МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 133
от 19.09.2017г. по НОХД № 816/2017г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Ф.М.М. *** за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това
че на 10.10.2016г. в гр.Кърджали, на бул.Христо Ботев, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с
рег.№ С 4991 РХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а
именно 2,78 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила на 17.09.1997г. Присъда от 03.09.1997г. по НОХД № 26/1997г. по описа на
Районен съд-Ардино за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия от фактическа страна. Счита, че по делото по категоричен
и безспорен начин се установили фактите, описани в обвинителния акт. По
отношение на правната квалификация сочи, че квалифициращия признак по ал.2 на
чл.343б от НК не бил налице, тъй като по присъдата на РС-Ардино от 1997г. М.
бил реабилитиран по право. Затова моли подсъдимият да бъде признат за виновен
по обвинението по чл.343б, ал.1 от НК и оправдан по ал.2. Предлага за
извършеното престъпление да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца при „общ“ режим на изтърпяване. Ставало въпрос за
концентрация на алкохол пет пъти над допустимата, за управление на МПС в
населено място, подсъдимият бил с обременено съдебно минало и системен
нарушител на ЗДвП. На М. следвало да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 30 месеца, а също и „глоба“ в минимален размер с оглед тежкото
му финансово състояние. В негова тежест следвало да се възложат и разноските по
делото.
Защитникът на подсъдимия не
оспорва изложената в обвинителния акт фактология, която била доказана и
безспорна. Подсъдимият действително осъществил състав на престъпление, като
управлявал МПС след употреба на алкохол, но деянието му трябвало да бъде
преквалифицирано по ал.1 на чл.343б от НК. Моли съдът да приложи чл.55, ал.1,
т.1 от НК и да определи наказание под предвидения минимум. Налице били
многобройни смекчаващи обстоятелства като признание, възраст, липса на
съпътстващи негативни последици от деянието. Защитникът настоява също
изтърпяването на наложеното наказание да бъде отложено, за което нямало пречка,
тъй като М. бил реабилитиран при условията на чл.88а от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото
обвинение и изразява съжаление за извършеното деяние. Моли да не отива в
затвора, тъй като бил болен и на инсулин.
Съдът като взе
предвид всички доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на
чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ф.М.М. е роден на ***г***, общ.Ардино,
обл.Кърджали, български гражданин, женен, с основно образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва
с добри характеристични данни по местоживеене.
На 10.10.2016г. около 03.00 часа, на
бул.Христо Ботев в гр.Кърджали, до механа „Ориентал“, подсъдимият Ф.М.
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с рег.№ С 4991 РХ. Около горепосочения час той бил спрян за проверка
от св.И.Р. и Е.В. - полицейски служители при РУ на
МВР-Кърджали. Установена била самоличността на подсъдимия М., като същия бил
във видимо нетрезво състояние - говорел несвързано. Повикан бил за съдействие
екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кърджали - св.А.А. и П.П..
Водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за
наличие на етилов алкохол в издишания от него въздух. Бил му издаден талон за
медицинско изследване и съпроводен до ЦСМП, където дал кръв за химическо
изследване. Извършената по делото химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта на Ф.М. доказала наличие на етилов алкохол
от 2,78 на хиляда.
На подсъдимия Ф.М. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 1569/10.10.2016г. (бл.№841954). Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №732/10.10.2016г.
свидетелството му за управление на МПС с № ********* било отнето до решаване на
въпроса за отговорността.
От приложената по делото справка за
съдимост на Ф.М.М. се установява, че е осъждан с
Присъда от 03.09.1997г. по НОХД № 26/1997г. по описа на Районен съд-Ардино, влязла в сила на 17.09.1997г., за престъпления по чл.343б, ал.1 и по чл.343в, ал.1 от НК.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от: обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, на които
настоящия състав дава вяра; показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели И.Р. и А.А., които съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи се; заключение по назначената на досъдебното производство химическа експертиза; Акт за установяване на административно нарушение с № 1569/10.10.2016г.; ЗППАМ № 732/10.10.2016г.;
Талон за медицинско изследване № 0048458; Протокол за медицинско изследване от
10.10.2016г; заверено копие от Свидетелство за управление на МПС; Справка за
нарушител/водач относно подсъдимия; Справка за
съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Писмо от ТД на
НАП офис Кърджали от 24.11.2016г., съдържащо информация за платени глоби от
подсъдимия; копия от бюлетин за съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приети по
делото. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание,
одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият Ф.М.М. от обективна и субективна страна е осъществил
състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 10.10.2016г. в
гр.Кърджали, на бул.Христо Ботев, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с рег.№ С 4991 РХ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,78 на хиляда. Установяването на употребата на алкохол е извършено при
спазване на надлежния ред на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът намери, че извършеното от Ф.М. обективно
не осъществява признаците на квалифицирания състав по чл.343б, ал.2 от НК, съставомерността на който предполага наличие на предходно
осъждане за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Това е така, защото за
осъждането на дееца по НОХД № 26/1997г. по описа на РС-Ардино е настъпила реабилитация по право. Както вече
бе посочено по-горе, с Присъда от 03.09.1997г. по НОХД № 26/1997г. по описа на РС-Ардино, М. е бил осъден
за извършени на 15.08.1997г. престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.343в, ал.1 от НК, за които му е било определено общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен
срок от 3 години, както и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 8 месеца, считано от 15.08.1997г. Присъдата
е влязла в сила на 17.09.1997г. Съгласно
чл.86, ал.1, т.1 от НК, реабилитация по право настъпва, когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния
срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи
отложеното наказание, а според чл.86, ал.1, т.3 от НК реабилитацията
настъпва по право и в случаите, когато
лицето е осъдено заедно или поотделно на
глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година
от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер. Горепосочената присъда,
с която на М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ е влязла в сила на 17.09.1997г.
и изпитателния срок е изтекъл съответно на 17.09.2000г. В този срок подсъдимият
не е извършил друго престъпление, поради което следва
да изтърпи отложеното наказание и затова на
основание чл.86,
ал.1, т.1 от НК за наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 26/1997г.
на РС-Ардино е настъпила реабилитация по право. На М. е било наложено и наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 8 месеца, считано от 15.08.1997г., т.е.
същото следва да е изтърпяно на 15.04.1998г. От този момент е започнал да тече и реабилитационния срок
по чл.86, ал.1, т.3 от НК от една година. В рамките на същия срок подсъдимия не
е извършил друго престъпление от общ характер, при което за наказанието лишаване от права по НОХД № 26/1997г.
по описа на РС-Ардино също са настъпили последиците
на реабилитацията по право. И тъй като
съгласно разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане,
освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното, а в
случая нормативно не е предвидено друго, тази присъда не следва да се взема
предвид. По тези съображения съдът призна подсъдимият Ф.М. за
невиновен за това да е извършил деянието след като е осъден с
влязла в сила на 17.09.1997г. Присъда от
03.09.1997г. по НОХД № 26/1997г. по описа на Районен съд-Ардино за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, и на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението за
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи
на Ф.М.М., съдът се
ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373,
ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода” като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета, а съгласно ал.4 на същия текст, в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага
само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Освен посочените разпоредби, настоящият състав отчете степента на
обществена опасност на деянието - завишена, тъй като
със същото се засяга сигурността на движението по пътищата; степента на обществена опасност на дееца - средна,
предвид наличието и на смекчаващи и на отегчаващи вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието - незачитане на
установените със ЗДвП правила за движение по
пътищата; смекчаващите отговорността
обстоятелства - недоброто здравословно състояние на подсъдимия, който страда от захарен диабет, както и проявеното него
критичното отношение към извършеното деяние; отегчаващите отговорността обстоятелства - високата
концентрация на установения алкохол, която е много над допустимото от закона,
обремененото съдебно минало на подсъдимия и недобрата му характеристика. Тъй като М. се съгласи съдебното
производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по
Глава 27 от НПК, направеното от него самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство /в
този смисъл е ТР №1/06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. Това е така, защото
проведеното съдебно производство имплицитно включва признанието на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от
събиране на други доказателства за тях, което му
осигурява и предвидената в чл.373, ал.2 от НПК привилегия, изразяваща се в това
наказанието безусловно да се определи при условията на чл.58а от НК. Предвид изложеното, съдът прие, че в
случая е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при
наличието на което и най-лекото, предвидено в закона наказание за това
престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Като такова изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство бе отчетено именно здравословното
състояние на подсъдимия, за което по делото са приложени
доказателства. Следвайки нормата на чл.58а, ал.4
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание под най-ниския предел, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 6
месеца. Така
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като по отношение
на Ф.М. е
неприложим институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК - той вече е
бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначалният режим за
изпълнение на наказанието следва да бъде „общ”.
На подсъдимия бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минимален размер от 200 лв., съобразно имотното му състояние. Няма основания за прилагане на ал.3 на
чл.55 от НК, респ. за неналагане на по-лекото наказание „глоба“, което законът
предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“, с оглед характера,
тежестта на престъплението и посочените
отегчаващи вината обстоятелства. За прецизност, съдът следва да
отбележи, че наказанието „глоба“ не може да бъде определено и под
минимума, доколкото разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК е
приложима само, когато наказанието „глоба“ е предвидено като самостоятелно
наказание, а не заедно с „лишаване от свобода“, какъвто е настоящия случай /в
този смисъл Решение
№ 115 от 5.03.2012г. на ВКС по н.д. № 207/2012г., I н.о., НК/. На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК съдът постанови подсъдимия да изтърпи и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години предвид високата
концентрация на установения алкохол. На основание чл.59, ал.4
от НК бе приспаднато времето през което Ф.М. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 10.10.2016г.
Така наложените по вид и размер наказания се явяват
справедливи и достатъчни да окажат необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на дееца, както и ще въздействат възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът
не споделя довода на защитника, че подсъдимия е реабилитиран на основание
чл.88а, ал.1 от НК и затова нямало законова пречка за прилагане на условно осъждане. Видно от приложената справка за съдимост, последното осъждане
на
Ф.М. е със
споразумение по НОХД № 132/1999г.
на ОС-Хасково, влязло в сила на 15.02.2002г., за извършено престъпление по 196а вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр. чл.20, ал.3 и 4 от
НК, за което му е наложено наказание 3
години „лишаване от свобода“, чието изпълнение
е отложено за срок от 5 години
по реда на чл.66 от НК. Чл.88а, ал.1 от НК гласи, че
когато
от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл.82, ал.1 и осъденият не е извършил ново
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото
в друг закон или указ. Според ал.3
на чл.88а от НК, при
условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал.1 започва да
тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. За
осъждането на М. по НОХД № 132/1999г. на ОС-Хасково изпитателният срок е изтекъл на 15.02.2007г.,
откогато е започнал да тече и
реабилитационния срок по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.3 от НК от 10 години. В
рамките на този срок - на 10.10.2016г., подсъдимият е извършил настоящото
престъпление
от общ характер, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода, поради което не са настъпили правните последици на реабилитацията по чл.88а от НК. Реабилитацията е институт на материалното
право и преценката за настъпването й се извършва към датата на деянието, а не
към постановяване на присъдата.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът на
основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Ф.М.М. да заплати сумата от 33
лв., представляваща направени на досъдебното производство разноски, по сметка
на органа, който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: