗМПВВППРБ, може да се изведе, че по отношение на пристанищата с
регионално значение заплащането на пристанищни такси е обвързано от дейността
на ДППИ по обезпечаване на достъпа до дадено пристанище чрез поддържане на
неговата акватория и подходните канали към него. Твърди, че за периода 2010 г.
– 2016 г. ДППИ не е извършвало каквито и да било дейности по поддръжката на
акваторията и на подходния канал на пристанище за обществен транспорт с
регионално значение „Бургаски корабостроителници Южен кей – Л“, като въпреки
това през този период са събирани тонажни корабни такси от ищеца при
посещенията им в горепосоченото пристанище. Счита, че за процесния период ДППИ
неоснователно е събрало на „В.О.“ ЕООД тонажни корабни такси за посещенията на
притежаваните от него кораби в пристанище за обществен транспорт с регионално
значение „Бургаски корабостроителници Южен кей – Л“ в размер на 200 968,13
лева. Твърди, че е налице фактическият състав на извъндоговорната отговорност
на държавата за вреди, който включва противоправно поведение, вреда и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и вредата.
Счита, че вредите са му причинени от два факта на противоправно поведение. От
една страна Министерският съвет е приел нищожен акт, въз осонва на който са
събирани тонажни такси от него – тарифата за пристанищните такси, събирани от
ДППИ. От друга страна и независимо от нищожността на този акт, ДППИ е събирало
тонажни корабни такси без да предоставя насрещната услуга, което само по себе
си представлява незаконосъобразно фактическо административно действие. Посочва,
че претърпяната за него вреда се изразява в претърпяна загуба и обхваща целия
размер на събраните тонажни такси в процесния период и тя е в пряка
причинно-следствена връзка с незаконосъобразното административно действие на
ДППИ, както и с приетия нищожен подзаконов нормативен акт. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се осъдят двамата ответници при
условията на солидарност да му заплатят сумата от 200 968,13 лева за
главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, и сумата 51 910 лева за лихва за забава.
Претендира разноски. С молба от 05.05.2016 г. ищецът уточнява, че първият
ответник е причинил претендираната вреда, тъй като е събрал процесните тонажни
такси без да предостави насрещна услуга по поддържане на подходния канал и
акваторията на пристанището, а вторият ответник, защото е приел нищожен поради
липса на компетентност подзаконов нормативен акт – Тарифата за пристанищните
такси, които се събират от ДППИ. Едва със закона за изменение на ЗМПВВППРБ,
обн. ДВ, бр. 26/2016 г., в сила от 01.04.2016 г. законодателят предвидил
възможността МС да определя и таксите, които се събират в пристанищата за
обществен транспорт с регионално значение. Прави уточнение на петитума на
исковата молба, че искът е предявен не солидарно срещу двамата ответници, а са
предявени два иска за обезщетяване на една и съща по размер вреда, причинена на
различни основания при условията на разделност и евентуалност, като главният
иск е срещу ДППИ, а евентуалният иск е срещу МС на Република България.
С писмен отговор ответникът Държавно предприятие „П.И.“
оспорва изцяло исковете по основание и размер. Счита, че исковата молба е
нередовна. Твърди, че процесните пристанищни такси са начислени и събрани на
валидно правно основание – чл. 103в, ал. 5 от Закона за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/ във
връзка с Тарифата за пристанищните такси, събирани от ДППИ и напълно
законосъобразно. В случая корабите на ищеца са посетили пристанище за обществен
транспорт с регионално значение „Бургаски корабостроителници – Южен кей – Л“ и
са имали престой в него, за което са заплатили и начислените им такси.
Следователно предприятието – ответник е изпълнило своето задължение по закон,
като е осигурило безпрепятствен достъп до посоченото пристанище на корабите на
ищеца. Поради това „В.О.“ ЕООД не би могло да претърпи никакви вреди или да
обеднее необосновано от начисляването и събирането на процесните такси. С оглед
изложеното счита, че липсва противоправно поведение от страна на ответника
и/или негови служители, както и липсва причинно-следствена връзка между
действията на ДППИ и предполагаеми неблагоприятни последици в имуществената
сфера на ищеца. Не е налице и неоснователно разместване на имуществени блага, в
това число обогатяване без правно основание на ответника. Оспорва твърдението,
че не е предприемал никакви действия по поддържането на подходния канал и
акваторията на процесното пристанище. Счита, че е положил дължимата грижа и е
предприел зависещите от него действия за изпълнение на възложените му функции.
С писмен отговор ответникът Министерски съвет на
Република България счита исковата молба спрямо него за недопустима, тъй като
всички изложени в нея твърдения и аргументи са свързани с основанието на чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК. Посочва, че исковата молба е
недопустима поради липса на пасивна процесуална легитимация на Министерски
съвет кат ответник. Излага съображения и по съществото на спора. Предвид изложеното
иска да се остави исковата молба спрямо него без разглеждане, съответно да се
отхвърли като неоснователна.
С допълнителна искова молба и с оглед на
квалификацията на спора като търговски, извършена от петчленния състав на ВКС и
ВАС, заявява, че на основание чл. 232 ГПК оттегля иска срещу ответника
Министерски съвет на Република България. Заявява, че поддържа предявения срещу
ДП „П.И.“ искове за възстановяване на неоснователно събрани корабни тонажни
такси. Счита, че за целия процесен период ответникът ДП „П.И.“ е събирал
процесните корабни такси без основание. От една страна не е предоставял
дължимата насрещна услуга, а от друга страна е събирал таксите въз основа на
нищожни разпоредби на Тарифата за пристанищните такси. Предвид изложеното иска
да се осъди първият ответник да заплати исковата сума като получена при начална
липса на основание. При условията на евентуалност иска да се осъди ответникът да заплати
вземането на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД , тъй като е причинил вреда на
ищеца в размер на събраните пристанищни такси. В случай, че се приеме, че не е
осъществен фактическия състав на деликтната отговорност, при условията на
евентуалност да се осъди ответникът да възстанови платените корабни тонажни
такси на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ДП „П.И.“ поддържа изразеното с отговора становище. Счита, че процесните
пристанищни такси са начислени и събрани на валидно правно основание. Оспорва
твърдението, че процесните такси са начислени въз основа на нищожни разпоредби
на Тарифата за пристанищните такси. Поддържа, че липсва противоправно поведение
от негова страна, както и че липсва причинно-следствена връзка между действията
на ДП „П.И.“ и предполагаемите неблагоприятни последици в имуществената сфера
на ищеца. Счита, че не е налице и неоснователно разместване на имуществени
блага, в това число обогатяване без правно основание на ответника, тъй като е
положил дължимата грижа и е предприел зависещите от него действия за изпълнение
на възложените му функции.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на
разглеждане са предявени главни искове по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на
сумата 200 968,13 лева за главница като платена при начална липса на
основание и за сумата 57 560,97 лева за лихва за забава за периода от 07.04.2013
г. до 07.04.2016 г., като размерът на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
уточнен в съдебно заседание, проведено на 16.12.2019 г.; евентуални искове по
чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за същите суми като претерпени вреди и евентуални
искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С определение от 04.11.2019 г., влязло в законна сила,
производството по т.д. № 1547/2018 г. на СГС, VІ-1 състав е прекратено на
основание чл. 232 ГПК по отношение на ответника Министерски съвет на Република
България.
В мотивите
на определение № №
26 от 28.03.2019 г. по дело № 77/2018 г.А на Петчленен състав на Върховния
касационен съд и Върховния административен съд, с което е определен Софийски
градски съд да разгледа исковата молба на „В.О.“ ЕООД, е прието, че Държавно
предприятие „П.И.“ е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския
закон, образувано със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища
и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/. Държавата предоставя на
Държавно предприятие „П.И.“ имущество - публична и частна държавна собственост,
определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на дейността му,
свързана с управление на пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни
активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Съгласно
чл. 115м ЗМПВВППРБ предметът на дейност на Държавно предприятие „П.И.“ включва:
изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за
обществен транспорт с национално значение; управление на собствеността и
организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално
значение; обезпечаване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с
национално значение; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни
канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна
маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за
обществен транспорт с национално значение; осъществяване на навигационното
осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и
акваторията на пристанищата; събиране и разходване на пристанищните такси по
чл. 103в, ал.1; сключване на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1;
изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за
пристанищната инфраструктура, подпомагане министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията при осъществяване на контрола по
изпълнението на концесионните договори и договорите с едноличните търговски
дружества за извършване на пристанищни услуги и на дейности по чл. 116а, ал. 1;
организиране набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на
специализирани данни за обектите по чл. 32, ал.1, т. 1 от Закона за кадастъра и
имотния регистър и създаването на специализирани карти, регистри и
информационни системи; сключване на договори с пристанищни оператори за
извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци резултат
от корабоплавателна дейност; предоставяне на услуги чрез Световната морска
система за бедствия и безопасност; предоставяне на далекосъобщителни услуги
кораб-бряг и бряг-кораб; предоставяне на услуги по управление на трафика и
информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни
информационни услуги на корабния трафик; предоставяне на
хидрометеорологичнаинформация.
Създадено
на основата на имущество - държавна собственост, Държавно предприятие „П.И.“
управлява това имущество за постигане на определените с акта за създаването му
цели. Съгласно чл. 103 ЗМПВВППРБ пристанище за обществен транспорт е всяко
пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други
съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е
достъпно без ограничение за всички кораби и товари. Държавно предприятия
„Пристанищна структура“ стопанисва и управлява инфраструктурата на пристанищата
с национално значение, но същата по вид дейност може да се извършва от други,
несвързани с държавата субекти.
В чл. 103в, ал. 1 ЗМПВМППРБ е предвидено, че корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси. Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището и включват: 1. канални такси; 2. тонажни корабни такси; 3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси за приемане и обработване на отпадъци-резултат от корабоплавателна дейност. Таксите по ал. 1, т. 1 - 4 се събират от Държавно предприятие „П.И.“ и се разходват за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, П.И., драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата. Таксите по ал. 1, т. 5 се събират от Държавно предприятие „П.И.“ и се разходват за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност. Събираните от Държавно предприятие „П.И.“ пристанищни такси от корабите, които посещават пристанища с национално значение, се събират за ползването на пристанищната инфраструктура, която е държавна собственост /чл. 103в ал. 2 ЗМПВМППРБ/. Основание за плащането на таксите в полза на държавното предприятие в случаите на чл. 103в, ал. 5, предл. 1 ЗМПВМППРБ са направените от предприятието разходи за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107-109 чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях и от значение е обстоятелството, че таксите не постъпват в държавния бюджет, а формират приходи на държавното предприятие.
1/ По главните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Съобразно
правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на
ответника е да установи наличието на основание за получаване, респективно за
задържане на това плащане.
Безспорно е между страните, че за процесния период от
30.08.2010 г. до 04.01.2016 г., притежаваните от ищеца кораби Емона, Комет,
Джъмбо 2, Вогобалт 248, Хера, Ст. Катриен, С Филип и Созопол 1 са извършили
многократни посещения на пристанище за обществен транспорт с регионално
значение „Бургаски корабостроителници южен кей – Л“. Не се спори също така, а
това се доказа и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че за
горепосочения период ответникът Държавно предприятие „П.И.“ е събрало от „В.О.“
ЕООД тонажни корабни такси за посещенията на корабите в пристанището в общ
размер на 200 968,13 лева, въз основа на издадени и приети като
доказателства двустранно подписани 144 бр. фактури.
Спорен по делото е въпросът дали е налице основание за
получаване на сумата от страна на ответника, респективно за нейното задържане.
По делото са
приети като доказателства копия от годишните инвестиционни програми на ДППИ за
периода 2008 – 2013 г., в които липсва предвиждане за извършване на дейности по
поддържане на процесното пристанище. Установи се, че е взето решение №
04-09-8-3/02.10.2014 г. на директора на клон – ТП Бургас на ДППИ за откриване
на процедура за възлагане на обществена поръчка, която впоследствие е била
прекратена. Към отговора на ответника са представени и приети доказателства за проведена
открита обществена поръчка с решение № РД-10-27/24.11.2015 г. и възложена на
15.09.2016 г. за драгиране и в подхода пред „Бургаски корабостроителници южен
кей – Л“. Възлагането е извършено на 15.09.2016 г., което е след края на
процесния период. Следователно за исковия период не са представени
доказателства за извършени дейности по поддържане на процесното пристанище.
През спорния
период са действали две редакции на чл. 103в, ал. 5 от Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
/ЗМПВВППРБ/.
Първата редакция на текста е действала
до изменението с ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г. и гласи: Когато Държавно предприятие „П.И.“
обезпечава достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение
и до пристанищата по чл. 107-109 чрез поддържане на акваторията или подходните
канали към тях, както и когато собствениците на пристанищата по чл. 107-109 използват
П.И. на пристанища за обществен транспорт с национално значение, Държавно
предприятие „П.И.“ събира таксите по ал. 1, т. 1, 2 и 4. В тези случаи
линейните кейови такси се определят по размер и се събират от собствениците на
пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и от собствениците на
пристанищата по чл. 107-109.
След изменението ДВ, бр. 28 от 2013 г. разпоредбата
има следната редакция: Държавно предприятие „П.И.“ събира таксите по ал. 1, т.
1, 2 и 4 за корабите, които посещават пристанищата за обществен транспорт с
регионално значение и пристанищата по чл. 107-109, и обезпечава достъп до тези
пристанища чрез поддържане на средствата за навигационно осигуряване, каналите
и пристанищната акватория до границата на оперативната акватория. Линейните
кейови такси се определят по размер, обявяват се публично и се събират от
собствениците на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и от
собствениците на пристанищата по чл. 107-109.
Съдът намира, че смисловото съдържание и на двете
редакции е едно и също, като разликата е единствено в използваните изразни
средства. Събирането на тонажна корабна такса и при двете редакции на чл. 103в,
ал. 5 ЗМПВВППРБ се извършва от ДППИ при обезпечен, т.е. осъществен достъп до
пристанището за обществен транспорт с регионално значение. Начинът, по който се
обезпечава достъпа е разписан и в двете редакции, като в първата това е чрез
поддържане на акваторията или подходните канали към тях, а във втората – чрез поддържане
на средствата за навигационно осигуряване, каналите и пристанищната акватория
до границата на оперативната акватория.
Ищецът не оспорва, че е извършил посещения на
процесното пристанище и е заплатил тонажната такса при напускане на пристанището.
На първо място ищецът твърди, че не дължи такса, тъй
като не е извършена дейност по поддръжката на акваторията и подходните канали
към процесното пристанище. Съдът намира, че от смисловото съдържание на
разпоредбата може да се направи извод, че таксата се дължи при осигурен достъп
до пристанището, като изброените дейности сочат как следва да стане това и
по-конкретно, че събраните от ответника средства следва да се разходват за
дейности, свързани с обезпечаване на достъпа, а не за нещо друго. Дали за
процесния период са извършени такива разходи няма пряко отношение към това дали
се дължи такса, след като достъп до пристанището е бил осъществен. Според чл.
4, ал. 1 от Тарифата за пристанищните такси, събирани от ответника, която е
била издадена в приложение на чл. 103в, ал. 4 ЗМПВВППРБ и е била действаща към
спорния период, таксите се дължат при всяко посещение на кораб пристанище за
обществен транспорт. Събраната от ответника такса е с оглед осъществения достъп
на корабите на ищеца до пристанището. Следователно е налице основание за
заплащане на дължимата такса – разпоредбата на чл. 103в, ал. 5 ЗМПВВППРБ и
действащата тарифа, поради което е налице и основание за задържането на сумата
от страна на ответника.
На второ място ищецът сочи, че пристанищните такси са
събирани без законът да предвижда делегация на Министерския съвет по тяхното
определяне. Не е спорно, че с решение № 8928 от 22.07.2015 г. по адм.д. №
13212/2014 г. на ВАС, по жалба на Сдружение „Българска асоциация на корабните
брокери и агенти“, гр. Варна и на „В.О.“ ЕООД, е била обявена нищожността на
Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „П.И.“, в
частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на
Министерски съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; §
2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е отменена същата
Тарифа в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на
Министерски съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4;, чл. 4,
ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4;
чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл.
20. С решение № 424 от 14.01.2016 г. по адм.д. № 12915/2015 г. на петчленен
състав на ВАС, горепосоченото решение е оставено в сила. Решението е
обнародвано в Държавен вестник, бр. 9 от 02.02.2016 г. и е влязло в сила от
деня на обнародването му. Отмяната на Тарифата като подзаконов нормативен акт,
респективно обявяването му за нищожен действа занапред. Основанието за плащане
на тонажни корабни такси се съдържа в Закона за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, а Тарифата за
пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „П.И.“ определя само
техния размер. За спорния период от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г. Тарифата е
била действащ подзаконов нормативен акт, като процесните тонажни корабни такси
са събрани за осъществения достъп от корабите на ищеца, което е основанието
посочено в ЗМПВВППРБ, поради което не се дължи възстановяване на събраните
суми.
Предвид изложените съображения съдът намира, че искът
по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане на сумата за главница като платена при
начална липса на основание следва да се отхвърли. С оглед акцесорния характер
на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият също подлежи на отхвърляне.
2/ По евентуалните искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, не произтича от вина на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа.
В разглеждания случай не се установи по делото да е налице противоправно поведение от страна на ДППИ, което е събирало от ищеца тонажните корабни такси на валидно правно основание. Липсват твърдения или данни корабите, собственост на „В.О.“ ЕООД да не са могли да осъществяват достъп до процесното пристанище, от което за тях да са произлезли вреди.
При обезпечен достъп до пристанището на корабите на ищеца заплатената от него такса, определена в закона и в действащата към спорния период тарифа не се явява вреда, а дължимо заплатена такса за предоставена услуга.
Ето защо евентуалните искове по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
3/ По евентуалните искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, като по този начин се осуетява чрез законна норма неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.
Предвид изложението по-горе мотиви следва да се приеме, че в случая не е налице неоснователно преминаване на сумата за заплатени тонажни корабни такси от ищеца към ответника, което прави предявените евентуални искове неоснователни.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но в хода по същество същият не заявява искане за тяхното присъждане, а и липсват доказателства за извършени такива.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.О.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу Държавно предприятие „П.И.“,
с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, главни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, т. 1 ЗЗД за връщане на сумата 200 968,13 лева, като заплатена при
начална липса на основание на събрани тонажни корабни такси за периода от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г. и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 57 560,97 лева за лихва за
забава за периода от 07.04.2013 г. до 07.04.2016 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.О.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу Държавно предприятие „П.И.“,
с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, евентуални искове с правно основание чл. 49
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 200 968,13 лева, като
претърпени имуществени вреди от противоправно поведение на ответника по събиране
на тонажни корабни такси за периода от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г. и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 57 560,97 лева за лихва за забава за периода от
07.04.2013 г. до 07.04.2016 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.О.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу Държавно предприятие „П.И.“,
с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, евентуални искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 200 968,13 лева, с която се твърди, че ответникът
се е обогатил неоснователно при събиране на тонажни корабни такси за периода от
30.08.2010
г. до 04.01.2016 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 57 560,97 лева за лихва за
забава за периода от 07.04.2013 г. до 07.04.2016 г., като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: